РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 409/14.5.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 112 по описа на съда за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на С.И.Д.,
ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-1006-000032 от 18.01.2021г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Д., на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство, лек автомобил „…“
с рег. № …. за срок от шест месеца, като са отнети Свидетелство за регистрация
на МПС № …. и два броя регистрационни табели с рег. № …..
3. Жалбоподателя счита оспорената заповед за незаконосъобразна,
като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Поддържа
се, че заповедта не съдържа точно описание на обстоятелствата при които е
извършено нарушението. В пледоарията по същество се сочи, че процесното
превозно средство е ползвано от трето лице, без знанието и съгласието на
жалбоподателя Д..
Иска
се оспорената заповед да бъде изцяло отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
4. Началник група, Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по делото
писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Поддържа се, че процесната
заповед е издадена от материално компетентен орган, въз основана на точно
установени факти, като не са допуснати нарушения на административно
производствените правила.
Иска се оспорването да
бъде отхвърлено.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесната заповед, на 16.01.2021г., около 14:15, в
с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, на кръстовището на ул. „82-ра“ и ул. „12-та“, е
констатирано, че неправоспособния водач …., ЕГН : **********, управлява лек автомобил
„…..“ с рег. № СВ2776КТ, без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Автомобила е собственост на …..
Не е посочена нарушената материално правно
разпоредба.
7. При проверката е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия сер. АA, № ….., от …, на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР, Пазарджик. В същия е посочено, че на 16.01.2021г., около 14:15, в с.
Мало Конаре, … управлява процесния лек автомобил без
включени къси или дневни светлини ; без да постави обезопасителен колан и без да притежава свидетелство за
правоуправление на МПС.
Деянията са квалифицирани
като нарушения по чл. 70, ал. 3 ; чл. 137а, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП.
8. По
административната преписка са приложени Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на
Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени
длъжности, включително и Началник Районно управление при ОД на МВР, Пазарджик,
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т.
6 и т.7 от ЗДвП и Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да
осъществяват контролни функции по ЗДвП..
9. Представени са също така
:
- Справки за
нарушител/водач С.Д. с отбелязано едно издадено наказателно постановление ; три
електронни фиша и четири наложени административни мерки и за Борис Куртев с
отбелязани четири наказателни постановления, един електронен фиш и една
наложена административна мярка;
- Справка за
регистрацията на лек автомобил „…. от която е видна, че същият е собствен на С.Д.
10. В хода на
съдебното производство, като свидетел е разпитан …., който твърди, че в
отсъствието на Д. и без неговото знание, взел контактния ключ за процесния лек
автомобил, който се съхранявал в офиса на Д., привел автомобила в движение и
отишъл да си закупи цигари от близкия магазин, когато бил спрян от контролния
орган. Заявява, че няма свидетелство за управление на МПС, но взел решение
ползва автомобила на Д., защото магазина за цигари бил съвсем на близо.
IV. За правото:
11. Според приложимата
към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.)
- За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година
12. Описаните факти и
обстоятелствата при които са проявени, не са спорни между страните. Те са
възведени в прежде цитираната правна норма, като фактически състав,
проявлението на който основава приложението на процесната принудителна
административна мярка.
Представената Заповед
№ …. г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик сочи, че мярката е наложена от
снабден с правомощията за това орган на изпълнителната власт.
13. С оглед
конкретиката на текущият казус обаче, трябва да се съобрази още следното :
Според общата норма
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки.
Очевидно, въпросните
мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние.
Явно е също така, че
тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания,
макар и да са форма на административна принуда.
Ето защо, за разлика
от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е
наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр.
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност),
действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо
единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване
и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
14. В случая няма
съмнение и спор, че на 16.01.2021г., С.Д. е оставил собственият си автомобил
пред ползвания от него офис в с. Мало Конаре, където се съхранявали ключовете
за същия. Несъмнено е също така, че Б.К. се е възползвал от обстоятелството, че
Д. е отсъствал, като знаейки къде точно се съхраняват ключовете за автомобила,
взел същите без знанието и съгласието на Д. и привел автомобила в движение,
след което е бил спрян от контролните органи. Казано с други думи, жалбоподателя
не е подбудител, нито помагач или укривател, нито пък допустител на процесното
административно нарушение по смисъла на чл. 10 от ЗАНН и съответно не носи
административно наказателна отговорност за неговото извършване. Независимо от
това обаче, той е адресат на процесната административна принуда, която очевидно
засяга в твърде радикална степен правата и правно защитимите му интереси,
свързани с притежанието на въпросния лек автомобил.
Както се посочи,
спрямо нарушителя К. са предприети действия по осъществяване на административно
наказателната му отговорност.
15. При това
положение, ограничаването на правната сфера на жалбоподателя посредством
лишаването му от възможността да ползва собствения си автомобил за период от
шест месеца е твърде радикална мярка спрямо проявената от Д. небрежност по
отношение на съхраняването на ключовете от процесния автомобил. Казано с други
думи, налагането на процесната административна принуда е в нарушение на
принципа за „съразмерност“, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
16. На следващо място, постановената с процесната заповед административна
принуда е прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В тази
насока, цитираният вече правен принцип „съразмерност“, преценен в контекста на
твърде радикалното засягане на правата на отделния правен субект, които принудителната
административна мярка има за последица, очевидна налага не само да бъде
определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането на конкретни
съображения които го обосновават. В този аспект, следва да бъде разбирано
изричното указание на прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителната мярка да бъде налагана с мотивирана заповед от ръководителите
на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.
Непосочването на
мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст,
което лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. След като
законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази
мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния
случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно шест месечен срок,
независимо от това, че в случая това е минимално установения срок за приложение
на принудата.
Доколкото наложилият
мярката орган не е сторил това, Съдът не би могъл да прецени дали той е
упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на индивидуалните
административни актове. В този смисъл, макар и във връзка с приложението на
друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. №
1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. №
14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№
11179/2009г.
17. Крайният
извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при
неточно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на
административно производствените правила, налагащи неговата отмяна.
V. За разноските
:
18.
Констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, предполага на
жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те съобразно
представения списък, се констатираха в размер на 410,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1006-000032 от 18.01.2021г. на Началник група, Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо С.И.Д.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил „…“ с рег. № …за срок от шест месеца, като са
отнети Свидетелство за регистрация на МПС № … и два броя регистрационни табели
с рег. № …
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, да
заплати на С.И.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 410,00лв.(четиристотин и
десет лева), представляващи извършени от последната разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Административен съдия :/п/