ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
…….……./……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 2294 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 54 от ЗЗД и е с цена на иска 158 267.35 лева. След връчване
на препис от исковата молба, ответникът е отправил искане за спиране на
производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Представил е копие от
обвинителен акт от които е видно, че е
подсъдим по НОХД 318 по опис на ВОС за 2008 г. по обвинение в извършване на
престъпление по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК. Препис от искането е връчено на
процесуалния представител на ищците, който в писмено становище се
противопоставя на искането за спиране.
Съдът след
като се запозна със становищата на страните, намира следното:
Галина Николавева Н. Бойкова и М.Х.
Бойков са осъдени солидарно да заплатят на Димитрина Христова Милушева и Антон
Милушев Милушев сумата от по 80 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина
им Милуш Антонов Милушев, на основание чл. 49 във вр.
чл. 45 от ЗЗД.
В настоящото производство осъдените Галина Николавева Н.
Бойкова и М.Х. Бойков са предявили регресен иск срещу прекия извършител на деянието. За същото
деяние има образувано НОХД № 318 по опис на ВОС за 2018 г. Настоящият съд
намира, че след като има образувано наказателно дело, в което ще се решават
въпросите свързани с част от фактическия състав
на деликтната отговорност, производството по
настоящото дело следва да бъде спряно. Възраженията на ищците, обективирани в писменото становище, съдът приема за
неоснователни, тъй като няма аналогия между фактите, които въззивният
съд е имал предвид, преценявайки законосъобразността на Определение № 2213 от
22.06.2015 г., с което е постановено спиране на производството по гр.д. № 993
по опис на ВОС за 2015 г. и тези, които настоящия съд преценява. В настоящия
случай, решаването на въпроса дали конкретно деяние е извършено виновно вече е
поставено на преценката на наказателния съд. Следователно настоящия съд не може
да се позовава на презумпцията за виновност обоснована в разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД и да указва на ответника, че ако оспорва виновността носи тежестта на
доказване. Въпросът за вината се решава по различни процесуални правила в
наказателното и в гражданското производство. В случай, че въпросът за вината е
част от наказателно производство, то следва гражданския съд за изчака решението
на наказателния съд, за да не достигне до различни правни изводи относно един и
същ факт – виновно ли е извършено деянието, за което се твърди, че е довело до
вреда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по делото до приключване на
НОХД №
318 по опис на ВОС за 2018 г., на основание чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК.
Определението може да се обжалва с
частна въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия
в Окръжен съд: