Решение по дело №898/2022 на Административен съд - Варна

                     

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2022 г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 898/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

                    

     Производството е по реда на чл.128а от АПК и е образувано във връзка с Разпореждане от 28.03.2022г. по адм.дело № 12209/2021г. по описа на АССГ, с което е изпратена по подсъдност на Административен съд – Варна изцяло новата предявена искова претенция от Директора на ТД на НАП – Варна. Искът е за прогласяване нищожността на Определение № 2610/15.10.2021г. по адм.дело № 1814/2021г. на Административен съд  - Варна, както и на Определение № 2988/17.11.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК,по подробно изложени съображения; твърди се, че към датата на постановяване на определението е липсвал валиден и съществуващ в правния мир предмет на оспорване. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съда да го уважи.  Претендира присъждане на разноски, в това число и ю.к.възнаграждение.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък.

  Като съобрази процесуалната допустимост на иска по чл. 128а ал. 1 АПК, съдът намира следното:

 С Определение № 2610/15.10.2021г. по адм.дело № 1814/2021г. на Административен съд  - Варна съдът отменя по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.С. № *, представлявано от управителя М. Р. Д., действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0436294/13.07.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 154/06.08.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна. С Определение № 2988/17.11.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК НАП е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД сумата от 500лв. и двете определения са влезли в сила, тъй като не подлежат на обжалване.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно изрично разписаната с чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност е допустимо без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се предяви иск за обявяване нищожността на постановените от административните съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения и определения. За допустимостта на този установителен иск е необходимо решението,съответно определението, чиято нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 и чл.230 от АПК касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция се е произнесла. В случая тази предпоставка е налице, тъй като и двете определения не подлежат на обжалване.

При това положение състава намира, че е сезиран с допустим и редовен иск за обявяване нищожността на влязло в сила съдебно определение по реда на чл. 128а от АПК, от страна по делото, определението по което се моли да бъде обявено за нищожно. Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на  чл. 128а, ал. 2 от АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор между страните, участвали в делото, по което е постановен този акт. По тази причина страни в производство по чл. 128а от АПК са страните, участвали в делото, по което е постановено определението, чиято нищожност се иска.

При преценката на основателността на иска по чл. 128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл.128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на определенията и преценя наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване.

Процесуалните закони не определят с отделни текстове кой съдебен акт е нищожен. По правило нищожността на съдебните актове е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Съдебната практика се е произнасяла, че нищожен съдебен акт има в случаите, когато решението или определението е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено; срещу лица, неподчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; при постановяване на което не е спазена изискуемата от закона писмена форма или неподписано решение; съдържанието на което е абсолютно неразбираемо; което е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Следователно това са изключителни тежки пороци, засягащи компетентността на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата му. Същите пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012г. по тълкувателно дело № 1/2011г. на ВКС.

В случая наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на определенията. Съдебният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити. Определенията съдържат изложение на жалбата, съответно на молбата по чл.248 от ГПК, становището на ответния орган, фактическите установявания на съда, правни изводи и диспозитивна част. Диспозитива и на двете определения съответства на мотивите им, подписани са от съдебния състав, който ги е постановил. Съдът се е произнесъл по подадена жалба и молба по чл.248 от ГПК. Определенията са постановени в пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като производствата са  подведомствени на административен съд.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че Определение № 2610/15.10.2021г. по адм.дело № 1814/2021г. на Административен съд  - Варна и Определение № 2988/17.11.2021г. не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност. Същите са валидни и допустими и постановено в рамките на правомощията на съдебния състав. Поради това, исковата молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600лв., съобразно представения списък.

Водим от горното, съдът

 

                             Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Директора на ТД на НАП – Варна иск за прогласяване нищожността на Определение № 2610/15.10.2021г. по адм.дело № 1814/2021г. на Административен съд  - Варна, както и на Определение № 2988/17.11.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.С. № *, представлявано от управителя М. Р. Д., разноски за производството, представляващи платено адвокатско възнаграждение  в размер на 600лв. / шесстотин/.

 

 

На основание чл. 128а ал. 3 АПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

                          

 

 Административен съдия: