Присъда по дело №49/2023 на Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към присъда № 1/11.04.2024 г.
по НОХД № 49/2023 г. (генериран от програмата номер 20235650200049)

Подсъдимият А. А. А. /изписва се и като А. АХ А., като на на
латиница се изписва А.А.А. и ALI АН. А./, с ЛНЧ*****98307, р. на
********** г./по негови данни пред органите на МВР, а пред органите на
ДАБ на 01.*** г./ в гр. Д.***, Сирия, арабин по произход, сирийски
гражданин, основно образование, общ работник, неженен, неосъждан /без
документи за самоличност, по заявени от лицето данни/, с адрес за
призоваване в страната – с. Б***, р-н Минерални бани 17, общ. Н З, обл.
Сливен е обвинен в извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за
това, че на 16.05.2023 г. в района на 1*** гранична пирамида, в землището на
с. Г.Л., общ. Ивайловград, е влязъл през границата на страната от Р.Г. в Р.Б.,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - Ивайловград поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от
служебен защитник – адв. Й. А. от ХАК, който е получил обвинителния акт в
законоустановения срок.
На осн. чл. 269, ал.3 от НПК, делото се разглежда в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същия не е намерен на посочения адрес за призоваване,
като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подсъдимия, дадени в присъствието на служебния му защитник пред органа
на Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 24.05.2023 г. свидетелите Г. К. и Б.А. служители в ГПУ – Н.С. били
на работа дневна смяна в периода от 08.00 до 20.00 ч. За времето между 17.00
и 19.00 ч., патрулира. по маршрута ГПУ Н.С. – с. С. Р, общ. Свиленград – с.
Ор** – с. Смир.***** – до с. И.о, общ. Х***. Около 18.50 ч. между разклона
за с. Смир.***** и с.И.о, общ. Х*** забеляза. две лица от мъжки пол, което
отговаряли на профила за нелегални мигранти. При опит за проверка, с цел
установяване на самоличността им, установили, че лицата не разбират
български език и не притежават лични документи. Едното от двете лица
обяснило на английски език, че са сирийци. Лицата били задържани и
транспортирани до ГПУ – Н.С.. Там първоначално от страна на св. Г. С. –
служител на ГПУ – Н.С., а впоследствие и от страна на св. Е. Т., с помощта на
преводач от български на арабски език и обратно провели беседа със
задържаните лица, които им обяснили, че са сирийци. Тъй като лицата не
разполагА. с документи за самоличност, по предоставени от тях данни
1

установили, че това са подсъдимият А. А. А. и Х.Ал.***. Двамата идвали от
Ис***, Р.Т**, където се били запознА. с каналджия на име А.У***., който ги
прехвърлил срещу заплащане с помощта на лодка от Р.Т** през границата с
Р.Г. и се върнал обратно за Ис***, като преди това изпратил координати и
маршрута на движение на мобилния телефон на Х.Ал.***. В Гърция двамата
вървели около 4 дни, след което влезли в Р.Б.. В Р.Б. вървели осем дни. От
проведените беседи, информацията от телефона на Амл.*** и проведеното
„прохождане по обратна следа“ с подсъдимия, установили, че лицата са
преминА. незаконно държавната граница от Р.Б. в Р.Г. на 16.05.2023 г.,
привечер, в района на 1*** гранична пирамида, в землището на с. Г.Л., общ.
Ивайловград, като целта им била да стигнат до Западна Европа и да се
установят. При проведена беседа подсъдимият обяснил, че от 4 години живее
нелегално в Турция. Работил като сладкар. Последните 20 дни бил в Ис***
откъдето тръгнА. и преминА. с гумена лодка границата между Турция и
Гърция. След това навлезли на територията на Р.Б. от района на с. Г.Л. и
оттам се насочили към вътрешността на страната.
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия А.
А. А., който в разпита си по време на Досъдебното производство, подробно
описва обстоятелствата по извършеното от него престъпление, като се
признава за виновен.През 2015 г. напуснал Сирия и по нелегален път стигнал
до гр. Измир, Турция, където се установил и започнал работа ката сладкар.
Поради „влошено отношение от страна на полицията към хора като него“
решил да тръгне за Германия, където имал приятели от Сирия. Около 20 дни
по – рано заедно с Х.Ал.*** пристигнА. в Ис***. Реширли да пътуват заедно.
В Ис*** се свързА. мъж, сириец на име А.У***., който им поискал по 100
долара , за да им помогне, като ги закара с автомобила си до границата с Р.Г.
и им помогне с помощта на лодка да преминат реката, която е граница между
Турция и Гърция. След като преминА. реката каналсджията А.У***. се
върнал в Турция, като преди това им дал маршрут, който заложили като
координати в телефона на Х.Ал.***. През цялото време се движели по
зададения им маршрут. Около 4 денонощия вървели през Гърция. На
16.05.2023 г., привечер – почти по тъмно видели по картата на телефона, че
влизат в Р.Б.. Потвърждава, че са пресекли държавната граница на същото
място, където след задържането им са проходоли по обратна следа. Няколко
дни се движели през територията на България. Целта им била да стигнат до
гр. Х***, окткъдето да хванат автобус за С***, а впоследствие от С*** до
Сърбия. Движели се основни през нощта, а през деня се криели или вървели
през горите, до откриванети им и задържането от полицейските служители.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 16.05.2023 г.
в района на 1*** гранична пирамида, в землището на с. Г.Л., общ.
2

Ивайловград, е влязъл през границата на страната от Р.Г. в Р.Б., без
разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Р.Б. от Р.Г. и че няма
разрешение за влизане в Р.Б. от надлежни български органи, но въпреки това
е решил и извършил деянието, което целял. Този факт не се отрича от
подсъдимия, който потвърждава, че е знаел, че това което правят е незаконно
иначе всички щели така да преминават.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Р.Б., свързан с режима на преминаване на българската държавна граница.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материА., както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че не е женен, няма
имущество, както и трудови или други доходи.
При определяне на наказанието на подсъдимия вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Към момента на произнасяне на присъдата, за извършено деяние по чл.
279, ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“
от три до шест години и „глоба“ от хиляда до пет хиляди лева, като
законовата разпоредба е влязла в сила от 04.08.2023 г. Доколкото, обаче към
момента на извършване на деянието – 16.05.2023 г., законодателят е
предвиждал наказание „лишаване от свобода“ до пет години и „глоба“ от сто
до триста лева, следва на основание чл. 2 от НК да се приложи законовата
норма, която е била действаща към момента на извършване на деянието, като
по – благоприятна за дееца.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 200
лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
3

поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реА.зират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останА.те граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	1
Дата:	11 април 2024 г. (в сила от 27 април 2024 г.)
Съдия:	Живко Делчев Янков

Дело:	20235650200049
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2023 г.

Присъда по дело №49/2023 на Районен съд - Ивайловград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите