О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ година 2020 град
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА 14-ти МАЙ 2020 ГОДИНА
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.П.
2. Г.П.
Секретар: Х.В.
Прокурор:
А.К.
Като
разгледа докладваното от съдия ЕЛИСАВЕТА
РАДИНА
Частно наказателно
дело № 300 по описа за 2020 год.
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО
НАКАЗАНИЕ на Н.Н.Н., с ЕГН: **********
от наложените й с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 6076/2018г.
на Районен съд - Пловдив и по НОХД № 743/2018г. на Районен съд - Пазарджик – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пазарджик в 15-дневен срок от
днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ:
Производството е по чл. 306 ал. 1
т.1 от НПК.
Образувано е по предложение на
Районна прокуратура - Пловдив.
В съдебно заседание осъдената
настоява да й бъде определено общо наказание по визираните две по внесеното
предложение.
Аналогично искане прави и
служебният защитник.
Прокурорът счита, че са налице
материалните предпоставки за определяне общо най-тежко наказание
Съдът след като се започна с
молбата, с която е сезиран обсъди доводите и становищата на страните и прецени
представените доказателства, установи:
До момента Н.Н.Н.
е осъждана неколкократно, като настоящото произнасяне, предвид данните в
справката за съдимост ( л. 53 и сл.) и искането, ще обхване само последните й
две осъждания по:
1. НОХД № 6076/2019 г. на Районен съд
– Пловдив и с влязла в сила на 17.06.2019г. присъда, потвърдена с Решение по
ВНОХД № 869/2019г. на ОС – Пловдив, Н. е призната за виновна в извършено на 19.01.2018
г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК. За извършеното от подсъдимата
престъпление и на основание чл.54 от НК е осъдена на наказание ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
2. по НОХД № 743/2018 г. на Районен съд - Пазарджик и с влязла в сила на 03.02.2020г.
присъда, потвърдена с Решение по ВНОХД № 460/2019г. на ОС – Пазарджик, Н. е призната
за виновна в извършено на 26.09.2017 г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК. За
извършеното от подсъдимата престъпление и на основание чл.54 и чл.36 от НК е
осъдена на наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
При тези данни, правилно се
претендира, че двете престъпни деяния, за които са постановени горните две
осъждания, се намират в съотношение на реална съвкупност. По същите следва да
се определи общо най-тежко наказание по правилата на чл. 25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК - по -тежкото, което е по НОХД
743/2018 г. на Районен съд - Пазарджик - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
При преценката относно начина за неговото
изтърпяване Съдът съобрази възможността по чл. 25, ал. 4 от НК във връзка с определения
по НОХД 743/2018 г. - първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното по това
дело наказание, което е за едно от двете деяния, включени в съвкупността,
както и приложението на чл. 66, ал.1 от НК при определяне начина на изтърпяване на наложеното за другото деяние в
съвкупността наказание. Създадената за подсъдимата със справката за съдимост характеристика прави невъзможно
приложение на чл. 66, ал.1 от НК относно общото наказание ( наличните са
материално-правните предпоставки, доколкото за предходните осъждания, извън
двете по съвкупността, са изтекли съответните реабилитационни срокове ). За да се отложи изтърпяването на определеното
общо най-тежко наказание обаче следва да се направи извод за постигане на
персоналната и генерална превенция, а в случая такъв е невъзможен.
Извън двете процесни наказания ,
предходните са били на пробация в влязла в сила на 21,12,10г. присъда и със
съдебно одобрено на 23,11,11г.
споразумение лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал.2 от НК -
виж на л. 53-54, по пункт 1 и 2 от справката за съдимост.Ясно е, че след
изпълнението на тези наказания , те не са оказали целения предупредителен и
възпитателен ефект върху нея, тъй като макар и след изтичане на
реабилитационния срок ( за всяко), е извършила включените в съвкупността престъпни деяния. В този смисъл категорично не
може да се приеме, че отлагането на реалното изтърпяване на наказанието ще
окаже поправително и възпиращо въздействие върху осъдената. Прие се, по
изложените съображения, че единствената гаранция за пълноценно и ефективно
постигане на превъзпитателно въздействие и възпиращ ефект в личен аспект, а
дори и в обществен, би била реалното изтърпяване на наказанието.
Съдебният статус на осъдената и
размера на наказанието за процесното престъпление обусловиха и първоначалният
режим за неговото изтърпяване - общ, съгласно чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
По изложените мотиви Съдът
постанови определението си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: