Присъда по дело №2350/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

Към присъда № 90/02.11.2021 г. по НОХД № 2350
по описа за 2021 г. на Районен съд Варна
Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия ИВ. С. Т. ЕГН ********** е внесен в Районен
съд Варна обвинителен акт от Районна прокуратура Варна, по който е образувано
наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК за
това, че на 18.11.2018 год. в с.Куманово, общ.Аксаково, обл.Варна, влязъл в чуждо
жилище – това на К. ЕМ. ИЦ., находящо се в с.Куманово, обл.Варна, като употребил за
това сила за отваряне на вратата и деянието е извършено нощем.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че са събрани категорични доказателства за
осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия престъпление по чл.170
ал.2 от НК като е влязъл в жилището на И.и в часовия диапазон 22 – 06 часа,
употребявайки за това сила. Моли съда да признае подсъдимия Т. за виновен и да му
наложи наказание лишаване от свобода към минимален размер и да му бъдат
присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв.И.В. от Адвокатска
колегия Варна след анализ на събраните доказателства моли съда да признае
подзащитния ѝ за невинен, тъй като не е осъществен състава на чл.170 от НК от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият Т. не се признава за виновен, дава обяснения, твърди, че не е
влизал в жилището. В последната си дума предоставя на съда да реши.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият през 2018 година се грижел за овцете на частен стопанин – Т.Д. Т.
в с.Кичево. Живеел в бунгало, собственост на работодателя му, в с.Куманово,
намиращо се в непосредствена близост до дома на сем.И.и.
Свидетелите К. ЕМ. ИЦ. и АНН. Г. ИЦ. живеели в двуетажна къща в
с.Куманово, обл.Варна, заедно с двете си деца и майката на св.И.. Спели на втория
етаж, а първия етаж бил обособен като ежедневен и кухненски етаж, където се
намирала и пералнята. Към къщата имало и дворно място, което към момента на
инцидента не била отделено от улицата с ограда. От първия етаж на къщата към
вътрешния двор била изградена врата от поливинилхлоридни/ПВЦ/ плоскости, която
била на релса и се плъзгала странично и с прозорец. Имала от вътрешната страна
механизъм за затваряне – резе, движещ се вертикално, задвижван ръчно чрез движение
нагоре-надолу. Св.А.И. използвала по-ниските цени на електрическата енергия на
нощна тарифа след 22 часа, когато пускала пералнята.
Около полунощ на 17/18.11.2018 г. св.И. слязла на първия етаж, за да пусне
пералнята. Намирала се в кухнята, в която била запалена електрическа лампа,
1

преддверието към кухнята също било осветено от електрическа лампа. В един момент
св.И. чула шум от плъзгането на вратата към двора. Погледнала и видяла мъж да влиза
през вратата. Св.И. преминала от кухненската в холовата част и отново погледнала.
Видяла, че мъжът се движи в преддверието. Тогава познала, че това е подс.Т., който
живеел във фургон в близост до тяхната къща и виждали често. Когато подс.Т. се
насочил да влезе в кухнята, св.И. му извикала да се маха и подсъдимият избягал.
Св.И. събудила св.И. и му разказала какво е видяла и че това е бил овчаря, който
живеел отсреща. Св.И. излязъл на улицата, но не видял никой.
На 18.11.2018 г. в 11 часа К. ЕМ. ИЦ. подал жалба до началника на РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна/л.15 от досъдебното производство/ДП/ за това, че на
17.11.2021 г. в 00:15 часа комшията И., който живеел срещу него е влязъл в имота му в
с.Куманово, общ.Аксаково, улица 2, с цел кражба като разбил с помощно средство
плъзгаща алуминиева врата. Съпругата му А.И. видяла И., казала му да се маха и той
излязъл. Образувана е преписка № 396/2018 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна. В снетото сведение от К. ЕМ. ИЦ./л.16 от ДП/ той посочва, че инцидентът
се е случил на 18.11.2018 г. в 00:15 часа, с желязо съседът му И. е разбил алуминиевата
задна врата на къщата, съпругата му А.И. го видяла и му казала да се маха и той
избягал от къщата. Съпругата му го събудила и той се обадил по телефона в РУ на
МВР Аксаково. Видял, че на задната ПВЦ врата в средата е сгъната и заключващия
механизъм е счупен. В антрето намерил шпилка.
С постановление от 11.02.2019 г. на прокурор И.Б. от Районна прокуратура
Варна е образувано досъдебно производство № 396/2018 г. по описа на РУ Аксаково
при ОД на МВР Варна за това, че на 17.11.2018 г. в с.Куманово, обл.Варна, влязъл в
чуждо жилище – това на К. ЕМ. ИЦ., находящо се в с.Куманово, обл.Варна, ул.“2-ра“,
като употребил за това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170
ал.2 от НК.
С протокол за доброволно предаване/л.50 от ДП/ св.К.И. предал на
разследващия полицай 1 брой метална шпилка с дължина 45 см ф8, за която дал
следните пояснения: “Това е шпилката, която намерих на пода в фоайето на къщата ми
с.Куманово на 18.11.2018 г. в 00:20 ч. и която обичайно стои в градината ми.“.
На 18.04.2019 г. е извършен оглед на местопроизшествие, за който е изготвен
протокол за оглед на местопроизшествие/л.26 от ДП/. На задната фасада на къщата е
констатирана плъзгаща врата от алуминий, „…върху подвижната част на плъзгащата
врата на нивото на заключващия механизъм се вижда следа от натиск с размер 0,5 см и
над него непосредствено втори с размер 0,3 мм. На касата срещу по-долното огъване се
вижда хоризонтална деформация с ширина 0,4 см при края си.“. От приложения албум
от огледа е видно, че действително върху външната повърхност на плъзгащата се част
на вратата в областта на заключващия механизъм е налице деформация/липсваща част/
с размер 0,5 см.
На 01.03.2019 г. е извършено разпознаване на лица по фотоснимки от св.А.И.,
при което тя разпознала подс.Т. по общата визия, протоколът за разпознаване е
приложен на л.39 от ДП, албумът към него – на л.42.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство от вещото лице Й.С.К./л.45 от ДП/ е видно, че стойността на
увреждането по плъзгаща врата – алуминиева дограма от къщата на К. ЕМ. ИЦ. към
дата 17/18.11.2018 г. е общо 14 лева.
2

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р К.К.
в хода на съдебното производство е видно, че при подс.Т. няма данни за психично
заболяване, към момента на извършване на деянието 17.11.2018 г. и към настоящия
момент е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него. В
съдебното заседание д-р К. допълва заключението, че подс.Т. е могъл да ръководи
постъпките си.
Горната фактическа обстановка съдът прие, че се установява чрез обясненията
на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на съдебно-оценителната и
съдебно-психиатричната експертиза, както и от писмените доказателства приобщени
на основание чл.283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Досъдебното производство е водено съвсем повърхностно, некачествено и
бавно. В потвърждение на това е и постановлението на прокурор И.Б. от Районна
прокуратура Варна от 26.04.2021 г./л.60 от ДП/, с което е отстранен разследващ
полицай Г.Т. от разследването по досъдебното производство.
Оглед на местопроизшествие е извършен е на 18.04.2019 г. – 5 месеца след
датата на деянието 18.11.2018 г. В протокола за е отразено, че обект на огледа е къща в
с.Куманово, собственост на К.…, така че от него не може да се установи дори
елементарния факт къде е извършван оглед на местопроизшествие. Целта на огледа на
местопроизшествие е да се фиксират местоположението и състоянието на предмети и
вещи непосредствено след инкриминираното деяние, да се фиксират евентуални следи
върху тях от действията на участващите в деянието лица и да се приобщят към
досъдебното производство предмети и следи като веществени доказателства.
Изминалият период от 5 месеца обезсмисля извършването на оглед на
местопроизшествието, защото не може да служи като доказателства, че откритите и
фиксирани при него обстоятелства и следи са настъпили именно на датата на деянието
и че са в резултат на действията на обвиняемото лице. Това, съпроводено с факта, че не
може да се установи къде точно е извършен оглед на местопроизшествието, дава
основание на съда да не кредитира протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към него като годни доказателствени средства за отразени в тях
обстоятелства и следи.
Едва на 19.02.2019 г. – 3 месеца след датата на деянието 18.11.2018 г. с
протокол за доброволно предаване/л.50 от ДП/ от К.И. била предадена на разследващия
полицай Гергана Т. 1 брой метална шпилка с дължина 45 см ф8, за която И. дал
следните пояснения: “Това е шпилката, която намерих на пода в фоайето на къщата ми
с.Куманово на 18.11.2018 г. в 00:20 ч. и която обичайно стои в градината ми.“. В
свидетелските си показания от 19.02.2019 г./л.35 от ДП/ св.И. е заявил, че е намерил
шпилката вътре във фоайето на земята непосредствено след инцидента. В
свидетелските си показания в съдебно заседание на 21.09.2021 г. св.И. заяви, че е
намерил шпилката на една пътека в предната градина до едни чемшири на датата,
когато е бил направен огледа. Няма представени никакви доказателства, че с тази
метална шпилка са причинени някакви увреждания по плъзгащата врата на къщата. От
прокуратурата също няма такива твърдения и не се коментира това веществено
доказателства. Поради изложените обстоятелства съдът счита това веществено
доказателства като неотносимо към случая и го изключи от доказателствата по делото.
Досъдебното производство е образувано на 11.02.2019 г./л.3/ и съгласно
3

определения в чл.234 ал.1 от НПК двумесечен срок е следвало да приключи на
11.04.2019 г. Към досъдебното производство са приложени писмени доказателства за
удължаване на срока за разследване единствено за периодите:
- от 11.06.2019 г. до 11.08.2019 г. – л.9,
- от 11.02.2021 г. до 11.04.2021 г. – л.6 и
- от 11.04.2021 г до 11.06.2021 г. – л.3
като досъдебното производство е приключено на 04.06.2021 г. – л.70
Това означава, че няма доказателства за удължаване на срока за разследване
през периодите 11.04.2019 г. до 11.06.2019 г. и от 11.08.2019 г. до 11.02.2021 г. и
съгласно чл.234 ал.7 от НПК действия по разследването, извършени през тези периоди,
не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред
съда при постановяване на присъдата.
Съдът кредитира извършеното разпознаване на лица по фотоснимки на
01.03.2019 г. от св.А.И., резултатите от които са отразени в протокол за разпознаване
на лица и предмети/л.39 от ДП л.42 – албум/, при което св.И. е разпознала подс.Т. като
човекът, който е влязъл в тяхната къща в с.Куманово през вратата откъм задния двор
на дата17/18.11.2019 г. през нощта около 00:15 часа. Процесуално-следственото
действие е извършено според правилата на НПК и резултатите от него са
документирани коректно.
Съдът кредитира свидетелските показания на А.И. в частта им, че тя е видяла
подс.Т. да влиза в коридора към кухненското помещение на първия етаж в къщата им в
с.Куманово, че го е познала, извикала му по име и му казала му да се маха и той си
тръгнал веднага уплашено и че в последствие го е разпознала по предоставените в
полицейското управление фотоснимки, тъй като тези факти се подкрепят от
свидетелските показания на К.И. и от писмените доказателствени средства по делото.
Съдът не кредитира свидетелските показания на И. в частта им, че подс.Т. за да влезе в
къщата е разбил заключващия механизъм на задната врата към вътрешния двор на
къщата, тъй като това твърдение не се подкрепя от писмени доказателствени средства
събрани по делото.
Съдът кредитира свидетелските показания на К.И. в частта им, че съпругата му
го е събудила през нощта и му е казала, че съседа им И.Т. е влязъл на първия етаж в
тяхната къща, той станал и излязъл навън да провери, но не видял никой. Съдът не
кредитира показанията на И. относно мястото на намиране на металната шпилка,
защото те взаимно си противоречат. Съдът не кредитира показанията на св.И. и в
частта им, че заключващия механизъм на вратата на първия етаж към вътрешната
градина е бил разбит, тъй като това твърдение не се подкрепя от писмените
доказателствени средства по делото. В свидетелските си показания от 19.02.2019
г./л.35 от ДП/ св.И. е заявил, че върху касата не е имало видими вдлъбнатини, в
съдебно заседание заяви, че по вратата е имало следи от взлом.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Т., че не е влизал в къщата на
И.и, тъй като те противоречат на свидетелските показания.
Съдът не кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза относно
стойността на нанесени щети по входната врата, тъй като не бяха представени
категорични доказателства, че е имало нанесени такива щети, че те са били причинени
от подсъдимия, а освен това причинени имуществени вреди не са част от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Т..
4

Съдът кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза като
обективно и компетентно заедно с допълненията, направени от вещото лице в съдебно
заседание относно особеностите в интелекта и поведението на подсъдимия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
На база събраните доказателства съдът приема, че на 18.11.2018 г. подс.И.Т.
действително е влязъл в чуждо жилище – на първия етаж на къщата на сем.И.и в
с.Куманово. Като доказателство за това съдът приема свидетелските показания на А.И.,
подкрепени от свидетелските показания на К.И.. Подсъдимият живеел в бунгало в
непосредствена близост до дома на И.и, работел като овчар при частен собственик,
който се грижел за прехраната му, без подсъдимият да разполага с пари в брой. Подс.Т.
е с изключително нисък и елементарен социален статус, с изключително ниска
възможност за ориентация в социалната среда. Интересите му се свързват единствено с
удовлетворяване на елементарните потребности от подслон, храна и алкохол. При
евентуална липса на храна и алкохол или под влияние на употребен алкохол е имало
случаи да влиза в други къщи в селото и да създава проблеми. Включително има две
присъди за извършени кражби в селото през 2012 и 2014-2015 година. Съдът приема, че
и в случая такива са били мотивите на подс.Т. да влезе в дома на И.и – да търси храна
или алкохол. В тази връзка съдът не приема твърдението на защита на подсъдимия, че
И.и са наклеветили подс.Т., тъй като са имали конфликт с неговия работодател и по
този начин са целили подсъдимият да влезе в затвора и да няма кой да гледа животните
на работодателя му, тъй като не бяха представени никакви доказателства за тези
твърдения.
На подс.И.Т. е повдигнато обвинение от Районна прокуратура Варна по чл.170
ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 18.11.2018 г. в **********, влязъл в чуждо жилище –
това на К.Е. И., като употребил за това сила за отваряне на вратата и деянието е
извършено нощем.
За обективната съставомерност на деянието по чл.170 ал.2 от НК е необходимо
освен деянието да е извършено нощем, за влизането в чуждото жилище деецът да
употреби сила и ловкост. За да е налице извършено престъпление следва да са налице
всичките обективни критерии. В случая липсва елемент от обективния състав на
престъплението по чл.170 ал.2 респективно ал.1 от НК, а именно употребата на сила
или ловкост за проникване в чуждото жилище.
Твърдението на прокуратурата, че подс.Т. е преодолял заключващия механизъм
на вратата чрез подпъхване на неустановено техническо средство, което носел в себе
си, между касата и врата и употреба на сила, остана недоказано. Не е установено
такова техническо средство. С оглед посочените по-горе основания за изключване на
протокола за оглед на местопроизшествието и албума към него като годни
доказателства не са налице други доказателства за употреба на сила при отварянето на
вратата освен свидетелските показания на К. и А. И.и. Но те според съда не са
достатъчни, за да се приеме за категорично установено, че заключващият механизъм на
врата е бил спуснат и че за преодоляването му е използвана сила от подсъдимия. След
като не е категорично доказан един от обективните елементи на престъплението –
употребата на сила за влизане в чуждото жилище това води до несъставомерност на
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Не може да се изключи възможността
5

заключващият механизъм да не е бил спуснат.
За да е налице обективният елемент на състава на престъпление по чл.170 ал.2
пр.1 от НК, необходимо е влизането нощем в чуждо жилище да е станало по един от
начините, посочените в чл.170 ал.1 от НК. Влизането по друг начин в жилището не
осъществява от обективна страна фактическия състав на това престъпление.
Субективният елемент на това престъпление се характеризира със съзнание у
дееца, че нарушава неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем по
начините, посочени в чл.170 ал.1 от НК – нещо, за което не са представени
доказателства в настоящия случай.
С оглед на изложените обстоятелства съдът счита, че подс.Т. не е осъществил
нито от обективна, нито от субективна страна състава на чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК,
поради което го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

6

Номер на акта:	90
Дата:	2 ноември 2021 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия:	Георги Митев

Дело:	20213110202350
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Присъда по дело №2350/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите