№ 1221
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203495 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на „ТРИНИТИ НИМ” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес за кореспонденция: *******, срещу Наказателно постановление №
К22-103-F645134/03.05.2022г., издадено от Директор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
гр. Бургас, с което за нарушение чл.96, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.180, ал.2 от ЗДДС и на
основание чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 9996.26 лева /девет хиляди деветстотин
деветдесет и шест лева и 26 стотинки/.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като излага
аргументи в тази връзка. В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от адв. П. от АК-Бургас, която моли за отмяна на
постановлението и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Я., която оспорва
жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221004977-020-
001/31.08.2021г. след извършен анализ на справки в ИМ на НАП, ПП „Фискални
устройства“ е установено, че за период от 01.06. 2021г.- 22.07. 2021г. „ТРИНИТИ НИМ“
ООД, с ЕИК: ********* е реализирало облагаем оборот съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1
изречение второ от ЗДДС от извършена дейност търговия на дребно в размер на 50 216,99
лв.
АНО е приел, че в края на 22.07.2021г. дружеството е достигнато облагаем оборот за
1
задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 50 216,99лв. и е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 изречение второ от ЗДДС в
седемдневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнато този оборот -
до 29.07.2021г. включително.
Регистрацията по ЗДДС на дружеството е извършена на 12.08.2021г. с Акт за регистрация
по ЗДДС №- 020422102649668/10.08.2021год., връчен на 12.08.2021г., във връзка с подадено
заявление за регистрация по ЗДДС № 022692102560598/30.07.2021г.
За периода от датата на която „ТРИНИТИ НИМ“ ООД е надвишило облагаемия
оборот от 50000 лв.- до датата на фактическа регистрация, а именно 23.07.2021г. -
12.08.2021г. , в нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС. „ТРИНИТИ НИМ“ ООД не е начислил
дължимия данък добавена стойност за извършени облагаеми доставки в размер на 59 977,60
лв.. в това число данъчна основа 49 981.33 лв. и не начислен ДДС в размер на 9 996,26 лв.
Нарушението е установено на 02.02.2022г. в хода на извършена ревизия и издаден в
тази връзка Ревизионен акт Р-02000221004977-091-001/14.03.2022г. от Д. И. – началник
сектор. Така посоченият ревизионен акт е отменен с Решение №85/07.06.2022г. на директора
на дирекция „Обслужване и данъчно – осигурителна практика Бургас“ при ЦУ на НАП. В
така посоченото решение се приема, че към 23.07.2021г. /а не към 22.07.2021г./ от
дружеството е бил формиран облагаем оборот от 51 879,51лв. Съответно, за задълженото
лице е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен
срок от тази дата, или до 30.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото
НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушени са посочени
разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание
последната норма във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена
санкция. Съгласно чл.180, ал.2 от ЗДДС „ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок“, като съгласно ал.1 „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
2
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.“. С оглед на горното и видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано
установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като
нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това,
че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни
квалификации - по чл. 96, ал.1 ЗДДС и по чл.86, ал.1 ЗДДС, като в АУАН и НП и двете са
посочени в описателната част, но в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96,
ал.1 от ЗДДС. В случая в наказателното постановление е посочена като нарушена
единствено и само нормата на чл.180, ал.2 ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане
на наказание на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В този смисъл неясно остава, за
какво нарушение точно била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация
на същото не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП
санкционна норма. Нещо повече, съгласно чл. 178 от ЗДДС данъчно задължено по този
закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за
прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. Редът и сроковете за регистрация е
уреден именно в посочената като нарушена разпоредба на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Следователно, след като тя е посочена като нарушена, приложимата санкционна разпоредба
би следвало да е тази на чл.178 от ЗДДС. Това отново показва неяснотата на описанието в
АУАН и НП, като в край на сметка не става ясно за кои факти се приемат за съставомерни,
респ. коя е приложимата санкционна разпоредба.
На следващо място, АНО е извършил преценка касателно наличието на допуснато
нарушение въз основа на извършена документална проверка и издаден във връзка със
същата Ревизионен акт Р-02000221004977-091-001/14.03.2022г. от Д. И. – началник сектор.
Същият този ревизионен акт обаче е отменен с Решение 85/07.06.2022г. на директора на
дирекция „Обслужване и данъчно – осигурителна практика Бургас“ при ЦУ на НАП.
В така посоченото решение се приема, че към 23.07.2021г. /а не към 22.07.2021г./ от
дружеството е бил формиран облагаем оборот от 51 879,51лв. Съответно, за задълженото
лице е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 7-
дневен срок от тази дата, или до 30.07.2021г. Тъй като дружеството е подало заявление
именно на тази дата - 30.07.2021г. в конкретния случай липсва поведение на
жалбоподателя, във връзка с което да бъде ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно
и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като поради посочените
аргументи същото следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.18), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 850
лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,
3
ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 850
лв. Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че следва да
осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К22-103-F645134/03.05.2022г., издадено от
Директор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Бургас, с което за нарушение чл.96, ал.1
от ЗДДС във връзка с чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.180, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя - „ТРИНИТИ НИМ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес за кореспонденция: *******, е наложена имуществена санкция в размер на
9996.26 лева /девет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 26 стотинки/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София да заплати на „ТРИНИТИ
НИМ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес за кореспонденция: *******, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 (осемстотин и петдесет)
лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4