РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Нови пазар, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20253620100782 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по делото
относно предявените от ищцата и от ответника искове (насрещни искове).
Предявена е искова молба от ищеца Н. Г. П. с наст. Адрес в с. П., общ. Н., обл. Ш.,
представлявана от адв. Д. Г. от *АК, съдържаща иск по 124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, за
признаване за установено спрямо ответника, че Договор за кредит № *** е недействителен
поради неточно посочване на лихвения процент, съгл. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № *** /*** г., с
който е бил предоставен паричен заем в размер на 2 999,59 лв. при фиксиран лихвен
процент – 30,00 %; ГПР – 35,37%, със срок за погасяване – 24месеца, обща дължима сума от
4 025,01 лв., такса за разглеждане – 25,13 лв.
Ищецът сочи, че посочената в договора такса за разглеждане от 25,13 лв. противоречи
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна. Същата представлявала скрита лихва, което правело
посочената в договора лихва от 30 % невярна.
Твърди, че таксата в договора е нищожна и като такава влече нищожност на целия
договор.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника,
че Договор за кредит № *** /*** г., е недействителен поради неточно посочен лихвен
1
процент.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника. С отговора се оспорва
предявения от ищцата иск, конкретно твърденията относно недействителността на договора.
Оспорват се твърденията, че таксата за разглеждане била прикрита лихва, както и че не е
включена в ГПР по договора за кредит.
Предвид на горното, молят иска да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът е предявил насрещни осъдителни искове срещу ищцата, за осъждане на
същата да заплати сумите от 2812,14 лв. непогасена главница, 162,20 лв. непогасена
договорна лихва и 347,09 лв. непогасена законна лихва за забава.
Насрещните искове са с правно основание, както следва: 1/ чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл. 9,
ал.1 ЗПК с цена 2812,44 лв., за заплащане на неплатен остатък от главница по договора,
ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск – 11.08.2025 г.; 2/ чл. 430, ал.2 ТЗ
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 162,20 лв. дължима договорна лихва за
периода от *** до *** г. (дата на предсрочната изискуемост) и 3/ иск по чл. 430, ал.2 ТЗ вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 347,09 лв. дължима мораторна лихва за периода от
16.09.2024 г.до 11.08.2025 г.
По насрещния иск е постъпил писмен отговор от първоначалния ищец, в който се
оспорват предявените искове. Поддържат се твърденията за недействителност на договора за
кредит, както и това, че ищцата е платила на ответника сумата от 392,73 лв., което се
признавало от него.
Ищцата моли съда да отхвърли насрещните искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните
сключването на Договор за кредит № ***/*** г., за предоставянето на паричен заем в размер
на 4 052,01 лв.
Съгласно основните условия по договора, неговият срок е за 24 месеца, уговорения
ГЛП е 30 %; ГПР – 35,37%, обща дължима сума от 4 025,01 лв., такса за разглеждане – 25,13
лв.
Посочено е, че размерът на всички плащания по договора, които следва да извърши
потребителят са в размер на 4 052,01 лв.
На стр. 1 от договора е посочено, че със сумата от 2 031,59 лв. ще се погаси
съществуващо задължение по договор № L 334992, а остатъкът от 968,00 лв. ще се изплати
наведнъж по избран от ищцата начин – по банков път или на каса.
2
В договора е посочено, че кредитът ще бъде погасен на вноски, съгласно
погасителния план, приложен като Приложение №1 към договора, както и това, че таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписване на договора, като същата се възстановява от
Клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.
По делото е представено и Рамково споразумение от 10.07.2023 г. между ЮтеКредит
България ЕООД и Н. Г. П. от гр. В., с което са уредени общите условия по договора за
кредит.
В договора е включен и погасителен план, съгласно който дължимата по договора
главница е 1100 лв., договорната лихва е в размер на 138,75 лв., неустойката е в размер на
505,25 лв. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1744 лв.
По правото:
По предявения от ищцата иск по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, за признаване за
установено спрямо ответника на Договор за кредит *** за недействителен поради неточно
посочване на лихвения процент, съгл. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК с цена на иска 4026,88 лв.
Твърденията, изложени в исковата молба са за нищожност на клаузата относно
таксата за разглеждане на искането за кредит в размер на 25,13 лв., както и за цялостна
недействителност на договора за кредит.
Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът от своя страна има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на Закона за защита на потребителите. Тези обстоятелства определят разглеждания договор
за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да има точно
посочено съдържание.
Нарушение на чл. 16, ал.1 и чл. 10а, ал.2 ЗПК.
В договора е предвидено заплащането на такса разглеждане в размер на 25,13 лв.
Съгласно чл. 16, ал.1 ЗПК, преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
3
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите.
Съдът приема, че таксата за разглеждане представлява своеобразно освобождаване на
кредитора от задължението му по чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договора за кредит
да оцени кредитоспособността на потребителя, въпреки дадената му от закона свобода за
проучването й, чрез справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Това обаче е негово законно задължение и той не може да го прехвърля в тежест на по
– слабата в договорните отношения страна заплащането на такса, вместо отговорно
изпълнение на задълженията по закон.
Съдът приема, че с тази разпоредба от договора се заобикаля задължението на
кредитора по чл. 16 ЗПК, да не извършва проучване за платежоспособност на желаещия да
получи кредит, като го задължи да плати такса.
Начисляването на таксата, несъмнено води до увеличаване на задължеността на
кредитополучателя по договора за кредит. Заплащането на такса „за разглеждане“ е в
нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Директива № 2008/48 на ЕО, съгласно който
кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на
справка в съответната база данни.
В редица свои решения СЕС е постановил, че събирането на такси за разглеждане на
документите, както и за управление на кредита е в нарушение на правата на потребителите.
Такива решения са Решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23, Решение от 21 март
2024 година по дело C‑714/22, Решение от 30 юни 2022 година по дело C‑170/21 и др.
Предвид на горното, съдът приема, че таксата за разглеждане е нищожна на
основание чл. 21 ЗПК вр. чл. 16 ЗПК, като заобикаляща изрична норма на закона.
На следващо място, съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Посочената в договора такса е такса за усвояване на кредита, конкретно за
разглеждане на документите, за отпускането на искания по размер кредит.
Това прави включването на таксата за разглеждане на документите нищожна.
Заплащането на такса „за разглеждане“ е в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Директива № 2008/48 на ЕО, съгласно който кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от
потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни.
Нарушение на чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК.
4
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, в договора следва да се посочи общия размер на
кредита и условията за усвояването му.
Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно §1, т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.
Съдът извърши проверка чрез електронен калкулатор за кредити, достъпен на
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html за съответствието на посочения в договора
лихвен процент, както и общия размер на разходите, съгласно посочената в погасителния
план месечна вноска, включваща главница, лихва и такса (месечно по 1,05 лв.). При
включването на месечната вноска за таксата, така както е според погасителния план, се
установи, че действителния размер на ГЛП е 30.67 %, а на ГПР от 35.37%.
Това показва, че е налице съответствие единствено с показателя по договора с
годишния процент на разходите и е налице несъответствие с показателя годишен лихвен
процент.
Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Изрично е посочено в т. 2, че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които са различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит.
Горното означава, че посочената в договора такса, не следва да бъде включвана в ГПР
по договора.
Това прави, посочения в договора ГПР несъответен на действителния такъв и в
нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Независимо от това, че посочения в договора ГПР не нарушава посоченото в чл. 19,
ал. 4 ЗПК ограничение относно максималният размер на същия до 50%, то клаузата от
договора за неговото определяне, следва да се счита за нищожна на основание чл. 21 ЗПК.
5
Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК.
Съдът констатира, че в договора липсва посочена методика за изчисление на
лихвения процент, вкл. и относно това върху каква сума се изчислява дължимата лихва, дали
само върху чистата главница или на сумата на главницата и таксата. Методика за изчисление
на лихвения процент липсва и в приложеното рамково споразумение за сключване на
потребителски договори, съдържащо общите условия по този договор.
От горното, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК.
В настоящия казус, съдът приема, че са нарушени чл. 11, ал.1, т. 9, 9а, т. 10 и чл. 16
ЗПК, поради което съответните клаузи от договора следва да се считат за нищожни, съгл. чл.
21 ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 24 ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
Клаузите от договора за кредит, нарушаващи императивните разпоредби на ЗПК са
неравноправни и водят до нарушаване правата на потребителя по този договор, доколкото и
съгласно чл. 143, ал.2 т. 3, 10 и 19 ЗЗПотр., тъй като поставя изпълнението на задълженията
на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля (относно таксата за разглеждане, вместо изпълнение на задължението по
чл. 16 ЗПК); налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора (относно таксата) и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Поради гореизложеното съдът сключения договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с императивните разпоредби
на чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, от което следва, че на основание чл. 23 ЗПК
длъжникът следва да върне само чистата стойност на ползваната сума (чистата главница),
без да се отчитат начислените въз основа на договора лихви, такси и премии.
Поради това, че съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, съдът намира,
че в разглежданата хипотеза се касае за особен вид частична недействителност, а не за
нищожност. Това съответства на нормите на Директива 2008/48/ЕО, съгласно която
държавите-членки следва да установяват санкции, които са пропорционални, ефективни и
възпиращи, както и да се възстанови съществуващото неравновесие между страните.
В този смисъл, съдът приема, че искът на ищеца по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК,
за обявяване на Договор за кредит *** за недействителен поради неточно посочване на
6
лихвения процент, съгл. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр., следва да се приеме за основателен.
Съдът намира, че договорът може да бъде приложен и без нищожните клаузи,
доколкото съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая това задължение на кредитополучателя произтича
от естеството на потребителския договор за кредит, съгласно изричната норма на закона.
По предявените от ответника насрещни искове.
Ответникът е предявил насрещни осъдителни искове срещу ищцата, със следното
правно основание: 1/ чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл. 9, ал.1 ЗПК с цена 2812,44 лв., за заплащане на
неплатен остатък от главница по договора, ведно със законната лихва от подаване на
насрещния иск – 11.08.2025 г.; 2/ чл. 430, ал.2 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 162,20 лв. дължима договорна лихва за периода от *** до *** г. (дата на предсрочната
изискуемост) и 3/ иск по чл. 430, ал.2 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
347,09 лв. дължима мораторна лихва за периода от 16.09.2024 г.до 11.08.2025 г.
Предвид приетото по предявения от ищцата иск относно недействителността на
договора за кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не се оспорва твърдението на ответника, че ищцата не е изпълнила в
указания срок задълженията си по договора за кредит. Към датата на предявяване на иска,
неговия падеж не е настъпил, доколкото крайният срок на договора е до 27.04.2026 г.
Поради неизпълнение на задълженията по договора, ответникът е обявил вземанията
си произтичащи от него за предсрочно изискуеми, считано от *** г., за което
кредитополучателя бил надлежно уведомен.
По този иск от ищцата е направено признание, че е платила единствено сумата 392,73
лв.
Ответникът и насрещен ищец претендира за главница сумата от 2812,14 лв.
Общия размер на предоставения по договора кредит е 2999,99 лв. от това следва, че
като е платила ищцата общо сумата от 392,73 лв., съпоставено с исканията на ответника за
главница в размер на 2812,14 лв., ищцата е платила с нея за главница сумата от 187,85 лв., а
с оставащата част от платената сума, в размер от 204,88 лв. е платила за лихви, такси и пр.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Посочената разпоредба на чл. 23 ЗПК съответства изцяло на посоченото в чл. 6, § 1 и
чл. 7, § 1 т Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителски договори, както и на принципите на ефективност,
7
правна сигурност и пропорционалност. В т. 2 от Решение от 21 март 2024 година По дело
C‑714/22 на СЕС е посочено, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Горното означава, че потребителят дължи единствено чистата стойност по кредита,
без да дължи лихви, и разноски по него, вкл. И лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Относно последното, за недължимостта на лихва върху дължимата главница, считано
от датата на подаване на заявлението е налице практика на ВКС, намерила отражение в
Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, както и изрично
посоченото становище по този въпрос на мотивите на Определение № 878 от 2.06.2025 г. на
ОС - Ш. по в. ч. гр. д. № 327/2025 г.
В Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК е посочено,
че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на
Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на
потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и, за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Посочено е изрично, че в
полза на кредитора не следва да се присъжда, на осн. чл. 86 ЗЗД, законната лихва върху
чистата стойност на главницата, считано от подаване на заявлението.
В случай на присъждане на законна лихва върху уважената част от главницата,
считано от датата на предявяване на иска, то това означава, че се допуска заплащането от по
– слабата в потребителското правоотношение страна – потребителя, на лихви, но за бъдеще
време, считано от датата на предявяване на иска, което противоречи на закона и на чл. 6, § 1
и чл. 7, § 1 т Директива 93/13 ЕИО и води до допълнително финансово увреждане на
потребителя.
Следователно ищцата дължи на ответника по предявените от него насрещни искове
единствено суми за главница. Освен това, съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над
прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Съдът приема, че доколкото договорът е недействителен, а платеното до момента по
него включва сумите от 187,85 лв. за главница и 204,88 лв., които представляват плащания
по нищожни клаузи, то тази последна сума следва да се удържи от дължимите за главницата
суми, съгл.чл. 19, ал. 6 ЗПК.
Дължимата от ищцата в полза на ответника сума е в размер на разликата между
8
претендираната от него такава в размер на 2 812,14 лв. непогасена главница и недължимо
платеното до момента на предявяване на исковете, което е в размер на 204,88 лв.
Съдът намира, че насрещният иск за осъждане на ищцата да плати на ответника
оставащата неплатена главница е основателен и доказан за сумата от 2 607,26 лв. и следва
да се отхвърли за разликата до 2812,14 лв.
Следва да се отхвърлят на основание чл. 23 ЗПК и исковете за присъждане на
претендираните лихви от 162,20 лв. непогасена договорна лихва и 347,09 лв. непогасена
законна лихва за забава.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски.
По делото ищцата е направила разноски за държавна такса в размер от 164,25 лева.
Пълномощникът на ищцата претендира заплащане на възнаграждение за адвокатска
защита на основание чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2-ро ЗАдв.
Ответникът от своя страна е направил разноски по делото по предявените от него
насрещни искове в размер на 212,50 лв. Претендира заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лв.
Относно възнаграждението по чл. 38 ЗАдв.
Съгласно посоченото в договора за правна помощ и съдействие, от 18.11.2025 г., л. 93
по делото, адвокатът е приел възложената от ищцата защита по делото при условията на чл.
38, ал.1, т. 3, предл. 2-ро ЗАдв, като за безплатно предоставена правна помощ и защита на
„близки“. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение в
определения от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.на ВАдвС възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата, минималното възнаграждение изчислено според цената на предявения иск
е в размер на 702,50 лв.
Относно възнаграждението на ответника за юрисконсулт.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно ЗПП и НЗПП, за защита по предявения от ищеца иск в общ размер от
4025,01 лв. се дължи възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата е в размер от
200 до 450 лв. предвид на това, че юрисконсулта на ответника не е участвал лично в
съдебните заседания, както и че същия претендира минималното възнаграждение, съдът
9
намира искането му за основателно и следва да се приеме, че му се дължи именно
възнаграждение от 200 лв.
В обобщение, по претендираните от името на адвоката на ищцата и от името на
юрисконсулта на ответника възнаграждения, съдът приема, че на адвоката на ищцата се
дължи сума в размер на 702,50 лв., а на юрисконсулта на ответника сума в размер на 200 лв.
Общо претендираните от ответника разноски по делото, включващи заплатените ДТ
и дължимо възнаграждение за юрисконсулт са в размер на 412,50 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради уважаване на предявения от
ищцата иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 164,25 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото предявеният от адвоката на ищцата иск
е уважен, а същия е предоставил на ищцата безплатна правна помощ и защита, при
условията на чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2-ро ЗАдв., ответинкът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д. Г. от *АК, с № ***, със служебен адрес гр. Т., ул. *** сумата от 702,50
лв.
Поради това, че предявените от ответника насрещни искове се уважават частично
само до размера на сумата от 2 607,26 лв. и следва да се отхвърлят за разликата до общо
предявените в размер на 3 321,43 лв. и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата следва да
заплати за уважената част от тях сумата от 323,80 лв. за разноски.
Страните не са поискали извършване на прихващане на насрещните им задължения
произтичащи от последиците на предявените от тях искове, конкретно за разноски, по арг. на
чл. 104, ал.1 ЗЗД, поради което и съдът не следва да извършва такова с настоящето решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10,
чл. 19, ал.4 от ЗПК, по отношение на „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4,
представлявано от *** Л.Л., Договор за кредит № *** /*** г., сключен между „ЮтеКредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* и Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к ***, с който е
бил предоставен паричен заем в размер на 2999,99 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл. 9, ал.1 ЗПК, Н. Г. П. с ЕГН
********** от гр. В., ж.к ***, ДА ЗАПЛАТИ по насрещния иск на „ЮтеКредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ №
10
38, ет. 1, офис 4, представлявано от *** Л.Л., сумата от 2 607,26 лв. (две хиляди шестстотин
и седем лева двадесет и шест ст.), представляваща дължима неплатена главница по договор
за кредит № *** /*** г., като отхвърля иска за разликата до 2 812,44 лв., както и за
заплащане на законна лихва от датата на подаване на насрещния иск – 11.08.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 23 ЗПК искът по чл. 430, ал.2 ТЗ вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД, предявен от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от *** Л.Л.,
срещу Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к ***, за заплащане на сумата от 162,20 лв. (сто
шестдесет и два лева и двадесет ст.), дължима договорна лихва за периода от *** до *** г.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 23 ЗПК искът по чл. 430, ал.2 ТЗ вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД, предявен от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от *** Л.Л.,
срещу Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к ***, за заплащане на 347,09 лв. (триста
четиридесет и седем лева и девет ст.), дължима мораторна лихва за периода от 16.09.2024
г.до 11.08.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис
4, представлявано от *** Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к
*** направените по делото разноски в размер на 164,25 лв. (сто шестдесет и четири лева
двадесет и пет ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис
4, представлявано от *** Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Г. от *АК, с № ***, със
служебен адрес гр. Т., ул. ***, сумата от 702,50 лв. (седемстотин и два лева и петдесет ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от ***
Л.Л., направените по предявените насрещни искове разноски в размер на 323,80 лв. (триста
двадесет и три лева и осемдесет ст.), като отхвърля искането за разликата до 412,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
11
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
12