РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110213318 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Б. Г. ИВ. с ЕГН ********** със
съдебен адрес в гр. С., ул."Д. Г." № *, срещу Наказателно постановление N
19-4332-021017 от 16.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към
СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2
от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП ; 2.
на основание чл. 185 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на
чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
се представляв.
В жалбата сочи, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и наказанието е
несправедливо.
1
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата на Б. Г. ИВ. с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление N 19-4332-021017 от 16.10.2019г. , издадено от ВПД началник
сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от
лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за
установено следното:
На ***г., около *** часа, в гр. С., по ул. “Д. б.” с посока на движението
от бул.‘‘Л. ш.‘‘ към ул. „С.“ жалбоподателя управлявал лек автомобил рег. №
***.
Района на кръстовището с ул. “Й. Х.” бил сигнализиран с пътен знак В
2, обозначаващ предимството на движещите се по по ул. “Й. Х.” .
Около ***ч. и независимо от поставения пътен знак жалбоподателят не
пропуснал, движещия се по ул. “Й. Х.” л.а.‘‘М. П.‘‘ с рег. ***, управляван от
св. Г.Б., след което настъпило ПТП.
На място пристигнали служители на ОПП СДВР, като от проверката на
документите на водачите се установило, че Б.И. не притежава СУМПС.
Била извършена проверка , от която се установило, че свидетелството за
правоуправление на И. е изтекло и същият е неправоспособен водач на МПС.
На място бил изготвен протокол за ПТП № 1731841 от 26.09.2019г. и
участниците попълнили съответните декларации.
В декларацията си жалбоподателят собственоръчно написал, че
кръстовището е регулирано с пътни знаци , но е забелязал другия автомобил в
момента на удара.
В резултат от констатциите на място Р.Г. – служител на ОПП СДВР
съставил акт за установяване на административно нарушение серия АА №
2
415662/26.09.2019г. срещу Б.И. за нарушения по чл. 6, т. 1, пр. 3, чл. 150А,
ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят заявил , че няма възражения.
Такива не постъпили и в тридневния законоустановен срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП N 19-4332-
021017 от 16.10.2019г. от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП ; 2. на
основание чл. 185 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство
пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред
съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Съдът счита, че описанието на нарушенията по чл. 6, т. 1, пр. 3 и чл.
3
150А, ал. 1 от ЗДвП и обстоятелствата при извършването им са достатъчно
конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти,
поради което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл.
42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано са нарушенията и обстоятелствата,
при които те са извършени, посочени са нарушените законови разпоредба и
нормите, въз основа, на които са определени санкциите.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия АА № 415662, който е съставен от младши автоконтрольор
при СДВР, в съответствие с материалната и териториална компетентност на
същия, съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. Въз основа на него е издадено и процесното НП, което също
е съставено от надлежно оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12
от ЗДвП.
Не се констатират нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН, относно съставянето на АУАН и издаването на НП.
С обжалваното Наказателно постановление N 19-4332-021017 от
16.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“ на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 11. на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП ; 2. на основание чл. 185 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП;
3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена
и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
4
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
И. е ангажирана правилно.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Г.Б., като и на база доказателствата,
съдържащи се в делото.
Съдът кредитира в пълна степен показанията на свидетеля св.Б., като
намира същите за последователни, вътрешно безпротиворечиви логични и
съответни на събраните писмени доказателства.
Св.Б. дава подробни показания за цялостната обстановка при
настъпване на процесното ПТП.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка , описана в
АУАН и НП не е обективна не почиват на доказателствата.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказания – глоба във фиксиран от закона размер
от 200лв.
По делото е установено безспорно от представената по делото справка-
картон на водача И., че същият няма СУМПС(същото е с изтекъл срок, като
преди това е било отнето).
В този смисъл правилно контролният орган е ангажирал отговорността
на И. за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, а АНО му е наложил
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от
ЗДвП.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
5
сравнение с други подобни случай.
От една страна следва да се държи сметка, че с поведението си
жалбоподателят И. е създал условия и е реализирал ПТП, а наред с това,
видно от справката картон на водача, същият е многократно санкциониран за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата, но това не го е
възпряло да управлява МПС като неправоспособен.
Що се отнася до нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът
намира ,че същото не е извършено.
Дококото нарушителят е неправоспособен водач, същият няма как да има
задължение да представя СУМПС.
В тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и т. 5 и ал. 3, т. 1 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 19-4332-021017 от
16.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, в
частта му , с която на Б. Г. ИВ. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и го
ПОТВЪРЖДАВА в останалите му части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6