№ 310
гр. Шумен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500272 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №320/21.04.2022г. по гр.д.№2191/2021г. по описа на ШРС , съдът е
признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ЕНЕРГО –ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В...., представлявано
заедно от всеки двама от членовете на УС- Пл.С.С., Я.М.Д., Д. К. Д., че В. П. Ж., ЕГН
**********, адрес : с. И..., НЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 3 163,49лв. по фактура №
********** от дата 18.06.2021г., за потребена електрическата енергия за периода от
02.05.2021г. до 01.06.2021г . за клиентски № **********, абонатен №**********, на адрес:
с.И., осъдил е ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. В...., представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС- Пл.С.С.,
Я.М.Д., Д. К. Д., да заплати на В. П. Ж., ЕГН **********, сумата от общо 586,60лв.
(петстотин осемдесет и шест лв. и 60 ст.) , представляваща сторените в производството
разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.
Решението е обжалвано от “ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна,
действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Е. М., като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска.
Въззиваемият В. П. Ж. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Ж. В.Д-Д- от АК-
Шумен , е депозирал отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна и
1
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Беспорно е по делото ,че ищецът е потребител на ел.енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от
ДР на Закона за енергетиката и клиент на дружеството ответник и ползва електромер с
клиентски № **********, абонатен №**********, за обект на адрес: с.И.. От приложения по
делото Констативен протокол № М 3114321 от 17.11.2017г., за монтаж и демонтаж на
електромер е видно, че в имота на ищеца, имащ административен адрес: с.И.. е демонтиран
СТИ и подменен с ново изправно СТИ на 17.11.2017г. Също така, от приложения по делото
Констативен протокол № 5329090 от 13.05.2021г. се установява, че на посочената в
протокол дата е извършен монтаж и демонтаж на СТИ, като е изнесено на стълб и е отразена
констатация –показанията са верни и са вписани отчетените показания на СТИ по дневна и
нощна тарифа. В приложената по делото от ответника фактура № ********** с дата
18.06.2021г. и отразен получател ищеца е посочено, че в обекта с.И.. за периода от
02.05.2021г. до 01.06.2021г . е консумирана ел. енергия на обща стойност 3 163,49лв., като е
посочен срок за плащане 27.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК ,че не му дължи сумата от 3 163,49лв. по фактура №
********** от дата 18.06.2021г., за потребена електрическата енергия за периода от
02.05.2021г. до 01.06.2021г. за клиентски № **********, абонатен №**********, на адрес:
с.И..
В тежест на ответника по предявеният отрицателен установителен иск е да
установи ,при условията на пълно и главно доказване : 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата
на добрия търговец; 3. че е доставил на крайния клиент твърдяното и обективирано във
фактурата количество електрическа енергия. В тежест на ищеца е да докаже фактическите
твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Установи се, че през процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия за обекта, находящ се в
с.И. , по силата на който ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия
на ищеца срещу задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа
2
енергия.
