№ 1042
гр. Сливен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20252230101663 по описа за 2025 година
Предявени са положително установителни искове с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86,ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4852,22 лв.,
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит Стандарт № 40017735384 от 31.05.2023 г., договорно
възнаграждение в размер на 2038,93 лева, дължимо за периода от 05.10.2023 г.
до 04.10.2024 г., както и лихва за забава в размер на 563,34 лева от 06.09.2023
г. до 04.10.2024 г., законна лихва в размер на 339,70 лева, дължима от
04.10.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Предявени са и осъдителни искове, относно частта в която заповедния
съд е отхвърлили вземането. По тези причини предявява осъдителни искове за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество
„Профи кредит България“ ЕООД сумата от 3541,66, от които неплатено
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ по
Договор за потребителски кредит № 40017735384 от 31.05.2023 г. в общ
размер на 3541,66 лева, от които неплатено възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга Фаст в размер на 1888,88 лева, неплатено
1
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга а „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит № 40017735384 от 31.05.2023 г.
Претендират и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Твърди се, че заемната сума от 5000 лева била преведена по сметка на
ответната страна на 21.07.2023 г., като се задължили да погаси заема на 36
равни месечни вноски от по 243,48 лв. всяка, с падежна дата 15-то число на
месеца при уговорен ГПР от 49 %, годишен лихвен процент от 41,00 % и
лихвен процент на ден от 0,11 %. Ответните страни поискали и закупили и
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на стойност съответно 2000,00 лв. и
1750,00 лв., като общото задължение по договора възлизало на 12515,02 лв.
Твърди се, че ответнииците не са погасили вноските по договора, като
останали дължими претендираните суми. Поради неизпълнение на
задълженията по договора, кредиторът обявил предсрочната изискуемост на
вземанията си на 04.10.2024 г. и считано от тази дата започнал да начислява
обезщетение за забава.
По тези съображения счита, че предявените искови претенции са
основателни и следва да бъдат уважени. Претендира за присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците. Правят множество възражения за недължимост на исковите
претенции. Тъй като считат, че договора е недействителен и разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, то не следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят пълната
сума по кредита в размер на 5000 лв., тъй като са заплатили 695.30 лв.
Следователно дължимостта е само 4304.70 лв.
Считат, че договора е недействителен и на осн. чл.23 от ЗПК считат, че
клаузите са нищожни, като сключването на договора е във вреда на
потребителя съгласно чл.143 от ЗЗП. Намират, че са налице неравноправни
клаузи, за които кредитополучателят разбира едва по- късно. Считат, че
параметрите на договора с изключение на стр. № 2, която умишлено не е
включена в комплекта от приложения, а именно в нея са описани размерите на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно които са начислени
допълнителни суми за „Фаст“ – 2000 лв., а за „Флекси“ сума в размер на 1700
лв. По този начин общата сума на заема не е обявената в договора за заем
2
8765.02 лв., а значително по-висока 12515.02 лв.
На следващо място изтъкват, че клаузите са сключени във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗПК, тъй като съгласно погасителния
план длъжникът следва да заплаща за нещо което не ползва, като
изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на
допълнителни услуги настъпва от датата на сключване на договора за
потребителски кредит.
Освен това заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово
състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средства.
Счита, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради
накърняване на добрите нрави, като по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не представлява плащане за услуга,
а реално са прикрити разходи по кредита, което води до съществено
неоправдано обременяване на потребителя.
Считат съдържанието на Договора за заем за недействителен, поради
неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Цитират практика на СЕС – решение
по дело С-686/19.
Възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход
при формиране на оповестения ГПР от 41 % въпреки, че е включено в общия
дълг и месечните вноски. Този начин не съответства на изискванията на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК. В процесния договор не е посочен действителния размер на ГПР
и кои компоненти са взети предвид при определянето му.
Считат процесния договор за потребителски кредит за недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в
което поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представител. С
писмена молба са изразили становище молят съда да отхвърли исковите
претенции, предвид недействителността на договора за заем. Претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Като взе предвид изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците Д. А. К. и А. Я. Д. дължат на
ищеца „Профи Кредит България" ЕООД сума в общ размер на 7794,19 лв., от
които главница в размер на 4852,22 лв. по Договор за потребителски кредит
Стандарт № 40017735384 от 31.05.2023 г., договорно възнаграждение в размер
на 2038,93 лева, дължимо за периода от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г., лихва за
забава в размер на 563,34 лева от 06.09.2023 г. до 04.10.2024 г., законна лихва в
размер на 339,70 лева, дължима от 04.10.2024 г. – датата на предсрочна
изискуемост до 29.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 35/31.12.2024 г. по ч. гр. д. № 6587/2024 г. по описа на СлРС, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението на 30.12.2024 г. до
изплащане на вземането.
Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
ответниците Д. А. К. и А. Я. Д. да заплатят на ищцовото дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 1888,88 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст" по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40017735384 от
31.05.2023 г., и сумата от 1652,78 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси" по Договор за
потребителски кредит Стандарт № 40017735384 от 31.05.2023 г., за които суми
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6587/2024 г. по
описа на СлРС.
Съдът счита, че предявените установителни и осъдителни искове са
искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът намира за основателен
единствено предявения установителен иск за главница по договора за кредит.
От приетите писмени доказателства по делото се установяват
обстоятелствата, че между страните е бил сключен Договор за потребителски
кредит Стандарт № 40017735384 от 31.05.2023 г., по силата на който ищецът е
отпуснал кредит на ответниците в размер на 5000,00 лв., а ответниците са се
задължили да ги върнат в срок от 36 месеца.
Не е спорно, че ответниците са заплатили 695.30 лв., следователно
дължимостта на главницата е само 4304.70 лв., което не е спорно.
От представения по делото Договор за потребителски кредит Стандарт
№ 40017735384 от 31.05.2023 г. се установява, че уговореният фиксиран
годишен лихвен процент по заема е 41,00 %, а ГПР е 49 %. В договора е
посочено, че клиентът е поискал допълнителна услуга Фаст, която предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която
предоставя право на промяна на погасителния план. Възнаграждението за
4
услугата Фаст възлиза на 2000,00 лв., а за услугата Флекси - на 1750,00 лв.
Така месечната вноска е в размер на 243,48 лева и общо дължимата сума по
кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и възнаграждения за
услуги е в размер на 7794,19 лева.
Видно от приетото Извлечение по сметка, ответниците са заплатили
посочените по-горе погасителните вноски по кредита.
Безспорно се установи и доказа, че при сключване на процесния
договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона
за потребителския кредит, за което съдът е длъжен да следи и служебно
съгласно практиката на СЕС и националната практика на ВКС на РБ.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения начин.
В процесният договор за кредит посоченото задължително съдържание
не е посочено ясно и разбираемо. Посочени са само абсолютни стойности на
лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по
него, но не е описана методиката на формиране на ГПР - какви компоненти се
включват в него и как е формиран размерът от 49 %. Наред с това, към
договора са включени допълнителни услуги, възнаграждението, за които е в
общ размер на 3541.66 лв. надвишава отпуснатата главница по кредита и не е
включено в ГПР. Това води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случай, че възнаграждението за допълнителните услуги се
включи в ГПР, то той надхвърля многократно петкратния размер на
законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто
процента.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание, поради което и по
аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на
договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
съобразно трайно установената практика по тези производства.
Ето защо, ответниците дължат солидарно връщане на сумата, която се
калкулира след изваждането на заплатената сумата от 695.30 лв. от главницата
от 5000 лева, т.е. 4304,70 лева, видно от представените извлечения от
счетоводните документи на дружеството, касаещи Договор за потребителски
5
кредит Стандарт № 40017735384 от 31.05.2023 г.
В останалата част на установителните искове досежно претенцията за
договорно възнаграждение в размер на 2038,93 лева, дължимо за периода от
05.10.2023 г. до 04.10.2024 г., както и лихва за забава в размер на 563,34 лева
от 06.09.2023 г. до 04.10.2024 г., законна лихва в размер на 339,70 лева,
дължима от 04.10.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
35/31.12.2024 г. по ч. гр. д. № 6587/2024 г. по описа на СлРС, следва да се
отхвърлят като неосноветелни, тъй като процесният договор е сключен в
нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание, поради което и аргумент на чл.22 от ЗПК е
налице пълна недействителност по отношение на тези претенции като
нищожни клаузи.
Съдът следва да отхвърли осъдителните искове в общ размер на
3541.66 лв., представляващи неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст" в размер на 1888,88 лв. и сумата от 1652,78 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Флекси" по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40017735384 от
31.05.2023 г.
Съдът счита, че са налице неравноправни клаузи по отношение на тези
две услуги, тъй като не са спазени императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 и
чл. 23 от ЗПК. Налице е разлика между посочения и действително прилагания
ГПР. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Това означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50%
от взетата сума. В ГПР по договора за потребителски кредит не са включени
сумите за допълнителни услуги, като общият разход по кредита и съответно
ГПР са над максимално допустимия размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК и
представляват прикрити разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, процесният договор не отговаря на
императивните изисквания на закона. Макар и в договора да са посочени както
размерът на кредита, ведно с всички дължими от потребителя суми, така и
годишният процент на разходите, който е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер, то така посоченият ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него
не са включени разходите за допълнителни задължения.
6
На това основание, съдът следва да отхвърли двата осъдителни иска,
като неоснователни.
С оглед изхода на настоящото производство, съдът следва да присъди
разноски съразмерно на отхвърлената и уважена част от исковете, както и на
другата страна, съответно отхвърлената част от исковете.
Тъй като по делото са представени само писмени доказателства, няма
реализирани други доказателствени искания като съдебни експертизи и други,
освен това пълномощниците на страните не са се явили в съдебни заседания, а
са депозирали единствено писмени становища и молби по делото, то съдът
счита, че настоящото производство не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, още повече, че служебно е известно, че в Районен съд са
предявени много производства с подобен предмет, поради което счита че
следва да се редуцират възнагражденията на пълномощниците като
прекомерни.
Ето защо и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищцовото дружество разноски, съразмерно
с уважената част от исковете от общо направени разноски, от които сумата от
679.40 лв. за юриск. възнаграждение и 237,52 лв. държавна такса, както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 255.88 лв.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответниците направените по делото разноски в размер на 754.66 лв.,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. К., ЕГН ********** от с. Б.
п., общ. Т., ул. "Г." № . и А. Я. Д., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. "И." бл. .,
вх. ., ет. . със съдебен адрес: гр. Т., ул. "З. С." ет. ., офис ., чрез адв. Д. Г. от АК
– Троян, че дължи солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България" № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, сумата от 4304,70 лв. (четири хиляди
триста и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит Стандарт № 40017735384 от 31.05.2023 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.12.2024 г. до
окончателното заплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
7
35/31.12.2024 г. по ч. гр. д. № 6587/2024 г. по описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че Д. А.
К., ЕГН ********** от с. Б. п., общ. Т., ул. "Г." № . и А. Я. Д., ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. "И." бл. ., вх. ., ет. . със съдебен адрес: гр. Т., ул. "З.
С." ет. ., офис ., чрез адв. Д. Г. от АК – Троян, дължат солидарно на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 2038,93 лева (две хиляди тридесет и осем лева и деветдесет и
три стотинки), представляваща договорно възнаграждение дължимо за
периода от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г., лихва за забава в размер на 563,34
лева (петстотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) от
06.09.2023 г. до 04.10.2024 г., обезщетение за забава в размер на 339,70 лева
(триста тридесет и девет лева и седемдесет стотинки), дължима от 04.10.2024
г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 35/31.12.2024 г.
по ч. гр. д. № 6587/2024 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на Д. А. К., ЕГН
********** от с. Б. п., общ. Т., ул. "Г." № . и А. Я. Д., ЕГН ********** от гр.
Б., ж.к. "И." бл. ., вх. ., ет. . , със съдебен адрес: гр. Т., ул. "З. С." ет. ., офис .,
чрез адв. Д. Г. от АК – Троян, да заплатят солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 1888,88 лв.
(хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст" по Договор за потребителски кредит № 40018823239 от 21.07.2023 г. и
сумата от 1652,78 лв. (хиляда шестстотин петдесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Флекси" по Договор за потребителски кредит Стандарт №
40017735384 от 31.05.2023 г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 6587/2024 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН ********** от с. Б. п., общ. Т., ул. "Г." № . и
А. Я. Д., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. "И." бл. ., вх. ., ет. . , със съдебен
адрес: гр. Т., ул. "З. С." ет. ., офис ., чрез адв. Д. Г. от АК – Троян ДА
ЗАПЛАТИ солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България" №
49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 679.40 лв. за
8
юриск. възнаграждение и 237,52 лв. държавна такса, както и направените
разноски в заповедното производство ч.гр.д. № 6587/2024 г. по описа на СлРС
в размер на 255.88 лв., съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е,
вх. В, ДА ЗАПЛАТИ солидарно на Д. А. К., ЕГН ********** от с. Б. п.,
общ. Т., ул. "Г." № . и А. Я. Д., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. "И." бл. ., вх. .,
ет. . , със съдебен адрес: гр. Т., ул. "З. С." ет. ., офис ., чрез адв. Д. Г. от АК –
Троян на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 754.66 лв. за адвокатското
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9