Решение по дело №1198/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 135
Дата: 12 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20233230101198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Добрич, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230101198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано по искова молба на „Поларис-43“ ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № *** срещу Община Добричка, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните вземания по АУЗ №
107-13/20-1 от 12.10.2022 г. на Община Добричка – предмет на изп.дело №
438/2021 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева, както следва:
1) 144, 36 лева, представляваща данък върху недвижимите имоти;
2) 325, 03 лева, представляваща такса битови отпадъци;
3) 138, 24 лева, представляваща лихва;
4) 146, 42 лева, представляваща лихва върху главницата от 469, 39
лева за периода 28.01.2020 г. до 23.02.2023 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на АУЗ № 107-13/20-1 от
28.01.2020 г. на Община Добричка е образувано изпълнително дело №
438/2021 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева. Сочи се, че на 21.10.2022 г. е
издаден АУЗ за изменение на АУЗ № № 107-13/20-1 от 28.01.2020 г., който
обаче не е връчен на ищеца. Според ищеца със същия са установени
задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци в
следните размери:
1) 144, 36 лева, представляваща данък върху недвижимите имоти;
1
2) 325, 03 лева, представляваща такса битови отпадъци;
3) 138, 24 лева, представляваща лихва.
Твърди се, че тези суми, както и дължимото обезщетение за забава в
размер на 146, 42 лева, за периода 28.01.2020 г. до 23.02.2023 г., са били
погасени на 23.02.2023 г. Заявява се, че на 21.03.2023 г. е получено съобщение
по изпълнителното дело, че е насрочена публична продан на имот,
собственост на дружеството. Твърди се, че след представяне на доказателства
за плащане на задълженията ищецът е получил съобщение от 29.03.2023 г., в
което е посочено, че е погасил задълженията си към ответника, но частично.
В съобщението е уточнено, че дългът му възлиза на 758, 23 лева.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен
срок. Изразява становище за неоснователност на претенциите. В тази връзка
изтъква, че е превел дължимата сума по сметка на общината, а не по сметка
на ЧСИ. Прави се искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на
разноски.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 439 във
връзка с чл. 124 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на настъпил след издаването
на АУЗ № 107-13/20-1 от 12.10.2022 г. факт, установяващ, че изпълняемото
право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване – които
изключват, унищожават или погасяват спорното право (плащане на
дължимите суми по изп. дело № 438/2021 г).
Община Добричка е издала АУЗ № 107-13/20-1 от 28.01.2020 г. (л. 4
от изп. дело). Със същия е установила, че ищецът има задължения за данък
върху недвижимите имоти, находящи се в с. Прилеп, както и такси за битови
отпадъци, за периода от 2016 г. до 2019 г., в общ размер от 1434, 25 лева
(1207, 12 лева главница и 227, 13 лева обезщетение за забава).
Въз основа на процесния акт и на молба от Кмета на Община
Добричка е образувано изп. дело № 438 по описа за 2021 г. на ЧСИ Лучия
Тасева (л. 2 от изп. дело).
По-късно е идаден АУЗ № 107-13/20-1 от 12.10.2022 г. за
установяване на задължения и изменение на АУЗ № 107-13/20-1 от 28.01.2020
г. (л. 202). С този акт е променен размера на задълженията, като е установено,
че ищецът има задължения в общ размер на 607, 63 лева (469, 39 лева
главница и 138, 24 лева обезщетение за забава), а не в размер на 1434, 25 лева.
2
Ищецът е превел на ответника сумата от 754, 05 лева на 23.02.2023г.
(разписка № 0200018008331316 от 23.02.2023 г). Като основание за превода е
посочил: „ДО и ТБО с лихва до 23.02.2023 г. АУЗ № 107-13/20-1 от
12.10.2022 г“.
Съдът счита, че с плащането на сумата от 754, 05 лева са погасени
разноски по изпълнителното дело (л. 202 от изп. дело), но не и вземанията за
данък върху недвижимите имоти, такса „битови отпадъци“ и обезщетения за
забава. Този извод се основава на нормата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, която
предвижда, че „след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6
не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви.“
От доказателствата по делото се установява, че първият АУЗ № 107-
13/20-1 от 28.01.2020 г. е връчен на ищеца при условията на чл. 32 от ДОПК,
като е влязъл в сила на 17.06.2020 г. (л. 10 до 18 от изп. дело). След като не е
постъпило плащане на задълженията, ответникът е предприел
законосъобразни действия за принудително им събиране, на основание чл.
209, ал. 2, т. 3 от ДОПК. В тази връзка е образувано изпълнително дело № 438
по описа на ЧСИ Лучия Тасева за 2021 г.
От този момент последователността за погасяване на вземанията на
ищеца се подчинява на императивното правило на чл. 169, ал. 8 от ДОПК и не
може да бъде променяна по усмотрение на задълженото лице. Следователно, с
постъпването на парични суми се погасяват преди всичко разноските по
изпълнението, а след това главницата и лихвите. Издаденият впоследствие
АУЗ № 107-13/20-1 от 12.10.2022 г. за установяване на задължения и
изменение на АУЗ № 107-13/20-1 от 28.01.2020 г., макар и невлязъл в сила, не
променя тази последователност. Това е така, защото действието на
цитираната норма се предпоставя от законосъобразно образувано
изпълнително производство, каквото е процесното. С втория акт за
установяване на задължения първия не се отменя, а само се променя размерът
на вземанията.
Всичко изложено обосновава извод, че с плащането на сумата от 754,
05 лева на 23.02.2023 г. ищецът не е погасил задълженията си към ответника
за данък върху недвижимите имоти, такса „битови отпадъци“ и обезщетения
за забава, а за разноски в изпълнителното производство.
Ето защо, претенциите на ищеца, с които се иска да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника следните вземания по АУЗ № 107-
13/20-1 от 12.10.2022 г. на Община Добричка – предмет на изп. дело №
438/2021г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева:
1) 144, 36 лева, представляваща данък върху недвижимите имоти;
2) 325, 03 лева, представляваща такса битови отпадъци;
3) 138, 24 лева, представляваща лихва;
4) 146, 42 лева, представляваща лихва върху главницата от 469, 39
3
лева за периода 28.01.2020 г. до 23.02.2023 г., следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.

По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответника се поражда правото да
му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на отхвърлената част
от претенцията.
Ответникът не е представил доказателства за реализиране на
разноски, поради което такива не му се дължат от ищеца.

При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Поларис-43“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес
на управление: гр. ***, бул. „***“ № *** срещу Община Добричка, с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № ***, искове с правно основание по чл. 439 във връзка с
чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми по АУЗ № 107-13/20-1 от 12.10.2022 г. на Община
Добричка – предмет на изп. дело № 438/2021 г. по описа на ЧСИ Лучия
Тасева:
1) 144, 36 лева, представляваща данък върху недвижимите имоти;
2) 325, 03 лева, представляваща такса битови отпадъци;
3) 138, 24 лева, представляваща лихва;
4) 146, 42 лева, представляваща лихва върху главницата от 469, 39
лева за периода 28.01.2020 г. до 23.02.2023 г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4