Във въззивната жалба се сочи ,че съдът неправилно бил преценил, че настоящият
случай се отнася за място на потребление без достъп или с неосигурен достъп. Дали до
обекта има достъп или не касае задълженията на крайния снабдител - ответник в настоящия
спор и ЕРП Север в качеството на оператор на електроразпределителната система, да
осигуряват постоянно захранване с ел.енергия и да отчитат и съответно фактурират
ежемесечно потреблението на потребителите, в местата на монтиране на СТИ, изрично
определени от действащата нормативна уредба. Ответникът в отговора на исковата молба
твърди, че до издаването на спорната фактура се е стигнало поради липсата на достъп до
имота на ищеца, а във въззивната жалба отрича това твърдение. От събраните по делото
доказателства и от приложимите материално-правни норми безспорно се установява, че
липсата на достъп до имота на ищеца е безспорно установен факт и произтича единствено
от противоправното поведение на собственика на СТИ - ЕРП Север, който през 2017г. е
монтирал електромера вътре в имота на клиента, а не на имотната граница, каквито са
императивните разпоредби на ЗЕ, Наредба № 6/2014т. за присъединявяне, ПИКЕЕ /2019г./
Ответникът заявява в отговора на исковата молба , че „От датата на монтажа процесното
СТИ е било с неосигурен достъп за снемане на показания от отчетник за района, тъй като се
намирало във вътрешен двор на имота“ и по този начин ответната страна признава факта, че
СТИ е монтирано вътре в имота при първоначална липса на достъп, като това се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели пред ШРС на
страната на ответника. По такъв начин ЕРП Север е нарушило цитираните по- горе
императивни правни норми за мястото на монтиране на СТИ и с противоправното си
поведение е станало причина за невъзможността да се извършва ежемесечен отчет на
консумираната ел.енергия. По делото не се представиха доказателства ответникът - Енерго
Про Продажби АД да е предприел действия за промяна на това положение и електромера е
изнесен извън имота на стълб едва през 2021г. Гореизложеното е в пълно противоречие с
императивните изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ собственик на средството за търговско
измерване /СТИ/ на обекта е „Електроразпределение Север“ АД /ЕРП Север/. На основание
чл. 120, ал.З от ЗЕ ЕРП Север като оператор на електроразпределителна мрежа определя
вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения. На основание
чл. 120, ал.1 от ЗЕ, чл. 29. ал.4 от Наредба № 6/2014г. и чл. 31 от ОУ на ЕРП Север
електромерите /СТИ/ се разполагат/монтират в електромерни табла до или на границата на
имота на клиента, на място определено от оператора на разпределителната мрежа. Съгласно
чл. 3, ал. 4 от ПИКЕЕ /2019г./ периодичността на отчитане на количествата активна и
реактивна електрическа енергия във всяко място на измерване е най- малко веднъж месечно,
като периодът не може да е по-дълъг от 31 дни. Редът и сроковете за заплащането на цената
за доставената електрическа енергия се определя в утвърдените от КЕВР общи условия,
съгласно чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ. По правило плащането е веднъж месечно, при ежемесечно
отчитане на текущото потребление. Съгласно чл. 26, ал.1 от ОУДПЕЕ потребителят заплаща
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос
3
на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Едновременно с това дължимите от
потребителя суми се съобщават от ответника, чрез фактурата, която последният е длъжен да
изпрати на адреса на потребителя, в съответствие с разпоредбата на чл. 18а от ОУДПЕЕ.
Фактурата, изпратена до потребителя следва задължително да съдържа предвидените в
чл.18а от ОУ данни.
Липсата на достъп се установява с КП, съставен по реда на ПИКЕЕ и ОУ, като при
констатирана с КП липса на достъп е предвидена и възможност да бъде извършено
временно преустановяване на преноса на ел.енергия по реда на чл. 24 от ОУ на ЕРП Север.
За първи път във въззивната жалба процесуалният представител на ответното дружества
заявява твърдението, че в процесния случай „говорим не само за самоотчет, а става въпрос за
съзнателно подаване на невярна информация към служител на ответното дружество “. На
общодостъпния сайт на ЕРП Север е предвидена възможност и изрично е посочен ред за
извършване на самоотчет на СТИ . По делото не бяха представени доказателства, с които да
се установи наличието подавани по предвидения ред данни от самоотчет на СТИ. Всички
уговорки, ако такива съществуват в действителност, влизащи в противоречие с правилата за
самоотчет на СТИ, поставяне на пътната врата на показания на листчета за неустановени
периоди, неподаването на код за липса на достъп и др. подобни, представляват нарушение,
което произтича от неправомерно поведение на ответника и ЕРП Север, и за което ищецът
не може да носи последствията и да е принуден да заплаща исковата сума, която е резултат
от това нарушение на правилата и никой не може да се възползва от собственото си
неправомерно поведение за сметка на другиго.
Съгласно чл. 18а , ал.2 от ОУДПЕЕ, фактурата на потребителя задължително съдържа
клиентски номер на потребителя, количеството на ел. енергия за отчетния период,
продължителност на периода, цената на снабдяването, цената на разпределение, дължимата
сума за отчетената ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената стойност, периода на
следващо отчитане, както и срока за плащане. Процесната фактура е издадена на осн. чл. 18
а, ал.2 от ОУДПЕЕ за периода от 02.05.2021г. до 01.06.2021г.и ответникът твърди ,че с нея
са начислени реално потребени количества ел.енергия от ищеца , но предвид липсата на
достъп до СТИ на служителя отчетник, количествата електроенергия описани във фактурата
№ **********/18.06.2021г. включват количества неотчетена ел. енергия за предходни
периоди. Че това количество ел.енергия не може да бъде потребено за посоченият във
фактурата период се установява и от заключението на вещото лице по СТЕ пред ШРС, като
това се пъддържа и от ответника във въззивната му жалба .
При това положение е незаконосъобразно и недопустимо да се сочи във фактурата
неверен период на претендираната за заплащане ел.енергия начислена на ищеца и при това
положение след като периода не е верен е невярна и сочената цена на ел.енергия , тъй като
не е ясно кога точно е консумирана от ищеца тази ел.енергия и за какъв точно период от
време и от там каква е била цената на ел.енергия към периода през който е консумацията,
4
като по този начин е невъзможно да се прецени и дали задължението за съответният период
не е било погасено по давност. Следователно процесната сума не се дължи, защото за един
месец е начислено количество ел.енергия, което вероятно е преминало през СТИ за период
по-дълъг от един месец и съответно начислената сума не е правилна и не обхваща
ел.енергия потребена за един месец и документ с невярно съдържание не може да породи
задължение за неговото заплащане.
Заявено във въззивната жалба в условията на евентуалност искане на жалбоподателя
не следва да бъде разглеждано тъй като същото е заявено за първи път с въззивната жалба
и поради това е преклудирано.
В заключението си вещото лице е посочило максималното количество ел.енергия,
което може да премине през съоръженията, чрез които ищецът е присъединен към
ел.мрежата и през този електромер, който измерва ел.енергията на обекта му. Това е ел.
енергията, която може да премине при непрекъснато 24 часово тридесетдневно натоварване
на електропроводната линия, с която ищецът е присъединен към електроразпределителната
мрежа и съответно при непрекъснато 24 часово 30 дневно ползване на всики домакински
уреди. Вещото лице е заявило в съдебното заседание от 19.04.2022г. че теоретично е
възможно да бъдат потребявани тези киловати за 24 часа, но на практика в нито едно
домакинство никой уред не работи 24 часа в денонощието и по данните от делото не може
да бъде определен периодът, за който може да бъде консумирана тази енергия. “ В
настоящия случай обаче се оспорва фактура, която претендира да е издадена за реален отчет,
а не за максимално възможна консумация на ел.енергия. От доказателствата по делото и
признанието на ответника безспорно се установи, че реален отчет за един месец не е налице.
Нито в ОУ на ответника и на ЕРП Север ,нито в ПИКЕЕ/2019/ е предвиден подобен начин
на начисление на дължими суми за ел.енергия при констатирана липса на достъп по СТИ.
Липсата на достъп се установява с Констативен протокол, подписан от представител на ЕРП
Север и потребителя, при което се извършва и проверка на показанията на СТИ и след това
се прави корекция на отчетените показания, като целта е да се установи най-точно
количеството ел.енергия, ползвана от потребителя при констатираната липса на достъп, при
което нито една от двете страни да не бъде ощетена или да се обогати за сметка на другата.
Предвид гореизложеното съдът счита, че претендираната сума е недължима,
доколкото ел. енергията за тази сума не е потребена от обекта на ищеца за процесния
период, поради което предявеният отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, е основателен.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя не му се следват разноски по делото ,
като такива следва да се присъдят на въззиваемата страна по представения списък в размер
на 460лв. за адвокатски хонорар.
5
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №320/21.04.2022г. по гр.д.№2191/2021г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. В...., представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС- Пл.С.С.,
Я.М.Д., Д. К. Д., да заплати на В. П. Ж., ЕГН ********** от с. И... разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 460лв. за адвокатски хонорар.
На основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6