РЕШЕНИЕ
Номер 73 25.04.2023г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, втори
касационен състав, на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло
Йосифов
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при
секретаря Цветелина Димитрова и с
участието на прокурор Георги Манолов
като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 15 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) Русе, против Решение № 693/29.11.2022 г., постановено по АНД № 1328/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-000043/20.07.2022 г., издадено от касационния жалбоподател. С наказателното
постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на Земеделски производител С.Ш.М. е наложена глоба в
размер на 1 500 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че
същият е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон като иска обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът – земеделски производител С.Ш.М., ЕИК **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага доводи относно претенциите в касационната жалба и претендира същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв. Ст. Ц.,***, надлежно
упълномощена, поддържа
представения отговор, като прави изявление, че не
претендира разноски. Ангажира писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира за
неоснователност на оспорването и претендира съдът да остави обжалваното решение в сила като правилно и
законосъобразно.ши
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същата за неоснователна по следните причини:
При извършена
проверка аз спазване на трудовото законодателство на 07.06.2021 г., около 10:15
часа, от служители на ДИТ Русе, в стопанисвания от М. обект – черешова градина в землището на
с. Ряхово, е установено, че работници извършват бране на череши, сред които е била и А.Ш.Д. Поискано е
работниците да декларират обстоятелства относно извършваната от тях трудова дейност. В своята декларация Д. е посочила, че е започнала работа в 10,00 и ще работи 4 часа, т.е. до 14
часа, като заплащането ще бъде по 5 лева на час. Д. е посочила още, че няма сключен трудов
договор и не желае да сключи такъв. Аналогично е съдържанието на подписаната от нея декларация в
свободен текст. По време на проверката работодателят М. посочил, че своевременно е закупил бланки за еднодневни
трудови договори, които не са попълнени и не са подписани от работниците, и
които се намират в базата
му. Тези договори се попълвали и подписвали от всеки
работник (сред които и Д.) в края на работния ден, преди изплащане на възнаграждението. Тези факти се
установяват от саморъчно съставена писмена декларация от М..
Във връзка с
обстоятелството, че Д. е полагала труд при земеделския производител М. без
сключен писмен договор, на място в обекта, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е
издадено постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между
ЗП М. и Д., считано от 07.06.2022 г.
При проверката на място в обекта на контрол, на
основание чл. 45, ал. 1 от АПК на ЗП М. била връчена призовка той или негов законен
представител да се яви на следващия ден и да представи трудовите досиета на
работниците, полагали труд в обекта на контрол в деня на проверката 07.06.2022
г., както и други посочени в призовката документи. Работодателят, чрез надлежно
упълномощено лице, представил еднодневни трудови договори за лицата,
включително Трудов договор № 18-1538057/07.06.2022 г. (закупен от ДИТ – Русе на 01.06.2022 г. в 15:24:06 часа, с валидност юни 2022 г.) за А. Ш. Д. като берач на череши.
За извършената проверка на място на 07.06.2022 г. и
по документи в сградата на ДИТ Русе на 08.06.2022 г. е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2218594/24.06.2022 г.
Предвид резултатите
от проверката на място (липса на подписан трудов договор с Д.) е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 18-000043/24.06.2022 г., с който е установено, че С.М.
е извършил нарушение на чл. 62,
ал. 1
във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ. АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице на ЗП на
същата дата.
Във връзка със съставения АУАН, М. е представил
писмено възражение, в което подробно е обяснил
създалата се ситуация, като счита, че не е извършил вмененото му нарушение, защото представя съответния договор, както и други
доказателства - заверени
преписи от платежни нареждания – 4 броя от 01.06.2022 г. относно заплащането на
авансови вноски за осигуровки за 80 броя еднодневни
трудови договора.
В резултат на проведеното административнонаказателно
производство е издадено Наказателно постановление № 18-000043/20.07.2022 г. от директора на ДИТ Русе, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на Земеделски
производител С.Ш.М. е наложена глоба в
размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са
представени писмени доказателства относно закупуването на еднодневните трудови договори и заплащането на необходимите осигуровки в тази връзка. Разпитани са като
свидетели актосъставителя главен
инспектор И. Д. и свидетелка, която в
деня на проверката също е извършвала трудова дейност като берач на череши.
Като е съобразила събраните
писмени и гласни доказателства, районната инстанция е достигнала до извод, че
не е налице нарушение, извършено от земеделския производител М., поради което процесното наказателно постановление следва да се отмени.
Решението
на Районен съд - Русе е правилно и следва да се остави в сила, но по мотиви,
различни от изложените.
Съгласно
чл. 114а, ал. 1 от КТ Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа
може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител
за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. С посочената правна норма се урежда изключение от общия режим на
правната уредба на трудовите правоотношения, като целта е да се облекчи режима
на тази категория правоотношения в областта на сезонната селскостопанска
работа, каквато в случая е беритбата на череши. В конкретния случай е спазено
изискването на ал. 3 от същата правна норма, според която Трудовият договор по ал. 1 може да
се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна
икономическа дейност "Растениевъдство" – само за обработка на
насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят,
лавандула и тютюн. Няма спор, че на 07.06.2022 г. Д. е
извършвала сезонна селскостопанска дейност за прибиране на реколта от череши,
както и че в този случай не се изисква специална квалификация, както и че
трудът е полаган при редовно регистриран земеделски производител, какъвто е М..
Правната уредба на
този вид трудови договори е в Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015 г. за условията
и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда (Наредбата). В Раздел ІІІ на Наредбата е
уреден реда за предоставяне и регистриране на образци на трудови договори.
Според чл. 3, ал. 1 от
Наредбата
Трудовият
договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател – регистриран
земеделски стопанин или тютюнопроизводител, като се подписва преди постъпване
на работа в два екземпляра – по един за всяка страна. В този смисъл писмената форма и на този вид
трудови договори е валидна, т.е. приложими са изискваният за форма съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ и тези на чл. 61, ал. 1 от КТ относно момента на сключването му
- преди започване предоставянето на работна сила. Съдържанието
на този вид договори е посочено в чл. 3, ал. 3 от Наредбата. Следва да се
обърне внимание на ал. 5 Работодателят
– регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, попълва преди
започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на
работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение,
продължителността на работното време, както и начало и край на работния ден и
на ал. 6 Работодателят
– регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, попълва след
приключване на работния ден разписката – част от образеца на трудовия договор,
като посочва размера на дневното брутно трудово възнаграждение, личните
осигурителни вноски, дължими по Кодекса за социално осигуряване и Закона за
здравното осигуряване, данъка по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, определя разликата между тях и изплаща на същата дата
трудовото възнаграждение на работника.
От
установената фактическа обстановка е видно, че преди започването на работния
ден не е изпълнено изискването на ал. 5 и по тази причина М. като земеделски
производител – работодател, не е попълнил закупените бланки за еднодневни
трудови договори на наетите берачи на череши, сред които е и Д. Цялата бланка е
попълнена след края на работния ден и е представена пред контролния орган
впоследствие, а не към момента на проверката. Следователно, Д. е допусната до работа без сключен с нея писмен трудов договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ. По
този начин се доказват елементите от обективна страна от състава на
административното нарушение по чл. 414,
ал. 3, във
връзка с чл. 62, ал. 1
във връзка
с чл. 61, ал. 1 от КТ.
От легалните дефиниции на понятията
работодател (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) и земеделски производител (§ 1, т. 1 от ДР
на ЗПЗП) е видно, че те включват физически лица, юридически лица и еднолични
търговци. В случая жалбоподателят осъществява земеделска дейност като физическо
лице
и по-точно като земеделски производител, вписан в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП.
Именно поради факта, че М. е посочен като физическо лице в съставения АУАН, то
е необходимо да се отговори на въпроса дали същият е извършил нарушението,
което му се вменява виновно. ППроцесното
нарушение, за което се твърди, че е извършено от земеделският
производител, е формално, като за този вид нарушения умисълът винаги е пряк
(константна практика на ВКС по чл.
11, ал. 2 от НК, при съобразяване на чл. 11 от ЗАНН). По
дефиниция, при пряк умисъл деецът
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да
го осъществява. В конкретния случай не се доказва
наличие на пряк умисъл у М., защото той е закупил още на 01.06.2022 г. 80 броя бланки за еднодневни трудови
договори, по които дължимите осигуровки са авансово платени на същата дата,
т.е. той е възнамерявал да сключи договори с лицата – берачи на череши. При
липса на пряк умисъл не може да е налице виновно поведение и следователно, М.
не е извършил нарушение.
Пред касационната инстанция са ангажирани писмени
доказателства от двете страни, както следва:
В
проведеното на 08.03.2023 г. съдебно заседание касационният жалбоподател е
представил писмо вх. № *********/07.03.2023 г. на директора офис Русе при ТД на
НАП Варна, от което се установява, че ЗП М. няма подавани декларации обр. 1
„Данни за осигуреното лице“ по реда на
Наредба № Н-13/2019 г. с код вид осигурен 97 за месец юни 2022 г.
С писмо вх. № 1010/10.03.2023 г. М. е
представил Удостоверение изх. № 180192301240175/09.03.2023 г., издадено от ТД
на НАП Варна, от което се установява, че ЗП М. е декларирал данни за
осигуряване по БУЛСТАТ ********* съгласно Справка – Данни за осигуряване по
БУЛСТАТ за период от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., като на предпоследния ред
данните се отнасят за Д.
В проведеното на
12.04.2023 г. съдебно заседание касационният жалбоподател е ангажирал
доказателства за осъществена кореспонденция с Държавен фонд „Земеделие“. От
писмо изх. № 02-1200/102/2/10.03.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ Русе се установява,
че съгласно подадена декларация по реда на чл. 32, ал. 1 от Наредба №
3/17.02.2015 г., М. е декларирал селскостопанска култура череши с реализирано
количество продукция 32 400 кг. От представения отговор на ТД на НАП
Варна, офис Русе изх. № ЕП-909/6/ 06.04.2023 г. е видно, че М. е подал
декларации обр. 1 „данни за осигуреното лице“ по реда н Наредба Н-13/2019 г. с
код вид на осигурен 97 за 2022 г. за юни 2022 г. за три дни на А. Ш. Д.
Така представените доказателства само
потвърждават тезата на съда, че наказателното постановление е издадено без да е
съобразен факта, че М. не е извършил нарушение.
Касационният жалбоподател е заявил претенция за присъждане
на разноски, но предвид изхода на спора, такива не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 693/29.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1328/2022 г. на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.