РЕШЕНИЕ
№…260185… 20.05.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
първа година:
Председател:
Албена Палова
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №235 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №45/26.01.2021г., постановено по гр.д.№20205220102768/2020г. по описа
на РС- П. е осъдена Община П., ЕИК *********, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2,
представлявано от Кмета Т.П., да заплати на „ДДД- П.- К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Единадесети август“ №5,
представлявано от Управителя И.Б.М., сумата от 5000лв. с ДДС, дължима по
Фактура №**********/13.10.2016г., издадена за изпълнена работа по Договор №597/20.04.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-
09.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата от 4203,12лв., представляваща
лихва за забава върху просрочената главница в размер на 17928лв. по Договор
№597/20.04.2015г. за периода от 09.10.2017г. до 30.01.2020г.; сумата от
352,78лв., представляваща лихва за забава върху просрочения остатък от
главницата в размер на 5000лв. по Договор №597/20.04.2015г. за периода от
30.01.2020г.; сумата от 17868лв. с ДДС, дължим
по Фактура №**********/05.12.2016г., издадена за изпълнена работа по Договор №946/23.06.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 09.10.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата от 5444,77лв., представляваща законна
лихва върху просрочената главница по Договор № 946/23.06.2015г. за периода от
09.10.2017г. до датата на предявяване на исковата молба- 09.10.2020г., като е
отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава върху просрочената главница в
размер на 17928лв. по Договор №597/20.04.2015г. за разликата над 4203,12лв. до
предявения размер от 5846,52лв. и за периода от 13.11.2016г. до 08.10.2017г.;
иска за заплащане на законна лихва върху просрочената главница по Договор
№946/23.06.2015г. за разликата над 5444,77лв. до предявения размер от
6819,61лв. и за периода от 05.01.2017г. до 08.10.2017г.; иска за заплащане на
сумата от 5976лв. с ДДС, дължима по Фактура №**********/15.11.2016г., издадена
за изпълнена работа по Договор №635/29.04.2015г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и иска за
заплащане на сумата от 2353,88лв., представляваща законна лихва върху просрочената
главница по Договор №635/29.04.2015г. за периода от 22.11.2016г. до предявяване
на иска.
Осъдена
е Община П., ЕИК 00351736, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2, представлявана от Кмета
Т.П., да заплати на “ДДД- П.- К.“ ЕООД, ИИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Единадесети август“ №5, представлявано от Управителя И.Б.М.,
разноски за държавна такса в размер на 1314,75лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 2519,97лв.
Осъден е „ДДД- П.- К.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Единадесети
август“ №5, представлявано от Управителя И.Б.М., да заплати на Община П., ЕИК
00351736, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2, представлявана от Кмета Т.П., разноски
за юрисК.ско възнаграждение в размер на 51,33лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от „ДДД- П.-К.“ ЕООД, чрез адв. М.- преупълномощен от Адвокатско
дружество „М. и П.“ в частта му, в която съдът е отхвърлил иска на
жалбоподателят за заплащане на сумата от 5976лв. с ДДС, дължима по Фактура №**********/15.11.2016г.,
издадена за изпълнена работа по Договор №635/29.0.2015г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и иска за
заплащане на сумата от 2353,88лв., представляваща законна лихва върху просрочената
главница по Договор №635/29.04.2015г. за периода от 22.11.2016г. до предявяване
на иска, както и в частта на решението за разноските, съразмерно, така
отхвърлените искове.
Твърди се, че
първоинстанционното решение, в така обжалваната му част е неправилно-
постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Относно нарушението на закона
се сочи, че за да постанови така обжалваната част на решението съдът е приел,
че процесното задължение на Възложителя по Договор №635/2.04.2015г.,
представлява периодично плащане и за него е приложима кратката погасителна
давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Приема се, че този извод е в
противоречие на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и задължителната съдебна практика на ВКС
относно тълкуването за периодични плащания, като в настоящия казус, такава
периодичност не е била договорена между страните в процесния договор
№635/29.04.2015г.
Твърди се, че в последният
липсва клауза за конкретен интервал от време, който да е предварително уговорен
в самия договор, в който следва да се извършват периодични плащания, нито
предварително е било договорено между страните, каквато и да е периодичност на отчитане
на извършената работа.
Сочи се, че съдът неправилно е
интерпретирал процесния договор, че плащанията били „определяеми“- „ежемесечно,
в седмодневен срок след представяне на двустранно подписан протокол и фактура“.
Визира се, че в процесният
договор няма клауза, която да вменява ежемесечно отчитане, а вместо това е
договорено в чл.14, ал. 4 от процесния договор, че плащането става „след
изготвен двустранно подписан протокол и издадена фактура“, за извършването на
които действия не е била предвидена предварително никаква периодичност, поради
което посочения „седмодневен срок“ по същата причина е лишен от предварително
установена периодичност, каквато се изисква от ЗЗД и задължителната съдебна
практика.
Приема се, че като е
интерпретирал неправилно процесния договор и не е съобразил липсата в него на
предварителна договорка относно интервалите от време, в които настъпва
изискуемостта на процесните вземания, съдът е постановил решението в
обжалваната му част в нарушение на закона.
Твърди се, че съдът не е
приложил правилно закона относно погасяването на процесната главница с кратката
погасителна давност, поради което в противоречие на закона е отхвърлил като
погасено изцяло и акцесорното процесно вземане на законовата лихва върху тази
процесна главница по Договор №635/29.04.2015г.- от датата на забава до
предявяване на иска.
Относно съществените нарушения
на съдопроизводствените правила се твърди, че съдът не е изпълнил процесуалното
си задължение да обсъди всички доводи изложени от страната и в конкретния
случай, тези на жалбоподателя за това, че процесното вземане по Договор
№635/29.04.2015г. няма характер на предварително договорена периодичност, в
която да се плаща, т.е. няма предварително определени или определяеми интервали
от време за изискуемост на процесните вземания, тъй като моментът на възникване
на задължението за плащане не е определен времево, а в зависимост от
съставянето и предоставянето на Възложителя на определени документи, без за
това съставяне и предоставяне да има предварително определени задължителни
интервали от време, за което страните да са постигнали писмено съгласие.
Относно необосноваността се
визира, че фактическите изводи за определяемост и ежемесечност на плащанията са
в противоречие на логическите правила. Цитира се разпоредбата на чл.14, ал.4 от
процесния договор от която следва да се приема, че изводът на съда за
предварително договорен интервал на плащане е в противоречие с клаузите на
договора.
Искането е за отмяна на
решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част, като се постанови
ново решение, с което да се уважат исковете на жалбоподателя, със следващите се
от това законови последици.
Моли се за присъждане на
разноските в производството пред двете съдебни инстанции.
В срокът по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Община П..
Счита се, че решението на
районният съд в обжалваната му част е правилно, тъй като е постановено в
съответствие с материалния закон., като правилно е приложена материалната норма
на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, като се е съобразил с трайната съдебна практика, както
и със задължителната практика по чл.290 от ГПК, както и с ТР № 3/18.05.2012г.
по тълк.д.№3/2011г., на ВКС, ОСГТК, относно понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
Твърди се, че решението на първата
инстанция в обжалваната му част е правилно, тъй като не е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано.
В този смисъл се излагат
съображения, които дават основание да се приеме, че подадената жалба се явява
неоснователна.
Искането е да се потвърди
обжалваната част от Решение №45/26.01.2021г. на РС- П., с което са отхвърлени
исковете на „ДДД- П.-К.“ ЕООД по Договор №635/29.04.2015г. срещу Община П..
Моли се за присъждане на
направените от Община П. разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание,
жалбоподателят „ДДД- П.- К.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се
явява. За същият се явява процесуалния му представител- адв.М.- редовно
упълномощен. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба с
изложените в нея съображения, като се моли да се приложи закона и
задължителната съдебна практика. В този смисъл се моли за постановяване на
решение с присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата-
Община П. се явява процесуалния представител на същия- юриск.Г.. От страна на
последната се поддържа отговора на подадената въззивна жалба. Моли се за
постановяване на решение, с което да се потвърди в обжалваната част
първоинстанционноо решение, като правилно и обосновано. В представена в срок
писмена защита са изложени съображения в тази насока.
Моли се за присъждане на юрисК.ско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният
съд от страна на ищецът ДДД- П.- К.“ ЕООД чрез пълномощника адвокат М. е подадена
искова молба, против Община П. за заплащане на сумата от 5 000лв. с ДДС,
дължима по фактура №**********/13.10.2016г. за изпълнена работа по дератизация
на тревни площи и канализационни шахти на територията на Община П. по Договор №597/20.04.2015г.;
сумата от 5 846,52лв., представляваща законна лихва върху просрочената главница
в размер на 17928лв. за периода от 13.11.2016г. до 30.01.2020г; сумата от
352,78лв., представляваща законна лихва върху просрочения остатък от главницата
в размер на 5 000лв. за периода от 30.01.2020г. до датата на подаване на
исковата молба в съда; сумата от 5 976лв. с ДДС, дължима по фактура №**********/15.11.2016г.
за изпълнена работа по сградна дезинсекция и сградна дератизация на територията
на Община П. по Договор №635/29.04.2015г; сумата от 2 353,88лв., представляваща
законна лихва върху просрочената главница за периода от 22.11.2016г. до предявяване
на иска; сумата от 17 868лв. с ДДС, дължима по фактура №**********/05.12.2016г.
за изпълнена работа по влажна аерозолна обработка на открити площи, храстова и
дървена растителност в парк „Стадиона“ и парк „О.“- гр.П. по Договор
№946/23.06.2015г.; сумата от 6 819,61лв., представляваща законна лихва върху
просрочената главница за периода от 05.01.2017г. до предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на делото до
окончателното им изплащане.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Община П. е подаден писмен отговор в който се
приема становище, че исковете са допустими, но неоснователни.
Признава се
сключването на посочените в исковата молба договори с ищеца, но се твърди, че в
Договор №635/29.04.2015г. плащането на цената е уговорено като периодично плащане.
В тази връзка се прави възражение за погасяване по давност, както на
претендираната главница, така и на лихвата за забава по този договор с
тригодишна давност. Прави се възражение за погасяване по давност на лихвата за
забава и по останалите два договора- Договор №597/20.04.2015г. и Договор
№946/23.06.2015г.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Няма спор между
страните по делото, че същите са сключили Договор №597/20.04.2015г., по силата
на който възложителят Община П. е възложил, а изпълнителят „ДДД- П.- К.“ ЕООД е
приел да извърши услуги по открита и канална дератизация на територията на гр.П.
и почивна база „Слънчева поляна“, местност „Ш.П.“ в Община Батак, разположена
на 85км. от гр.П., включваща дейности и срокове на изпълнение, както следва:
двукратна открита дератизация в парк „О.“, парк „Минерална баня“, парк „Градска
градина“, парк- мост „Атлантик“ и почивна база „Слънчева поляна“, местност „Ш.П.“
в Община Батак-разположена на 85км. от гр.П. с обща площ 145дка, първа
дератизация в периода от 01.06.2015г. до 30.07.2015г. и втора дератизация в
периода от 01.10.2015г. до 30.11.2015г. при поставяне на минимум 40бр. отровни
хранителни примамки на дка и двукратна канална дератизация на около 750
отводнителни шахти на територията на гр.П., първа дератизация в периода от
01.06.2015г. до 30.07.2015г. и втора дератизация в периода от 01.10.2015г. до
30.11.2015г. при поставяне на минимум 3бр. отровни хранителни примамки на
шахта. При осъществяване предмета на договора, възложителят се е задължил да
изплати па изпълнителя договорените суми за извършените дейности в брой или по
банкова сметка, *** подписан окончателен констативен протокол за извършената
дейност. Общата договорена сума е в размер на 14940лв. без ДДС и авансово
плащане. Сумата е формирана по отделните дейности, както следва: канална
дератизация- 4500лв. и открита дератизация- 10440лв. Изплащането е след
изготвен двустранно подпиран констативен протокол и издадена фактура за
извършената работа- в едномесечен срок след представянето им на възложителя.
В изпълнение на
договора се установява, че изпълнителят „ДДД- П.- К.“ EOOД е съставил
констативни протоколи за извършена дератизация на територията на Община П. от
07.08.2015г. и 15.12.2015г., които са двустранно подписани, като е издал
фактура №**********/13.10.2016г. на стойност 14940лв. без ДДС или 17928лв. с
ДДС.
Няма спор, че между
страните по делото е сключен и Договор №635/29.04.2015г., по силата на който
възложителят Община П. е възложил, а изпълнителят „ДДД- П.- К.“ ЕООД е приел да
извърши услуги по сградна дезинсекция и сградна дератизация на обекти общинска
собственост на територията на гр.П., включващи дейности и срокове за
изпълнение, както следва: двукратна сградна дезинсекция включваща обработка на
обектите но приложение №1, първа дезинсекция в периода от 15.05.2015г. до
30.06.2015г. и втора в периода от 01.09.2015г. до 15.11.2015г., както и сградна
дезинсекция включваща ежемесечни визитации и манипулации, като броя на
обработките е в зависимост от биологичната популация на появилите се инсекти и
гарантиращ техния минимален праг на разпространение, но не по- малко от веднъж
месечно в обектите по приложение №3 и двукратна сградна дератизация на обектите
по приложения №1, №2- първа дератизация; в периода от 15.05.2015г. до
30.06.2015г. и втора в периода от 01.09.2015г. до 15.11.2015г, както и сградна
дератизация включваща ежемесечни визитации и манипулации, като броя на
обработките е в зависимост от биологичната популация на появилите се гризачи и
гарантиращ техният минимален праг на разпространение, но не по- малко от веднъж
месечно в обектите по приложение №3. При осъществяване предмета на договора
възложителят се е задължил да изплати на изпълнителя договорените суми за
извършените дейности в брой или по банкова сметка, *** подписан окончателен констативен
протокол за извършената дейност. Общата договорена сума е 14 940лв. без ДДС и
без авансово плащане. Сумата е платима на дванадесет равни месечни абонаментни
такси в размер на 1245лв. Уговорено е изплащането да се извършва след изготвен
двустранно подписан констативен протокол и издадена фактура за извършената
дейност- в седемдневен срок след представянето й на възложителя.
Установява се,
че в изпълнение на договора, изпълнителят „ДДД- П.-К.“ ЕО№Д е съставил
констативни протоколи за извършена сградна дезинсекция и сградна дератизация на
територията на гр.П. от 13.11.2015г., 15.12.2015г. и 19.01.2016г., които са
двустранно подписани, като е издал фактура №**********/15.11.2016г., на
стойност 4980лв. без ДДС или 5 976лв. с ДДС.
Установява се,
че страните са сключили и Договор №946/23.06.2015г., по силата на който,
възложителят Община П. е възложил, а изпълнителят „ДДД- П.- К.“ ЕООД е приел да
извърши услуги по третиране на открити площи в парк „Стадиона“, парк „О.“ и по
протежение на канал „Паша арк“ чрез влажни аерозолки методи срещу източници и
преносители на остри вирусни инфекции /комари и мухи/, включващи дейности и
срокове на изпълнение както следва: двукратна влажна аерозолна обработка на открити
площи, храстова и дървесна растителност в парк „Стадиона“ и парк „О.“, както и
биотопи в сухия/северен/ ръкав на река „Марица“ и по протежение на канал „Паша
арк“, първа обработка в периода от 01.07.2015г. до 30.07.2015г. и втора
обработка в периода от 15.08.2015г. до 30.09.2015г. При осъществяване предмета
на договора, възложителят се е задължил да изплати па изпълнителя договорените
суми за извършените дейности в брой или по банкова сметка, *** подписан
окончателен констативен протокол за извършената дейност. Общата договорена сума
е 14 890лв. без ДДС и авансово плащане. Уговорено е изплащането да се извършва
след изготвен двустранно подписан констатитивен протокол и издадена фактура за
извършената дейност- в едномесечен срок след представянето им на възложителя.
В изпълнение на
договора, изпълнителят „ДДД- П.- К.“ ЕООД е съставил констативен протокол за
извършена влажна аерозолна обработка на открити площи, храстова и дървесна
растителност в парк „Стадиона“ и парк „О.“- гр.П. от 13.11.2015г., който е
двустранно подписан, като е издал фактура №**********/05.12.2016г. на стойност
14 890лв. без ДДС или 17 868лв. с ДДС.
Видно от писмо
от 30.01.2019г. се установява, че ответникът Община П. на основание ЗСч и във
връзка с годишна инвентаризация е поискал потвърждение на задълженията към
„ДДД- П.- К.“ ЕООД, включително задълженията по фактура
№**********/13.10.2016г. и фактура №**********/15.11.2016г. Фактура №**********
е посочена с дата 15.11.2016г.
Видно от Покана
с №18-00-1154/07.08.2020г. „ДДД- П.- К.“ ЕООД е поканил Община П. да изплати
задълженията по фактура №**********/13.10.2016г., фактура №**********/15.11.2016г.
и фактура №**********/05.12.2016г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата
е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че решението в неговата обжалвана част,
а именно в частта с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата
от 5976лв. с ДДС, дължима по Фактура №**********/15.11.2016г., издадена за
изпълнена работа по Договор №635/29.04.2015г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и иска за
заплащане на сумата от 2353,88лв., представляваща законна лихва върху
просрочената главница по Договор №635/29.04.2015г. за периода от 22.11.2016г.
до предявяване на иск е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата се явява неоснователна.
В останалата му уважителна част, с която предявения иск от ищецът
против ответника е уважен за сумата от 5000лв. с ДДС, дължима по Фактура
№**********/13.10.2016г., издадена за изпълнена работа по Договор
№597/20.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба- 09.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата от
4203,12лв., представляваща лихва за забава върху просрочената главница в размер
на 17928лв. по Договор №597/20.04.2015г. за периода от 09.10.2017г. до 30.01.2020г.;
сумата от 352,78лв., представляваща лихва за забава върху просрочения остатък
от главницата в размер на 5000лв. по Договор №597/20.04.2015г. за периода от
30.01.2020г.; сумата от 17868лв. с ДДС,
дължим по Фактура №**********/05.12.2016г., издадена за изпълнена работа по
Договор №946/23.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба - 09.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата от
5444,77лв., представляваща законна лихва върху просрочената главница по Договор
№ 946/23.06.2015г. за периода от 09.10.2017г. до датата на предявяване на
исковата молба- 09.10.2020г., съответно отхвърлителна част, касаеща
отхвърлянето на иска за заплащане на лихва за забава върху просрочената
главница в размер на 17928лв. по Договор №597/20.04.2015г. за разликата над
4203,12лв. до предявения размер от 5846,52лв. и за периода от 13.11.2016г. до
08.10.2017г.; иска за заплащане на законна лихва върху просрочената главница по
Договор №946/23.06.2015г. за разликата над 5444,77лв. до предявения размер от
6819,61лв. и за периода от 05.01.2017г. до 08.10.2017г., първоинстанционното
решение не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в
законна сила.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната
квалификация на предявения иск, като такъв по чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно обсъждане
на събраните в производството доказателства, достига до същите правни изводи изведени
от първата инстанция за да отхвърли предявения иск в обжалваната му част.
В този аспект няма основание последната
да не приеме изцяло доводите на районния съд в тази насока, които не счита да
ги преповтаря, като ги препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
Спорният момент
пред настоящата инстанция, който е поставен и пред първоинстанционния съд е
възражението за погасяване по давност на лихвите да забава относимо в случая
единствено за сумите по обжалваната част на решението и съдържанието на
понятието „периодични плащания“, с оглед на договорките установени в процесния
Договор №635/29.04.2015г.
Не може да има
спор, че съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са разяснени в
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по
тълк.дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Според постановките на тълкувателното
решение, „периодично” е това плащане, което не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи; Задължението е за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен
срок, като неговото задължение е за повтарящо се изпълнение; Множеството
престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично,
като размерът на задължението за плащане няма отношение към характеристиката му
като периодично; Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт; Отличителна черта на периодичните плащания е
предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото
се задължение трябва да бъде изпълнено, при предварително определен падеж. В ТР
3/2011г. е изведен извод, че понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Въз основа на
тези постановки и относими към уговорките в процесния Договор под
№635/29.04.2015г. следва да се приеме за неоснователно възражението, че в него
липсва клауза за конкретен интервал от време, който да е предварително уговорен
в самия договор, в който следва да се извършват периодични плащания, нито
предварително е било договорено между страните, каквато и да е периодичност на
отчитане на работата.
В тази насока
следва да се посочи, че в чл.1 от цитирания по- горе договор изрично е
посочено, че услугата е извършване на сградна дезинсекция и сградна дератизация
на обекти, общинска собственост на територията на гр.П., като възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извършва посочената услуга в уговорените срокове,
като е уговорено в чл.1 от договора да извършва сградна дезинсекция, включваща
ежемесечни визитации и манипулации, като броя на обработките е не по-малко от
веднъж месечно в обектите по приложение №3.
Тези данни
категорично извеждат основание за извод, че услугата, която предоставя
изпълнителят е периодична- ежемесечно, поради което е и уговорено периодично
възнаграждение в чл.14, ал. 2 от договора- дванадесет равни месечни абонаментни
такси, след изготвен двустранно подписан констативен протокол и издадена
фактура за извършената дейност.
Не е оспорен
факта на издадената фактура №********** от 15.11.2016г., на стойност 5976лв., с
ДДС. В същата ясно е посочено, че услугата е: Извършена сградна дезинсекция и
сградна дератизация в детските градини на територията на гр.П., за м.септември,
октомври, ноември, декември 2015г. с материали на изпълнителя, съгласно Договор
№635/29.04.2015г. Не е спорно, че тази фактура е издадена въз основа на
двустранно подписани протоколи, които са приети като доказателства по делото и
които са за съответните месеци.
При тези данни
следва да се приема, че в този договор е уговорено, не еднократно, не
единствено плащане, а напротив, то е „периодично“.
Няма основание
да се приеме възражението в насока, че съдът неправилно е интерпретирал
процесния договор, че плащанията били „определяеми“- „ежемесечно, в седмодневен
срок след представяне на двустранно подписан протокол и фактура.
В тази връзка
следва да се посочи отново, че се касае за изпълнение на периодично повтарящи
се престации /всеки месец в продължение на 12 /дванадесет/ месеца- чл.3 от
договора/ за предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и
същи правопораждащ факт- договора, като приемането от възложителя на работата
не съставлява самостоятелен правопораждащ факт извън сключения договор, както
неправилно твърди ищеца.
Няма основание
да не се приеме, че падежът на плащанията настъпва периодично и те са
предварително определяеми, тъй като в Раздел I, „Общи условия на договора“ на
Договор № 635/29.04.2015г. страните ясно са разписали, че изпълнителят дължи
повтарящи се задължения за дезинсекция и дератизация, като са определили
предварително периодите за извършване на услугата и са уточнили, че в обектите
по Приложение №3 тези дейности трябва да бъдат извършвани „не по-малко от
веднъж месечно“, а в останалите обекти с изключение на тези по Приложение №1,
трябва да извършват ежемесечни визитации и манипулации като обработките са в
зависимост от биологичната популация.
Ето защо следва
да се приема, че ищецът дължи престация на пари не еднократно, а ежемесечно на
равни абонаментни такси.
В този смисъл,
няма основание да се приеме, че в процесния договор няма клауза, която да
вменява ежемесечно отчитане.
Съответно няма
основание да се приемат и възраженията за необоснованост на постановеното
решение в неговата обжалвана част.
Първоинстанционният
съд е обосновал възраженията определящи съществото на спора, като правилно е
приел, че страните по Договор №635/29.04.2015г. са уговорили периодични
плащания, поради което е приложима в конкретния казус нормата на чл.111, б.“в“
от ЗЗД, съгласно която с изтичането на тригодишната давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, каквито са
установени в случая.
При тези
съображения в насока неприемане възраженията изложени във въззивната жалба и
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението в неговата обжалвана част, с която е която е
отхвърлен иска за заплащане на сумата от 5976лв. с ДДС, дължима по Фактура
№**********/15.11.2016г., издадена за изпълнена работа по Договор
№635/29.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане и иска за заплащане на сумата от
2353,88лв., представляваща законна лихва върху просрочената главница по Договор
№635/29.04.2015г. за периода от 22.11.2016г. до предявяване на иска, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба,
като неоснователна следва да се остави без уважение.
В останалата му уважителна,
съответно отхвърлителна част, решението на първоинстанционният съд не е
обжалвано от страните по делото, с оглед на което е влязло в законна сила.
При този изход
на делото, в тежест на жалбоподателят следва да се присъди юрисК.ско
възнаграждение в полза на Община П. в размер на 50лв.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №45/26.01.2021г., постановено по гр.д.№20205220102768/2020г.
по описа на РС- П., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ДДД- П.-
К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“Единадесети август“ №5, представлявано от Управителя И.Б.М., да ЗАПЛАТИ на Община П., ЕИК 00351736, с
адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2, представлявана от Кмета Т.П., разноски за юрисК.ско възнаграждение
в размер на 50лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.