РЕШЕНИЕ
№ 15903
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110158206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 297609/24.10.2023
г. от Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*******, валидна до 30.09.2031 г., с
постоянен адрес *********., чрез пълномощника си адв. Д. М. със съдебен
адрес: *****, email:********* срещу “*********, със седалище и адрес па
управление: *********, представлявано от С. Н. Т., с която е предявен
положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от
ЗЗПотр., с който се да се приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата предвидена в чл.29 от Договор за паричен заем №
822204/22.04.2022 г., сключен между ищеца и “*********, със седалище и
адрес па управление: *********, представлявано от С. Н. Т., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума
на ден, като нищожни, чиято валидност моли да бъде прогласена.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.04.2022 г. между
ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
№ 822204. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па
800.00 лева, а срокът за погасяване на първия транш - 17 дни. Размерът на
годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент
на разходите е 42.9%, а размерът па общата сума, която следва да върне Й. А. е
813,60 лева.
1
В чл. 19 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ па
условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита.
В чл. 29 страните са уговорили, че в случай па неизпълнение на
задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е
уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното
обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски,
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 122,40
лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в пропесния договор, като общата сума която следва да
върне е 936,00 лева.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 29 от Договор за
паричен заем, спрямо която Й. А. трябва да заплати неустойка в размер на
122,40 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
съображенията ми за това са следните:
Излага доводи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3
от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други
разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г.,
Сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията па разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
па кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за
2
паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на
122,40 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му,
обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на
определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да
бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът
му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от пепредоставянето па обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителпа, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд/.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, по именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране
па неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.
Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните пе е имала реално
намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако
кредиторът е имал за цол да получи обезпечение същият е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се
дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави
обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита
като неустойка.
3
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор па
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите прави, респективно на основание
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправпост.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Признава, че между
страните е сключен договор за заем в размер на 800 лева, при уговорени
параметри: ГЛП – 36 %, ГПР – 42.9 % за срок 12 месеца, като за всяка
просрочие на плащания ще се начислява 10 % като лихвен процент. Признава,
че сумата е усвоена от длъжника, както и че е начислена неустойка в размер
на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. Признава,
че ищецът не е представил обезпечение, но не била начислена неустойката за
срока на договора. Оспорва, че тази неустойка е в завишен размер, като се
позовава, че страните доброволно са избрани да сключен тази неустойка.
Твърди, че тази неустойка не е начислява от ответното дружество. Твърди, че
Й. С. А. не е направил нито една погасителна вноска по кредита и затова
предявява насрещни искове.
********* с ЕИК ******** предявява срещу Й. С. А. с ЕГН **********,
насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 822204 от 22.04.2022 година, ведно с законната лихва от
датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск
(05.01.2024 г.) до датата на окончателното изплащане на вземането
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 13.60 лв.
(тринадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна
лихва върху главницата за периода 22.04.2022 г. до 09.05.2022 г. съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 822204 от
22.04.2022 година
чл.9, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 153,78 лв.. (сто и петдесет и три
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 09.05.2022 г. до 05.01.2024 г. съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 822204 от
22.04.2022 година
Моли съдът да уважи насрещните искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ищецът, ответникът по насрещен иск подава
отговор. Признава иска, че е основателен до размера на чистата главница.
4
Позовава се на чл.22 ЗПК. Моли да се вземат предвид всички плащания.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представя договор. Претендира
възнаграждение по насрещния иск.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Подава молба, с което поддържа иска и отговора на насрещния
иск. Претендира разноски. Представя списък. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
Ответникът, не се явява и не се представлява в о.с.з. Подава молба, с
което поддържа насрещния иск и отговора на исковата молба. Претендира
разноски. Представя списък. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Налице са всички
положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при
разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата
допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 2081/15.01.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 80-88 от делото).
Страните не спорят, че са сключили договор за заем при кредитна линия
в размер на 800 лева, при уговорени параметри: ГЛП – 36 %, ГПР – 42.9 %,
като за всяко просрочие (забава) на плащане ще се начислява 10 % като лихвен
процент. Страните не спорят, че кредиторът предоставя отделни траншове на
длъжника в размер на кредитната линия 800.00 лева, съгласно договора. Не е
спорно, че условието да придобиеш последващ кредитен транш в размер на
уговорената кредитна линия, е наличието на пълно погасяване на предходния
транш, ново заявление и одобрение. Страните не спорят, че ищецът е получил
един транш в размер на 800.00 лева на 22.04.2022 г., чието връщане е в срок до
09.05.2022 г. Не е спорно, че страните са се уговорили за неустойка в размер на
0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. Неустойката се
дължи, ако ищецът не осигури обезпечение на заема в тридневен срок, от
неговото сключване. Не се спори, че ответникът не е плащал по договора за
заем, т.е. не е изпълнил задължението си по първия транш да върне главницата
и договорната лихва до 09.05.2022 г.
Спорно остава какъв е размерът на неустойката и дали същата
5
противоречи на закона.
Спорно остава дали ищецът е плащал нещо по договора или не.
Спорно остава дали ищецът дължи нещо по договора.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът напълно кредитира като обективна, пълна, обоснована и
изготвена от компетентно вещо лице (л.139-143от делото). От нея се
установи, че размерът на кредита е 800.00 лева (главница). Фиксираният
лихвен процент – 36.00 %, ГПР – 42.90 %. Общата сума за плащане по
договора е 813.60 лева. Договорната лихва възлиза на 13.60 лева. Страните се
договорили, че кредитът ще бъде обезпечен, съгласно чл.19 от договора. При
непредставяне на обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на
договора, ще се начисли неустойка в размер на 122.40 лева. Тази неустойка се
разсрочва на равни погасителни вноски и се начислява към вноските от
погасителния план на договора. Установи се, че ищецът не е представил
обезпечение и му е начислена неустойка. Така общата сума, която ищецът е
следвало да върне по заема – главница, договорна лихва и неустойка е в
размер на 936.00 лева. Установи се, че в ГПР не е включена процесната
неустойка. А, ако се включи самата неустойка ще бъде 2810.65 %.
Петкратният размер на законната лихва за просрочени задължения към датата
на сключване на договора е 50.00 %. Длъжникът, т.е. ищецът не е платил нищо
по договора. Размерът на мораторната лихва върху главница за периода от
09.05.2022 г. до 05.01.2024 г. е в размер на 153.78 лева. Установи се, че
падежът на заема е на 09.05.2022 г.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател,
ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай
неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото
неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва
предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен
срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от
задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал
намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да
доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като
обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото
изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е
включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход,
който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение
на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност
потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се
включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1,
т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.
6
Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона
размер по чл.19 ГПК.
Ответникът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона.
Не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.
С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се
обяви за недействителен. В този смисъл клаузата за неустойка е нищожна.
Главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло. Следва да се
постанови диспозитив, така както е формулиран петитум.
По насрещните искове
След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то
съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, т.е. главницата. По делото се установи, че ищецът не е връщал
никаква сума.
Ето защо главният иск по чл.9, ал.1 ГПК за сумата от 800.00 лева е
основателен.
Не е основателен иска за договорна лихва, тъй като ищецът не я дължи,
на основание чл.23 ЗПК.
Срокът за връщане на главницата е определен в договора, поради което с
изтичането му изпада в забава, след изтичане на този срок, на основание чл.86
вр. чл. 84, ал.1 ГПК. Затова началната дата на забава е не 09.05.2022 г., а
10.05.2022 г. Съдът като използва общодостъпни калкулатори за лихва
установи, че размерът на законната лихва за периода 10.05.2022 г. до
05.01.2024 г. е 153.56 лева. Следователно иска за лихва е частично
основателен, като следва да се отхвърли за горницата от 153.56 лева до
пълния претендиран размер от 153.78 лева, а именно 0.22 лева за 09.05.2022 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и уважаване на главния иск, ищецът има право
на всички разноски. Той претендира:
1. 50.00 лева държавна такса (л.20 от делото)
2. 15.00 лева държавна такса за СГС (л.6 от делото)
3. 500.00 лева депозит за вещо лице (л.126 от делото)
Общите разноски, които следва да се признаят на ищеца са 565.00 лева.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 565
лева, представляващи разноски по настоящото дело.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА – 1800 лева
с ДДС за установителния иск, 480 лева с ДДС за насрещния иск; 480.00 лева за
производството пред СГС.
Претендира се възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА (л.77 от делото).
По въпроса е налице противоречива, обективирана в Тълкувателно дело №
3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК №
7
616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена
противоречива практика. Една част от практиката приема, че съдът не следва
да проверява дали лицето е материално затруднено по чл-38, ал.1, т.2 ГПК, а
друга част възприемат, че следва да се представени доказателства.
Настоящият съдебен състав приема практиката, че трябва да са налице
данни и доказателства, че лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1 т.2
ЗА. По делото липсват доказателства, че ищците са материално затруднени
лице. Ето защо не следва да определя възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ГПК.
Същата важи както за главния иск, така и за насрещния иск.
Ответникът също има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК
за насрещния иск, съразмерно с уважената част. Същият претендира
възнаграждение в размер на 400.00 лева за всяка претенция по насрещните
искове. Общо 1200.00 лева (л.31 от делото). Съдът приема, че направеното
възражение на ответника по насрещния иск е основателно. Делото не е
сложно от фактическа и правна страна. Съществува изобилна практиката по
случая. Трите насрещни искови претенции се базират на едни и същи
правопораждащи юридически факти, поради което за тях се дължи едно
възнаграждение. Макар да се претендират различни вземания, то същите
произтичат от един договор. Освен това процесуалният представител на
ответника не се е явил по никое съдебно заседание. При това положение съдът
приема, че възнаграждението трябва да бъде едно за всички насрещни
претенции, а именно 400 лева.
Насрещните претенции са в общ размер на 967.38 лева, а са уважени за
953.56 лева. Ответникът има право на възнаграждение в размер на 394.29
лева. (400 х 953.56/967.38). Ето защо ответникът по насрещния иск следва да
бъде осъден да заплати ищеца по насрещния иск сумата от 394.29 лева,
представляващи разноски по настоящото дело.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Й. С. А., ЕГН:
**********, л.к. №*******, валидна до 30.09.2031 г., с постоянен адрес
*********, срещу “*********, със седалище и адрес па управление:
*********, представлявано от С. Н. Т., че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата предвидена в чл.29 от Договор за паричен заем №
822204/22.04.2022 г., сключен между ищеца и *********, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес па управление: *********, представлявано от С. Н. Т.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на
усвоената сума на ден, като нищожни, чиято валидност моли да бъде
прогласена, чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK
и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*******, валидна до
8
30.09.2031 г., с постоянен адрес ********* да заплати на “*********, със
седалище и адрес па управление: ********* сумата от 800 лв. (осемстотин
лева), оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 822204 от 22.04.2022 година, ведно с законната лихва от датата
на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск (05.01.2024 г.)
до датата на окончателното изплащане на вземането, на основание чл.9, ал.1
ЗПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*******, валидна до
30.09.2031 г., с постоянен адрес ********* да заплати на “*********, със
седалище и адрес па управление: ********* сумата от 153.56 лв. (сто и
петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 10.05.2022 г. до 05.01.2024 г. съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 822204 от
22.04.2022 година , на основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 153.56 лева до 153.78 лева, а именно 0.22
лева (двадесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 09.05.2022 г., съгласно Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 822204 от 22.04.2022 година.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„*********, със седалище и адрес па управление: ********* срещу Й. С. А.,
ЕГН: **********, л.к. №*******, валидна до 30.09.2031 г., с постоянен адрес
********* осъдителен иск с правна квалификация чл.9, ал.1 ЗПК вр.
чл.79 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 13.60 лв. (тринадесет лева и шестдесет
стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата за периода
22.04.2022 г. до 09.05.2022 г. съгласно Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 822204 от 22.04.2022 година.
ОСЪЖДА „*********, със седалище и адрес па управление: *********
да заплати на Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*******, валидна до
30.09.2031 г., с постоянен адрес ********* сумата от 565.00 лева (петстотин
шестдесет и пет лева), представляващи разноски по гр. д. № 20231110158206
по описа за 2023 година на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*******, валидна до
30.09.2031 г., с постоянен адрес ********* да заплати на “*********, със
седалище и адрес па управление: ********* сумата от 394.29 лв. (триста
деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), представляваща
разноски по гр. д. № 20231110158206 по описа за 2023 година на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
9
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10