Решение по дело №5409/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

            Номер   241               Година   14.02.2020               Град  Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми февруари                                                                                         Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                  

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5409 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 КТ.

 

Ищецът Т.Т.К. твърди в поправената си искова молба, че на основание трудов договор № 6503/01.04.2015 г., започнал работа при ответника на длъжност „охранител" на военен район -. Видно от т. 8 на трудовия договор същият бил сключен за 6 месеца, при еднократно месечно възнаграждение от 360 лева, което следвало да се изплаща еднократно всеки месец от 25-то до 30-то число на предходния. Първоначално работодателят му изплащал регулярно дължимото му се трудово възнаграждение. Заплатата получавал чрез пощенски запис, което лично за него било много странно. Узнал от други негови колеги, че и при тях било така. Последвали няколко индексации на възнаграждението му в съответствие с увеличението на MP3. Считано от 01.01.2019 г., с допълнително споразумение към трудовия му договор, размерът на заплатата му се повишил на 560 лева месечно. На 01.03.2019 г. било издадено от работодателя му предизвестие, че на 01.04.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради закрИ.е на част от предприятието, трудовоправното му отношение щяло да бъде прекратено. Написал „издадено“, защото видно от документа, както и от заповед № 8110/01.04.2019 г., липсвал подпис от негова страна, удостоверяващ приемането, както и не били вписани свидетели, удостоверяващи, че се бил отказал да получи някой от двата документа. Обръщал внимание на този факт, за да придобиел съда представа какво отношение имало към документооборота в тази фирма. Видно било от нареждане от 01.04.2019 г., където вече основанието било променено на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, там било отбелязано, че бил получил трудовата си книжка. Това, което останало неизплатено обаче, било възнаграждението му за март 2019 г. След допуснатото намаление в размера на предявените искове, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 434.55 лева за главница от неплатено му нетно трудово възнаграждение за март 2019 г., с 20.16 лева мораторна лихва от 30.04.2019 г. до 14.10.2019 г. и законна лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

 

          Ответникът „В.” Е., редовно призован, не е подал писмен отговор, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          Тъй като, въпреки задължаването му с разпореждането за насрочване на делото, ответникът не представи личното трудово досие на ищеца, съдът на основание чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК намери за установено от представените от ищеца допълнително споразумение, нареждане и страници от трудовата му книжка, и заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, че на 01.04.2015 г. страните са сключили в писмена форма трудов договор, по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „охранител” (л. 22-23, 26 и 43). На 01.04.2019 г. този договор е прекратен по взаимно съгласие (л. 26).

 

От т. 1.1 на ЗСИЕ, се установява още, че за март 2019 г. ответникът е начислил на ищеца трудово възнаграждение в брутен размер от 560 лева и чиста сума за получаване 434.55 лева, което няма данни да му е платил до приключване на съдебното дирене (л. 43). Други релевантни доказателства не са представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск по чл. 245, ал. 1 КТ е основателен. Ответникът не е възразил и представил доказателства за исковия месец март 2019 г. ищецът да не е изпълнявал добросъвестно възложените му с трудовия договор задължения. При това положение, съдът намери, че за този месец ищецът е изпълнявал добросъвестно възложените му с този договор трудови задължения (чл. 8, ал. 2 КТ). Въпреки това ответникът не е изпълнил точно своето основно насрещно парично задължение по същия договор - да плати на ищеца изцяло и без забава дължимото му се за същия месец нетно трудово възнаграждение от 434.55 лева (чл. 128, т. 2 и чл. 272, ал. 1, т. 3 и 4 КТ). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, което е и сторил с предявения по делото главен иск (чл. 245, ал. 1 КТ). Ето защо същия иск съдът намери за основателен и следва да го уважи, заедно с акцесорното искане на ищеца за присъждане и на законна лихва върху претендираната с него след намалението му сума от 434.55 лева от подаване на исковата му молба в съда на 14.10.2019 г. до изплащането й.

 

Тъй като в исковата си молба ищецът сам признава неизгодния за него факт, че в трудовия договор страните са уговорили периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение „всеки месец от 25-то до 30-то число за предходния“, то съгласно чл. 270, ал. 2 КТ ответникът е следвало да му плати дължимото му се за март 2019 г. нетно трудово възнаграждение от 434.55 лева, най-късно на 30.04.2019 г. По делото е установено, че ответникът не е платил това възнаграждение до приключване на съдебното дирене. Поради това е изпаднал и в забава да го плати на следващия ден 01.05.2019 г. (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От същата дата на своята забава той дължи на ищеца и мораторна лихва до подаване на исковата му молба в съда на 14.10.2019 г. (чл. 245, ал. 2 КТ). Дължимата се за този период според вещото лице мораторна лихва е 20.04 лева (т. 3.2 ЗСИЕ, л. 44). До тази сума и за този период следва да се уважи, поради това, като основателен, предявеният от ищеца иск по чл. 245, ал. 2 КТ за плащането й, а в останалата му част - отхвърли, като неоснователен.    

 

По отношение на разноските по делото, съдът намери, че тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса от 50 лева, следва да се възложи в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 49.99 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание в тежест на ответника следва да се възложи и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице от 80 лева съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 79.98 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по същото за заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева, следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 399.89 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът също има право да му бъдат присъдени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни той да е сторил такива, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 21.02.2020 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***: ***, на Т.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** -, сумата от 434.55 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за март 2019 г., с 20.04 лева мораторна лихва от 01.05.2019 г. до 14.10.2019 г., и законна лихва върху тази главница от 14.10.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 399.89 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т.Т.К. с п.с. иск за осъждането на В. с п.а. да му заплати мораторна лихва В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 20.04 лева до претендираните 20.16 лева и за периода от 30.04.2019 г. до 01.05.2019 г.

 

ОСЪЖДА В. с п.а., да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 49.99 лева за дължима се за производството държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 79.98 лева за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с уважената част от исковете.   

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 21.02.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: