№ 428
гр. Габрово, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210101784 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от С. И. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. *********
№ 38, ет. 8, ап. 30, срещу И. К. Д., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.
150 СК - за увеличение на присъдената по гр. д. № 791/2019 г. на Районен съд -
Габрово, месечна издръжка от 140 лева на 500 лева.
Ищецът твърди, че от определяне на издръжката е изминал период от време,
през който са нараснали нужди на малолетния, който предвид здравословното му
състояние е със специфични потребности, като ответникът разполага с материални
възможности да заплаща месечна издръжка в увеличен размер.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че няма възможност да
изплаща издръжка над минималния размер, тъй като трудовото му правоотношение е
прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за раждане от
28.04.2015 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0162/28.04.2015 г. на Община
Габрово, че ищецът С. И. Д., ЕГН **********, е малолетно и рождено дете на
ответника И. К. Д..
Не е спорно и видно от представеното решение, влязло в сила на 15.05.2019 г.
по гр. д. № 791/2019 г. на ГРС, ответникът се задължил да заплаща на малолетното
дете месечна издръжка в размер на 140 лева, чрез неговата майка и законен
представител М. В. Д..
Представено е ЕР на ТЕЛК № 91453-105/05.06.2025 г. от МБАЛ "Д-р Тота
Венкова" АД - Габрово, от което се установява, че ищецът С. И. Д. е с 50 % трайно
1
намалена работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза: хиперкинетично
разстройство, неуточнено.
Видно от удостоверения, издадени от „Димира МД“ ЕООД и „Кредиленд“
ЕООД, майката на ищеца М. В. Д. за периода м. 10.2024 г. - м. 09.2025 г. е получила
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 33245.45 лева.
Съгласно справка на НАП ТД – Велико Търново за осигуряване на ответника,
същият за периода м. 09.2024 г. – м. 12. 2024 г. е бил в трудово правоотношение с
„Мар-Крафт” ЕООД, съответно за периода м.01.2025 г. - м.08.2025 г. е бил в трудово
правоотношение с Общинско предприятие „Гробищни паркове“ и полученото брутно
трудово възнаграждение е в размер на общо 13691.16 лева, като последното му
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 29.08.2025 г.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Полина И.а Георгиева, като основани на преките й впечатления и съответни
на останалите, събрани в производството доказателства и въз основа на тях приема за
установено, че детето е ученик в индивидуалната форма на обучение и
непосредственото им обгрижване се осъществява от майката. От показанията се
установява още, че ищецът посещава периодично психолог и логопед, разходите за
които са поети от майката.
Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са
представени.
Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите
възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на
детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно
и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът –
детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да
докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило
пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3)
материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за
релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-
70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и
възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на
задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което
поради това следва да бъде и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда убеждение за
тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно
и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло,
вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”,
стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на
главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното
2
доказване на ищеца).
В конкретния случай, ищецът С. И. Д., ЕГН **********, доказва, че към
приключване на съдебното дирене – 13.11.2025 г., е малолетен син на ответника И. К.
Д..
От друга страна, от определената му със споразумение, утвърдено с решение от
15.05.2019 г. по гр. д. 791/2019 г. на РС-Габрово, месечна издръжка в размер на 140
лева, до приключването на съдебното дирене – 13.11.2025 г., е изминал значителен
период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като
ноторно известно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и
неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за
осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен характер, от
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г.
на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите
му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение
и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но
приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от
значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи
към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на
едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата. Съгласно чл.
Единствен на Постановление № 359 от 23 октомври 2024 г. на МС за определяне
размер на минималната работна заплата за страната (обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г.),
от 1 януари 2025 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната, е
1077 лева.
Възрастта на ищеца (10 г. и 6 месеца) и обучението в начално училище
предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия, заплащане на
такси за допълнителни дейности. Установи се по делото, че детето е с влошено
здравословно състояние, което изисква неминуемо извършване на разноски, различни
от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст. Влошеното
здравословно състояние е с траен и продължителен характер и следва да се вземе
предвид при определяне размера на издръжката в настоящото производство. Като взе
предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част
от време детето се намира вкъщи и се обучава по индивидуален учебен план и
седмично разписание, което значително увеличава разходите на включени в
издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че
необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на
устните състезания месечна издръжка на ищеца е в размер на 650 лева – разходи за
облекло, обувки, лекарства, храни и напитки, както и социално общуване /посещения
на театър, кино и др./.
Установи се, че на 29.08.2025 г. трудовото правоотношение на ответника е
прекратено, като не са представени доказателства същият да е сключил последващ
трудов договор, съответно по делото не е доказано към момента на приключването на
3
съдебното дирене той да реализира месечен доход, включително да получава
допълнителни доходи, които да имат траен характер, за да се вземат предвид при
определяне на възможностите на ответника да заплаща издръжка. Съдът не може да
основава решението си на предположения, а на убедителни доказателства.
Следователно, ответникът не разполага с доходи над необходимите за покриване на
собствените му екзистенциални нужди, след задоволяването на които да може да
предоставя издръжка на ищеца. Налага се извод, че ответникът няма възможност да
дава претендираната издръжка в размер на 500 лева. При липсата на доказани доходи
на ответника, които да сочат на възможността му да престира издръжка в размер над
минимално предвидения размер, съдът намира, че искът следва да бъде уважен за
размер на месечна издръжка в минимален размер, съгласно чл.142, ал.2 СК - една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната или понастоящем
269.25 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 лева, като
неоснователен. Така определен размерът на месечната издръжка няма да налага
предявяване на нов иск с правна квалификация чл. 150 СК единствено поради
обстоятелството, че се е увеличила минималната работна заплата за страната.
Разликата до пълния необходим размер за издръжка на детето (650 лева), следва да
бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото обгрижване на
детето и който към настоящия момент получава доходи значително надхвърлящи
минималната работна заплата.
Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е
18.08.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се
дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото
се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални
потребности на носителя на правото, чл. 146, ал. 1 СК предвижда задължение за
заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има
акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната
претенция.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлена част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът доказва
действително извършени разноски в размер на 600 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, от която сума има право на 215.42 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съобразно уважената част от иска. Ответникът не претендира разноски,
съответно такива не му се следват.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху
присъдената издръжка на детето в размер на 186.12 лева, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в
сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, считано от 18.08.2025 г.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение №
208/15.05.2019 г. постановено по гр. дело № 791/2019 г. на РС-Габрово, в полза на С.
И. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет) лева,
като:
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ №
19, ет. 1, ап. 3, да заплаща на малолетното си дете С. И. Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, бул. ********* № 38, ет. 8, ап. 30, месечна издръжка в размер на една четвърт
от размера на минималната работна заплата за страната, считано от 18.08.2025 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 150 вр. чл.143 СК, платима до 20-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 500 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ №
19, ет. 1, ап. 3 да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. ********* № 38, ет.
8, ап. 30, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 215.42 лева (двеста петнадесет лева и
четиридесет и две стотинки) - разноски за производството.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ №
19, ет. 1, ап. 3, да заплати по сметка на РС - Габрово сумата 186.12 лева (сто осемдесет
и шест лева и дванадесет стотинки) - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от 27.11.2025 г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски
окръжен съд в едноседмичен срок от 27.11.2025 г..
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5