Решение по дело №2028/2018 на Софийски градски съд

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О РЕШЕНИЕ

гр. София, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в закрито заседание на  дванадесети юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов Членове:Пепа Тонева

                               Любомир Луканов

 

при секретаря ……………….............................................................................. и с участието

на прокурора ......................................................................................................................  като

разгледа докладваното от.................... съдия Михайлов...... в.гр.дело № 2 028..... по описа

за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

С решение № 7 381 от 27.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2 028/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, П-в състав, съдът е отменил решение № 279 365 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 26 575/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 63 състав, в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на Л.Д.А., че има парични задължения към „Т.С.” ЕАД в размер на: главница в размер над 245.43 лв. - топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2013 г. до 31.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. "********, код на платеца № Т362027; ведно със законна лихва за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер над 20.01 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 17.11.2016 г. част от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 67464/2016 г. на СРС, 63-ти състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, както и в частта, в която е присъдил разноски в полза на ищеца над сумата от 820 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД против Л.Д.А. искове за сумата от 372.36 лв., представляваща претендирана цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди, както и за сумата от 25.76 лв., представляваща обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани и е осъдил„Т.С.” ЕАД да заплати на Л.Д.А. сумата от 280 лв., на основание чл.78 от ГПК, представляваща разноски пред първоинстанционния съд. Видно от диспозитива на постановеното решение, съдът е пропуснал, поради грешка или опущение да потвърди атакуваното решение в частта относно сумата от 245.43 лв., главница и сумата от 20.01. лв. лихва.

Съдът след като се съобрази е доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 7 381 от 27.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2 028/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, П-в състав, съдът е отменил решение № 279 365 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 26 575/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 63 състав, в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на Л.Д.А., че има парични задължения към „Т.С.” ЕАД в размер на: главница в размер над 245.43 лв. - топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2013 г. до 31.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. "********, код на платеца № Т362027; ведно със законна лихва за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер над 20.01 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 17.11.2016 г. част от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 67464/2016 г. на СРС, 63-ти състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, както и в частта, в която е присъдил разноски в полза на ищеца над сумата от 820 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД против Л.Д.А. искове за сумата от 372.36 лв., представляваща претендирана цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди, както и за сумата от 25.76 лв., представляваща обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани и е осъдил„Т.С.” ЕАД да заплати на Л.Д.А. сумата от 280 лв., на основание чл.78 от ГПК, представляваща разноски пред първоинстанционния съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в мотивите си на постановеното решение, съдът е приел, че подадената от ответника въззивна жалба срещу осъдителната част на решението е частично основателна. Видно от диспозитива на същото съдът не е отразил изводите си в диспозитива на постановеното решение.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната от съда вътрешна воля, обективирана в мотивите на решението и нейното външно проявление, обективирано в диспозитива на същото. В конкретния случай е налице такова несъответствие, тъй като съдът е пропуснал да потвърди атакуваното решение, в частта, в която същото е правилно и законосъобразно.

           Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че следва да се постанови допълнително решение, с което да се отстрани допуснатата в диспозитива очевидна фактическа грешка, като се потвърди атакуваното решение за сумата от 245.43 лв., главница и сумата от 20.01. лв. лихва.

Водим от гореизложеното и на основание чл.247 от ГПК Софийски градски съд

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 7 381 от 27.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2 028/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, П-в състав, както следва:

 След диспозитива отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД против Л.Д.А. искове за сумата от 372.36 лв., представляваща претендирана цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди, както и за сумата от 25.76 лв., представляваща обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани да се чете “потвърждава решение № 279 365 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 26 575/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 63 състав, в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на Л.Д.А., че има парични задължения към „Т.С.” ЕАД в размер на: главница в размер 245.43 лв. и лихва в размер на 20.01 лв.“

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.247, ал.4 от ГПК.

 

 

Председател:                                                                Членове:1.

                                                                                                                                 2.