Определение по дело №2647/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3290
Дата: 18 декември 2017 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20173100502647
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/…………12.2017 год., гр. Варна

 

            Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                          ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                   МАЯ НЕДКОВА                                         

                                                     

разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело 2647 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на В.В.Ш. ***, подадена чрез процесуален представител адв. С. С. *** срещу Решение № 4200/19.10.2017 год., постановено по гр. дело № 4400/2017 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника В.Ш. против „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28, искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щ. д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2) сумата от  277,46 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД; 3) сумата от 293,37 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.224, ал.1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293,37 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

            Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане, както и в превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е и  необосновано. Настоява се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 КТ и на мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.

Твърди се още в жалбата също, че в резултат на допуснати нарушения на процесуалните правила съдът е лишил ищеца от възможността за докаже твърдени от него релевантни за спора факти, а именно – кой е реалният корабопритежател на моторен кораб „Батя“ за процесния период – като е отхвърлил искането за допускане до разпит на свидетели за установяване на горното обстоятелство.

           Направени са доказателствени искания:

           І. За допускане до разпит на двама свидетели за установяване на следните обстоятелства – че заповедите, свързани с експлоатацията на кораба /м/к „Батя“/ са идвали от „Булминерал“ АД; че екипажите са били задължавани да носят облекло с надписите „Булминерал“; че на борда на кораба е имало представител на „Булминерал“ АД; че на екипажите е обяснявано, че Булминерал“ АД не са получили пари и това е причината да работят без възнаграждение;

           ІІ. За допускане на съдебносчетоводна експертиза, със задача: Вещото лице след справка в счетоводните регистри на Булминерал АД, да даде отговор на въпросите: 1/ Осчетоводявани ли са от ответника „Булминерал“ АД вземания, произтичащи от наемно правоотношение за м/к „Батя“, дължимо от Шипинг Лоджистик С. А. и има ли данни за реално извършени плащания на такова възнаграждение през периода на действие на договора за пренаемане на кораба? Има ли данни за извършени плащания от „Булминерал“ АД в полза на първия ответник във връзка с експлоатацията на кораба и изплащане на възнаграждения на екипажа? 2) Осчетоводявани ли са при първия ответник (ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна) вземания към Шипинг лоджистик С. А. по договор за корабно менажиране от 07.05.2013 год.?

           ІІІ. Да се задължи ответникът „Булминерал“ АД, на оснсование чл. 190 ГПК, да представи тристранно споразумение от 06.01.2012 год. между „Булминерал“ АД, „Индивидуал Технолоджи“ С. А. и Еурокуест Шипинг и тристранно споразумение от 07.05.2013 год. между „Булминерал“ АД, Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистик С. А.

           Исканията по п. І и п. ІІ се обосновават с нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК, а по п. ІІІ – чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК.  

           Отговор на жалбата не е подаден.

            Съдът, като се запозна с делото, намира, че исканията за събиране на доказателства във въззивната инстанция са неоснователни, тъй като фактите, които страната се домогва да установи чрез исканите доказателства, са неотносими към спора. Поради това и отказът на районния съд да допусне доказателствени средства за установяване на факти, които не са относими към повдигнатия правен спор, не попада в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОТХВЪРЛЯ съдържащите се във въззивната жалба на В.В.Ш. *** искания за събиране на доказателства във втората инстанция, а именно: І. За допускане до разпит на двама свидетели за установяване на следните обстоятелства – че заповедите, свързани с експлоатацията на кораба /м/к „Батя“/ са идвали от „Булминерал“ АД; че екипажите са били задължавани да носят облекло с надписите „Булминерал“; че на борда на кораба е имало представител на „Булминерал“ АД; че на екипажите е обяснявано, че Булминерал“ АД не са получили пари и това е причината да работят без възнаграждение; ІІ. За допускане на съдебносчетоводна експертиза, със задача: Вещото лице след справка в счетоводните регистри на Булминерал АД, да даде отговор на въпросите: 1/ Осчетоводявани ли са от ответника „Булминерал“ АД вземания, произтичащи от наемно правоотношение за м/к „Батя“, дължимо от Шипинг Лоджистик С. А. и има ли данни за реално извършени плащания на такова възнаграждение през периода на действие на договора за пренаемане на кораба? Има ли данни за извършени плащания от „Булминерал“ АД в полза на първия ответник във връзка с експлоатацията на кораба и изплащане на възнаграждения на екипажа? 2) Осчетоводявани ли са при първия ответник (ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна) вземания към Шипинг лоджистик С. А. по договор за корабно менажиране от 07.05.2013 год.? ІІІ. Да се задължи ответникът „Булминерал“ АД, на основание чл. 190 ГПК, да представи тристранно споразумение от 06.01.2012 год. между „Булминерал“ АД, „Индивидуал Технолоджи“ С. А. и Еурокуест Шипинг и тристранно споразумение от 07.05.2013 год. между „Булминерал“ АД, Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистик С. А.; 

           НАСРОЧВА делото за разглеждане за дата 15.01.2018 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

           Да се заличи от списъка на лицата за призоваване дружеството „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

              Председател:

 

                                                                      Членове:1.                         2.