ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 15.03.2019 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1996 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът
„МБАЛ Пазарджик“ АД чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че в имота му, представляващ
поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, е разположен метален павилион с обща
площ от 171 кв.м., в който има обособени три самостоятелни търговски помещения,
две от които – едното с площ от 60 кв.м., а другото с площ от 86 кв.м., са
собственост на ответника Ч.Д.Д. (второто помещение претежавано в режим на СИО с
ответницата П.П.Д.).
Твърди,
че помещението с площ от 60 кв.м. е предоставено от ответника Ч.Д.Д. на ЕТ „Ч.
– Т.Д.“ за осъществяване на търговска дейност, а помещението с площ от 86 кв.м.
– на „Ч. 2014“ ЕООД.
Твърди,
че за ползването на съответната част от поземления имот ответниците му заплащали
наем.
С писмо
с вх. № 4436/05.06.2017 г. ответникът Ч.Д.Д. заявил пред ищеца, че
притежаваните от него самостоятелни обекти са част от недвижим имот – сграда, които
придобил по силата на нотариални актове за покупко-продажба през 2011 г. и 2014
г., поради което има право да ползва земята, доколкото това е необходимо за
използване на постройката. С този мотив оспорил правото на ищеца да получава
наем за ползването на земята.
Подобни
становища били депозирани и от другите двама ответници – ЕТ „Ч. – Т.Д.“ и „Ч.-2014“
ЕООД, които по този начин мотивирали неплащането на наем на ищеца от началото
на месец август 2016 г. за едноличния търговец и от началото на месец юли 2016
г. за търговското дружество.
Ищецът
оспорва правото на собственост на ответника Д. върху процесните самостоятелни
обекти, като твърди, че те погрешно са отразени в КККР на гр. Пазарджик като
самостоятелни обекти в сграда, а всъщност представляват част от движима вещ,
която е преместваем обект – метален павилион.
Твърди,
че праводателите на ответника Д. са придобили собствеността върху
„производствено помещение от 84 кв.м. с метална конструкция и покривни ферми“ и
„едноетажна сграда, представляваща сглобяема конструкция на бетонова основа,
построена на 84 кв.м.“ с право на ползване върху земята за пет години, който
срок е изтекъл през 1999 г.
С
изтичане на петгодишния срок праводателите на ответника Д. вече не са имали
никакви права върху площта от земята, заета от обектите, поради което са
заплащали наем за земята, върху която са изградени тези обекти.
Тъй като
праводателите на ответника Д. не са придобили собствеността върху недвижими
имоти, счита, че той като техен приобретател не може да придобие повече права
от тях и е придобил също движими вещи.
Твърди,
че ответникът Д. владее двете търговски помещения, без да има сключен договор
за наем или други договорни отношения с ищеца и без изричното писмено съгласие
на ищеца за заемане на площта.
Твърди,
че с ЕТ „Ч. – Т.Д.“ са сключил договори за наем от 01.08.2010 г. и от
17.12.2013 г. за ползването на обекта с площ от 60 кв.м., въз основа на които
ищецът е издавал фактури за наем и консумирана електроенергия. Те са били
редовно заплащани от наемателя до месец август 2016 г., след което той е
преустановил плащанията. Дължимите до момента наеми възлизат на 6 804 лв.
с ДДС или 324 лв. с ДДС месечно за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г.
Твърди,
че на 01.08.2014 г. между него и ответника „Ч.-2014“ ЕООД е възникнало наемно
правоотношение за ползването на обекта с площ 86 кв.м., за което ищецът издавал
фактури, а до месец юли 2016 г. наемателят ги е заплащал. Дължимите за периода
от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. наеми от този ответник възлизат на
10 216,80 лв. с ДДС или за сумата от 464,40 лв. с ДДС месечно.
Счита,
че ако между него и тези ответници не са били налице валидни договори за наем,
то същите му дължат заплащане на обезщетение за ползването на съответната част
от поземления имот, равнява на месечния наем за процесния период, тъй като са
си спестили заплащането на наем за ползване на земята и по този начин са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца.
