№ 2520
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110204659 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Г. С., с ЕГН **********, срещу
наказателно постановление (НП) № 24-4332-019658/22.08.2024 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени наказания както следва: 1. на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП; 2. на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на разпоредбата на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; 4. на основания чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва изцяло наказателното постановление, като
счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна, като
в жалбата навежда аргументи за това.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява
лично. Не се явява и адв. Г. В. А., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. По делото са депозирани писмено от процесуален представител
на въззиваемата страна – юрк. С.К., с които е взето становище по жалбата,
като моли съда да потвърди настоящото атакувано постановление, при
съобразяване с писменото становище и в обобщение и за допълнителна
яснота, фактическата обстановка на административното нарушение, е
установено по безспорен начин. Деянието и неговите съставомерни признаци
са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което
и не са допуснати нарушения в тази връзка. Моли още съдът да приеме, че
нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в АУАН и процесното НП, поради което и правилно е
била ангажирана отговорността му. Счита, че АНО, правилно е определил
размера на наложените санкции, същия е правилно индивидуализиран, с оглед
наличието на данни по преписката за предишни нарушения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави
възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.07.2024 г., 21:24 часа, гр. София, ж.к. Обеля по ул. Акад. Д.
Лихачов с посока на движение от ул. Обелски могили към ул. 275-та
управлявала лек автомобил, марка “*”, модел “*” с регистрационен номер
****, собственост на С. Ю. С., ЕГН **********. Срещу бензиностанция
Интерспийд при ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка, същият не се
подчинява. Водачът е спрян на бензиностанция Интерспийд на ул. Акад. Д.
Лихачов. Нарушителят управлява автомобила като използва мобилен телефон
без устройство, освобождаващо ръцете му и без да има включени светлини,
които са задължителни при движение през деня. При проверката не представя
СРМПС на автомобила. При извършената проверка с Дрегер Алкотест 7510 с
фабричен номер ARPM-0407, който в 21:19 часа отчита положителен резултат
2,61 промила на хиляда вдишвания въздух. На водача е връчен талон с номер
288764 за медицинско изследване до УМБАЛ “Света Анна” за концентрация
на алкохол в кръвта. Водачът е изпробван с техническо средство Дръг Тест
5000 като в 21:39 часа проба номер 056 е отрицателна. Водачът е уведомен за
започване на ЗППАМ. Сам е в автомобила.
За така констатираните нарушения свид. Ю. Н. П. съставил АУАН,
серия GA, № 785881/08.07.2024 г. срещу С. Г. С., в който описал така
констатираните факти и посочил, че са нарушени чл. 183, ал. 4, т. 6; чл. 185;
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Актът бил предявен на С.
Г. С. и екземпляр от същия му бил връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя срещу акта, в което оспорва изцяло фактическата обстановка,
която не отговаря на действителността. Възражението е разгледано и прието
2
за неоснователно, а въз основа на акта било издадено процесното НП, което
жалбоподателят обжалва. Същото му било връчено лично на 10.03.2025 г.
Така възприетата фактическа обстановка съдът изгради въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а
именно: разпита на свид. Ю. Н. П., както и писмените материали, приобщени
към административно наказателната преписка, надлежно приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, приложим субсидиарно в производството по ЗАНН.
Показанията на посочения свидетел са в достатъчна степен
последователни, обстоятелствени и абсолютно кореспондиращи с наличните
по делото писмени доказателства, поради което, съдът ги кредитира изцяло.
Посочените гласни и писмени доказателства, върху които съдът
изгради вътрешното си убеждение са еднопосочни, непротиворечиви, поради
което допълнителен анализ съдът не намира за необходимо да излага.
Твърденията на жалбоподателя са неоснователни и не бяха
подкрепени с никакви доказателства, а и бяха оборени от показанията на свид.
Ю. П., който категорично заяви, че водачът не е спрял при подаване на звуков
и светлинен сигнал от служебния автомобил на МВР.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания
относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН - съдържат всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с
необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по твърдените да са
извършени нарушения, обусловили санкционирането на нарушителя по
административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да
са осъществени. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Предвид това съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт. Наведените възражения на защитника в тази насока са
напълно неоснователни, тъй като съвсем ясно в наказателното постановление
са описани нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е било извършено, както и са отразени цифрово и
словом в какво се състои нарушението.
По пункт първи от НП:
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
3
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя С. Г. С. нарушение по този текст е
безспорно установено от събраните по делото доказателства и в частност
показанията на свидетеля в съдебна зала, от които се установява, че по време
на управление на автомобила жалбоподателят е използвал мобилния си
телефон, като не е бил снабден със съответно устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете. Посоченият свидетел лично е
възприел извършеното нарушение и възпроизвежда пред съда
непосредствените си възприятия по един логичен, последователен и
категоричен начин. Общото твърдение, изложено в жалбата, че фактическите
констатации в акта и наказателното постановление не отговарят на
действителността, досежно това нарушение не само не са подкрепени с
доказателства, но се противопоставят на събраните такива в хода на съдебното
следствие. Санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда
“Глоба” в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. В този смисъл административно - наказващият орган законосъобразно е
наложил на жалбоподателя “Глоба” в размер на 50 лева. Предвид изложеното,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление в т. 1 досежно
нарушението по чл. 104а от ЗДвП е законосъобразно и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено в тази му част.
По пункт втори от НП:
Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗДвП през деня моторните превозни средства
се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Доколкото по делото се установи, че жалбоподателят не е ползвал при
движението си с управляваното МПС нито къси, нито светлини за движение
през деня, същият е осъществил съставът на административно нарушение.
Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на деянието,
искал е и е целял тяхното настъпване. Съгласно чл. 185 от ЗДвП за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с “Глоба” 20 лв.
Доколкото законът не предвижда друга изрична санкция за нарушение на чл.
70, ал. 3 от ЗДвП, именно по този ред правилно АНО е санкционирал
жалбоподателят. Наказанието е в абсолютен размер и съдът не би могъл да
измени санкцията. В тази част НП следва да бъде потвърдено.
По пункт трети от НП:
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Като водач на МПС
същият е имал знанието и задължението да носи, респективно да представи
4
при проверка на надлежните органи, свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява. Същият не го е сторил, с което и е извършил нарушението по
пункт втори от административното обвинение. Санкцията е наложена в
законоустановен вид и размер.
По пункт четвърти от НП:
Съдът прие, че безспорно се доказа в настоящото производство, че
жалбоподателят С. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От обективна страна жалбоподателят е нарушил посочената
разпоредба, тъй като на посочените в наказателното постановление дата и час
е подаден ясен звуков и светлинен сигнал за спиране от служебен автомобил
на МВР, като жалбоподателят въпреки това не се е подчинил, не е спрял и
продължил движението си.
Административнонаказващият орган е приложил правилен
материален закон. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда санкция
за неизпълнение на указания, дадени от органите, регулиращи реда за
движение по пътищата, като законосъобразно е индивидуализирано по вид и е
наложено предвиденото кумулативно наказание - лишаване от право да
управлява МПС, като същото е наложено в максимален размер. Съдът намира,
че деянието се характеризира със завишена степен на обществена опасност,
тъй като преследването, което е извършено след като жалбоподателят не е
спрял е условие за създаване на допълнителни опасности за движението и
няма основание за изменение на наказателното постановление в тази му част.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат
определени по правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на
исковите претенции по ГПК, доколкото по въпросите на разноските по ЗАНН
се препраща към АПК, а за неуредените в АПК въпроси по разноските се
прилага ГПК по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН.
На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на СДВР следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
представляван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5
ЗАНН, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 27е Наредбата за
5
заплащането на правната помощ, както и предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, съдът счете, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателното постановление № 24-4332-
019658/22.08.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел Пътна
полиция СДВР, с което на С. Г. С., ЕГН **********, са наложени следните
наказания:
1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП;
2. на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) му
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на разпоредбата на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП;
3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 10 /десет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
4. на основания чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6