Решение по КНАХД №529/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „ДИКС 94“ ЕООД, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 164 от 23.06.2025 г., постановено по АНД № 503/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 10644847, издаден от ОДМВР - Сливен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на К. П. К. – з. п. на фирма „ДИКС 94“ ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 на 08.04.2025 г. в 10:28 ч.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че е останало неясно с каква скорост се е движило МПС, предвид че в другия издаден ЕФ серия К №10645091 е посочено 83 км/ч, а в процесния – 82 км/ч. Счита, че издаването на два електронни фиша за едно и също административно нарушение нарушава правото му на защита и принципа „non bis in idem”. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба - ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Посочва, че: извършеното нарушение е безспорно установено; ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила; по-късно издаденият ЕФ серия К №10645091 е отменен с решение на Районен съд – Сливен, от което прилага копие, считайки, че на жалбоподателя не е наложено два пъти административно наказание за едно и също нарушение. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.04.2025 г. в общ. Сливен, на път ПЪРВИ КЛАС, номер 6, на кръстовището за с.Блатец се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със автоматизирано техническо средство „Celeritas MVD 2020“ с №000355С2. Същият бил позициониран в общ. Сливен, на път ПЪРВИ КЛАС, номер 6, на 409.6 км., на кръстовището за с.Блатец, насочено към гр.Бургас, където действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 и Т2-300м, извън населено място. В 10:28 часа на 08.04.2025 г. бил заснет движещ се товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“ рег. № [рег. номер] със скорост от 82 км/ч, при ограничение от 60 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на К. П. К. в графа з. п. на фирма „ДИКС 94“ ЕООД, собственик на когото е регистрирано МПС. В ЕФ било описано: движение с установена скорост от 82 км/ч – превишаване с 22 км/ч, съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с 21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че нарушението е извършено от наказаното лице. Формирал е извод, че: при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон; спазени са изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като е описано пълно нарушението и мястото на извършването му, което дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. С такива изводи Районният съд е потвърдил електронния фиш.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата е установено по безспорен начин, че на 08.04.2025 г. в 10:28 часа в общ. Сливен, на път ПЪРВИ КЛАС, номер 6, на 409.6 км., на кръстовището за с.Блатец, при ограничение за движение извън населено място - 60 км/ч максимално допустима скорост, въведено със знак В26 и Т2-300м, с автоматизирано техническо средство „Celeritas MVD 2020“ с №000355С2, насочено към гр.Бургас, било заснето движение на товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“ рег. № [рег. номер], със скорост от 82 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта от 22 км/ч за съответния участък от пътя. Не се спори, че МПС е собственост на жалбоподателя. Декларация по чл. 189, ал. 5 по ЗДвП не е попълвана.

Преценява се като неоснователно възражението на жалбоподателя, че е останало неясно с каква скорост се е движило МПС, предвид че в другия издаден ЕФ серия К №10645091 е посочено 83 км/ч, а в процесния – 82 км/ч. Видно от представеното копие на Решение №175/ 03.07.2025 г. постановено по АНД №502/ 2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, има издаден ЕФ серия К №10645091 за нарушение от същата дата, който обаче не е предмет на настоящото производство. От друга страна по делото на първоинстанционния съд по обжалване на процесния ЕФ са приобщени следните писмени доказателства: снимков материал № 011755/ 08.04.2025 г.; Протокол за използване на АТС рег. №804р-2589 с дата на използване 08.04.2025 г.; снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Протокол от проверка № 116-СГ-ИСИС/ 13.08.2024 г.; Заповед №РД-616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН; Сертификат за преминато обучение от 15.01.2024 г. От посочените се установява, че нарушението е заснето с годно и изправно автоматизирано техническо средство, като е установена скоростта на движение на заснетото МПС и е приспаднат предвиденият толеранс от 3 км/ч. Касае се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в случая „Celeritas MVD 2020“. С оглед характера на производството по издаване на ЕФ, с нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно посочени, като видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.

Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което е дало възможност на санкционираното лице да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило. Наложеното наказание съответства на фиксирания от закона размер. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушаване на принципа „non bis in idem”. С процесния ЕФ лицето е санкционирано за извършено на 08.04.2025 г. административно нарушение. Както вече беше посочено, ЕФ серия К №10645091 е за нарушение на същата дата, като видно от номерата на двата фиша, процесният е предхождащ, поради което Районният съд правилно е приел, че не се касае за санкциониране на лицето два пъти за едно и също административно нарушение. Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на първата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същият е надлежно представляван в настоящото производство от юрисконсулт, взел отношение по предмета на делото, чрез подадено писмено становище и своевременно е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 1 във вр. с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) същото следа да се определи в минимален размер от 130 лева и да се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 23.06.2025 г., постановено по АНД № 503/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „ДИКС 94“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ №17, да заплати на Областна дирекция на МВР – Сливен сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.