РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Радомир, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231730101019 по описа за 2023 година
Производството е за делба във фазата по извършването ù.
С влязло в сила решение № . г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34
ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. З., общ. З., обл. Перник, с площ от 566
кв. м, съставляващ парцел . в кв. 21 по регулационен план на гр. З., одобрен със заповед № .
г., при граници: улица, парцел ., парцел I., парцел . и парцел ., ведно с построените в него
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м върху мазе от 36 кв. м и
второстепенна масивна сграда със застроена площ от 20 кв. м, които сгради са със статут на
строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, между следните лица и при следните делбени части: за
ищцата Н. К. М. – 1/6 ид. ч. и за ответницата В. К. С. – 5/6 ид. ч.
В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата
ответницата е заявила претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в неин дял на допуснатия
до делба недвижим имот.
Ищцата, редовно призована, в съдебно заседание чрез упълномощен представител
изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на
делбения имот в дял на ответницата.
Ответницата, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа претенцията с правно основание чл. 349,
ал. 2 ГПК и моли за уважаването .
1
Радомирският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното от фактическа
страна:
От представената по делото декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 25.11.2024 г. се установява, че ответницата В. С. притежава 5/6 ид. ч. от
процесния недвижим имот, находящ се в гр. З..
По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №.,
том ., рег. № ., дело № . г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, от
който се установява, че В. К. С. е продала на сина си С., Й. М. следния свой собствен
недвижим имот, а именно 2/6 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с мазе със
застроена площ от 62 кв. м, която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и
е построена на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя в урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на гр. З., на ул. „И.“ № ., с площ на този
урегулиран поземлен имот от 600 кв. м, който имот съставлява парцел . в кв. 20 по
регулационния пан на гр. З., одобрен със заповед № . г., при граници по скица: улица,
парцел ., край на регулацията (зелена площ), парцел.и парцел ..
От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ ., том ., рег. №, дело № ./. г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие – РС –
Радомир, се установява, че В. К. С. е продала на дъщеря си К. Й. В. следния свой собствен
недвижим имот, а именно 2/6 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с мазе със
застроена площ от 62 кв. м, която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и
е построена на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя в урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на гр. З., на ул. „И.“ № ., с площ на този
урегулиран поземлен имот от 600 кв. м, който имот съставлява парцел . в кв. 20 по
регулационния пан на гр. З., одобрен със заповед № . г., при граници по скица: улица,
парцел ., край на регулацията (зелена площ), парцел . и парцел .I.
От представеното по делото удостоверение за настоящ адрес с изх. № . г., издадено от
Община З., се установява, че ответницата В. С. е с настоящ адрес в гр. З., ул. „Х. К.“ № .,
считано от 27.11.2024 г.
По делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, от
заключението по която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот,
находящ се в гр. З., възлиза на 56 310 лева. Според вещото лице допуснатият до делба имот е
неподеляем между съделителите.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За да бъде прекратена съсобствеността в едно делбено производство законодателят е
предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда
на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан.
В избора си по един от тези способи за приключване на производството съдът следва да
прецени дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
2
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съгласно константната съдебна практика основен способ за ликвидиране на допуснатата до
делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство, е съставяне на
разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене на жребий
по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба имоти съответства на
броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий.
В разглеждания случай по делото е заявена претенция с правно основание чл. 349, ал.
2 ГПК и съдът дължи произнасяне на първо място по така заявената претенция от
ответницата за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са
свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга - с
обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва да отговаря
самият съделител.
По реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на
наследяване съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.),
възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот следва да
има характеристиките на жилищен имот и от него да не могат да се обособят самостоятелни
обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя
отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота
при откриване на наследството.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
поставяне в дял на ответницата на делбения имот поради следното:
По делото безспорно се установява, че делбеният имот има характеристиките на
жилищен такъв (съдът съобразява и формираната съдебна практика, намерила израз в
решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.), като от заключението
на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира,
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че същият е неделим и от него не
могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от
съделителите.
На следващо място, право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само
сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в
хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Разпоредбата на чл.
349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004
3
г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за
извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е
възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с
възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента
на откриване на наследството. При наличието на т. нар. смесена съсобственост (възникнала
в резултат на повече от един юридически факт) извършването на делбата по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК е недопустимо. Делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия
жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
Според изложеното в решение № 239/06.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., ГК, I
г. о., понятието „смесена съсобственост“ се употребява в съдебната практика във връзка с
приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за да се означи съсобствеността, при която някои
от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а
останалите - на друго основание. Прието е, че когато вещта е била в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена
съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият
съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от
общото имущество. Прието е също така, че когато наследниците извършат помежду си
разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като
разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява
квотата в съсобствеността на някой от наследниците.
С решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., е прието, че
разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй
като имотът остава наследствен за всички тях, в съсобствеността не участват трети за
наследството лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от
наследниците.
В разглеждания случай съсобствеността е възникнала от прекратена СИО и по
наследяване, както и по силата на извършена разпоредителна сделка между сънаследници,
поради което съдът намира, че не се касае за т. нар. „смесена съсобственост“, което от своя
страна да съставлява пречка за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Наред с това, няма спор между страните и че ответницата В. С. е живяла в имота към
момента на откриване на наследството.
С оглед изложеното дотук и като съобрази, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ответницата В. С. е живяла в имота към момента на откриване
на наследството и не притежава друго жилище, съдът намира, че по отношение на
ответницата са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК за
поставяне на делбения имот в неин дял. По отрицателната предпоставка за липсата на друго
жилище практиката приема, че това е друг жилищен имот, който по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищни нужди (определение № 431/03.07.2015 г. по гр. д. №
3065/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.). Не се счита, че наследникът има такова жилище, когато се е
разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес (какъвто е и настощият
4
случай), когато притежава идеална част от имот или имот в друго населено място, или
когато имотът е обр.ен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато
наличието на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за
задоволяване на жилищните нужди на съделителя. В тази връзка следва да се посочи и че
представената по делото декларация, подписана от ответницата, представлява годно
доказателство за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането
съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, при липса на
други данни и доколкото по делото не е установено противното.
Относно възлагането на дворното място настоящият съдебен състав съобрази
практиката на ВКС, намерила израз в решение № 54/13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3536/2016 г., ГК, II г. о., съобразно която при ликвидиране на съсобствеността не би могло в
дял на единия съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК да се постави само жилищната сграда,
отделно от дворното място, което пък да се изнесе на публична продан. Наред с това, съдът
намира, че изградената в имота второстепенна сграда със застроена площ от 20 кв. м, която
според заключението на вещото лице представлява стопанска сграда, също следва да бъде
поставена в дял на съделителката В. С., тъй като по отношение на нея са налице
предпоставките за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК за жилищната сграда, с площ от 72 кв. м,
която се ползва по предназначение - като жилище. В тази връзка съдът съобрази решение №
47/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2009 г., ГК, II г. о., съгласно което при избора на
способ за извършване на делбата съдът следва да отчита характера, вида и стойността на
допуснатите до делба имоти. В настоящия случай допуснатите до делба сгради се различават
значително по вид, предназначение и стойност - единият обект е жилищна сграда, която е
годна за ползване по предназначение, а другият обект е стопанска сграда, поради което би
било несправедливо и изключително неудобно съсобствеността върху делбените сгради да
се ликвидира чрез способа разпределение или теглене на жребий. Искания за извършване на
делбата чрез тези способи не са направени и от съделителите. Тъй като за съделителката В.
С. са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане и не са налице
предпоставките за извършване на делбата чрез способите разпределение или теглене на
жребий, то в неин дял следва да се постави също така и изградената в имота второстепенна
сграда със застроена площ от 20 кв. м. В същия смисъл е и определение № 248/15.05.2019 г.
по гр. д. № 4546/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о.
Видно от заключението на вещото лице А. Ц., пазарната стойност на допуснатия до
делба имот е 56 310 лева. Следователно, за уравняване на дела на ищцата Н. М., ответницата
В. С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 9385,00 лева, съответстваща на нейните
1/6 ид. ч.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК в делбеното производство страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете си, като по присъединените искове разноските
се определят по реда на чл. 78 ГПК.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е
5
последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при липса
на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата,
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт
на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и
при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Тъй като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват
всички съсобственици, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, разноските за производството
се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид
съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на
съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица.
С оглед представените доказателства за направени от ищцата Н. М. по повод на
делбата разноски за съдебно-техническа и съдебно - оценителна експертизи в размер на
780,00 лева и съобразно дяловете на двамата съделители, то по реда на чл. 355, изр. първо
ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 650,00 лева.
В първата фаза на делбата между страните е съществувал спор относно наличието на
съсобственост по отношение на делбения имот. Доколкото съдът е уважил исковата
претенция и е допуснал имота до делба, като е намерил за неоснователно възражението на
ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност, съдът намира, че последната
отговаря за разноски пред ищцата за заплатеното от същата адвокатско възнаграждение.
По делото са налице доказателства за заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 900,00 лева по договор за правна защита и съдействие от
30.10.2023 г., от която сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата
в размер на 750,00 лева.
С оглед стойността на дяловете, ищцата Н. М. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Районен съд - Радомир сумата от 375,40 лева, а ответницата В. С. – сумата от
1877,00 лева, които суми представляват държавна такса - 4% върху стойността на
съответните дялове.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на В. К. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. З., ул. „И.“ № ., следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр. З., общ. З., обл. Перник, с площ от 566 кв. м, съставляващ парцел . в
кв. 21 по регулационен план на гр. З., одобрен със заповед № . г., при граници: улица, парцел
., парцел I., парцел . и парцел ., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна
6
сграда със застроена площ от 72 кв. м върху мазе от 36 кв. м и второстепенна масивна сграда
със застроена площ от 20 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ.
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „И.“ № . ДА ЗАПЛАТИ за
уравняване на дела на Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. ., ет.
., ап. . сумата от 9385,00 лева (девет хиляди триста осемдесет и пет лева), ведно със
законната лихва върху тази сума, платима в шестмесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение за възлагане.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 3 ГПК на Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., че за вземането си за уравнение на дела може да впише
законна ипотека.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6 ГПК на В. К. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. З., ул. „И.“ № ., че следва да заплати сумата за уравняване на дела на Н. К. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., в шестмесечен срок,
считано от влизане на настоящото решение в сила, като в противен случай същото се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 6 ГПК на В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
З., ул. „И.“ № ., че правото на собственост върху възложения ú в дял недвижим имот се
придобива след изплащане на сумата за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „И.“ № . ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1877,00
лева (хиляда осемстотин седемдесет и седем лева) - държавна такса в производството за
делба.
ОСЪЖДА Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. ., ет. .,
ап. . ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 375,40 лева (триста седемдесет пет лева и четиридесет стотинки) -
държавна такса в производството за делба.
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „И.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от
1400,00 лева (хиляда и четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7