ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр.
Пловдив, 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа ч. адм. дело № 472
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „***“ ЕООД с
ЕИК *********, адрес: с.Първенец,
обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“
№ 55, представлявано от управителя В.И.Т.срещу действия, извършени от органи по
приходите от Главна дирекция “Фискален контрол”, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901765630_3 от 09.02.2021
г., потвърдени с Решение № 29/ 11.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив. Жалбоподателят твърди, че действията са незаконосъобразни и иска
отмяната им. Претендират се разноски.
В
представено към преписката писмено становище се оспорва жалбата и се претендират
разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок, от лице имащо правен интерес
от оспорването, след проведено обжалване по административен ред и потвърждаване
на действията по обезпечаване, което налага да се приеме, че същата е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Видно
от данните по делото в случая обжалваните действия са предприети в хода на
извършвана проверка по реда на фискалния контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск от органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, поради което е налице компетентност за предприетите действия
съгласно чл.121а и чл.127а от ДОПК.
Съобразно
чл.121а, ал.3 от ДОПК при извършване на фискален контрол, в случаите по ал. 1 и
2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40
за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда и определя размер на обезпечението, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13,
ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след
представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция
със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10
на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по
изземването и съхранението й. Обезпечението, предоставено в пари или безусловна
и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната териториална
дирекция по чл.8.
Като мотиви за предприетите действия в съставения протокол е посочено, че
дружеството не притежава ДМА, няма открити
и декларирани банкови сметки, което поражда съмнения за начина, по който
се извършват разплащанията с доставчиците, че е налице съмнение за намаляване
на данъчните задължения чрез непълно отчитане на приходи от продажби на стоки,
както и че е налице индиция за риск от недеклариране и укриване на приходи,
невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане.
В
хода на извършената на дружеството проверка е установено, че при разтоварването
на стоката е установено съответствие между декларираното и установеното
количество стока. Други фактически констатации не се съдържат в протокола,
както и в предхождащите го такива. В същите няма изложени съображения, нито
относно факти и обстоятелства, свързани с конкретната доставка, нито относно
някакви други причини, поради които се приема, че при последващо разпореждане
със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни. В хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е
длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този
извод. Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода
за прилагане на чл.121а, ал.2 от ДОПК, води до немотивиране на акта, което от
своя страна представлява съществено нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Действително
в решението на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив са посочени мотивите във
връзка с наличието на хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК. Всички констатации
на решаващия орган в тази насока обаче, освен че не се основават на никакви
конкретни доказателства, сами по себе си не могат да обосноват извод в желаната
от администрацията насока, доколкото липсват конкретно обосновани изводи
относно счетоводната и данъчна отчетност на дружеството, неговите контрагенти и
осъществените доставки, които да водят до някаква основателна индиция, още
повече, да обосноват несъмнен и еднозначен извод за наличие на хипотеза по
чл.121а, ал.2 от ДОПК. Правната норма изисква конкретно установяване от органа
по приходите (а не предположение) на точни факти, последица от проявлението или
липсата, на които е състояние, при което след разпореждане със стоката,
несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Впрочем, в случая дори не е посочено събирането на кои точно
данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено. Все в тази връзка
не представлява мотиви и посочването, че след извършен анализ в информационните
масиви на НАП се установило, че при последващо разпореждане на стоката,
събирането на дължимите данъци от дружеството, ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, доколкото това не представлява посочване на конкретно установени факти,
еднозначния извод от които е невъзможност и съществено затруднение относно
осъществяването на съответните парични задължения към бюджета. На следващо
място следва да се отбележи, че освен установеното съответствие при проверката,
не се сочи дружеството да има публични задължения, напротив – представено е по
делото удостоверение за липса на задължения, като в същото време основателно в
жалбата се сочи, че дейността на дружеството е такава, че не изисква наличие на
ДМА, доколкото за тази дейност е достатъчно наличието на склад, за което е
представен договор за наем. По отношение посочването за липса на банкови
сметки, същото е опровергано от представените 2 бр. служебни бележки, от които
е видно наличието на две банкови сметки
- в лева и в евро. Що се отнася до изтъкнатите съмнения за начина, по
който се извършват разплащанията с доставчиците, че е налице съмнение за
намаляване на данъчните задължения чрез непълно отчитане на приходи от продажби
на стоки, както и че е налице индиция за риск от недеклариране и укриване на
приходи, невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане, същите не представляват
факти, които да обосноват предприемането на действията. По отношение липсата на
данни за подавани ГДД за периода 2017-2019 г. следва да се отбележи твърдението
в жалбата, че дружеството упражнява дейност едва от 3 месеца, което обяснява
липсата на данни за посочения период. В тежест на административния орган е да докаже упражняването на дейност за
по-ранен период, въз основа на което да бъдат направени някакви изводи, но
такива доказателства по преписката липсват.
Доколкото
не е установено наличието на основанията по чл.121а, ал.1 от ДОПК, съответно се
установява липсата на конкретни доказателства /нормата на ал.2 изисква да се установи,
а не да се предполага, съответно да има съмнения/ за това, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, действията са незаконосъобразни и същите следва да
бъдат отменени.
Основателно
е и оплакването, че цената, посочена като пазарна, е произволно и общо
определена, без да бъдат използвани нормативни методи, съгласно §1, т.10 от ДР
на ДОПК вр. с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.
В случая определянето на пазарната цена на стоките не е основано на отделно
индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни
субекти. В решението на контролния административен орган е описана принципната
същност на „методът на сравнимите неконтролирани цени между
независими търговци“, като отново не са посочени каквито и да е конкретни данни
за конкретно съобразени сделки и начина по който е определена въпросната
пазарна цена. Липсата на данни за определяне размера на
дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно установения
за това ред, без съмнение нарушава правата и законно установените интереси на
същия в хода на административната процедура.
Изложените
до тук съображения обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените
действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в оспорения протокол,
поради което и те следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски по
производството, като съдът намира неоснователно направеното възражение за
прекомерност, тъй като възнаграждението е определено близо до предвидения
минимум, при което съобразно фактическата и правна сложност на делото на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. – 50 лв.
заплатена ДТ и 400 лв. възнаграждение за
един адвокат.
Мотивиран
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ОТМЕНЯ действия на органи по
приходите от Главна дирекция “Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901765630_3 от 09.02.2021
г., потвърдени с Решение № 29/ 11.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр.София да
заплати на „***“
ЕООД с ЕИК *********, адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55, представлявано
от управителя В.И.Т., разноски в размер на 450 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/