Р Е Ш
Е Н И Е
№ 115
гр.
Враца, 08 .04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 18.03.2021 г. /осемнадесети март две хиляди и двадесет
и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 62 по описа на Адм.С-Враца
за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1,ал.
1 ОТ ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба,
предявена от Н.Д.Н. ***, против ОДМВР –
Враца, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска –310,40 лева. В
исковата молба се твърди, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер на
търсената сума, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за адвокатска
защита и за транспортни разходи, извършени от процесуалния му представител при
оспорване на НП, което е прието за незаконосъобразно и е отменено с влязло в
сила решение по АНД № 1341/2015 г. на Районен съд – Враца. Претендира се
заплащане на обезщетение за тези претърпени имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила – 8.03.2016
г., до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените
в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от * С. Й., която поддържа съображенията, изложени
в исковата молба и претендира разноски в производството съобразно представен
списък.
Ответникът – ОДМВР - Враца, редовно
призован не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния представител
на същия - ** Д. П. е постъпило становище с искане делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, а по същество на спора, намира искът за неоснователен и
недоказан, както по основание, така и по размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за частична основателност на предявения иск,
тъй като адвокатското възнаграждение е доказано до размер от 200 лева, а не за
претендираната сума от 300 лева, както и че разноски за транспортни разходи не
се дължат.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 1341 по описа за 2015 г. на РС –
Враца, предмет на разглеждане по което е било НП № 15-0967-002158/15.09.2015
г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца.
Съдът, след преценка на представените по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите писмени
доказателства се установява, че с НП № 15-0967-002158/15.09.2015 г., издадено
от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева.
С решение № 52 от 15.02.2016 г., постановено по АНД № 1341/2015 г. по описа на Районен съд –
Враца е отменено цитираното по-горе наказателно постановление. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 08.03.2016 г.
В производството пред Районния съд ищецът
е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие от 14.01.2016 г. /л. 42 от АНД № 1341/2015 г./, с договорено и
заплатено в брой при сключване на договора възнаграждение от 200 лева.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е дейността на органа, издал оспорения акт.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена в рамките на административната му правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административния характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк.
дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от Началник група към ОДМВР – Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР,
областните дирекции са юридически лица, в чиято структура се намира АНО.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е частично основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК,
към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – НП № 15-0967-002158/15.09.2015 г., издадено от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „ПП“ Враца, отменено с Решение № 52 от 15.02.2016 г., постановено по АНД № 1341/2015г. по описа на Районен съд - Враца
и влязло в сила на 08.03.2016 г. Този факт е безспорен между страните, при
което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно -
отменен акт.
Издаденото НП, което
наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на
адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при
съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство.
Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване
на НП, в случай, че не е в състояние само да
организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на
успешния, а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд.
При тези констатации съдът намира,
че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна
връзка между отменения акт - наказателно постановление и настъпилите
имуществени вреди.
Предвид изложеното искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението
обаче, независимо от предявената претенция за сумата от 300 лева и представеното
в настоящото производство копие на договора
за процесуално представителство, на който е отбелязано „вярно с
оригинала“, с посочена същата сума от 300 лева, настоящият съдебен състав го намира
за недоказан. От приложения договор за
правна защита и съдействие от 14.01.2016 г. /л. 42 от АНД № 1341/2015 г./, се
установява, че между ищеца и адвоката е договорено възнаграждение от 200 лева, изписани
цифром и словом и това възнаграждение е заплатено в брой и в пълен размер при
подписване на договора. Същият е надлежно оформен, удостоверява извършено
плащане в рамките на производството по НАХД, преди постановяването на решение
по спора и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума,
съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., при което искът се явява
доказан до размера на посочената в него сума, а именно 200 лева. Претенцията
за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произлизащи от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да бъде уважена
за сумата 200 / двеста/ лв., като в
останалата част до пълния размер следва
да се отхвърли. Дължима е и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решението - 08.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумата.
Исковата претенция в частта относно
заплащане на обезщетение и за направените от ищеца пътни разходи за явяване на *
Й., в открито съдебно заседание пред Районен съд – Враца в размер на 10,40 лв.,
е неоснователна. Съобразно правната уредба съдържаща се в чл. 143 от АПК и чл. 78
и сл. от ГПК, под "разноски" в процеса следва да се разбират тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни.
Т.е. разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във
връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за
извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални
представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи,
банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до
седалището на компетентния съд и др. подобни не представляват разноски по смисъла
на чл. 143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на
отговорността за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния
административен съд, видно от постановяваните от него съдебни актове - Решение
№ 7087/18.05.2012г. по адм.д. № 48/2011г., Решение № 3568/13.03.2014г. по
адм.д. № 2459/2013г., Решение № 15209/19.11.2013г. по адм.д. № 7308/2012г. В
този смисъл, исковата претенция за присъждане на обезщетение за материални
вреди, настъпили поради заплатен транспорт за пътуване на пълномощника до гр.
Враца е неоснователна и следва да се отхвърли.
В настоящото
производство ищецът е заплатил сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г.
/л. 23 от адм. д. № 62/2021 г. на АдмС – Враца/, която е в минималния предвиден
от Наредбата размер, с оглед на което възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
При
този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на
съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска, като на ответника не следва да
бъдат присъдени разноски. В случая, искът е уважен частично, като вместо
претендираните 310,40 лв. са признати 200 лева, поради което на ищеца съразмерно
на уважената част от иска се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 193,00 лв. Внесена
е и дължимата държавна такса в размер на 10 лева. По този начин общата сума на дължимите му
деловодни разноски възлиза на 203,00/двеста и три/ лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, като направени от него разноски в настоящото
производство.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.Н. *** сумата от 200 (двеста) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 15-0967-002158/15.09.2015 г., издадено
от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ Враца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.03.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния му размер.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.Н. ***, разноски по делото в общ размер на 203,00 (двеста и
три) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: