Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260079
гр. Севлиево,
01.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на втори
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х.Х.
при участието на секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х.
гражданско дело № 627 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е делбено, във
фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение от 19.12.2019 година по гр. д. № 627 по описа за 2019 г. на РС – Севлиево е допусната делба на следните
недвижими имоти, а именно: ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, с
кадастрален идентификатор 65927.501.603 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, с обща площ на имота 394 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
административен адрес: гр. Севлиево, ***, при граници: имоти с идентификатори
65927.501.604; 65927.501.4306; 65927.501.602; 65927.501.606; 65927.501.605,
заедно с построените в него: къща, едноетажна жилищна сграда, с идентификатор
65927.501.603.1, със застроена площ от 51 кв.м., с предназначение - жилищна
сграда еднофамилна и сушина, с идентификатор 65927.501.603.6, със застроена
площ от 10 кв. м., едноетажна, с предназначение - постройка на допълващо
застрояване, между: Г.П.К., с ЕГН **********,***, при квота: ½ идеална
част и Р.С.К., с ЕГН **********,***, при квота: ½ идеална част.
В първото по делото заседание
след допускане на делбата, в което е даден ход на делото, е прието и поставено
за разглеждане искането на съделителката Р.С.К. допуснатият до делба жилищен недвижим
имот да бъде поставен в неин дял срещу парично уравнение.
В същото заседание по реда на
чл. 346 ГПК, е приета и поставена за съвместно разглеждане предявената претенция,
с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, от Р.С.К. за заплащане от Г.П.К. на
сумата 2100,00 лв., представляваща стойност на направени подобрения в процесния
делбен имот.
Съделителя Г.П.К., чрез процесуалният си представител, заявява становище, че не
претендира имотът да му бъде възложен, желае прекратяване на съсобствеността и
получаване на съответния дял, в левова равностойност. Не спори, че имотът е
единствено жилище на Р.С.К.. След даване ход на устните състезания заявява, че съделителката Р.С.К. не е доказала наличието на предпоставките
за възлагане, а именно, че няма друго
жилище и че тя ползва процесния имот. По претенциите за подобрения сочи, че не
е доказано кога във времето са извършени и дали действително са извършвани от
ответницата или са правени по време на съвместното съжителство на страните преди
прекратяване на брака. Иска изнасяне на
публична продан на процесният имот, остойностен на пазарна стойност
определена от тройната съдебна експертиза. Претендира присъждане на разноски за
депозити за вещи лица, определени за плащане от другата страна.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническа и оценителна експертиза
събрана по делото, че допуснатия до делба: недвижим имот е неподеляем;
пазарната стойност на недвижимия имот с идентификатор 65927.501.603 по
кадастралния план и регистри на гр. Севлиево и построените в него сгради е 22 900,00 лева; стойността на приетите за съвместно
разглеждане претенции за подобрения труд и материали по средни пазарни цени е
както следва: пребоядисване на жилищните помещения 133 кв.м. на стойност
530лв., ремонт на ВиК инсталации и ОВ, хидрофор и помощни съоръжения към него/помпа,
бойлер, юпс и др. / на стойност 1 700,00 лв., демонтаж на дървена дограма
и монтаж на ПВЦ 1,70 кв.м. на
стойност 230 лв., подова настилка от ламиниран паркет върху циментова замазка 8,60
кв. м. на стойност 120 лв., или обща стойност на подобренията 2580лв.; извършените
СМР представляват подобрения, а не основен ремонт необходим за запазване на
сградата, същата би същесвувавала и без тяхното извършване; подобренията са
извършени по видове дейности по данни на ответника, но кога не може да се
прецени и какво е било състоянието на сградата преди тяхното извършване.
Установява
се от заключението на вещото лице по тройната съдебно - техническа и оценителна
експертиза събрана по делото, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем;
пазарната стойност на недвижимия имот с идентификатор 65927.501.603 по
кадастралния план и регистри на гр. Севлиево и построените в него сгради е 25 790,00
лева; при определените от съда квоти всеки от съделителите притежава равностойност
на дела си в лева по 12895 лв.; стойността на приетите за съвместно разглеждане
претенции за подобрения труд и материали по средни пазарни цени са на обща
стойност 2580 лв.; извършените СМР представляват подобрения, а не основен
ремонт необходим за запазване на сградата, същата би същесвувавала и без
тяхното извършване; подобренията са извършени по видове дейности по данни на
ответника, но кога не може да се прецени и какво е било състоянието на сградата
преди тяхното извършване.
Установява
се от протокол от 29.06.2017 г. по в. гр. д. № 147/2017 г. на ОС – Габрово и от
решение № 50 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на РС – Севлиево, че със
спогодба, обективирана в посочения протокол на ОС – Габрово е прекратен с
развод, без произнасяне по въпроса за вината брака сключен през 2000 г. между Г.П.К.
и Р.С.К., като на последната е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето, родено от брака между страните – Мирослав Галинов К.,
родено на *** г..
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Процесният
имот е реално неподеляем, като този извод се обуславя от установеното от двете заключения
на вещите лица по събраните по делото експертизи. Невъзможно е обособяване на
два дяла, всеки от тях включващ жилищна сграда, постройка на допълващото застрояване и идеални части от дворното
място, предвид, че предмет на настоящото дело е поделяне не само на жилищната
сграда, а и на дворното място, в което е построена. При предявен иск за делба
на земя и сгради, построени върху нея, съдът е задължен да извърши делба, както
на сградите, така и на земята. Неподеляемостта на имота обуславя изнасянето му
на публична продан, с оглед разпоредбата на чл. 348 ГПК, освен в случаите
когато имотът може да бъде поставен в един от дяловете. Възможност делбеният
имот да бъде поставен в един от дяловете
е предвидена в чл. 349 ГПК, в случаите когато имотът е жилищен и е
направена възлагателна претенция. В този случай съсобствеността може да се
ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите.
За
основателността на претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК, в хипотезата когато е
предявена от съделител бивш съпруг, е
необходимо да се докажат в кумулативност следните предпоставки: процесният имот
да е неподеляем и жилищен; съсобствеността върху имота да е възникнала при
условията на съпружеска имуществена общност и да е прекратена с развод;
съделителят предявил претенцията да е бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и да не
притежава друг жилищен имот.
Посочените
обстоятелства подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за
възлагане, като изключение прави доказването на отрицателния факт - че
съделителят не е титуляр на право на собственост върху друг жилищен имот (положителният
факт - притежаване на друго жилище следва да се докаже от съделителя, който оспорва
претенцията за възлагане).
В конкретния
случай посочените по-горе предпоставки на чл. 349, ал. 1 ГПК не са налице тъй
като се установява от протокол от 29.06.2017 г. по в. гр. д. № 147/2017 г. на
ОС – Габрово, че детето, родено от брака между страните – Мирослав Галинов К. е
родено на *** г., поради което липсва непълнолетие на родени от брака деца, като
юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК, към релевантния момент - приключване на устните състезания в първата
инстанция /т. 5 от ТР № 1/2004 г./. Съделителя, заявил претенция за възлагане не
е преживял съпруг или наследник на делбения имот, поради което са неприложими и
останалите хипотези на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Предвид
изложеното възлагателната претенция на съделителката Р.С.К. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
всичко изложено по – горе процесният имот, като реално неподеляем при липса на възможност всеки съделител да
получи реален дял, следва да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
По
делото е предявен обективно съединен иск,
с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, по реда на чл. 346 ГПК от Р.С.К. за
заплащане от Г.П.К. на сумата 2100,00 лв., представляваща стойност на направени
подобрения в процесния делбен имот.
Предявеният
иск е неоснователен.
По делото не
бяха посочени, представени и събрани доказателства, които да установяват кой и
кога е извършил претендираните подобрения в процесния имот. Липсват за тези
обстоятелства не само писмени, гласни или веществени доказателства, но и
каквито и да било данни, които да обосноват извод в една или друга насока.
Единствено от заключенията на вещите лица по двете съдебно - технически и
оценителни експертизи, се установява, че подобрения като претендираните са
извършени в процесния имот, но без да е възможно да се посочи момента на
извършването им, дали това е станало през брака между съделителите или след
това. При тези данни претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД на съделителката Р.С.К. е
недоказана и поради това, като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора по разноските, съдът намира следното:
Всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството
съобразно стойността на дела си в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК и
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в
размер на по 515,80 лева, съобразно
стойността на дяловете определена въз основа на заключението по тройната
експертиза, срещу която и двете страни не възразиха. Претенциите по сметки,
предявени по реда на чл. 346 ГПК имат облигационен характер и представляват
осъдителни искове, за предявяването на които законът не изисква предварително
заплащане на държавна такса, но съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, таксата
по отношение на тези искове следва да се събере с произнасянето на съда по тези
искове в края на втората фаза на делбеното производство. В случай, че
претенциите са основателни дължимата държавна такса се определя в тежест на
осъдената страна, в случай на неоснователност държавната такса се определя в
тежест на заявителя на претенциите, а при частична основателност държавната
такса се възлага съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част върху
страните съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл. 355 ГПК. Предвид
изложеното съделителката Р.С.К. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса,
в размер на сумата от 84,00 лева. С оглед изложеното съделителката
Р.С.К., следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в общ размер 599,80
лева. Присъждане на разноски по делото за заплатени депозити за възнаграждания
за вещи лица претендира съделителя Г.П.К., като е представил доказателства за
заплатени такива. Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, като по този начин съдът е определил и частите на
съделителите от депозита за възнаграждения на вещите лица, изготвили заключения
по делото, като се установява от платежните документи приложени по делото, че
съделителката Р.С.К. не е внесла определената й част от депозита по тройната
експертиза – 300,00 лева, като същата сума е внесена от съделителя Г.П.К.,
поради което следва да се уважи искането на
Р.С.К. за осъждане съделителя Г.П.К. да й заплати разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице, до размер на сумата 300,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следния недвижим имот, а именно: ½
идеална част от урегулиран поземлен имот, с кадастрален идентификатор
65927.501.603 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с обща
площ на имота 394 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с административен адрес: гр.
Севлиево, ***, при граници: имоти с идентификатори 65927.501.604;
65927.501.4306; 65927.501.602; 65927.501.606; 65927.501.605, заедно с
построените в него: къща, едноетажна жилищна сграда, с идентификатор
65927.501.603.1, със застроена площ от 51 кв.м., с предназначение - жилищна
сграда еднофамилна и сушина, с идентификатор 65927.501.603.6, със застроена
площ от 10 кв. м., едноетажна, с предназначение - постройка на допълващо
застрояване, като получената при извършване
на публичната продан сума бъде разпределена, съобразно дяловете в
съсобствеността на имотите, между съсобствениците Г.П.К., с ЕГН **********,***,
с квота: ½ идеална част и Р.С.К., с ЕГН **********,***, с квота:
½ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р.С.К., с
ЕГН **********,***, за поставяне на гореописаното жилище, а именно: ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, с
кадастрален идентификатор 65927.501.603 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, с обща площ на имота 394 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
административен адрес: гр. Севлиево, ***, при граници: имоти с идентификатори
65927.501.604; 65927.501.4306; 65927.501.602; 65927.501.606; 65927.501.605,
заедно с построените в него: къща, едноетажна жилищна сграда, с идентификатор
65927.501.603.1, със застроена площ от 51 кв.м., с предназначение - жилищна
сграда еднофамилна и сушина, с идентификатор 65927.501.603.6, със застроена
площ от 10 кв. м., едноетажна, с предназначение - постройка на допълващо
застрояване, в неин дял.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.С.К., с ЕГН **********,*** срещу Г.П.К., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 2100,00 лв.,
представляваща стойност на направени подобрения в процесния делбен имот, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Севлиевски
районен съд сумата 599,80 лева, представляваща дължимите държавни такси.
ОСЪЖДА Г.П.К., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Севлиевски
районен съд сумата 515,80 лева, представляваща дължимите държавни такси.
ОСЪЖДА Р.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Г.П.К., с ЕГН **********,***,
направени по делото разноски в размер на сумата от 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: