Решение по дело №1897/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 1897/2022г. НА ВРС – 13
СЪСТАВ

Производсвото е образувано по внесено от прокурор при Районна
Прокуратура-Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 “а” от НК по отношение Г. В. АН. за това, че на
09.05.2022г. в град Варна, управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил „БМВ" с peг.№07-G-9246 /и./, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването
й по административен ред с Наказателно постановление №21-0442-
000632/09.11.2021г. на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна
сила на 08.04.2022г. за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в ал.2 от НК
С предложението прокурорът счита фактическата обстановка по делото
за изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства и
изразява становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК. В
съдебно заседание ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не
ангажират становище по постановлението.
Обв.А., редовно призован, явява се лично и с процесуален
представител. В хода на досъдебното производство не признава вината си за
извършеното престъпление, дава обяснения. В последната си дума заявява, че
съжалява.
Процесуалният представител на обв.А. не оспорва обективната и
субективна съставомерност на деянието и моли за минимално наказание по
еда на чл. 78а от НК.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна
следното:
С наказателно постановление №21-0442-000632/09.11.2021г. на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 08.04.2022г.
обв.А. била наказана по административен ред, за това, че управлявал МПС без
съответно свидетелство за управление на МПС. Наказателното постановление
му било връчено лично и влязло в законна сила на 08.04.2021 г. Въпреки това,
преди да е изтекла една година от наказването и по административен ред, на
09.05.2021г. обв.А., отново без да притежава свидетелство за управление на
МПС, привела в движение лек автомобил с per. № 07-G-9246 /и./.
Въпреки, че съзнавала, че е неправоспособен водач и затова са и
налагани адм.наказания тя привела в движение горепосоченото МПС и
отишла с него до съседен магазин. Около 20:25 часа, обв.Г. В. АН. привела в
движения посочения лек автомобил по ул. „Моряшка" в град Варна в посока
1

ул. „Кирил и Методий". В същият момент свидетелите Й.И.И. и А.З.К., които
били полицейски служители в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,
забелязали движещия се автомобил по ул. „Моряшка", за който имали
информация, че се управлявал от неправоспособно лице. Те последвали
управляваното от обв.А. превозно средство. След като забелязала, че е
последвали тя спряла в близост до дом №27 на ул. „Моряшка". Свидетелите
Иванов и Кулев се приближили до обв.А., която не представила свидетелство
за управление на моторно превозно средство. Извършена била справка чрез
ОДЧ, от която полицаите установили, че обвиняемата управлявала в
едногодишния срок на наложено й административно наказание за същото
деяние. За установеното нарушение на обв.А. бил съставен АУАИ с бланков
номер 198146/09.05.2022г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Видно от изисканите и приложените справки за нарушител се
установява, че обв.А. не притежавала свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
Обв. Г. В. АН. е родена на 09.05.1990г. в град Варна, адрес в град
Варна, ул. „Емона" №7, ет.2, български гражданин, не осъждана, ЕГН
**********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по бързо
производство № 159/2022г. по описа на сектор „4 РПУ при ОД на МВР -
Варна – докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, АУАН ,
заверени копия от наказателни постановления, справка за нарушител от
региона от сектор КАТ-ОДП-Варна, справка, че обвиняемата е
неправоспособен водач, справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда
на чл.283 от НПК, както и приобщените в хода на съдебното следствие
заверено копие от ученическа книжка, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Обв.А. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 в ал.2 от НК, тъй като на
09.05.2022г., в град Варна, управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил „БМВ" с peг.№07-G-9246 /и./, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването
й по административен ред с Наказателно постановление №21-0442-
000632/09.11.2021г. на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна
сила на 08.04.2022г. за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие-управление на МПС. Обв.А. не е притежавала свидетелство за
управление на МПС, а това е документ който удостоверява
правоспособността на едно лице да управлява МПС.
2

От доказателствата по делото с категоричност се установява, че обв.А.
е била санкциониран за управление на МПС без съответно свидетелство по
административен ред.
Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл с оглед знанието на обв.А., че е
неправоспособен, както и че вече е бил е санкциониран за това - че е
управлявал превозно средство без да притежава необходимата за това
правоспособност. Независимо от горното и дори въпреки това тя отново е
предприела управление на МПС, като добре е знаела, че това деяние е
обявено от закона за наказуемо. От субективна страна тя е действала при
условията на пряк умисъл, същата е съзнавала обществено-опасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на обществено-опасните последици
и целяла тяхното настъпване - тя е съзнавала, че не следва да управлява МПС
без за това да притежава свидетелство за правоуправление, предвиждала е, че
управлявайки МПС без такова свидетелство за правоуправление ще наруши
съответните разпоредби на закона в тази връзка, но е целяла именно тяхното
нарушаване - да управлява МПС без свидетелство за правоуправление.
За съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 от НК е необходимо
кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на
престъплението, а именно: 1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила
наказателно постановление за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на
управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една година от датата на влизане
в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното
по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай е безспорно установено, че
с Наказателно постановление № №21-0442-000632/09.11.2021г. на Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 08.04.2022г, обв.А. е бил
наказана по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление, като на 09.05.2022г., в едногодишния срок от
санкционирането и, отново е извършила същото нарушение като е управлявал
МПС без съответно свидетелство за управление.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели Й.И.И. и А.З.К.. Техните показания се кредитират като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Свидетелите си
спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства,
съотносими към извършената проверка на побвиняемото лице. Свидетелите
описват поведението на обвиняемата, която извършвала действия по
управлявение на автомобила. Оценката на свидетелските показания,
основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната
последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват
у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето
защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените
3

свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната
заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и
тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са
възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си
задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да
обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените
свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и
изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението му при
извършената му проверка.
В обясненията си дадени пред съда обв.А. неотрича управлението на
автомобила и сочи, че съзнава грешката си.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че обв.А. е
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил. Въпросният
автомобил, който е бил управляван от нея е безспорно „Моторно превозно
средство”, което съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП
се определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно задължителното за съдилищата
Постановление № 1/17.01.1983 г., постановено по н. д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ, под понятието управление при престъпленията против
транспорта се разбира всяка деятелност “с механизмите и приборите на
превозното средство...”. В случая безспорно е налице подобно боравене от
обвиняемото лице с приборите и механизмите на горепосоченото МПС, тъй
като същият е привел в движение двигателя на моторното превозно средство
и е предприел управлението му. Изпълнителното деяние, „управление на
МПС” по смисъла на чл.343В от НК включва всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини, , независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р
България №1 от 1983 година/.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против обв.А. е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните
в производството доказателства, съдът призна обв.А. за виновна за
предявеното и обвинение по чл.343в ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид
следното:
На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на
предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК- тя е пълнолетно лице,
предвидената за умишленото престъпление по чл.343 “в” ал.2 от НК законова
санкция е лишаване от свобода до 2 години, той е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от
деянието му не са причинени имуществени вреди. При горните констатации
4

съдът освободи обв.А. от наказателна отговорност и и наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на първо
място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от
незачитането на установените в ЗДП и ППЗДП правила. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена
опасност на личността на обв.А., която е с чисто съдебно минало.
Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което следва да
се наложи на обв.А., съдът отчете липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, което дава основание да се приеме, че за това и деяние следва
да бъде наложено наказание глоба в минималния размер
Мотивиран от изложеното, като взе предвид подбудите за извършване
на деянието , при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на
основание чл.78 „а” от НК, съдът наложи на обв.А. административно
наказание “глоба” от 1 000 лв. - специалния минимум по приложимия
законов текст.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната,така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането
на установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
Мотивиран от изложеното,съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	842
Дата:	22 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110201897
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 май 2022 г.

Решение по дело №1897/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите