Решение по адм. дело №420/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от З. Р. Д., [ЕГН] чрез адв. Д. Ж., срещу Заповед № РД-247/18.08.2025г. на кмета на община К****, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на З. Р. Д. в качеството на възложител да премахне незаконен строеж „Дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К****.

Материалите по производството са отделени в настоящето с разпореждане на съдията-докладчик по адм.д № 414/2025г./л. 9/.

В жалбата се сочи нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - актът е немотивиран тъй като не съдържа съображения защо не е спазен приложимия според жалбоподателя закон Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им и защо не са обсъдени представените документи за регистрирания животновъден обект – пчелин. Оспорва констатациите в констативния акт, че се касае за строеж, твърди, че липсва трайна връзка на навеса с терена, няма самостоятелно предназначение, а е функционално свързан с контейнера. В тази връзка са наведени доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и постановяване на незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж., който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита доразвива съображенията си за отмяна на акта, като твърди, че от заключението на вещото лице се потвърждава, че обектът представлява строеж и то селскостопански, поради което се прилага специалния закон, а ответникът е издал акта в хода на висяща процедура по издаване на виза за проектиране.

Ответникът, кмета на община К*****, в съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки от пълномощник адв. Н. Н., депозирани извън 7-дневния срок, даден от съда, моли съда да отмени определението за даване ход по същество и да насрочи делото в открито заседание за събиране на писмени и гласни доказателства, относими според него към спора, а именно снимки на процесния имот, отговор от ОБДХ – Перник от дата 17.10.2025г. на запитване от кмета на К***** от 10.10.2025г. относно регистриран животновъден обект на името на Л. Р. Д., съдържащ информация, че при извършена документална проверка на 10.10.2025г. в Интегрираната информационна система на БАБХ, е констатирано, че е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4976/24.04.2025г. с капацитет 60 броя пчелни семейства. Лицето има договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните. От началото на 2025г. до настоящия момент не е подавана декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, съгласно чл. 132, ал. 1, т.21 от Закона за ветеринарномедицинската дейност до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община. През 2025 г. не са извършвали профилактични прегледи. Иска разпит на свидетели – служители на община К*****, участвали в съставянето на констативния акт. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи искането, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. Твърди, че навесът е стабилна конструкция със статут на строеж, не е възможно преместването, не са налице каквито и да било строителни книжа, напротив – има влязъл в сила отказ за издаване на разрешение за строеж. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК за отмяна на определението за даване ход по същество, а именно изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното: "Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище". В този смисъл, искането за събиране на доказателства е недопустимо, като заявено след приключване на устните състезания.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-79/26.03.2025г. на кмета на община К***** е разпоредена проверка на 28.04.2025г. в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К****, собственост на З. Р. Д. съгласно [нот. акт], т. VI, per. № 7388, д. № 1055/2022г.

При проверката на 28.04.2025г., извършена от служители на община К****, определени със Заповед № РД-79/26.03.2025г., в присъствието на адв. Г. – пълномощник на З. Д., е съставен Констативен акт № 12 от 28.04.2025г. /л. 37/. Установено е на място, че има изграден дървен навес – пристройка към жилищен контейнер. Навесът е от дървена конструкция с размери 6,94/7,05м, височина – кота било +3,10 м., кота стреха + 2, 80м. Има 12 броя дървени колони 10/10 см. и 13 броя ребра 8/12 см. Покривът е двускатен с термопанели. Подът е направен от бетонови павета. Единият скат на навеса покрива поставен жилищен контейнер, а северният скат покрива площта пред контейнера. Строежът е квалифициран като шеста категория. Не е захранен с ток и вода. Приложена е окомерна скица.

По време на проверката не са представени строителни книжа. От страна на пълномощника на жалбоподателя са представени документи за собственост на поземления имот /[нот. акт], т. VI, per. № 7388, д. № 1055/2022г/, положително Становище от 28.06.2023г. от Областна дирекция Земеделие, област Перник за строителство на „Селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар” в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К****, обл. П****, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ;/л. 29/. Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4976/24.04.2025г. от ОБДХ – Перник, с капацитет 60 пчелни семейства. /л. 31/. При тези данни проверяващите приели, че е нарушен чл. 148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 2 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Указана в акта е възможността за подаване на възражение срещу констатациите.

Констативният акт № 12 е връчен на пълномощника на жалбоподателя адв. Г..

На 05.05.2025г. от жалбоподателката е подадено възражение, с което е изразено несъгласие с констатациите на проверяващите. Счита, че допуснатите пропуски не съставляват нарушения, а по-скоро се касае за недовършена процедура по Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ.

На същата дата, 05.05.2025г. е подадено заявление с вх. № З-429 до кмета на община К***** за издаване на разрешение за поставяне на преместваем контейнер с навес върху имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К*****. Като правно основание за издаване на разрешението са посочени чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ и отново са представени документите, описани в констативния акт. По подаденото заявление е постановен отказ от 08.07.2025г. /л. 47/ на главния архитект на община К***** с мотиви, че върху поземлени имоти не могат да се поставят преместваеми обекти за жилищни и складови нужди. Същият е връчен на жалбоподателката на 15.07.2025г.

На 11.06.2025г. възражението е разгледано на заседание от комисия от служители в община К*****, на което е прието за неоснователно и отхвърлено./л. 19/.

В хода на административното производство е изготвено становище на Главния архитект на Община К*****,/л. 23/ в което са изложени подробни съображения защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

Кметът на община К***** е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-247/18.08.2025г., с която на основание чл. 223а, ал.1, т.8 във връзка с чл. 225а, ал.1 ЗУТ е наредил на З. Р. Д. в качеството й на извършител и възложител на незаконния строеж „дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ да премахне извършеният незаконен строеж. В мотивите на заповедта, кметът на община К***** е достигнал до извод, че изпълненият на място обект – „дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ е строеж от шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, изпълнен без строителни книжа/съгласувано проектно решение и издадено разрешение за строеж поради което е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Изложени са съображения защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Позовал се е на съставения констативен акт и на становището на главния архитект на община Перник, като е приел, че строежът е изпълнен в противоречие с действащата кадастрална карта, която отрежда застроения терен за ливада.

На 18.08.2025г., по повод издадената заповед № РД-246/18.08.2025г., е изготвена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК. Поканата, ведно със заповедта, са връчени на жалбоподателката на 25.08.2025г., видно от приложеното известие за доставяне./л. 13/.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. Ц., която съдът кредитира като комптетентно изготвена и отговаряща на поставените въпроси. При огледа на място на процесния обект, вещото лице констатира изпълнен на място дървен навес с размери 7м/6,85м или площ 47,95м2, поставен над жилищeн контейнер и пред него. Контейнерът не е предмет на обжалваната заповед, а е отделен обект /преместваем/, за който е издадена Заповед № РД-246/18.08.2025 г. на кмета на Община "К*****. Покривът е двускатен с термопанели. Конструкцията е дървена с колони от 12/12см ,греди с височина 10 см и обшивка където има с дъски 2см. Колоните стъпват върху бордюри, без да е видно закрепване към тях, пода на навеса е от бетонни павета върху скална маса директно на терена. Отвън за ограждане има 1м дъсчена обшивка ,а останала височина е с прозрачна мушама. Има ел.инсталация, няма захранване с ток от електроразпределително дружество, има соларна система. Вода няма от централен водопровод. Процесният строеж може да се определи като строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.

Според експерта обектът е изграден август 2023г. /по данни на собствениците/. Извършените СМР не са в съответствие с действащите правила /условия на застрояване по Наредба 19/25 октомври 2012г. за строителство в земеделските земи без промяна в предназначението им. При разпит в съдебно заседание вещото лице сочи, че дървеният навес е съставен от дървени елементи – греди, колони, обшивки и термопанели на покривната част. Дървената конструкция не може да бъде преместена в пространството без да загуби своята индивидуализация, тоест не може да бъде преместена в цялост, без демонтаж на елементите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, имащ право и интерес от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от шеста категория, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган - кметът на Община Ковачевци.

Оспорената заповед е издадена в законоустановена писмена форма, посочен е издателят на заповедта, адресат, строежа по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран е имота, в който е извършено строителството. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство. Извършени са всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, в присъствието на представител на жалбоподателя. В КА се съдържат констатации за изпълнение на строежа в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 2 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съдът намира, че констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният строеж: „Дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ находящ се в имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място], община К*****, описан подробно в Констативен акт № 12/28.04.2025г., представлява строеж шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, изпълнен в земеделска земя.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, застрояване се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, съгласно ал. 3 на същия текст, без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.

Процесният обект се намира в земеделска земя, видно от нотариалния акт и скица № 14-999792-30.08.2022г. на СГКК – Перник. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им /Наредбата/ застрояването в земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план, съобразен с действащия общ устройствен план, а когато липсва такъв, подробният устройствен план се придружава с обосновка за социално-икономическата, техноустройствената и екологична допустимост на предлаганото строителство. ПУП се изработва въз основа на задание за проектиране, съгласувано по реда на чл. 125 от ЗУТ.

В случая не се представят документи съгласно изискванията на горе цитираната разпоредба. Не са изпълнени изискванията и на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, съгласно които, застрояване се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато се изисква по реда на специален закон. Съгласно Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка -на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, като сградите и постройките по ал. 1 се разполагат в част от имота, предназначена за застрояване и определена с виза за проектиране или с подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ). В случая няма поискана и издадена виза за проектиране, както и няма одобрени проекти и издадено строително разрешение. Издаденото положително становище от Областна дирекция „Земеделие“ е само част от процедурата по чл. 11, ал.1 от Наредбата - (1) Когато физическо или юридическо лице, собственик на земеделска земя, желае да извърши строителство, се комплектува преписка, която съдържа: 1. искане до кмета на общината за извършване на строителство върху земеделска земя по чл. 2; в искането се изяснява предназначението на сградите, които ще се изграждат; 2. документ за собственост на имота/имотите; 3. скица на имота/имотите, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, с вписани ограничения при ползването им, за които има данни в съответната служба; 4. положително становище от областна дирекция "Земеделие".

Въз основа на искането за случаите на чл. 2, ал. 1, т. 1 главният архитект на общината издава виза за проектиране, но такова искане не е подавано. Подадено е искане за поставяне на преместваем обект, по което е постановен отказ, влязъл в сила.

Съдът намира, че в случая процесната постройка не отговаря на понятието за преместваем обект в конструктивно отношение, тъй като е невъзможно преместването му без нарушаване на конструктивната му цялост. В конкретния случай, разпореденият за премахване обект не може да бъде квалифициран като преместваем поради отсъствие на съществени елементи, определящи го за такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а именно: 1. същият не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството без да бъде разглобен, демонтиран на части, с което би изгубил своята индивидуалност. При техническите установявания от вещото лице и снимковия материал съдът прави извод, че навесът не може да бъде отделен от мястото му и монтиран на ново място, като цяло, без да бъдат демонтирани поетапно отделните елементи от конструкцията му. Дървената конструкция би могла да бъде преместена само чрез разглобяване и чрез разрушаване на свързащите елементи.

От изложеното по вид и предназначение постройката е строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ – шеста категория. Според разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, към която препраща чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, представляващ постройка на допълващото застрояване. Същият е изграден в имот, представляващ земеделска земя, поради което следва да отговаря на условията и реда за застрояване, предвидени с Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им (обн., ДВ, бр. 85 от 06 ноември 2012 г., в сила от 06 ноември 2012 г.). Описаният в заповедта за премахване строеж не попада в категорията на тези, чието изграждане е допустимо в земеделски земи без промяна на предназначението им. Същият е извършен в нарушение на цитираните текстове от наредбата, а също и в противоречие с чл. 148 и чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ - без издадено разрешение за строеж, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – правното основание за постановяване на оспорената заповед, строежът е незаконен.

Данните по делото сочат, че поземленият имот е придобит от жалбоподателката през 2022г. като незастроен имот. Постройката не е отразена в кадастралната карта, приета 2019г. По данни на собственика в административното производство, постройката е изпълнена в периода август 2023г., следователно строежът не е търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), която предвижда търпимост за строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

С оглед на горните мотиви и след като се установи, че обжалваният акт е валиден, издаден в установената форма, при съобразяване с административно-производствените правила и с материалния закон, то същият е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна. Ответникът има право на разноски, но същите са заявени едва с писмената защита, което обуславя неоснователност на искането. Съгласно горецитираното ТР № 6/2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В проведеното на 28.10.2025г. съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, представител на ответника не се е явил, представена е молба за отлагане на делото, която е счетена от съда за неоснователна, предвид липса на предпоставките по чл. 139, ал.1 от АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник, III състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Р. Д., [ЕГН], срещу Заповед № РД-247/18.08.2025г. на кмета на община К*****, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на З. Р. Д. в качеството на възложител да премахне незаконен строеж „Дървен навес пристройка към жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор].местн. К**** по КККР на [населено място], община К*****.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.