№ 4806
гр. ...., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110161532 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „.......“ ЕООД с ЕИК ........
със седалище в гр. ....... против „.......” ЕАД с ЕИК ........ със седалище в гр. ....
иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2,72 лв. без ДДС, или 3,26
лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимата сума на платена без основание.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
сключен с ответника „.......” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни
номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал
сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от
договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № *********, за
периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилни услуги № ....... - 11,49 лв. без ДДС, № ......... - 18,40 лв. без
ДДС, № ....... - 13,92 лв. без ДДС, № ....... - 11,49 лв. без ДДС. Твърди се, че
ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл.
ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в
повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни
услуги, общо в размер на 2,72 лв. без ДДС.
С оглед изложеното се моли съдът да уважи претендирания иск по
основание и размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с
1
която оспорва предявеният иск по основание и размер.
Твърди, че между страните са налице договорни отношения по силата на
Договор № *********. Не оспорва наличие на заплатена претендираната по
делото сума в размер на 3,26 лв. с ДДС, която е начислена във фактура №
**********/04.01.2022 г. за мобилни услуги № ......., № ........., № ....... и №
........
Твърди, че в представената по делото фактура № **********/04.01.2022
г., е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните
са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга ......... от 14.10.2019 г.,
Приложение № 2 от 14.10.2019 г. (съответно ред № 733, ред № 793, ред №
1091 и ред № 1388 от Приложение № 2 от 14.10.2019 г.) и Приложение № 1
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет
към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. Сочи,
че в процесната фактура № **********/04.01.2022 г., за мобилните услуги №
......., № ........., № ....... и № ......., всички суми са начислени, като е било
съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Твърди, че ищецът
не е ползвател на всичките мобилните услугите, доколкото последните са 2161
бр. Сочи, че процесната сума била заплатена, но не от ищеца, а от лицето
ползвател на услугата, поради което и сумата следва да се заплати на това
лице. В противен случай ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на
действителния платец на услугата.
Поради което се твърди, че процесната сума от 2,72 лв. без ДДС или
3,26 лв. с вкл. ДДС, начислена във фактура № *********, за периода
28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., е начислена правилно и не подлежи на връщане.
Предвид горното, моли предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че страните са обвързани с Договор №*********
с Приложение от 14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги. Не се спори също така, че
с Фактура № *********, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г.,
ответникът е начислил на ищеца за мобилни услуги № ......., сумата от 11,49
лв. без ДДС, за мобилни услуги № ........., сумата от 18,40 лв. без ДДС, за
мобилни услуги № ......., сумата от 13,92 лв. без ДДС, за мобилни услуги №
......., сумата от 11,49 лв. без ДДС. Безспорно е, че сумата в размер на 3,26 лв. с
ДДС, която е начислена във фактура № **********/04.01.2022 г. за мобилни
услуги № ......., № ........., № ....... и № ....... е била заплатена.
Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предполага
установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при
2
липса на основание – начална липса на основание, нищожно основание или
отпаднало с обратна сила. Основните предпоставки на фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на
имуществена ценност от един правен субект и отсъствието на основание за
получаването, като получаването е фактическо действие, в резултат на което
получилият имуществена облага установява своята фактическа власт върху
полученото. Съобразно константната практика на съдилищата по този
фактически състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва
плащането на сумата, а ответникът – наличието на валидно основание за
престиране на същата. Това включва представяне на доказателства, като
платежни нареждания, банкови извлечения или други документи, които
потвърждават, че сумата е била преведена от ищеца на ответника.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание
да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и практиката
на ВКС / решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№ 335/2008 г.,
решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., решение № 138
от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.
В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест
на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил процесната сума от 3,26 лв. с ДДС на ответника, както и че сумата е
била заплатена без основание за това.
Доколкото ответникът признава плащането на процесната сума, но
възразява същата да е платена от ищеца, съдът следва да разгледа и
хипотезата, когато задължението е заплатено от трето лице.
За да претендира връщане на сумата, ищецът следва да докаже, че в
негова полза е възникнало правото за възстановяването . В случая на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само третото лице, което е
извършило плащането, има правен интерес да претендира сумата, ако
плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006
г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.
Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка
с третото лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е
възникнало правото за възстановяването . Ако ищецът не установи такава
връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива,
ищецът не би могъл да установи свои права върху платената сума.
От приложените по делото писмени доказателства, не се установи
ищецът да е заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата
на спор между страните относно плащането на сумата, съдът не би могъл да
презюмира, дали последната е заплатена от ищеца или от трето лице. Този
факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от
ищеца с всички допустими доказателствени средства.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът по настоящия иск не
3
доказа при условията на пълно и главно доказване, в хода на съдебния процес,
материалнопоравната си легитимация на титуляр на правото на вземане,
относно претендираната сума от 3,26 лв. с ДДС от ответника, поради което
предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на разноските:
Претенции за разноски са заявили и двете страни. С оглед отхвърляне на
претенциите, следва да бъдат присъдени разноски само на ответника в размер
на 100лв. юрк възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "......." ЕООД, ........ със седалище в гр. .......,
срещу "......." ЕАД, ........ със седалище в гр. .... с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо, ЗЗД, за връщане на сумата от 2,72 лв. без ДДС, или 3,26 лв. с
вкл. ДДС, начислена с Фактура № *********, за периода 28.11.2021 -
27.12.2021 за мобилна услуга с номер № ......., № ........., № ....... и № .......,
издадена на основание Договор №*********.
ОСЪЖДА "......." ЕООД, ........ със седалище в гр. ......., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, да заплати на „......." ЕАД, ........ със седалище в гр. ....
деловодни разноски в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4