РЕШЕНИЕ
№ 1712
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110168156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма), уточнена с молба от 19.03.2024 г. против
М. С. Н., С. П. Й. и Й. П. Й. с искане ответниците при условията на разделна отговорност да
заплатят на ищцовото дружество сумата в размер общо на 2787,90 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(адрес) с абонатен № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 13.12.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 381,03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., като вземанията се разпределят
както следва: М. С. Н. 2/4 части, С. П. Й. ¼ част и Й. П. Й. ¼ части. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия за
процесния недвижим имот при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл.
150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило
задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и
период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението
на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, то те дължат и обезщетение за
1
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не изразяват становище по предявените искове.
По делото е постъпила молба от ищеца чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Ц. Г, в която са изложени твърдения, че в хода на делото са извършени две
плащания, с които са погасени претендираните от страна на дружеството вземания за
главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва. Направено е искане в тежест
на ответниците да бъде присъдени разноски в минимален размер за юрисконсултско
възнаграждение доколкото ответниците с поведението си станали повод за завеждане на
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между (фирма) и ответниците е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е доставена енергия на
посочената в исковата молба стойност, като поради забава на ответниците е начислено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. При съобразяване на твърденията на
ищеца съдът намира, че с извършени в хода на делото плащания от 03.04.2024 г. и 13.11.2024
г. процесните задълженията са погасени, поради което и при съобразяване на
обстоятелствата по чл. 235, ал. 3 ГПК исковата претенция следва да бъде отхвърлена
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
2
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу М. С. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), С. П. Й.,
ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), и Й. П. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер общо на 2787,90 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(адрес) с абонатен № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 13.12.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 381,03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., като вземанията се разпределят
както следва: М. С. Н. 2/4 части, С. П. Й. ¼ част и Й. П. Й. ¼ части, поради погасяване на
вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), С. П. Й., ЕГН
**********, с адрес в гр. (адрес), и Й. П. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да
заплатят на (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА) ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3