Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1772 21 декември 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В.
С.
като разгледа
административно дело номер 1057 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Г.И. ***, против решение № Ц 1012-02-24#1/20.05.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №
2113-02-290#6 от 10.04.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.
69б, ал.1 и 2 КСО, вр. с чл.50 и 52 от Регламент № 883/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 987/2009 г., му е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност
иска да се отмени решението на директора на ТП НОИ Бургас. Ангажира
доказателства. Претендира разноски. Представена е писмена защита.
Ответникът по жалбата- директорът на ТП НОИ Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Представя административната преписката по издаване на
оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО, от лице,
което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че със заявление №2113-02-290 от 13.02.2019 г., И. е поискал да му
бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал и
осигурителен стаж, придобит в Германия/л.21-23 от делото/.
Въз основа на представените от жалбоподателя
документи, относно продължителността и категорията на придобития осигурителен
стаж, на И. са зачетени 21 години, 01 месец и 13 дни от втора категория труд и
14 години, 05 месеца и 01 ден от трета категория труд, или превърнат по реда на
чл.104 КСО - 40 години, 09 месеца и 25 дни общ осигурителен стаж от трета
категория.
Относно декларирания осигурителен стаж, придобит в
Германия, съобразно формуляр Е 205 DE, Националния осигурителен институт, Германия, е
потвърдил осигурителен стаж от 13 месеца в периода 01.10.1986 г. до 31.10.1987
г., който е включен от пенсионния орган и общият осигурителен стаж на И. от
трета категория е станал 41 години, 10 месеца и 25 дни/л.91 от делото/.
С разпореждане №2113-02-290#6 от 10.04.2020
г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, на Г.И., на основание чл.69б, ал.1 и 2 КСО и чл.50 и 52 от
Регламент/ЕО/ №883/2004 и чл.12 от Регламент №987/2009, е отказана пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.69б,
ал.1 КСО-наличие на 10 годишен осигурителен стаж от първа категория, а по
чл.69б, ал.2 КСО, за 2019 г., лицето не е навършило 58 години и 04 месеца/към
датата на подаване на заявлението-13.02.2019 г., И. е на 54 г. и 22 дни/л.80 и
81 от делото/.
Разпореждането е оспорено по административен ред, съгласно
нормата на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ КСО,
пред директора на ТП НОИ Бургас, който е
овластен от закона да разреши въпроса по същество или отмени
разпореждането и върне преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането
/арг.чл.117, ал.3, изр.2 КСО/. В
конкретния случай, същият се е произнесъл с решение № Ц 1012-02-24#1/20.05.2020 г., с което
е оставено в сила разпореждане № № 2113-02-290#6 от 10.04.2020 г./л.15-19 от делото/.
Решението на директора
на ТП НОИ Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, решение № Ц 1012-02-24#1/20.05.2020 г., е
издадено от компетентен орган, съобразно чл.117, ал.3 КСО. Същото е и в
предвидената от закона писмена форма.
На второ място, при издаване на решението не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
мотивират неговата отмяна.
На следващо място, съдът намира, че решението е
издадено и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел при
следните съображения:
Директорът на ТП НОИ Бургас е приел, че оспореното
пред него разпореждане е законосъобразно и го е оставил в сила.
Право да придобият пенсия за осигурителен стаж и
възраст, през 2019 г. по чл.69б, ал.1 и 2 КСО имат лица, които са работили 10
години при първа категория труд или 15 години при втора категория труд, ако не
са придобили право по чл.168 КСО или когато са променили осигуряването си по
чл.4в КСО и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са на възраст 49 години за жените
и 53 години и 04 месеца за мъжете при
първа категория труд или 54 години за жените или 58 години и 04 месеца за
мъжете при втора категория труд.
Към датата на подаване на заявлението И. е навършил
54 години и 22 дни, като от представените доказателства-трудова и военна
книжки, три броя обр.УП-3 и информация от Германския осигурителен институт,
относно продължителност и категория на придобит осигурителен стаж са му
зачетени 21 години, 01 месец и 13 дни от втора категория и 14 години, 05 месеца
и 01 ден от трета категория, 13 месеца/за периода 01.10.1986 г. до 31.10.1987
г./ осигурителен стаж в Германия, общо превърнат към трета категория 41 години,
10 месеца и 25 дни.
Приел е, че представените от жалбоподателя
допълнителни документи, а именно удостоверение, обр.УП-3 №19 от 05.03.2019 г.,
издадено от „Промет стийл“ЕАД с.Дебелт, за периода 11.08.1986 г. до 12.02.2019
г., с прекъсване и извънреден труд 425 часа след 31.12.2004 г., предвид
посочените в него място на полагане на труд и длъжност, не обосновават труд
положен при първа и втора категория.
Данните по делото, включително и от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че през
периода 11.08.1986 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е бил назначен в
Стопански металургичен комбинат, преименуван на Фирма „Промет“ и „Промет
стийл“ ЕАД, на длъжност настройчик и старши настройчик на привалцова арматура в
направление Стан-300, цех „Прокатно оборудване“, участък сборка валци.
Критерии при определяне категорията труд на лицата, подали
заявление за пенсиониране са: заеманата длъжност и мястото на полагане на
труда. Работните места и видовете дейности и
производства, които служат като основание за зачитане на положения труд като
осигурителен стаж от първа и втора категория, са изброени изчерпателно в
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./. В общите разпоредби на т.67 ПКТП /отм./ е посочена
възможност оспорващият да докаже, че трудът му е бил със същата вредност и
тежест, като на работещите в изрично и изчерпателно изброените цехове,
заводи и площадки. В този случай, трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от
отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране,
определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II
на правилника за времето, през което работят на тях. От анализа на цитираната
разпоредба се установява, че е достатъчно, лицето да е заемало някоя от
посочените длъжности и мястото на полагане на труда, да е сред изрично
нормативно определени като такива от съответната категория труд. В този случай,
само формалното им посочване в разпоредбата, презумира тежестта и вредността на
полагания труд.
В
конкретния случай, определящи са освен длъжността и цеховете изброените в т.5
ПКТП /отм./, а именно работници и инженерно-технически работници до
началник-цех включително при доменен цех за преработка на руда, съдържаща
олово, и постоянно заетите в технологичния транспорт, товарно-разтоварните
работи и контролно-аналитичната дейност в това звено на ТМК „Кремиковци“ и
фирмата „Стомана“ - Перник, работници и инженерно-технически работници до
началник на цех включително, заети непосредствено в цехове: „Пресов“ /без
машинист на компресорна станция/, „Електрошлаково претопяване“, клон „Мир“ /електростоманодобивен
цех и сортопрокатен цех - Стан 300/, „НИПКИТОКС“ /стоманодобивен цех и цех за
електрошлаково претопяване под налягане/, газорезчик на претоварна база и
работник по поддръжка и ремонт на контролноизмервателни уреди и апарати от НПП „Благой
Попов“ - Перник. Работници и инженерно-технически работници до технически
ръководител от СМК „Л. И. Брежнев“, СМК „Ленин“, СКРМО „Металургремонт“, НПП „Благой
Попов“ - Перник и от други стопански организации за времето, когато извършват
ремонтни работи в посочените цехове.
Не се спори, че жалбоподателят е работил в Цех „прокатно
оборудване“, който не е сред изчерпателно изброените в разпоредбата на т.5 ПКТП/отм./,
поради което нормата на т.67 ПКТП /отм./ е неприложима.
Съгласно
приложените по делото трудов договор и допълнителни споразумения, Г.И. е
полагал труд в направление Производство - Стан 300, цех „Прокатно оборудване“.
Съгласно анализ на фишовете за работни заплати, вещото лице е установило, че на
жалбоподателя, назначен на длъжност настройчик, настройчик привалцова арматура,
старши настройчик сборка валци, са изплащани суми за условия на труд, предпазна
храна и други начисления, свързани с вредни за здравето условия на труд. Трудът
полаган от И. през периода 11.08.1986 г. до 31.12.1999 г., макар и
на длъжност, за която законодателят е презумирал вредност и тежест на труд, не
е сред
изрично изброените в разпоредбата на чл.5 - електростоманодобивен цех или сортопрокатен цех - Стан 300, поради което не представлява
труд от първа категория. Трудът полаган от И. не е и втора категория, тъй като
не е включен в обхвата на раздел втори от ПКТП /отм./.
По изложените съображения, законосъобразно ръководителят на пенсионно
осигуряване, ТП НОИ Бургас е издал разпореждане № 2113-02-290#6 от 10.04.2020 г., с което, на основание чл. 69б,
ал.1 и 2 КСО, вр. с чл.50 и 52 от Регламент № 883/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 987/2009 г., му е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което правилно е оставено в сила с решение № Ц1012-02-24#1/20.05.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас. Жалбата на Г.Г.И. като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане
от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева,
определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.И. ***, против решение № Ц 1012-02-24#1/20.05.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №
2113-02-290#6 от 10.04.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.
69б, ал.1 и 2 КСО, вр. с чл.50 и 52 от Регламент № 883/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 987/2009 г., му е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Г.Г.И. ***, да заплати на ТП НОИ Бургас разноски в размер на 200.00/двеста/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ :