Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 01.02.2016
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІІ гр. състав, в публичното
заседание на двадесет и втори януари през двехиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАХАРИЕВА
при секретаря Л.Д., като
разгледа докладваното от съдията Захариева гр. дело № 4780 по описа за 2015
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД с ЕИК-*********,адр.на управл.гр.Плевен,
Източна индустр.зона № 127,чрез адв.И.А. от ПлАК,срещу А.И.К. с ЕГН-********** ***,с
приложени към нея доказателства. Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК.В
молбата се твърди, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение №2230
от 11.08.2015г.по ч.гр.д.№ 3773/15г.по чл.410 от ГПК да заплати на ответното дружество
„Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен сумата от 4093,75лв. – главница, представляваща
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2000г. до 30.06.2015г.;
3386,03лв. – лихва върху
главницата за периода от 01.12.2000г. до 29.07.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 10.08.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 149,60лв.за използувана и незаплатена ТЕ по партида на отв.под №
17578 – Твърди
се, че въз основа на издадената Заповед отв.страна е направила възражение,като
оспорва задължението,което е погасено по давност. Ищецът счита, че отв. дължи
на дружеството горните суми,но в последствие е оттеглил за основната сума,като
поддържа иска за сумите от 806,18лв. за периода от 30. 06. 2012 год. до 30. 06.
2015 год., и лихва за забава в размер на 117,03 лв. за периода от 29. 07. 2012
год. до 29. 07. 2015 год., тъй като част от претендираните задължения са
погасени по давност съгласно чл. 110 и сл. от ЗЗД, както и че отв. дължи
законната лихва без погасената по давност главница. В заключение ищецът моли
съда да постанови решение, с което признае за установено, че отв. дължи
процесните суми.Претендира и сумата от
322,82лв.представляващи неизплатена ТЕ начислена на базата на наличие на
щранг-лира в банята на апартамента на отв. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
С определение от 22. 01. 2016 год. е
допуснато частично изменение на предявения иск, като е прието, че със същия се
претендира дължимост на главница в размер на 806,18лв. за периода от 30. 06.
2012 год. до 30. 06. 2015 год., и лихва за забава в размер на 117,03 лв. за
периода от 29. 07. 2012 год. до 29. 07. 2015 год.
Ответникът, чрез своя
процесуален представител, ангажира становище, че искът е неоснователен.
Привлечен е за участие в
процеса и ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД,като др-вото е извършвало топлинното счетоводство
в сградата,в която се намира абоната-отв.по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че
ответницата е осъдена със Заповед за незабавно изпълнение №2230 от
11.08.2015г.по ч.гр.д.№ 3773/15г.по чл.410 от ГПК да заплати на ответното дружество
„Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен сумата от 4093,75лв. – главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2000г. до 30.06.2015г.; 3386,03лв. – лихва върху главницата за периода от
01.12.2000г. до 29.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.08.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 149,60лв.за използувана и незаплатена ТЕ по партида на
отв.под № 17578.
Предявеният установителен иск има своето
правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Предмет на същия е
установяването дължимостта на вземания на ищцовото дружество. В тази част
изменение на предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК е направено, поради което
произнасянето на съда следва да се ограничи в рамките на изменението направено
по искане на ищеца в о.с.з.на първоначалната искова молба;а именно:главницата в
размер на 806,18лв. за периода от 30. 06. 2012 год. до 30. 06. 2015 год., и
лихва за забава в размер на 117,03 лв. за периода от 29. 07. 2012 год. до 29. 07.
2015 год.
Така предявеният иск е процесуално допустим,
а разгледан по същество се явява частично основателен.
Поставен е въпросът за това дали отв.страна
дължи сумата от 322,82лв.за наличие на щранг-лира в банята на отв.Ищецът
твърди,че начисляването на разходвана ТЕ от такова допълнение към вертикалните
щрангове в банята зависи от вида и размера на лирата,а при липса на уред за
измерване на разхода /топломер/ се начислява на базата на общото за сградата
потребление съобразно кубатурата на жилището и специфичния разход на сградата.Отв.страна
твърди,че щранг-лира в апартамента на отв.липсва-в този смисъл са и показанията
на свид.А..Последния е съсед на отв.с идентичен апртамент,на по-долен етаж и
твърди,че в апартамента на отв.липсва т.нар.щранг-лира.Но дори и да липсва
такава обособена,то са налични вертикални щрангове,преминаващи през банята на
отв.и от същите се излъчва топлина,която се отчита в централно като общо
изразходвана ТЕ на сградата.Следователно,в банята на отв.се излъчва количество
топлина,което се разпределя между останалите абонати на съответното абонатно
устройство в сграда.При това положение,ако отв.не плати начислените суми за
общоизразходвана ТЕ,то би било несправедливо останалите абонати да плащат и
енергията,изразходвана при преминаване ТЕ по тръбита на отв.Според съда следва
де се заплати от отв.страна сумата от 322, 83лв.начислени за периода идентичен
с този на начислената главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за
други периодични плащания. Съдът намира, че цитираната по- горе разпоредба е
приложима и в конкретния случай, доколкото месечните задължения на потребителите на топлинна енергия
към топлоснабдителните дружества са периодични плащания и същите
се погасяват с изтичането на кратката
тригодишна давност. Видно от данните по делото е, че от
момента на изискуемостта на част от вземанията на „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен
към ответницата- А.И.К. с ЕГН-********** до момента на подаването на молбата по
410 от ГПК за издаване Заповед за незабавно изпълнение,ищецът не е предприел
никакви действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за консумирана
топлинна енергия. Вследствие на това вземането на ответното дружество за
главница за неизплатена топлинна
енергия от 4093,75лв.за периода от 1.10.2000г.до 30.06.2015г. е било погасено с
изтичането на предвидения в закона давностен срок. Видно от заключението на
вещото лице П.К., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, че главницата за период от 30. 06. 2012 год. до 30. 06.
2015 год е в размер на 806, 18 лв., в който размер предявеният установителен
иск следва да се уважи. Видно от същото заключение е, че лихвата за забава
върху главницата за периода от 29. 07. 2012 год. до 29. 07. 2015 год. възлиза
на 117,03 лв.. При съобразяване на погасената част от вземанията на ищцовото
дружество към отв.страна и общо присъденото по ч. гр. дело № 1226/ 2008 год. по
описа на ПлРС вземане се налага изводът, че недължими са и 230 лв. от
направените деловодни разноски за внесена д.т.,като следва да се заплати от
отв.198лв.за внесена д.т.За останалата част от разноските /до присъдения размер
от 230,00 лв./ претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.
От изложеното
става ясно, че
е налице правопогасяващ факт, който е
довел до частичното погасяване на изпълняемото право и който следва да бъде
отчетен при определянето на размера на задължението на отв.страна към ищцовото
дружество. В този смисъл предявеният
от „Топлофикация-
Плевен” ЕАД гр. Плевен установителен иск срещу А.И.К.
с ЕГН-********** се явява частично основателен и следва да бъде уважен в размера, посочен по-
горе,като в останалата част искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер на 565 лв. съобразно уважената част от
иска
По изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна
индустриална зона № 128, че ответницата-А.И.К. с ЕГН-********** *** дължи сумата от 806,18лв.
за периода от 30. 06. 2012 год. до 30. 06. 2015 год., и лихва за забава в
размер на 117,03 лв. за периода от 29. 07. 2012 год. до 29. 07. 2015 год.
ПлРС деловодни разноски, като за разликата до 7479,78
лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.И.К. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128,сумата от
322,83лв.представляваща неизплатена сума за използувана ТЕ по сградната
инсталация за периода от 30.06.12г.до 30.06.2015г.
ОСЪЖДА-на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК- А.И.К.
с ЕГН-********** *** да заплати на„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Плевен, Източна индустриална зона № 128, деловодни
разноски в размер на 198 лв. съобразно уважената част от иска,както и
300лв.хонорар за в.л.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: