№ 90624
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110130168 по описа за 2025 година
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си
задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката
Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка
неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за
такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените
по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност
на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи
от договора за него, както и на свързания с него договор за поръчителство.
В договора е налице неравноправна клауза- за неустойка за
непредставяне на обезпечение, която има характер на допълнително
възнаграждение за кредитора и която като разход не е включена в ГПР, и
води до недействителност на посочения в договора ГПР и до дължимост
единствено на главницата по договора и отпадане на останалите
задължения.
Горният извод не се променя от твърдението на заявителя
кредитодател, че с негово писмо обявено на сайта му, всички клаузи за
неустойка поради непредоставяне на обезпечение са отпаднали от
договорите.
На първо място, горното извънсъдебно изявление на кредитора не
може да се приеме за валидно изменение на процесния договор.
На второ място, дори да се приеме, че изявлението на кредитора
обвързва и настоящия длъжник, то това последващо действие на
кредитора, не води до отпадане на неравноправността на договора за
кредит, тъй като тя се преценява към момента на сключване на договора -
така т. 3 на Тълкувателно решение № 3/2009 г. от 15.06.2010 г. по т.д.
№1/2010 г. на ОСТК.
В горния смисъл е практиката на СЕС.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 20 септември 2017 година, по
1
дело C‑186/16, в диспозитива в т. 3 приема, че “Член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при
отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът
е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на
по-нататъшното му изпълнение.” В този смисъл са решение от 9 юли 2015
г., Bucura, C‑348/14, EU:C:2015:447, т. 48; Решение от 9 ноември 2010 г.
(голям състав), VB Pénzügyi Lízing (C-137/08, EU:C:2010:659) т. 42 и 43;
Решение от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring (C-51/17,
EU:C:2018:750); Решение от 21 януари 2015 г., Unicaja Banco и Caixabank
(C-482/13, C-484/13, C-485/13 и C-487/13, EU:C:2015:21 и др.
На трето място, отказът на кредитора от процесната неустойка се
тълкува от съда като опит да се заобиколят императивните правила във
връзка необходимостта съдът да провери начина на изчисление на ГПР и
изпълнението на задължението на кредитора при сключване на договора
да информира потребителя за всички разходи по кредита.
По същество, клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение:
Съгласно приложените по делото Погасителен план и Тарифа на таксите
за допълнителните услуги, предоставяни от „заявителя, дължимата неустойка
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е била
предварително изчислена на вноски, наред с погасителните вноски по
кредита. Това е допълнителен аргумент, че на кредитора е било предварително
известно, че този разход ще възникне и е следвало да бъде включен при
определяне на ГПР.
Съдът приема, че така уговореното възнаграждение няма характера на
неустойка, а цели да се кумулира със задължението, изчислена като размер от
погасителните вноски, в отклонение от обезпечителната, обезщетителната и
наказателната функция, която неустойката би следвало да има, което е
отклонение от принципа на добросъвестността.
С оглед наличието на установено заобикаляне на закона следва да се
постави и въпросът - каква е правната последица от заобикалянето на закона,
дали само недействителност на дадена клауза или прилагане на последиците
от заобиколната норма в случая това са санкциите, предвидени при неточно
посочен ГПР в чл. 22 ЗПК във вр. 23 ЗЗД – освобождаване на договора от
лихви и разноски и задължение за връщане само на чистата главница.
За да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48
задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за
изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством
начина, по който са формулирани договорите, „по-конкретно чрез включване
на усвоявания или договори за кредит, попадащи в приложното поле на
настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би
позволил да се избегне изпълнението. От обяснителния меморандум към
2
предложението на Комисията за Директива 2008/48 е видно, че целта на тази
разпоредба е да се гарантира, че изключенията от приложното поле на тази
директива. В този смисъл Решение от 11 септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18,
EU:C:2019:702, т. 30).
Предвид изложеното съдът намира, че при заобикаляне на законова
разпоредба, имплементираща Директивата за потребителски кредит, следва
съдът служебно да приложи последиците от нарушаването на заобиколената
разпоредба, като обяви целия договор за недействителен за действителното
нарушение по чл. 22 ЗПК не посочен ГПР съобразно правилата на
директивата. Само по този ще се постигне реално недопускане на
заобикалянето на закона и ще се гарантира целите на директивата за
потребителския кредит.
Като целите на директивата освен ефективна защита на потребителя са и
защита на конкуренцията, това прилагане осигурява равно третиране на
търговците нарушаващи правилата на Директивата за потребителски кредит и
еднаква защита на потребителите, станали жертва на тези нарушения, без
значение договорния път по който се е стигнало до самото нарушение, дали
чрез предвиждане на неустойка, застраховка или допълнителна услуга, които
обаче не са включени в ГПР, а са ясни едностранно поставени условия за
сключване на договора при конкретните параметри.
В обобщение:
Недопускането на злоупотребата с право изисква съдът да третира по
еднакъв начин правните последици с оглед действителното намерение на
страните и истинската им цел, за да се постигне справедливо и еднакво
третиране на всички търговци , като само по този начин може да се постигне
ефективно спазване на правото на ЕС.
В случая разхода за неустойка е именно финансова тежест на длъжника,
която възниква със сигурност, което няма как да се третира като обезщетение,
тъй като то няма такава функция, доколкото е ясно, че вреди няма от
неизпълнение на акцесорно задължение, което е в тежест на кердитоателя.
При това положение не може да се допусне да се избегнат правните
последици от нарушението съответно да се избегне съответната санкция
недействителност на целия договор. В този смисъл и Заключение на
генералния адвокат L. Medina, представено на 12 януари 2023 г. по дело C-
598/21 на СЕС.
В този смисъл по идентичен казус практиката на СЕС РЕШЕНИЕ НА
СЪДА (четвърти състав) от 17 октомври 2024 година По дело C‑409/23 Член
2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че без да се засягат случаите, в които още от сключването на
договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на
задължението за плащане, за да търси икономическа облага, лихвите за забава
3
и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на
забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, не
попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази
разпоредба, и то по принцип независимо от това дали тези лихви и други
разходи имат законов или договорен произход, както и от това дали съответно
посочените лихви и други разходи с договорен произход са по-високи от това,
което би било дължимо по силата на закона. Като следва да се подчертае, че
нищожността следва от начина на договаряне в договора на всички
кумулативни клаузи, без значение за този извод е кои от вземанията в
конкретния случай се претендират, тъй като преценката е комплексна и
последицата преценена към момента на сключването.
Нарушението на чл. 22 ЗПК се преценява към момента на
сключването на договора и не може да се санира чрез последващ отказ,
ако действията на кредитора се приемат за валидни, то това води до
премахване на възпиращия ефект на директивата за потребителския
кредит и до ущърб на потребителя.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни
клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него се
дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а
възнаградителна лихва не се дължи.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по
делото.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
От ,,
срещу
Г. С. Д. с ЕГН: ********** и адрес: **********
за следните суми:
сумата 481,15 лева (четиристотин осемдесет и един лева и 15 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 19.07.2024 г. до 15.05.2025 г.
както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и
юрк. възнаграждение.
4
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5