№ 323
гр. ****, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100538 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. трето и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от Т. В. И. с ЕГН **********, адрес гр.
****, ул. **** против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****:
за приемане на установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/12.06.2023 г.
е нищожен поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2656,69 лева
(след допуснато изменение на иска) платена без основание по сключен между
страните договор за потребителски кредит № ****/12.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността
на клаузата т. V, чл. 10, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 12.06.2023 г. страните сключили договор за кредит, по силата на
който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 500,00 лева
при фиксиран лихвен процент 41,00 % и годишен процент на разходите 49,65
%. Съгласно договора е трябвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок с
поръчителство. При неизпълнение се дължала неустойка. Ищецът твърди, че
предоставената сума е усвоена, но не дължи плащания за неустойка. Посочва,
че с така предвидената неустойка ответникът целял допълнителна печалба и
че неустойката била в разрез с добросъвестността извън присъщите
1
функции. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин водело до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че поради
невключването на неустойката в посочения в сключения договор ГПР, той не
съответствал на действително прилагания от кредитора. Сочи, че не били
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Твърди, че действително
приложения ГПР е различен от посочения в договора. Моли за уважаване на
претенциите.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от
ответника.
Ответникът признава исковете за основателни. Моли да се уважат.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и прави искане разноските да
бъдат оставени в тежест на ищцата, алтернативно – адвокатското
възнаграждение да бъде присъдено в размер под минималния и без включено
ДДС, като бъде определено за предявените искове заедно, а не поотделно.
В съдебно заседание ищецът чрез писмено становище поддържа
исковата молба, моли за уважаване и за присъждане на разноски.
Ответникът чрез писмено становище представя платежно нареждане и
заявява, че претендираната сума е заплатена, за което представя доказателства,
моли за отхвърляне на осъдителния иск поради плащане и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
С оглед направеното от ищеца искане в исковата молба за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза и становището на ответника, че следва да бъде
предоставена възможност на вещото лице да я изготви, такава е допусната. В
заключението си по нея вещото лице посочва, че общото задължение по
погасителен план по процесния договор е 9540,17 лева, от които 3500,00 лева
главница, 1504,17 лева възнаградителна лихва, 4536,00 лева неустойка за
липса на обезпечение. Платените суми от кредитополучателя са в размер на
6156,69 лева, платени на 7 вноски. ГПР, посочен в договора, е в размер на
49,65 % и включва лихвен процент от 41 %, главница 3500,00 лева, период на
кредит 24 месеца. При включване и на неустойката, ГПР е 232,29 %. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случай, че извършените
плащания се отнесат към чистата стойност на главницата по отпуснатия
кредит, сумата в размер на 2656,69 лева би била надвнесена.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, като е направил изрично
признание на предявените искове – че сключеният между тях договор за
потребителски кредит № ****/12.06.2023 г. е нищожен поради противоречие
със закона, както и е представил доказателства, че е платил претендираната от
ищцата сума. С оглед твърденията на ответника и събраните по делото
доказателства и въз основа на приетото и неоспорено заключение по
изготвената съдебно-техническа експертиза, съдът счита, че предявеният иск
за установяване, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит № ****/12.06.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, на
2
осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, на
осн. чл. 23 от ЗПК. Нищожността е пречка за възникване на задължение по
договора, поради което платените над размера суми са предадени при начална
липса на основание и подлежат на връщане, на осн. чл. 55, ал. 1. предл. първо
от ЗЗД. Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът дължи връщане на
сумата от 2656,69 лева, явяваща се разликата между заплатената обща сума от
6156,69 лева и предоставения кредит в размер на 3500,00 лева. Доколкото
обаче ответникът е представил доказателства, че в хода на процеса е заплатил
на ищеца претендираната сума, за което представя платежно нареждане от
29.08.2025 г. с посочено в него основание „12.06.23; гд 538/24 РС ****“ и
предвид липсата на оспорване от страна на ищеца на факта на плащане, съдът
счита, че следва да вземе предвид факта на плащане, настъпил след
предявяване на иска, тъй като е от значение за спорното право. Осъдителният
иск следва да бъде отхвърлен поради плащане.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът
претендира 131,27 лева за платена държавна такса, 175,00 лева за платено
възнаграждение на вещо лице, адвокатско възнаграждение за всеки един от
предявените искове – 1152,00 лева с ДДС. Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като счита, че не дължи разноски, тъй като
не е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За да не дължи разноски, в поведението
на ответника следва да са кумулативно и двете предпоставки. Съдът счита, че
в настоящия случай възражението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото е неоснователно, доколкото постъпките за признаване на
иска и за плащане на ищеца на претендираните суми са предприети едва след
подаване на исковата молба и са резултат от активното поведение на ищеца.
Поради това, разноските, които ищецът е сторил в производството, следва да
бъдат възложени в тежест на ответника. Представени са доказателства, че
разноските за държавна такса и депозит за експертиза в размерите в общ
размер на 306,27 лева, за които ищцата не е била освободена от задължението
да плати, са реално сторени. Претендираното адвокатско възнаграждение е за
предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Съдът,
като взе предвид характера на производството, реално извършените от
процесуалния представител на ищеца действия по защита, представляващи
писмени становища, счита, че следва да бъде определено възнаграждение в
размер на общо 500,00 лева с ДДС.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на
ответника и в полза на съда следва да бъдат възложени и разноските, от
заплащането на които ищецът е бил освободен – 25,00 лева за държавна такса
и 175,00 лева за депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. В. И. с ЕГН
**********, адрес гр. ****, ул. **** и **** с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ****, че договор за потребителски кредит № ****/12.06.2023 г.,
сключен между тях, е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. И. с ЕГН **********, адрес гр. ****,
ул. **** срещу **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 2656,69 лева (след
допуснато изменение на иска), платена без основание по сключен между
страните договор за потребителски кредит № ****/12.06.2023 г., поради
плащане след предявяване на иска.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. И. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** сумата в
размер на 306,27 лева, представляваща сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. И., адрес гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, ап. 57
сумата в размер на 500,00 лева на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
**** сумата в размер на 200,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4