№ 11294
гр. С., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от И.Т.
ЕООД, искова молба и уточнителна такава /л.43 и сл./ насочена против Г.Б. ЕООД /с
предишно наименование Д.Д.Е. ЕООД/, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи сумите както следва: 24 010,66
лева, представляваща възнаграждение за извършени транспортни услуги в периода
м.08.2017 г. – м.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 699.40лв. -
мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 16.05.2018г. /допусната поправка на ОФГ в
заповедното производство досежно крайната дата на претенцията за мораторна
лихва/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 08.09.2020 г. по ч.гр.д. 31296/2018 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните
са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен договор за
превоз, по силата на който ищцовото дружество е извършвало транспортни услуги –
превоз на куриерски пратки. Излага, че пратките са били доставяни до едно и също
място, което било база на възложителя и се намирало в гр. С., АДРЕС Твърди, че
транспортът е осъществяван с МПС, собственост на ищцовото дружество. Сочи, че към
момента ответникът не е заплатил общо 15 броя данъчни фактури, материализиращи
извършен превоз, както следва: фактура № **********/15.09.2017 г. на стойност
1731,82 лева; № **********/15.09.2017 г. на стойност 1741,46 лева; №
**********/15.09.2017 г. на стойност 1431,12 лева; № **********/28.12.2017 г. на
стойност 757,37 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 1672,32 лева; №
**********/28.12.2017 г. на стойност 1685,18 лева; № **********/15.01.2018 г. на
стойност 1350,72 лева; № **********/15.01.2018 г. на стойност 1756,74 лева; №
**********/23.01.2018 г. на стойност 1776,04 лева; № **********/07.02.2018 г. на
стойност 1710,11 лева; № **********/07.02.2018 г. на стойност 1866,89 лева; №
**********/08.02.2018 г. на стойност 1797,74 лева; № **********/23.02.2018 г. на
стойност 1781,66 лева; № **********/23.02.2018 г. на стойност 1836,34 лева; №
**********/28.02.2018 г. на стойност 1115,15 лева. При тези твърдения моли съда да
1
уважи предявения иск. Сочи, че ответното дружество е в забава, като мотивира и
акцесорната си претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК длъжникът е посочил, че
претендираните суми не са установени по основание и размер.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
И.Т. ЕООД, искова молба и уточнителна такава /л.43 /насочена против Г.Б. ЕООД /с
предишно наименование Д.Д.Е. ЕООД/, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с
чл. 367 ТЗ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните
обстоятелства: наличието на договорни правоотношения между страните по договор за
превоз, по силата на който за дружеството е възникнало задължение да извърши
превоз на товари, а за ответника – да заплати възнаграждение за извършения превоз,
пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложения му
превоз, размер на договореното възнаграждение и настъпването на падежа за
заплащането му.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
заплащане на уговореното възнаграждение по процесния договор за превоз.
По делото не се спори, че страните са търговци по смисъла на ТЗ.
По своята правна характеристика договорът за превоз е неформален,
консенсуален и възмезден договор, като едно от основните задължения за възложителя
е да заплати на превозвача възнаграждението за превозената и приета стока.
За установяване на търговски отношения между страните по договор за превоз
от страна на ищеца са представени по делото копия на 15 броя фактури, а именно
фактура № **********/15.09.2017 г. на стойност 1731,82 лева; №
**********/15.09.2017 г. на стойност 1741,46 лева; № **********/15.09.2017 г. на
стойност 1431,12 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 757,37 лева; №
**********/28.12.2017 г. на стойност 1672,32 лева; № **********/28.12.2017 г. на
стойност 1685,18 лева; № **********/15.01.2018 г. на стойност 1350,72 лева; №
**********/15.01.2018 г. на стойност 1756,74 лева; № **********/23.01.2018 г. на
стойност 1776,04 лева; № **********/07.02.2018 г. на стойност 1710,11 лева; №
**********/07.02.2018 г. на стойност 1866,89 лева; № **********/08.02.2018 г. на
стойност 1797,74 лева; № **********/23.02.2018 г. на стойност 1781,66 лева; №
**********/23.02.2018 г. на стойност 1836,34 лева; № **********/28.02.2018 г. на
стойност 1115,15 лева.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация 14 от представените
към исковата молба фактури са осчетоводени при ответника, а именно осчетоводени са
фактури № **********/15.09.2017 г. на стойност 1741,46 лева; №
**********/15.09.2017 г. на стойност 1431,12 лева; № **********/28.12.2017 г. на
стойност 757,37 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 1672,32 лева; №
**********/28.12.2017 г. на стойност 1685,18 лева; № **********/15.01.2018 г. на
стойност 1350,72 лева; № **********/15.01.2018 г. на стойност 1756,74 лева; №
2
**********/23.01.2018 г. на стойност 1776,04 лева; № **********/07.02.2018 г. на
стойност 1710,11 лева; № **********/07.02.2018 г. на стойност 1866,89 лева; №
**********/08.02.2018 г. на стойност 1797,74 лева; № **********/23.02.2018 г. на
стойност 1781,66 лева; № **********/23.02.2018 г. на стойност 1836,34 лева; №
**********/28.02.2018 г. на стойност 1115,15 лева., макар една част от фактурите,
видно от заключението да са осчетоводени през м.01.2018г.
Осчетоводяването и включването в дневника на един търговец на фактури,
издадени от негов контрахент представлява недвусмислено признание относно
наличието на задължението по договора, като доказва неговото съществуване в
посочения размер и на твърдяното основание /в този смисъл Решение №
114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г.,
ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС,
Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др. /, поради което съдът намира за
доказано от страна на ищеца наличието на търговски правоотношения между страните,
породени от договор за превоз, по които се дължи възнаграждение, индивидуализирано
в процесните четиринадесет фактури.
Видно от заключението на вещото лице няма данни за извършени от страна на
ответника плащания по процесните фактури.
С оглед изложеното следва извода за частична основателност на заявената
претенция, като същата следва да бъде уважена за сумата от 22 278.84лв. /стойността
на осчетоводените при ответника 14 фактури /.
Претенцията се явява неоснователна за сумата от 1731.82лв., за която е издадена
фактура № **********/15.09.2017 г., доколкото не се установи същата да е
осчетоводена от ответника, като от страна на ищеца не бяха ангажирани други
доказателства, които да са годни да установят наличие на търговско правоотношение,
респективно задължение за заплащане на възнаграждението по договор за превоз по
тази фактура. По отношение на същата приложение не може да намери и
материалноправната разпоредба на чл. 301 ТЗ, доколкото не са положени подписи от
представител на ответното дружество.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Превозните договори са с особен режим на плащане на възнаграждението - то е
дължимо предварително, доколкото съгласно материалноправната разпоредба на чл.
367, ал. 1 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място лице, багаж или товар. В нормата на чл. 372, ал. 1 ТЗ е
законоустановено, че товародателят плаща възнаграждението при сключването на
договора, освен ако е уговорено друго.
В случая в исковата молба се твърди, че ответникът е в забава, считано от
падежа на всяка фактура. Видно от приложените копия на фактурите в същите няма
уговорен срок или дата на плащане, респективно доводите на ищеца, че ответникът е в
забава, считано от настъпване падежа на всяка фактура са неоснователни.
На следващо място приложение не намира и предвидения в чл. 372, ал. 1 ТЗ срок
за плащане, а именно от датата на сключване на договора, доколкото от страна на
ищеца не бяха ангажирани доказателства, от които да става ясна датата, на сключване
на договора.
Не се установява ищецът да е изпратил до ответника процесните фактури,
респективно дата на получаване на същите, нито дата, на която фактурите са
осчетоводени.
3
В обобщение следва извода, че от страна на ищеца не се доказа че ответното
дружество е в забава при изплащането на дължимите се суми по процесните фактури,
поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 699.40лв. за
периода 15.10.2017г. – 16.05.2018г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 24710.06лв., уважената част е в
размер на 22 278.84лв., отхвърлената част в размер на 2431.22лв., респективно при това
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски в заповедното и исковото производства в общ размер
на 2883.20лв., от които 494.20лв. – държавна такса в заповедното производство,
625.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 400.00лв. –
депозит вещо лице, 500.00лв. – държавна такса в исковото производство и 864.00лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2599.52лв.
Ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед
отхвърлената част на исковите претенции, но не претендира такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Г.Б.
ЕООД, ЕИК ... / с предходно наименование Д.Д.Е. ЕООД/, със седалище и адрес на
управление: гр. С., АДРЕС, дължи на И.Т. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. П., АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1
във вр. с чл. 367 ТЗ сумата от 22 278.84лв. - представляваща възнаграждение за
извършени транспортни услуги в периода м.08.2017 г. – м.02.2018 г., за която сума са
издадени следните фактури: № **********/15.09.2017 г. на стойност 1741,46 лева; №
**********/15.09.2017 г. на стойност 1431,12 лева; № **********/28.12.2017 г. на
стойност 757,37 лева; № **********/28.12.2017 г. на стойност 1672,32 лева; №
**********/28.12.2017 г. на стойност 1685,18 лева; № **********/15.01.2018 г. на
стойност 1350,72 лева; № **********/15.01.2018 г. на стойност 1756,74 лева; №
**********/23.01.2018 г. на стойност 1776,04 лева; № **********/07.02.2018 г. на
стойност 1710,11 лева; № **********/07.02.2018 г. на стойност 1866,89 лева; №
**********/08.02.2018 г. на стойност 1797,74 лева; № **********/23.02.2018 г. на
стойност 1781,66 лева; № **********/23.02.2018 г. на стойност 1836,34 лева; №
**********/28.02.2018 г. на стойност 1115,15 лева., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 31296/2018г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с
чл. 367 ТЗ, в частта, за сумата от 1731.82лв. , за която е издадена фактура №
**********/15.09.2017 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 699.40лв. – мораторна лихва за периода 15.10.2017г. – 16.05.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Б. ЕООД , ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
И.Т. ЕООД , ЕИК ..., сумата от 2599.52лв. – разноски с оглед уважената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5