РЕШЕНИЕ
№ 1392
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110201748 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-
4332-026633/02.11.2023г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ
СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на П. Л. С., с ЕГН: ********** административно наказание
„парична глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено административно
нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. Л. С. инвокира във въззивната си жалба подробни
съображения против постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва
извършено административно нарушения. Иска се отмяната на издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Не се заявяват доказателствени искания и искания за
разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-
ОПП е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, като излага становище в писмена защита за
неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
1
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.01.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 16.01.2025г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП,
на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-026633/02.11.2023г. ИЗДАДЕНО ОТ
НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на външните работи, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Л. С., с ЕГН: **********
административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 лева за
извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
На 21.10.2023г., около 00:55 часа в град София, по бул. „Александър
Пушкин“ с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Дъбова
гора“ пред № 90, жалбоподателят П. Л. С. е управлявал лек автомобил „Ровър
216“ с рег. № *******, собственост на А. М. Д., без поставен обезопасителен
колан, при наличието на такъв вид оборудване в моторното превозно средство.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Т. К. К. и К. -
полицейски служители към 06 РУ-СДВР. Съдът кредитира събрания по делото
доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
2
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ПРИЕМА, ЧЕ
обстоятелствата, описани в АУАН, съставен срещу жалбоподателя П. Л. С. са
разбираеми и ясно отразени, при което за съдебният състав не възникват
затруднения да разбере волята на актосъставителя К., още повече, че
жалбоподателя С. е бил наясно фактически с описаните в акта обстоятелства,
докато е бил на местопроизшествието и знаейки за елементите на
административното нарушение, което е бил извършил и с които се е запознал
при съставянето и надлежното връчване на АУАН. В тази насока, същият е
подписал АУАН без възражения. Съдът намира, че жалбоподателя С. е бил
наясно за какво е наказан и административно-наказателно обвинен, и не са
били създадени никакви предпоставки за нарушение на правото му на защита,
доколкото в конкретния случай не са налице и последващи пречки за
жалбоподателя да се запознае по негова инициатива със съдържанието на
съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен“ чрез получаване на
екземпляр от него, което е било сторено.
3
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА на основание
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства от разпитите на свидетелите К. и Ч., че се доказва от обективна
страна вмененото в административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя П. Л. С. административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят С. като водач по ЗДвП не e
използвал на инкриминираната дата и място обезопасителен колан, с какъвто е
бил оборудван самото МПС. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т.7,
пр.1 от ЗДвП се явява законосъобразна, съответна на описаното нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а наказанието в нея е фиксирано – глоба от 50.00 лева,
поради което няма как да бъде изменено. Извършеното административно
нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се
отличава с нищо съществено за административните нарушения от същия вид
при същите условия. Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност на
административно-наказващият орган при наличието на маловажен случай на
административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание, като с Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе
със становище че изразът в закона „може“ не обуславя действие при
„оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност и
административно-наказващия орган е длъжен да приложи тази
привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато
това не е сторено от административно-наказващия орган, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на
вредни последици сама по себе си не обуславя маловажност на деянията.
Немаловажността на нарушенията поотделно с оглед важността на
охраняваните от материалноправните норми обществени отношения, свързани
с безопасното правоуправление на МПС като високово рискова дейност, с
оглед избягване на настъпването на щети – материални/човешки или двата
вида вреди (включително и в случаите, в които не се използва защитен
обезопасителен колан). Жалбоподателят С. с оглед справката-картон на СДВР-
ОПП е извършвал множество пъти нарушения по ЗДвП, при което настоящото
нарушение по същия състав не е инцидентна проява като водач на МПС.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно
– наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността
на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по
съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
4
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-026633/02.11.2023г.
ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на външните работи, с
което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Л. С., с ЕГН: **********
административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 лева за
извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ П. Л. С., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК
вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от
ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6