ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
211
гр.
Враца, 12.05.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
закрито заседание на 12.05.2022г.
/дванадесети май, две хиляди двадесет и
втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ
исково адм. дело № 287 по
описа на АдмС – Враца
за 2022г.
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.284
и сл. от ЗИНЗС.
Образувано е по ИСКОВА МОЛБА от 07.01.2022г. от ** К.Д.И., заведена с вх. № 1155/14.01.2022г. по
описа на Административен съд София град, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София за заплащане на мораторни лихви
върху обезщетение присъдено му по адм.д. № 2804/2018г. на АССГ, за периода от
01.06.2012г. до 30.09.2020г., в размер
на 6 300 лв.
С
Определение № 3244/19.04.2022г., постановено по адм. дело № 337/2022 г. на
АдмС София град е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на АдмС-Враца. В определението е прието, че местно
компетентен да разгледа
исковата молба на ищеца е АдмС-Враца.
Настоящият съдебен състав намира,
че делото не му е подсъдно по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния
съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Тази местна
подсъдност е изборна - изборът принадлежи на ищеца, но е ограничен в рамките на
предвидената в чл.285, ал.2 от ЗИНЗС алтернатива между административния съд по
мястото на увреждането или този по настоящия
негов адрес като увреден. За
настоящ адрес по смисъла на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС следва
да се приеме мястото, където се намира ищецът към подаване на исковата молба.
В този смисъл е и съдебната практика на
ВАС - Определение № 10435/29.07.2020 г. по адм. дело № 7600/2020г., ІІІ
отделение, ВАС и др.
Към момента
на подаване на исковата молба ищецът пребивава
безспорно в З.-***, което е видно и от посоченото от самия ищец. След
като ищецът към момента на подаване на исковата молба е с настоящ адрес ***
и там изтърпява наказание лишаване от свобода, то мястото на увреждането не съвпада
с настоящия адрес на увредения и компетентен да разгледа искът му е именно Административен
съд София град, тъй като там е настъпило увреждането, както се сочи в исковата
молба, което е видно и от приложените преписи от Изпълнителен лист от
03.08.2020г. по адм. д.№ 2804/2018г. по описа на АССГ, където изрично е
посочено, че присъденото обезщетение в размер на 7 000 лв. е за „незаконо-съобразно
бездействие на затворническата администрация на З.-*** за периода от 07.10.2012 г. до 07.11.2012г.“ . В случая мястото на увреждането е определено с
влязъл в сила съдебен акт и то явно е в З.-***, т.е. в съдебния район на АССГ,
тъй като ищеца иска заплащане на мораторна лихва именно на това обезщетение.
Освен това самия ищец ** К.И. е подал
Исковата си молба до АССГ и явно желае съдът по мястото на увреждането да
разгледа исковата му молба, а не съдът по настоящия му адрес.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че местно компетентния съд да се
произнесе по предявената от ищеца искова молба е Административен съд София
град, а не АдмС-Враца. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС -
Определение № 9824/ 29.09.2021г. по адм.д. № 9590/2021г. на ВАС и Определение № 10894/28.10.2021г. по адм.д.
№ 10354/2021г. на ВАС /също с ищец ** К.И./.
Следва на основание чл.135, ал.4 вр. ал.1 АПК производството
по делото бъде прекратено и изпратено на Върховен административен съд на
Република България София за определяне на подсъдността, тъй като е налице спор
за подсъдност между две административни съдилища.
Водим
от горното и на осн. чл.135 ал.4 от АПК, , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 287 по описа за 2022г.
на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА.
ПОВДИГА спор за подсъдност с Административен съд София град и ИЗПРАЩА делото на ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република
България за определяне на местно
компетентния съд, който да
разгледа ИСКОВАТА МОЛБА на ищеца К.Д.И.,
с вх. № 1155/14.01.2022г. по описа на АдмС София град
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“-София за заплащане на мораторни лихви
върху обезщетение присъдено му по адм.д. № 2804/2018г. на АССГ, за периода от
01.06.2012г. до 30.09.2020г., в размер
на 6 300 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл.135 ал.8 от АПК, като препис от същото на основание
чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото – ищеца И. и ГДИН-София.
АДМ. СЪДИЯ: