О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 14.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд гр.Сливен в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при секретаря ……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 66 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.60 ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба от „ПриВет“ ООД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк. „Б.“ бл. № …., пр. от д-р М. Е. К. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-21-0362893/13.02.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – в. к., н. се в гр. Сливен, кв.“Б.“ до бл……, ст. от „ПриВет“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Изразява несъгласие с посочените от органа основания, а именно – за защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице; поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Моли съда да отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта. Изтъква, че в к. са настанени за л. ж. – инфекциозно болни, недорасли бебета, инвалиди и със запечатването на обекта ще бъде прекъснато лечението им, което ще доведе до застрашаване на живота им. Претендира разноски за държавна такса и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НАП не изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна при следните съображения:
От Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-21-0362893/13.02.2020 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НАП се установява, че на основание чл.
188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка - запечатване на търговски обект – в. к., н. се в гр.
Сливен, кв.“Б.“ до бл……, ст. от „ПриВет“
ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание 186, ал. 1 т. 1
б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като в заповедта е посочено, че
предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид, а именно интересът на държавния
бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на
изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Съдът намира, че разпореждането за допуснато предварително изпълнение е незаконосъобразно. Мотивите на съда са следните:
Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния орган е да установи наличието на някоя от посочените предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Непосочването на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта.
В случая като основание за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ органа е посочил: за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, първо – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, второ – поради съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението за издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 1 бр. т. против п. на стойност от 2.50 лева действително съставлява нарушение по чл. 186 от ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая от административния орган не е разграничено правомощието по чл. 186 от ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и това по чл. 60, ал. 1 от АПК – за допускане на предварително изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагането на ПАМ и продължителността на същата от 14 дни, без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение на тази мярка. От мотивите на заповедта не се установява точно по какви конкретни съображения е допуснато предварително изпълнение, като органът се е задоволил да възпроизведе формално съдържанието на чл. 60, ал. 1 от АПК. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, с които се характеризира процесния случай, нито доказателства, които да ги подкрепят. Посочените мотиви в заповедта са относно законосъобразността на наложената ПАМ, а не законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение на тази ПАМ. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В случая интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите в проверявания обект е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена.
От преписката е видно, че дружеството няма непогасени данъчни задължения, въпреки че реализира сравнително високи финансови резултати и среднодневен оборот от 643,64 лева. Стойността на неотчетената продажба е ниска, а констатираната в обекта разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ към края на работния ден – 16.00 часа е от 2.50 лева и представлява всъщност стойността на неотчетената продажба. Не е доказано от страна на административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието на условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Твърдяните възможности за наличие на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за бюджета, са само хипотетични. Налагането на всяка утежняваща мярка следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК и съобразено със спецификите на всеки конкретен случай. От административният орган не е отчетено, че в к. са настанени за л. ж. – инфекциозно болни, недорасли бебета, инвалиди и със запечатването на обекта ще бъде прекъснато лечението и грижите за тях, което неминуемо ще доведе до застрашаване на живота им. В случая поведението на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства, съотнесени към вида и срока на наложената ПАМ с акт, който не е влязъл в законна сила, предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата. Липсата на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те обосновават една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за предварително изпълнение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В този смисъл са Определение постановено по адм. д. № 2849/2019 г. по описа на ВАС, I о., Определение № 142/07.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15361/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 596/15.01.2019 г., постановено по адм. д. № 26/2019 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 15933/19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14989/2018 г. по описа на ВАС, I о.
Предвид уважаване на жалбата по отношение искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение основателно е искането на молителя за присъждане на разноски. С оглед направеното искане от процесуалния представител на оспорващия, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата НАП следва да бъде осъдена да заплати на адв. С. Р. АК Сливен адвокатско възнаграждение за безвъзмездно представляване на оспорващия в размер на 100 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ. НАП следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за което са представени съответните доказателства.
Водим от горното, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-21-0362893/13.02.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - в. к., н. се в гр. Сливен, кв.“Б.“ до бл….., ст. от „ПриВет“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите
да заплати на „ПриВет“ ООД, ЕИК ……….,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк. „Б.“
бл. № …, пр. от д-р М. Е. К. сумата от 50 ( петдесет) лева направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на на адв. С. Р. – АК Сливен
гр.Сливен, ул.“Г.С.Р.“ № … сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Определението да се съобщи на страните НЕЗАБАВНО по телефон, факс или електронен адрес.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.188 ал.2 от ЗДДС.
Административен съдия: