Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/17.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 18069 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от Д.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1513.09 лв. /след
допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 1333.44
лв./., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 31.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 205.39 лв. /след допуснато
изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 99.72 лв./.,
представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на
месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 30.10.2019 г.,
тоест за периода 01.01.2017 г. – 30.10.2019 г.
В исковата си
молба ищецът твърди, че за периода 31.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е полагал труд
на длъжността „командир на отделение в група “Охрана на обществения ред” на
сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ при ОД на МВР-Варна. Излага, че е със
статут на държавен служител. Посочва, че за посочения период е положил общо
1504 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1719.07
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
215.07 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника
като дължимата сума е в претендирания размер. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответната страна *** е
депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените
искове като твърди, че е
заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8
часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден
труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл
при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в случая. По
изложените съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В
проведеното по делото на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуалния му представител – адв. С.Т., който заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР:
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 31.10.2016 г. –
30.09.2019 г., като
ищецът е заемал длъжност „командир на отделение в група “Охрана на обществения
ред” на сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ при ОД на МВР-Варна, както и че в процесния период 31.10.2016
г. – 30.09.2019 г. ищецът
е работил на 12-часови смени.
Основният спорен въпрос в
производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно
възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл.
179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова
заповед. В чл. 179, ал. 4 ЗМВР е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За
процесния период 31.10.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав.
На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест от
10.12.2019 г. Процесната наредба
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по
0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид
посоченото, следва да се направи обоснован извод, че исковата претенция е
доказана в своето основание.
По отношение на размера й,
съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице П.И. по допуснатата и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза. От него се установява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 31.10.2016
г. – 30.09.2019 г. е 1513.09 лв. за 213 часа.
По
изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното допълнително
възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата 1513.09 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му.
Предвид
установените суми за изплащане като извънреден труд от приравнени нощни часове,
съдът приема, че същите е следвало да бъдат изплащани на ищеца за всяко
тримесечие, поради което след изтичането на съответното тримесечие /от първо
число на месеца, следващ изтичането на процесното тримесечие/ работодателят е
изпаднал в забава за плащането на дължимото възнаграждение. Тоест, първият
момент на забавата е именно 01.01.2017 г. – денят, следващ изтичането на
тримесечието м. октомври 2016 г. – м. декември 2016 г. Съдът цени като
компетентно и обективно дадено заключението по приетата без възражение в производството
експертиза, съгласно което за процесния период 01.01.2017 г. – 30.10.2019 г.
/датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда/ размерът на
обезщетението за забава е 205.39 лв., какъвто именно е и размерът на предявения
иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
изход на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 400 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2020
г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото и ангажирания в производството доказателствен материал,
съответно като съобрази минималния размер на възнаграждението – 350.29 лв.,
изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 11.02.2020 г./, приема
възражението за неоснователно. Съдът счита, че претендираното възнаграждение от
400 лв. е в близък до минималния размер и е в съответствие с проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, в това
число личното му явяване и участие в проведените по делото 2 открити съдебни
заседания. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Варненския районен съд сумата в общ размер от 268.74 лв., както следва:
сумата 118.74 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството /68.74
лв. по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и 50 лв. за иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ и
сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
***, да заплати на Д.Ж.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: сумата 1513.09 лв. /хиляда петстотин и тринадесет лева и девет стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 31.10.2016г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както
и сумата 205.39 лв. /двеста и пет
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена
считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен
период, до 30.10.2019 г., тоест за периода 01.01.2017 г. – 30.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
да заплати на Д.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Начин на плащане на дължимите суми: по банкова сметка ***: ***, открита в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД.
ОСЪЖДА
***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 268.74 лв. /двеста
шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: