Решение по дело №51202/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7851
Дата: 29 април 2024 г. (в сила от 29 април 2024 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20231110151202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7851
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110151202 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано след провело се заповедно производство по ч . гр. д. №
33061/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу
Р. Я. Д., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата от 729,11 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 55,55 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата суми; иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 91,52 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 25.05.2023 г. и за сумата от 11,27 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата
за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г. В исковата молба
се твърди, че ответницата Р. Я. Д. e клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за
нея са приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014
г. на Съвета на директорите на „фирма“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия от
2016 г. е определен 45- дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започнал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответницата е ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № *, находящ се в (град), (адрес), с абонатен № (номер), но
според ищеца не е заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намира в сграда в
режим на етажна собственост, за която е бил сключен договор за извършване на услугата
1
дялово разпределение на топлинна енергия с „фирма“ ЕООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество е начислявало прогнозни месечни вноски, а в края са изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответницата Р. Я. Д., като
извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от същата, с който признава изцяло
дължимостта на претендираните суми. Твърди, че с ищцовото дружество са сключили
споразумение за разсрочено погасяване на дълга. Моли съда да присъди юрисконсултско
възнагражение на ищеца в минимален размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД не изразява становище
по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила
претендираното вземане. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответницата да е упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
От приетите по делото доказателства се установява, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди,
като действително ползва имота на възможните законови основания.
2
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том
*******, дело № (номер) от (дата) г. (лист 30-31 от делото), се установява, че ответницата е
придобила чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот - апартамент № *,
находящ се в (град), (адрес). По делото не се установи след придобиването на имота, същият
да е отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответницата е
собственик на имота в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
По отношение на правото на собственост, както и по отношение на размера и
дължимостта на сумите, страните не спорят. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
следва да приеме безспорните факти за доказани.
След образуване на делото, на 22.11.2023 г., между страните е сключено
извънсъдебно споразумение, с което ответницата признава дължимостта на всички суми,
предмет на настоящото производство. Видно от съдържанието на приетото споразумение,
същото включва общият сбор на главницата за топлинна енергия и главницата за дялово
разпределение, общият сбор на лихвата за забава върху двете главници, лихвата за забава
върху двете главници, считано от подаването на исковата молба до сключване на
споразумението, както и сборът на заплатената държавна такса в заповедното и исковото
производство.
Видно от представените от ответницата писмени доказателства - платежни
нареждания за погасени суми, по сключеното споразумение са погасени вноски от № 1 до №
4 вкл., като общата погасена сума от ответницата възлиза на 114.16 лева. В открито съдебно
заседание от 27.03.2024 г. ищеца признава, че след последната погасителна вноска от
11.03.2024 г. в размер на 28,54 лева, към настоящия момент ответницата дължи сумата от
884,82 лева общо, което включва главница за топлинна енергия и дялово разпределение в
размер на 784,66 лева, част от мораторната лихва начислена върху главниците в размер на
60,09 лева и законна лихва в размер на 40,07 лева.
Постигнатото извънсъдебно споразумение между страните, както и извършените
плащания по него, следва да бъдат взети предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Като се вземат предвид сумите, по отношение на които е постигнато
споразумение между страните, се налага извод, че изцяло погасена е държавната такса от
100 лева – за заповедното и исковото производство, и частично е погасена лихвата за забава
върху главниците в размер на 42.70 лева Непогасеният остатък по постигнатото
споразумение е в размер от 884,82 лева общо, което включва главница за топлинна енергия
и дялово разпределение в общ размер на 784,66 лева, част от мораторната лихва начислена
върху главниците в размер на 60,09 лева и лихвата за забава върху главниците от подаване
на исковата молба до датата на споразумението в размер на 40,07 лева.
В чл. 3 от споразумението е уговорено, че при точно изпълнение, „фирма“ ЕАД няма
да начислява законна лихва върху главницата, поради което такава не следва да бъдат
присъждани.
Поради изложеното, следва да се уважи искът за признаване за установено, че
ответницата дължи главница за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на
784,66 лева и мораторната лихва начислена върху главниците в размер на 60,09 лева, като
исковете за горницата над посочените размери подлежат на отхвърляне поради плащане,
извършено в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Ответницата е дала повод за завеждане на делото като е платила част от дължимите от нея
суми едва в хода на исковото производство, поради което следва да понесе сторените от
ищеца разноски, независимо от частичното отхвърляне на исковете поради плащане. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
3
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Видно от данните по
делото, ответницата е извършила погасяване на заплатената държавна такса в заповедното и
исковото производство. В чл. 1 от споразумението е посочено, че дължимо от ответницата е
и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, което не е част
от сумите по споразумението. Основателно е и искането на ищцовото дружество за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Същото следва да
бъде определено в минимален размер от 100 лева. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Я. Д., ЕГН: **********, с адрес: (град), (адрес) дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) сумата от 784,66
лева, представляваща главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.06.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда), сумата от 60,09
лева, представляваща мораторната лихва начислена върху главниците за периода от
16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над
посочените суми и периоди, и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г. по ч. гр. дело № 33061/2023 г. по описа на СРС,
35 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Я. Д., ЕГН: **********, с адрес: (град),
(адрес) да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес) сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4