Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 15.11.2019 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
06.11. 2019 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.,
като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.т.д. № 1341 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на Ф. ЕАД против решение
№ 70/13.05.2019г., постановено по
гр.д. № 874/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Р., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни
предявените от „Ф.” ЕАД, срещу З.А.Д.,***, установителни искове по чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33,
ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено наличието на вземане спрямо
ответницата за задължение за сумата от 347,90 лв. главница по договор за
потребителски заем № CREX-10712197 от 30.04.2014 г., сключен между „Б.“ ЕАД и З.А.Д.,
сумата от 80,01 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2014 г.
до 05.11.2015 г., и сумата от 145,07 лв. обезщетение за забава върху главницата
за периода от 06.06.2014 г. до 07.08.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 381/24.08.2018г. по
ч.гр.д. № 591/2018 г. по описа на РС-Р.. Във въззивната жалба
въззивника излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно. Претендират се разноските по делото.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 591/2018г., по описа
на РРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 381/24.08.2018
г., с която е разпоредено длъжникът З.А.Д. да заплати на кредитора „Ф.” ЕАД гр.
С., сумата 347.90 лв. - главница, 80.01 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода 05.06.2014г. до 05.11.2015г., 145.07 лв. – лихва за забава за
периода 06.06.2015г. – 07.08.2018г., 25.00 лв. д.т. и 50 лв. юристоконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.08.2018 г. до изплащане на вземането, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по договор за стоков кредит № CREX-10712197 от
30.04.2014 г., сключен между „Б.“ ЕАД и З.А.Д.. На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК,
съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение, е приложено към
делото, като на заявителя е указано че може в едномесечен срок, от получаване
на съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си. При спазване на
законовия срок, заявителят предявява настоящия установителен иск.
Между ответницата З.А.Д. и „Б.“ ЕАД е
сключен договор за потребителски заем № CREX-10712197 от 30.04.2014 г., с което
ѝ е отпуснат потребителски кредит в размер на 449 лв., който бил изцяло
усвоен, срещу задължението за връщането му на 18 равни месечни вноски, както и
че ответницата е преустановила плащането по кредита на 05.06.2014 г., а падежът
на цялото задължение е настъпил на 05.11.2015 г.. Ищецът представя договор за прехвърляне на вземания от
21.03.2016 г., от който се установява, че „П.” ООД е прехвърлило на „Ф.” ЕАД
вземанията си, описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Видно от това приложение, в него е вписано
съществуващо задължение за ответницата по процесния договор за потребителски
кредит.
По силата на Договор за цесия от 10.01.2017 г.
вземането на длъжника е прехвърлено на ищеца по настоящото дело „Ф.” ЕАД.
От приобщеното като доказателство по делото потвърждение
за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „Ф.” ЕАД са
потвърдили извършената цесия на всички вземания, цедирани им от „Б.“ ЕАД,
съгласно посочения Договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. с
подробно индивидуализирани парични вземания описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №
00152 от 10.01.2017 г. на помощник нотариус М.Б., с район на действие Районен
съд гр. С., „Б.“ ЕАД е упълномощило „Ф.” ЕАД
да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия
от 10.07.2017 г..
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните прави изводи:
По делото няма представено уведомление до
ответницата за уведомяването ѝ за извършената цесия. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение-кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Съгласно чл.99
ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Установеното в този
текст задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение т.е срещу изпълнение на лице,което не е носител на
вземането.Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му т.е изпълнение спрямо
лице,което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД.
С решение № 123/24.06.2009 г.на ВКС
по т.д. № 12/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК съдът се е
произнесъл,че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба,с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235 ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД.
По отношение на поддържаното пред настоящата инстанция
известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника, като приложения към
исковата молба, следва да се отбележи, че ответникът е бил представляван от назначен
от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. Следователно, до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомленията на особения представител не може да се приравни на
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В аспект на
всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжника не е бил валидно
уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор.
Предявените искове са неоснователни. Районния съд е стигнал до този извод, поради
което обжалваното решение като правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед цената на иска, в размер на 572,98 лв.,
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/13.05.2019
г., постановено по гр.д. № 874/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Р..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.