В
случай, че се установи, че тези ответници не дължат на ищеца нито наемна цена
на основание договори за наем, нито обезщетение за неоснователно обогатяване,
твърди, че ответникът Д. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца до
размер на дължимия месечен наем, тъй като е ползвал земята без да заплаща наем
за ползването й.
По изложените съображения моли да
бъде установено в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д. не е
собственик на недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.1
с площ от 60 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.3
с площ от 86 кв.м. (последният придобит в режим на СИО с ответницата П.П.Д.,
разположени в сграда с идентификатор 55155.507.268.18, цялата с площ от 170 кв.м.,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. Пазарджик,
ул. „Болнична“ № 15, които самостоятелни обекти и сградата, в която се намират,
не са недвижими имоти, а са погрешно отразени като обекти на кадастъра в КККР
на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, в сграда със съответните идентификатори 55155.207.268.18.1
с площ от 60 кв.м. и 55155.507.268.18.3 с площ от 86 кв.м. – за обектите, и
идентификатор 55155.507.268.18 – за сградата, заемаща площ от 170 кв.м. с
местонахождение в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268, с вписан собственик
Ч.Д.Д. (в исковата молба и молба с вх. № 2267/30.01.2019 г. е допусната
техническа грешка като навсякъде идентификаторите на имотите са посочени като
започващи с числото 5155 вместо с правилното 55155).
Моли
също така да бъде осъдена ответницата Т.С.Д. в качеството й на ЕТ „Ч. – Т.Д.“
да му заплати сумата от 6 804 лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена
за ползването на земята върху площ от 60 кв.м. по 21 бр. фактури за периода от
01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на основание
неоснователно обогатяване.
Моли да бъде осъден ответникът „Ч.-2014“
ЕООД да му заплати сумата от 10 216,80 лв., ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна
цена за ползването на земята върху площ от 86 кв.м. по 22 бр. фактури за
периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на
основание неоснователно обогатяване.
В случай, че исковете против Т.С.Д.
в качеството й на ЕТ „Ч. – Т.Д.“ и „Ч.-2014“ ЕООД бъдат отхвърлени като
неоснователни, моли да бъде осъден Ч.Д.Д. да му заплати сумата от 6 804 лв.,
представляваща обезщетение за ползването без основание на заетата площ от 60
кв.м. от поземления имот на ищеца за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата от 10 216,80 лв., представляваща обезщетение за ползването без
основание на заетата площ от 86 кв.м. от поземления имот за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на разноските
по делото.
Представя
писмени доказателства: нотариален акт за собственост на имот (констативен),
скица на поземлен имот, обяснителна записка, конструктивно заключение,
становища, нотариален акт за продажба на недвижим имот, договор от 27.06.1994
г., договор от 01.08.2010 г., договор от 17.12.2013 г., схема на самостоятелен
обект в сграда, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
02.06.2014 г., договор за продажба на обособени части, схема на самостоятелен
обект в сграда, договор от 17.12.2013 г., разпечатка от търговския регистър,
указания за отразяване на сгради, изградени въз основа на разрешения за
временни строежи по ЗУТ или временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗСТУ, Акт за
общинска собственост, разчети, фактури.
Моли да
бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която след като се запознае с
представените по делото доказателства и направи необходимите справки в
счетоводствата на ищеца и ответниците – търговци да отговори на следните
въпроси: в счетоводствата на страните по делото осчетоводявани ли са фактури за
дължим наем преди и след началото на процесния период – 01.07.2016 г., на каква
стойност за всеки един от ответниците – търговци, отразявани ли са в
справките-декларации на ответниците преди и след 01.07.2016 г., до кой момент
са били извършвани плащания за наем между страните, какъв е размерът на
дължимия наем за процесния период от всеки от ответниците; какъв е размерът на
пазарния помесечен наем за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.
като се съобрази заетата от процесните помещения на металния павилион площ в
имота на ищеца, неговото местоположение и търговското предназначение на същите.
Моли да
бъде назначена комплексна съдебно-техническа експертиза с вещо лице лицензиран
инженер – конструктор и лице с геодезична компетентност с право да работи по
кадастъра, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
оглед на място да отговори на следните въпроси: какъв е видът и площта на
постройката, в която се намират процесните помещения, какви са нейните конструктивни
елементи, какво е свързването им със земята и как е осъществена връзката между
отделните помещения като се посочат площите им, т.е. съобразно конструктивните
елементи, от които се състои обектът и начина на закрепването му със земята,
какъв е характерът на постройката и същата представлява ли преместваемо
съоръжение (метален павилион) пи смисъла на съответните нормативни актове и
специални строителни правила; при положение, че постройката е метален павилион,
същата подлежи ли на отразяване в КККР като обект на собственост предвид нейния
характер и начина на закрепване към земята, както и дали съответства на трайния
устройствен статут на терена, върху който е разположена.
Моли да
бъде задължен на основание чл. 176 ГПК законния представител на ответниците –
търговци да бъде призован, за да отговори на следните въпроси: до началото на
месец юли 2016 г., респективно началото на месец август 2016 г. дали е заплащал
наем за заетите от ползваните от тях процесни помещения площи от имота на ищеца
и дали е заплащал (възстановявал) консумираната в обектите електроенергия във
връзка с дейността им. По каква причина е преустановил плащанията и от кой
момент.
Моли да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.
Ответниците
Ч.Д.Д. и П.П.Д. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б.
намират предявения отрицателен установителен иск за собственост за недопустим
поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като с решението по този иск няма
да се установи, че ищецът е собственик на процесните самостоятелни обекти.
При
условие, че искът е допустим го оспорват като неоснователен.
Твърдят,
че са собственици на процесните два имота, съставляващи самостоятелни обекти в недвижим
имот – сграда, по силата на договори за покупко-продажба.
Оспорват
твърдението да е налице грешка в кадастъра, тъй като правилно е отразено
правото на собственост върху обектите.
Твърдят,
че обектите са недвижими според техническите си характеристики.
Оспорват
твърдението на ищеца, че обектите са преместваеми и са били временно поставени
в имота на ищеца. Твърдят, че са построени през 1985 г. при действието на ЗТСУ
и всички последващи функционални и конструктивни промени също са правени при
действието на този закон, като са били съобразени с действащите нормативни
правила.
Твърдят,
че постройката не е павилион за търговски и други обслужващи дейности, тъй като
конструкцията на сградата е сглобяема, носеща от стоманени колони с покривна
конструкция от метални ферми. Преградните стени на помещенията са изпълнени с
тухлени зидове. Носещите стоманени колони са трайно прикрепени чрез анкериране
и заварки към стоманобетонна основа, изградена върху поземления имот.
Твърдият,
че по смисъла на ЗУТ и Наредбата за реда и условията за поставяне на
преместваеми съоръжения на територията на Община Пазарджик преместваемите
обекти са предназначени за търговски и други обслужващи дейности, не са трайно
свързани с терена и не нарушават целостта на настилката под тях. Позовават се
на легалната дефиниция на понятието за преместваем обект по смисъла на ЗУТ и на
понятието за недвижими вещи по смисъла на ЗС.
Твърдят,
че нямат никакви облигационни правоотношения с ищеца, включително по договор за
наем, както и че не му дължат обезщетение за това, че притежаваните от тях
имоти са построени в имота на ищеца.
Оспорват
правото на собственост на ищеца върху поземления имот, а при условията на
евентуалност – правото му на собственост през периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2018 г., поради което считат, че ищецът няма основание да претендира
заплащане на наем или обезщетение за ползване на земята.
Оспорват
размера на исковете за заплащане на наем, респективно обезщетение като завишени
и неотговарящи на пазарните цени.
Твърдят,
че с оглед характера на процесните обекти на недвижими имоти ищецът следва да
се съобразява с правото им да ползват земята, доколкото това е необходимо за
ползване на постройката по предназначението й, респективно не му дължат наем за
ползването на земята.
По
изложените съображения молят производството по предявения отрицателен
установителен иск за собственост да бъде прекратено поради недопустимост,
евентуално – да бъде отхвърлен, и да бъдат отхвърлени ищцовите претенциите за
заплащане на наем или обезщетение за ползване на земята.
Молят за
присъждане на разноските по делото.
Представят
писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
нотариален акт за продажба на недвижим имот, схеми.
Не се
противопоставят на искане за допускане на комплексна съдебно-техническа
експертиза. Формулират въпроси към нея: с оглед начина на изграждане на обекта
и трайното му свързване с терена, същият представлява ли строеж по смисъла на
закона (§5, т. 38 ДР ЗУТ); отделните му елементи функционално свързани ли са и
представляват ли едно цяло като конструкция; може ли конструкцията на сградата
да бъде демонтирана, преместена и поставена другаде, запазвайки своята
физическа и функционална цялост.
Посочват
документи, намиращи се в Община Пазарджик, СГКК – Пазарджик и РДНСК –
Пазарджик, които вещите лица да ползват при изготвянето на заключението.
Противопоставят
се на искането за допускане на свидетели, тъй като ищцовата страна не е
посочила какви факти ще установят свидетелите.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ч.-2014“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Б.
оспорва предявените против дружеството искови претенции по основание и размер.
Признава,
че извършва търговска дейност в търговски обект с идентификатор
55155.507.268.18.3.
Оспорва представения с исковата
молба договор от 17.12.2013 г. с ЕТ „Здравец-95“, тъй като няма достоверна
дата, а и не го обвързва, доколкото не е правоприемник на наемателя по
договора.
Отрича
да е имал договорни отношения с ищеца, като твърди, че помещението, което
ползва, му е предоставено от собственика Ч.Д.. Счита, че ако в предходни
периоди е заплащал наем на ищеца, то това е било без основание, поради което е
предявил насрещен иск по гр.д. № 439/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Твърди,
че ищецът не е собственик на поземления имот, поради което няма основание да
търси заплащане на наем за ползването му, а при условията на евентуалност – че
ищецът не е собственик търговския обект, поради което няма отношение към
отдаването на обекта под наем. Освен това като собственик на земята, върху
която е построен обектът, следва да се съобразява с правото на собственост на
ответника Ч.Д. и с възможността му да ползва земята, доколкото това е
необходимо за използване на обекта по предназначението му.
Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Не сочи
доказателства. Заявява, че ще се ползва от представените от ответника Д.
доказателства.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т.Д. в качеството й на ЕТ „Ч. – Т.Д.“ чрез
пълномощника си адвокат Б. оспорва предявените против него искове по основание
и размер.
Признава,
че извършва търговска дейност в търговски обект с идентификатор
55155.507.268.18.1.
Отрича да е имал договорни
отношения с ищеца, като твърди, че помещението, което ползва, му е предоставено
от собственика Ч.Д.. Счита, че ако в предходни периоди е заплащал наем на
ищеца, то това е било без основание.
Намира представения с исковата
молба договор за наем от 01.08.2010 г. за неотносим, тъй като срокът му е
изтекъл, а договорът от 17.12.2013 г. – за нищожен поради невъзможен предмет,
тъй като наемодателят не е собственик на наетото помещение от 60 кв.м.
Твърди, че ищецът не е собственик
на поземления имот, поради което няма основание да търси заплащане на наем за
ползването му, а при условията на евентуалност – че ищецът не е собственик
търговския обект, поради което няма отношение към отдаването на обекта под
наем. Освен това като собственик на земята, върху която е построен обектът,
следва да се съобразява с правото на собственост на ответника Ч.Д. и с
възможността му да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на
обекта по предназначението му.
Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Не сочи
доказателства. Заявява, че ще се ползва от представените от останалите
ответници доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено
със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д.
не е собственик на обект с идентификатор 55155.507.268.18.1 с площ от 60 кв.м.
и че ответниците Ч.Д.Д. и П.П.Д. не са собственици на обект с идентификатор
55155.507.268.18.3 с площ от 86 кв.м., които обекти не са недвижими имоти и
погрешно са отразени в КККР на гр. Пазарджик като самостоятелни обекти в
недвижим имот – сграда.
Съединен с него при условията на
кумулативно обективно и субективно съединяване е осъдителен иск с правно
основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД против ответника Т.Д. в
качеството й на ЕТ „Ч. – Т.Д.“ за заплащане на наемна цена в размер на
6 804 лв. с ДДС, дължима за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. на
основание договор за наем на земята, върху която се намира обектът с площ от 60
кв.м., а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД – за заплащане на обезщетение в същия размер за ползването без
основание през периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. на земята, върху която
се намира обектът с площ от 60 кв.м.
Кумулативно съединен с главния
иск е и осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
против ответника „Ч.-2014“ ЕООД за заплащане на наемна цена в размер на
10 216,80 лв. с ДДС, дължима за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.
на основание договор за наем на земята, върху която се намира обектът с площ от
86 кв.м., а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД – за заплащане на обезщетение в същия размер за ползването
без основание през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. на земята, върху
която се намира обектът с площ от 86 кв.м.
При условията на евентуалност с осъдителните
искове против ответниците Т.Д. в качеството й на ЕТ „Ч. – Т.Д.“ и „Ч.-2014“
ЕООД са предявени при условията на кумулативно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на
6 804 лв. за ползването без основание през периода от 01.08.2016 г. до
30.04.2018 г. на земята, върху която се намира обектът с площ от 60 кв.м., и за
заплащане на обезщетение в размер на 10 216,80 лв. за ползването без
основание през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. на земята, върху която
се намира обектът с площ от 86 кв.м.
Правният интерес за ищеца от
главния установителен иск за собственост, обосноваващ неговата допустимост,
произтича от заявените и в настоящото производство от ответниците Д.
собственически права върху процесните обекти и третирането им като недвижими
имоти, рефлектиращи върху твърдяното от ищеца право на собственост върху земята
и наличие на наемни правоотношения между страните, а при условията на
евентуалност – на отношения, породени от неоснователно обогатяване.
По главния иск в доказателствена тежест на
ответниците по делото е установят при условията на пълно и главно доказване
съществуването на правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. върху обект с
идентификатор 55155.507.268.18.1 с площ от 60 кв.м., произтичащо от договор за
покупко-продажба, както и правото на собственост на ответниците Ч.Д.Д. и П.П.Д.
върху обект с идентификатор 55155.507.268.18.3 с площ от 86 кв.м., също произтичащо
от договор за покупко-продажба.
По осъдителните искове за заплащане на наемна
цена в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно облигационно правоотношение между него и ответниците Т.Д.
в качеството й на „Ч. – Т.Д.“ ЕТ и „Ч.-2014“ ЕООД по договори за наем на
земята, върху която се намират процесните обекти, и настъпването на срока за плащане
на наемната цена.
По предявените под евентуалност искове за
заплащане на обезщетение поради неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост
върху поземления имот през процесния период, ползването на процесните обекти за
извършване на търговска дейност от ответниците Т.Д. в качеството й „Ч. – Т.Д.“
ЕТ и „Ч.-2014“ ЕООД през процесния период и размера на претендираното
обезщетение, а в тежест на ответниците по тези искове е да установят при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правно основание за
ползването на земята, върху която са изградени процесните обекти.
По предявените под евентуалност искове за
неоснователно обогатяване против ответника Ч.Д.Д. в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост
върху поземления имот през процесния период, ползването през този период на
процесните обекти от ответника Д. и размера на претендираното обезщетение, а в
тежест на ответника по тези искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно правно основание за ползването на земята,
върху която са изградени процесните обекти.
С оглед становищата на страните, изразени в
исковата молба и отговорите на исковата молба, съдът на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между тях обстоятелството, че процесните
обекти с идентификатор 55155.507.268.18.1 и площ от 60 кв.м. и идентификатор 55155.507.268.18.3
с площ от 86 кв.м. се намират в обект с обща площ от 171 кв.м. с идентификатор
55155.507.268.18, разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, като обектът с площ от 60
кв.м. се използва за извършване на търговска дейност от ответника Т.Д.,
действаща като ЕТ „Ч. – Т.Д.“, а обектът с площ от 86 кв.м. – от ответника „Ч.-2014“
ЕООД.
Представените
с исковата молба, молба с вх. № 14363/14.06.2018 г. и отговорите на исковата
молба, подадени от ответниците Ч. и П.Д., писмени доказателства следва да бъдат
приети по делото като допустими, относими и необходими.
С
оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК по искането на ищеца за допускане до
разпит на свидетели съдът ще се произнесе след като ищецът уточни
обстоятелствата, които ще установяват исканите свидетели.
Като
основателно следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на
съдебно-икономическа и комплексна съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на поставените от страните въпроси.
Основателно
е искането на ищеца да бъде задължен законният представител на ответниците –
търговци да отговори на поставените в исковата молба въпроси, поради което следва
да бъде уважено.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин,
удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената
държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 03.05.2018
г. от 11,15 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването да посочи обстоятелствата, които ще установяват исканите от него
свидетели.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176, ал. 1 ГПК законния представител на ЕТ „Ч. – Т.Д.“ и „Ч.-2014“ ЕООД – Т.Д., да се яви
в първото по делото заседание и да отговори на въпросите: до началото на месец
юли 2016 г., респективно началото на месец август 2016 г. дали е заплащала наем
за заетите от ползваните процесни помещения площи от имота на ищеца и дали е
заплащала (възстановявала) консумираната в обектите електроенергия във връзка с
дейността им. По каква причина е преустановила плащанията и от кой момент.
В
призовката до законния представител на тези ответници да се впишат въпросите,
на които следва да отговори, както и предупреждението, че съдът ще приеме за
установени обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или
е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви
или неясни отговори.
ДОПУСКА изслушване на
съдебно-икономическа експертиза, която след като се запознае с представените по
делото доказателства и направи необходимите справки в счетоводствата на ищеца и
ответниците ЕТ „Ч. – Т.Д.“ и „Ч.-2004“ ЕООД да отговори на следните въпроси: в
счетоводствата на страните по делото осчетоводявани ли са фактури за дължим
наем преди и след началото на процесния период – 01.07.2016 г., на каква
стойност за всеки един от тези ответници, отразявани ли са в
справките-декларации на ответниците преди и след 01.07.2016 г., до кой момент
са били извършвани плащания за наем между страните, какъв е размерът на дължимия
наем за процесния период от всеки от ответниците; какъв е размерът на пазарния
помесечен наем за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. като се
съобрази заетата от процесните помещения на металния павилион площ в имота на
ищеца, неговото местоположение и търговското предназначение на същите.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв.,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на Районен съд –
Пазарджик.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Цветанка Христова Ковачка, която да се призове след внасяне на
депозита.
ДОПУСКА изслушване на комплексна
съдебно-техническа експертиза с вещо лице лицензиран инженер – конструктор и
лице с геодезична компетентност с право да работи по кадастъра, която след като
се запознае с доказателствата по делото и извърши оглед на място да отговори на
следните въпроси: какъв е видът и площта на постройката, в която се намират
процесните помещения, какви са нейните конструктивни елементи, какво е
свързването им със земята и как е осъществена връзката между отделните
помещения като се посочат площите им, т.е. съобразно конструктивните елементи,
от които се състои обектът и начина на закрепването му със земята, какъв е
характерът на постройката и същата представлява ли преместваемо съоръжение
(метален павилион) пи смисъла на съответните нормативни актове и специални
строителни правила; при положение, че постройката е метален павилион, същата
подлежи ли на отразяване в КККР като обект на собственост предвид нейния
характер и начина на закрепване към земята, както и дали съответства на трайния
устройствен статут на терена, върху който е разположена; с оглед начина на
изграждане на обекта и трайното му свързване с терена, същият представлява ли
строеж по смисъла на закона (§5, т. 38 ДР ЗУТ); отделните му елементи
функционално свързани ли са и представляват ли едно цяло като конструкция; може
ли конструкцията на сградата да бъде демонтирана, преместена и поставена
другаде, запазвайки своята физическа и функционална цялост.
При
изготвяне на заключението вещите лица да ползват документите, намиращи се в
Община Пазарджик, СГКК – Пазарджик и РДНСК – Пазарджик, описани в отговора на
исковата молба, подаден от ответника Ч.Д.Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
заключението в размер на 400 лв., от които 200 лв. да бъдат внесени от ищеца и
200 лв. от ответника Ч.Д.Д..
НАЗНАЧАВА за вещи лица Славка Григорова
Бурова и Вергиния Василева Иванова – Вълкова, които да се призоват след внасяне
на депозита.
ПРИКАНВА страните към спогодба за
окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис от
писмените отговори на ответниците и приложенията към тях.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: