Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 24.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12307 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от М.Ж.А. срещу З. „А.“ АД, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 13,05,2014год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на
13,05,2014год., около 04:00часа,
на пътя Бяла-Ботевград, в близост до с.Козар, общ. Белене, обл.
Плевен, товарен автомобил „Пежо
Боксер“, с ДК № ******, управляван от А.Ц.А.внезапно навлязъл в лентата за
насрещно движение и осъществил удар с товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с ДКН ******, управляван от Ж.Ж.– син на ищцата. В резултат на произшествието починали
и двамата водачи на моторните превозни средства. В образуваното по случая
досъдебно производство с №С-97/2014год. по описа на Окръжна прокуратура гр.Плевен било установено, че вина за произшествието
има водачът на товарен автомобил „Пежо Боксер“, с ДК № ******-А.А.. Твърди се ищцата, в качеството на родител на починалия Ж.
да е претърпяла неимуществени вреди подлежащи на обезщетение. Поддържа
деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното
дружество, поради което е пасивно материалноправно
легитимиран по прекия иск на ищцата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД А.в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и водача на товарен автомобил Пежо Боксер към датата на събитието. Оспорва наличието на осъществено противоправно деяние от страна на застрахования водач. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилата смърт на Ж.Ж.А.. Релевира доводи за съпричиняване от страна на починалото лице, което се е движило с несъобразена с пътните условия скорост и е било без поставен предпазен колан. В условията на евентуалност навежда доводи за връзка на здравословното състояние на Ж.А. и леталния изход. Поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва началния момент, от който дължи законна лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните доказателства по делото се установява да е настъпило ПТП на 13,05,2014год. , на път ПП І-3, км 42+950, с участието на товарен автомобил „Пежо Боксер“, с ДК № ******, управляван от А.Ц.А.и товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с ДКН ******, управляван от Ж.Ж..
Видно от постановление за прекратяване на наказателното производство от 25,03,2015год. на Окръжна прокуратура Плевен е прекратено досъдебно производство с №С-97/2014год. по описа на ОП Плевен поради смърт на дееца А.А.за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност между
ответното дружество и водачът на Товарен автомобил Пежо към датата на
застрахователното събитие-13,05,2014год./прието за безспорно обстоятелство по
реда на чл.146 от ГПК с определение от 06,03,2018год. /
Видно от удостоверение за раждане на Община Добрич,
гр.Добрич ищцата се легитимира като правоимащо лице по
претенцията за неимуществени вреди във връзка смъртта на починалия-негов
родител/т.2 от ПП на ВС №4/1961год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че причина за смъртта на Ж.Ж.А. е
тежка комбинирана черепномозъчна травма, гръдна травма и коремна травма, довели
до множество счупени кости, увреждания на вътрешни органи,
травматичен шок от последвалата остра кръвозагуба. Леталния изход е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Причинените травматични
увреждания налагат извод лицето да е било без поставен предпазен колан. В съдебно заседание се излага становище леталния изход за
пострадалия да е могъл да настъпи и при поставен предпазен колан.
От изслушаното заключение на съдебна
автотехническа експертиза неоспорено от страните и прието от съдът, което като
обективно изготвено следва да бъде ценено при постановяване на съдебния акт се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП, а именно: на 13,05,2014год., на път I-3, гр.Бяла
гр.Ботевград, на км. 42+950, на прав пътен участък. Път І-3 се състои от едно
платно и е предназначен за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка
посока има по една пътна лента, разделени с единична непрекъсната линия.
ПТП е настъпило в светлата част от
денонощието с добра видимост. Процесният
товарен автомобил „Ситроен “, се е движил по път І-3 в дясната пътна лента, с
посока гр. Бяла-гр.Плевен със скорост на
движение от 93км.ч., приближавайки към мястото на ПТП, като в същото време в пътната
лента за насрещно движение и срещу него
се е движил товарен автомобил Пежо. По неизвестни причини водачът на товарен
автомобил Пежо, движещ се със скорост от 110км.ч., е отклонил управлявания от
него автомобил в ляво и е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Водачът на товарен автомобил Ситроен е реагирал с
аварийно спиране, но въпреки това се е
реализирал удар между двата автомобила.
Двата автомобила са се ударили челно с предните си части предимно от
левите си страни. След удара З.ната част на товарен автомобил Пежо се е завъртяла на дясно и автомобилът е продължил движението
си в първоначалната му посока и под ъгъл 20градуса на дясно. Причина за
произшествието са субективните действия на водача на товарен автомобил Пежо-А.А.,
който е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която попътно се е движил товарен
автомобил Ситроен. Произшествието е било
непредотвратимо за водача на товарен автомобил Ситроен, който е
предприел аварийно спиране.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Т.П., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира да е осъществено противоправно деяние от
страна на водача на товарен автомобил Пежо,
който нарушил правилата за движение по пътищата –Чл. 16, ал.(1), т.1 от ЗДВП,
съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза
и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне; Чл.20, ал.(1) от ЗДВП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо настоящия състав
намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото З.ължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото З.ължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищцата, в качеството на родител е активно материалноправно
легитимирана да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на сина
си. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
от увреденото лице неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 120000.00лв. При определяне
на същите, съдът
съобрази родствената
връзка между ищцата и пострадалия/родител-син/, възрастта на ищцата и починалия
/52год./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента много близки
отношения между тях, живели в общо домакинство, обстоятелството, че ищцата изключително
тежко приела загубата на родния си син, непреодоляна и към момента; фактът, че
нелепата загуба на синът й я е лишила от очакването синът й да полага грижи за
нея предвид напредналата й възраст. Същевременно размерът на обезщетението е
съобразен с лимитите на застрахователната отговорност и съществуващата към
датата на инцидента обществено икономическа ситуация в страната.
За недоказано
по делото съдът намира релевираното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на чл.137а от ЗДВП/ ред.ДВ, бр.68/2013год./, съглсно
който - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Действително съгласно
заключението на изслушаната СМЕ се
налага извод, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Въпреки
това при съобразяване тълкуването дадено с
Р.67/15,05,2014год., по т.д. №1873/Т.К, І ТО на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което
дори да се
приеме за установено нарушение от страна
пострадалия на правилата за движение,
то същото следва да бъде
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, настоящия състав намира ответникът да не е доказал
поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на увредата. При
изслушване на заключението вещото лице
–медик сочи, че и при поставен колан е възможно да настъпи летален изход за
пострадалия. Т.е. за да се приеме приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ответникът
следва да докаже, че ползването на предпазен колан би било сигурно условие, за
да предотврати настъпването на смъртта на пострадалия, което не е доказано от
ответното дружество. Ето защо възражението
за съпричиняване е неоснователно.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -13,05,2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност относно вземането за лихва е
основателно. С оглед датата на депозиране на исковата молба на 26,09,2017год.
приложимата тригодишна давност е изтекла за вземания за периода преди 26,09,2014год.,
поради което претенцията за периода от 13,05,2014год. до 25,09,2014год. е
неоснователна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 5016,00лв., от които 4800,00лв. -
държавна такса и 216,00лв. от общо 360,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски съобразно уважената част от иска, тъй като
не са извършени.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 120,00лв. от общо 300,00лв., от които 200,00лв.-в.л.
и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адв.С.Б.С. се дължи адв.хонорар
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и
съобразно уважената част от иска в размер на 3318,00лв. от общия размер-5530,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Ж. А., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 120000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ж.Ж.А., настъпила по повод възникнало на 13.05.2014г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 26,09,2014г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата над 120000,00лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв.
като неоснователна, както и за законна лихва за периода от 13,05,2014год. до
25,09,2014год. като погасена по давност.
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 5016,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адв.С.Б.С. на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 3318,00лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Ж. А., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ЗАД"А."АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 120,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: