Р Е
Ш Е Н
И Е № 238
17.06.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №136
по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Н. Б. ***, чрез адв. В.С.,***
против РД “Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Стара Загора.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в
общ размер от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД №550/2019 г. на Районен съд – Казанлък, по
което с решение било отменено наказателно постановление № 742400-212/27.03.2019г.
на Началник Района служба „ПБЗН“, гр. Казанлък. Претендира се и присъждане на
направените в настоящото съдебно производство разноски. В исковата молба
подробно се мотивират доводи за допустимост и основателност на исковата
претенция
Ищецът, редовно призован за с.
з., не се явява, представляван от пълномощника си, който поддържа иска и моли
съда да го уважи изцяло.
Ответникът – РД“ПБЗН“, гр. Стара
Загора, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита исковата молба за основателна и доказана и следвало да се уважи.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С наказателно постановление /НП/ №472400-212
от 27.03.2019г., началника на РС“ПБЗН“, гр. Казанлък, за извършени
нарушения на чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. с чл.3, ал.1 и т.1.11 от Приложение № 1 от
Наредба № Iз-1971/2009г. и
за нарушение на чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. с чл.113, ал.5, т.1 от същата
наредба и на осн. чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ на Г.Н.Б., ЕГН- ********** *** била наложена административна санкция „глоба“ в
размер на 1 000.00 лв. на осн. чл.223, ал.8 от ЗУТ. Наказателното постановление
било обжалвано пред Районен съд, гр. Казанлък, където било образувано АНД №550/2019 г. /приложено по настоящото дело/, по което с
решение №343 от 25.10.2019 г. съдът го отменил. Съдебният акт влязъл в сила на 18.11.2019г.
Видно от
доказателствата, съдържащи се в АНД №550/2019 г. на Районен съд, гр. Казанлък, Г.Б. упълномощил адв. В.С. ***
да осъществява от него име процесуално представителство по визираното АНД по
описа на РС-Казанлък до приключването му пред всички съдебни инстанции /л.20 от
делото на РС/. Видно от приложения в делото на РС договор за правна защита и
съдействие от 24.06.2019 г. /л.21 от делото на РС/ между Г.Н.Б. и адвокат В.С.
за въпросното процесуално представителство било договорено възнаграждение в
размер на 300.00 лева, която сума била заплатена в брой. От съдържанието на
визирания договор за правна помощ и съдействие се следва, че заплатената сума
била за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на визираното НП,
т.е. за процесуално представителство по образуваното АНД. По делото на РС били
проведени четири открити с. з., като по три бил даден ход на делото, а
упълномощения адвокат С. присъствала на две от тези засадения /на 25.06 и на
02. 09.2019г./ Настоящата искова молба е подадена на 25.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:
Преди да пристъпи към разглеждане на исковата претенция,
Съдът дължи произнасяне по нейната допустимост.
При извършената такава проверка и преценка, настоящият съдебен състав намира
следното:
Исковата молба за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди от заплатеното възнаграждение за един адвокат по представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие пред РС е допустима, защото
производството пред РС е приключено преди ЗИД на ЗОДОВ /обн. в ДВ, бр. 94 от
2019 г./, с чийто § 9 от ПЗР в чл. 63
от ЗАНН се създават ал.3, 4 и 5, предвиждащи ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН, към който момент на приключване на
въззивното производство
/091.10.2019г./
такъв ред все още не съществува. Доколкото искът с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с предмет репариране на сумата от 300 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат
по анд № 550/2019г. е иск за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен електронен фиш,
действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по
същия ред, но само за производствата, при които съдебното дирене и устните
състезания са приключени до влизане в сила на новите разпоредби, каквото именно
е и положение въпросното
АНД по описа на РС Казанлък.
Ето защо, искането за обезщетяване на сторените разноски в производството по обжалване на визираното НП пред РС, като направено
преди цитираното изменение, подлежи на разглеждане именно по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ и поради това искът е процесулно допустим. Освен това искът е
допустим и с оглед разпоредбата на чл.204, ал. 1 от АПК, според която за
допустимостта на иска е необходимо предхождаща отмяна на административния акт
по съответния ред. Именно, защото към момента на
приключване на съдебното производство пред РС Казанлък липсва предвиден друг правен способ за
репариране на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство по ЗАНН, то по аналогия на противното от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ точно по реда на чл.1, ал.1 от същия закон следва да се търси и възстановяване на въпросните вреди.
Разгледана по същество исковата претенция, Съдът я намира за изцяло
основателна и доказана.
Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК /ред. на ДВ,
бр. 94/2019 г./, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага
установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във
фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно
дело №2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване
на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска
дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл влезлият в законна сила съдебен акт, с
който е постановена окончателно отмяната на визираното в АНД наказателно постановление,
издадено от Началника на РС“ПБЗН“, гр. Казанлък, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
В случая от доказателствата по делото се установява
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната
страна – РД“ПБЗН“, гр. Стара Загора по допустимата искова претенция. Налице е
незаконосъобразен акт – наказателно постановление, което е отменено с влязло в законна сила решение на съд.
По отношение доказването
на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат. Влезлият в законна сила съдебен акт на РС
Казанлък, с който се постановява отмяната на
визираното НП, следва да се приема като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на
300.00 лева, като съставляващи заплатените от ищеца суми за правна защита и
съдействие и за процесуално представителство по АНД №550/2019 г. на Районен съд, гр. Казанлък в полза на упълномощения адвокат, Съдът намира, че от събраните пред него
доказателства, действително се установява заплащането на тази сума. Налице е не
оспорено писмено доказателство в тази насока, а именно: договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат С., в който намират
отражение фактът на договаряне и заплащане в брой на сумата от 300.00 лева. От съдържанието на визирания договор
за правна помощ и съдействие се следва, че въпросната сума се заплаща за
процесуално представителство пред РС,
гр. Казанлък по образуваното анд №550/2019г. От данните по самото АНД на Районен съд, гр. Казанлък
се удостоверява по несъмнен начин, че от страна на упълномощения адвокат
действително има реализирана дейност в насока осъществяване на процесуално
представителство в полза на настоящия ищец.
С оглед доказаността на постановената отмяна по съдебен ред на въпросното
НП, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение в размера на 300 лева, съставлява пряка и
непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно НП на Началника на
РС“ПБЗН“ Казанлък, като в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г.
на ВАС по тълк. дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което се постановява,
че при предявяване пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Ето защо, Съдът приема, че са налице всички кумулативно изискуеми
се предпоставки от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вкл. и наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Горното обуславя краен
правен извод за пълна основателност и доказаност на исковата претенция от 300
лева., като обезщетение за заплатени
от ищеца разноски за един адвокат в размер на 300 лева за процесуално
представителство пред РС Казанлък по повод обжалване на НП. Ищцовата страна
претендира още с исковата молба и разноските по това дело, като представя доказателства за заплатени разноски от 10,00
лв. за ДТ и 300 лв. договорено и заплатено в брой възнаграждение за един
адвокат. Ето защо ищцовата
страна основателно претендира заплащане на разноски в това дело в общ размер на
310,00 лева, като ответника следва да бъде осъден и за тях.
Водим от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
РД“ Пожарна безопасност и
защита на населението“, гр. Стара Загора да заплати на Г.Н.Б. ***, ЕГН- **********
сума в размер на 300.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление № 742400-212/27.03.2019г., издадено от Началника на РС “Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.
Казанлък за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в размер на 300.00 лева по АНД №550/2019 г. на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Областна РД“ Пожарна безопасност и защита на
населението“, гр. Стара Загора да заплати на Г.Н.Б. ***, ЕГН- **********,
разноски по делото в размер на 310,00 /триста и десет лева/.
Решението в тази му част
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.