РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Казанлък 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510101845 по описа за 2024 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Г. заявява,
че длъжникът С. П. Й. с ЕГН ********** е бил абонат на дружеството -
доставчик на мобилни услуги „Й.“ ЕАД, с предишно наименование „Т.
1. Договор за мобилни услуги от дата *** г. за ползване на мобилен номер
*** с избран абонаментен план Smart 5.00 лв., с уговорен първоначален срок
на действие за 12 месеца до 12.05.2009 г.
2. Договор за лизинг от дата *** г., по силата на който му е предоставено
за ползване мобилно устройство, а именно: *** на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 70.29 лв. всяка. Длъжникът не е
заплатил 12 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 843.48 лв.,
дължими за периода от месец 12/2021 г. до месец 11/2022 г., нито е върнал
мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от
договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер
на 70.29 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора. Общодължимата от длъжника сума
възлиза в размер на 913.77 лв.
3. Допълнително споразумение от *** г. за ползване на мобилен номер
*** с избран абонаментен план Тотал Макс 54,99 лв., като е уговорен
първоначален срок на действие за 24 месеца, до 29.09.2023 г. Абонатът е
закупил и мобилно устройство марка *** на преференциална цена, заплатена
на каса в брой. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без
абонамент) е 699,90 лв., а общата цена в брой с избраната от абоната програма
Тотал Макс е 619,91 лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на
сума в размер на 79,99 лв. /т. 5 от Договора/
1
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № ***. (чл. 26 от ОУ на мобилния оператор)
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че датата на деактивация
04.11.2021 г. на процесния абонамент се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: Абонаментен
план Smart по Договор от *** г., за ползване на мобилен номер ***, за 1
година, подписано към него Допълнително споразумение с абонаментен план
Тотал Макс, от дата *** г. за 2 години, и договор за лизинг, за мобилно
устройство ***, от дата ***г., за 2 години.
Претендираната неустойка в размер на 235,36 лв., представлява
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер.
Заявява, че съгласно т. 11 от договорите, в случай на прекратяване на
подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива
на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да 2 заплати за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС, (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Уговорената клауза е в унисон с
предписанията на Комисия за защита на потребителите и с уговореното в
постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 235,36 лв. (двеста тридесет и пет лева и 36 ст.) е
формирана както следва: - 235,36 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от *** г. за мобилен номер ***, от които 154.67 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 80,69 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното
споразумение от *** г.; Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
2
предоставения пакет от аксесоари са обявени за предсрочно изискуеми. (чл. З
(2) от договора)
При сключване на процесиите договори е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 15-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания е довело до предсрочното прекратяване по вина
на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг
/„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в
случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени
за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване
на крайната фактура по всеки абонатен номер, съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
Длъжникът не е заплатил на „Й.“ ЕАД суми за неплатени лизингови
вноски в размер на 913.77 лв., както следва: – 913.77 лв. по Договор за лизинг
от *** г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата
на който абонатът е взел мобилно устройство *** на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 70.29 лв. всяка. Длъжникът не е
заплатил 12 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 843.48 лв.,
дължими за периода от месец 12/2021 г. до месец 11/2022 г., нито е върнал
мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от
договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер
на 70.29 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора. Общодължимата от длъжника сума
възлиза в размер на 913.77 лв.
Твърди, че в конкретния случай ответникът С. П. Й., с ЕГН ********** е
подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите
мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Предвид гореизложеното и на основание на чл. 415, във вр. с чл. 422 от
ГПК, моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника С. П. Й., с ЕГН **********, с адрес *** гр. К., ул. Е.
2, *** ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Й.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от
Д.К.К. и М.С., в размер на 1 149.13 лв. от които: 913.77 лв. – незаплатени
лизингови вноски и 235,36 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
3
Моли съда, след като се убеди в основателността на претенцията им, да
постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника С. П. Й., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, в размер на 1 149.13 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и
ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, то моли
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален
размер.
С допълнителна молба вх. № 11158/07.08.2024 г. по описа на Районен съд
– К. пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че с оглед на
изложеното до момента и на основание на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника С. П. Й., с ЕГН **********, с адрес *** гр. ***, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
в размер на 998.15 лв., от които: 843.48 лв., представляващи незаплатени
лизингови вноски и 154.67 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника С. П. Й., с ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, в размер на 998.15 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и
ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, то моли
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален
размер. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно
призовано не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. За съдебно
заседание ответницата е редовно призована не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №638/2024 г. по описа на
4
Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №409/20.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу С. П. Й., за сумите : 843.48 лева главница явяваща се
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от ***г., 154.67 лева за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за предпочетен номер
+***, явяваща се три месечни абонаментни такси и законна лихва върху
главницата считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането както и 519.24
лева разноски, от които : 39:24 лева държавна такса и 480 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС. С влязло в законна сила разпореждане
№1261/20.03.2024 г ., постановено по ч. гр. дело №638/2024г. по описа на
Районен съд – К., съдът е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество
срещу длъжника за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
частта за сумата от 80.69 лв. представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство марка *** с отстъпка от стандартната му цена и сумата
от за 70.29 лв. представляваща допълнителна сума по договор лизинг от *** г.,
като неоснователно.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника С. П. Й. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото не е спорно, а това се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че между „Й.“ ЕАД и ответницата С. П. Й. са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***г., с избран
абонаментен план Smart 5.00 лева, като е уговорен първоначален срок на
действие 12 месеца до 12.05.2009г.
- Договор за лизинг от ***г. по силата на който на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство – *** на изплащане,
посредством 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 70.29 лева всяка
т.е. на обща стойност 843.48 лева.
- Допълнително споразумение за ползване на мобилен номер +*** от
***г., с избран абонаментен план Тотал Макс 54.99 лева. Уговорен е
първоначален срок на действие 24 месеца до 29.09.2023г. Абонатът - ответник
е закупил и мобилно устройство марка *** на преференциална цена, заплатена
на каса в брой. Стандартната цена на мобилното устройство в брой, без
абонамент е 699,90 лева, а общата цена в брой с избрана от абоната програма
Тотал Макс е 619,91 лева. Отстъпката възлиза в размер на 79.99 лева, съгласно
т.5 от договора. При сключване на договор с „Й.“ ЕАД всяко лице получава
един или повече клиентски номера, под който „Й.“ ЕАД обединява всички
сключени и действащи към момента договори и издава една обща фактура за
задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече
мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, носител на
дадения клиентски номер. Във всяка фактура издадена от „Й.“ ЕАД има
подробно описване на вида услуга, на база на които се формира задължението,
индивидуализирано по вид и размер. В системата на „Й.“ ЕАД потреблението
на мобилни услуги на ответника е фактурирано под клиентски номер на
абоната № ***. Страните по делото не спорят, че ответника не е изпълнил
5
задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени
едностранно от ищеца на 04.11.2021г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства :
последна покана за доброволно плащане до С. Й. от *** г.; удостоверение от
Български пощи ЕАД за доставка на непрепоръчана кореспондентска пратка
*** г.; допълнително споразумение към договор мобилни услуги с мобилен
фиксиран номер *** от *** г.; декларация съгласие от *** г.; договор за лизинг
– заявка № ***.
По делото са представени и Общите условия на „Т.“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение е неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че
общият размер на дължимите суми по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от *** г., Договор за лизинг от *** година за мобилно
устройство - *** и Допълнително споразумение за ползване на мобилен номер
*** от *** година за месечни такси и неустойка при предсрочно прекратяване
на договорите, към датата на подаване на исковата молба -18.07.2024 година е
998,15 /деветстотин деветдесет и осем лева и 15 стотинки/ лева, формирано,
както следва: лизингови вноски – 843.48 лева и неустойки – 154.67 лева.
Общият размер на дължимите суми към датата на подаване на исковата молба
- 18.07.2024 година в размер на 998,15 /деветстотин деветдесет и осем лева и
15 стотинки/ е калкулиран по следния начин:
- 843,48 /осемстотин четиридесет и три лева и 48 стотинки/ лева,
представляващи 12 броя дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
*** година, всяка от които на стойност 70,29 лева.
- 154.67 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, изчислена както следва : 49.99 лева
/мес. Аб/ х3 =149.97 лева; 149.97 лева + 4.70 лева =154.67 лева. Вещото лице
сочи, че размерът на дължимите лизингови вноски по Договор за лизинг от
*** г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +*** е 843,48
/осемстотин четиридесет и три лева и 48 стотинки/ лева. Съгласно Договор за
лизинг от *** г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***, по
силата на който на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство
- *** Gold на изплащане, посредством 23 броя месечни лизингови вноски в
размер на 70,29 лева всяка. Ответникът не е заплатил 12 броя лизингови
вноски на обща стойност в размер на 843,48 лева. От заключението на
експертизата се установява, че в периода 11.01.2021 г. до 10.07.2025 г. /датата
на изготвените и представени справки от „Й." ЕАД/ ответника - С. П. Й. е
извършила плащания на обща стойност 7 077,54 /седем хиляди седемдесет и
седем лева и 54 стотинки/ лева към ищеца „Й." ЕАД по процесиите Договори.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване на вземането му, тъй като срещу заповедта за изпълнение по
6
чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 638/2024 г. по описа на Районен съд -
К. е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
По иска да бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
843.48 лева, дължими незаплатени лизингови вноски, както следва: по
договор за лизинг от ***г. за мобилно устройство ***.
Договорът за лизинг поражда периодични задължения за
лизингополучателя, но също така лизингодателят има задължението трайно,
през целия период на договора да предоставя ползване на вещта. Договорът за
лизинг не е тъждествен с договора за продажба на изплащане, където
задължението на продавача да прехвърли собствеността върху вещта е
еднократно, а задължението на купувача да заплати цената е разсрочено на
вноски, но отново е едно единно задължение. Чрез уговорената клауза
лизингодателят търговец си гарантира правото да получава възнаграждение за
предоставяне на услуга, която все още не е предоставил и прехвърля риска от
случайно погиване и повреждане на вещта по договор за оперативен лизинг
върху лизингополучателя в противоречие с правния режим на този договор по
ТЗ (по арг. на противното от чл. 343 ТЗ и чл. 345, ал. 1 и чл. 347, ал. 2 ТЗ).
Към датата на подаване на заявлението по заповедното производство в
съда – 18.03.2024г., изискуемостта на всички вноски по договорите за лизинг е
настъпила и доколкото ответникът през този период е ползвал лизинговите
вещи, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на
дължимите лизингови вноски, поради което следва да се приеме, че
изискуемостта на лизинговите вноски е настъпила редовно, съгласно
уговореното в договора за лизинг.
По отношение на договорите за лизинг може да се посочи, че основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави ползване на обекта в рамките на
уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет
на договора, а за лизингополучателят се пораждат задължения: да заплати
уговореното възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговорено предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето
право да придобие правото на собственост върху нея. Съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при
пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
По делото не са ангажирани доказателства за връщането на лизинговата
вещ на ищеца, който я е предоставил за ползване на ответника във вид, годен
за употреба, поради което за лизингополучателя е възникнало задължението
да заплати цената на лизинговата вещ. Договорът за лизинг нито е развален,
нито е прекратен и има действие до изтичането на срока, за който е сключен.
Поради това при настъпване на крайния срок на действие на договора стават
изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които
лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие
на договора и лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане
след като е предоставил вещта на лизингополучателя и последният я е
7
ползвал. От неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че размера на дължимите лизингови вноски по Договор за
лизинг от *** г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *** е
843,48 /осемстотин четиридесет и три лева и 48 стотинки/ лева като
ответницата не е заплатила 12 броя дължими лизингови вноски по Договор за
лизинг от *** г. всяка на стойност 70.29 лева.
Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск от ищеца за
признаване на установено по отношение на ответника съществуване на
вземане в размер на 843.48 лева, представляващо незаплатени лизингови
вноски по договора за лизинг е основателен и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договора, съдът намира следното:
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
сключеният между страните договор Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. По
своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване
на размера на обезщетението за вреди, които изправната странна ще претърпи
от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на
неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка
включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно
задължение и на вина за неизпълнението. В настоящия случай неустойката се
претендира за предсрочно прекратяване на договора, поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. В представените по
делото договори страните са уговорили, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на опредвидения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният
дължи за всяка СИМ карата, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Тази клауза съответства с постигнатата по гр.дело №
15539/2014г. по описа на СГС спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и ищеца в
настоящото производство според която, когато абонатът е физическо лице
потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В настоящия случай търсената от ищеца
неустойка е образувана от трикратния размер на стандартната месечна вноска
без вкл. ДДС и разликата между стандартната цена на полученото мобилно
устройства и дължимата преференциална цена на договора за лизинг. Същата
неустойка изпълнява присъщите й обезпечителна и обезщетилна функция и
не противоречи на закона.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за неустойка
е основателна и следва да бъде уважена.
8
След осъщественото произнасяне по валидността на клаузите и
съществуването на процесните задължения, начислени въз основа на тях,
съдът следва да разгледа релевираното провопогасяващо възражение за
погасяване на вземанията вследствие на изтекла давност. Вземанията за
лизингови вноски имат характеристиката на периодични плащания –
задълженията са еднородни, имат един правопораждащ факт – договора за
лизинг, периодите на плащанията са относително равни като размерът на
вноските е определен предварително с погасителен план – неразделна част от
договора. В ТР №3/18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №3/2011 на
ОСГТК на ВКС е дадено определение на „периодични плащания“. Според
него „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да равни и плащанията да са еднакви. И при двата вида
лизинг плащането на лизинговите вноски е периодично, на определен падеж,
съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора за лизинг.
Същевременно разпоредбата на чл.347, ал.2 от ТЗ изрично е предвидила, че
за договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем,
без изрично посочените изключения. Законът счита, че договорите за лизинг и
наем са сходни и затова предвижда, че за неуредените изрично за първия
договор случаи се прилагат съответно правилата на втория договор, а не тези
на договора за заем. Предвид на това за погасителната давност за главниците
по договора за лизинг намира приложение правилото за погасителната
давност за договора за наем, като по силата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД и съгласно
установената съдебна практика задължението се погасява с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно чл.114 от ЗЗД тя започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо т.е.от 16.01.2022г. Съгласно чл.116, б.
„б“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск срещу
длъжника, като давността не тече докато трае съдебния процес относно
вземането – чл.115, б. „ж“ от ЗЗД. С подаване на заявлението за издаване на
заповед по реда на чл.410 от ГПК на 18.03.2024г. течението на давността е
спряна докато трае съдебното производство, поради което следва да се
приеме, че същата не е изтекла към момента на произнасянето, а паричните
притезания са дължими и предявените искове за тяхното установяване следва
да бъдат уважени.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
9
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство, с осъдителен диспозитив, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
настоящото делото разноски в общ размер 605 лева от които: 25 лв. държавна
такса, 480 лева възнаграждение за един адвокат и първоначален депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, както и 505 лева разноски в
заповедното производство, редуцирани съобразно уважената част от
вземането по заповедта за изпълнение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. П. Й., ЕГН **********,
с адрес град К., улица *** съществуването на вземането на „Й.” ЕАД, (с
предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д.К.К. и М.С. за следните суми: 843.48 лева на
основание чл. 342, ал. 1 от ТЗ главница, представляваща незаплатени
задължения за лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за мобилно
устройство *** за периода месец 12.2021 г. до месец 11. 2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024 г. до изплащане на
вземането, 154.67 лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за предпочетен номер +***,
начислени еднократно поради предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги по вина на потребителя, представляващи три стандартни
месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
409/20.03.2024 г. по частно гражданско дело № 638/2024 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН **********, с адрес град К., улица „*** да
заплати на „Й.” ЕАД, (с предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
сумата от 505 лева, представляваща направени по частно гражданско дело №
638/2024 г. по описа на Районен съд – К..
10
ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН **********, с адрес град К., улица „***да
заплати на „Й.” ЕАД, (с предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
сумата от 605 лева, представляващи направени по настоящото делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 638/2024 г. по описа на Районен съд – К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11