№ 1408
гр. П., 18.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220100191 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Ищцата Т. К. Д. - редовно призована чрез процесуалния си представител,
се явява лично и с адв. М. П. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.
Ответникът Община С. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, се представлява от адв. П. И. от АК-Пловдив - надлежно
упълномощен с ОИМ.
Постъпила е молба с вх. № 17007/16.06.2025 г. от адв. И., пълномощник
на ответника, с която предоставя писмени доказателства, писмени документи
само за справка и прави доказателствени искания. Към молбата е приложен и
платежен документ за внесен депозит по допуснатата СТЕ.
Вещото лице С. Г. Б. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба от същата с вх. № 18980/03.07.2025 г., в която посочва причините,
поради които не е изготвила заключението си. Моли да се приеме отвода й по
делото и да се назначи ново вещо лице.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Оспорвам ОИМ. По направените
доказателствени искания в уточняващата молба от ответника от 16.06.2025 г.
изразявам следното становище. По т. 2 - възразявам да се допуснат трима
свидетели, тъй като не са посочени обстоятелствата, които ще се установяват с
тях. Противопоставям се по т. 3, тъй като в ГПК не е предвидено събиране на
документи за сведение и моля същите да бъдат върнати на ответника. Те
нямат място в настоящото дело. По т. 4 възразявам по допускането на
съдебно-криминалистична експертиза, тъй като ответникът не е оспорил
своевременно документа, за който се иска експертизата, а не се сочи какво се
цели с това оспорване и какво ще се установи с това искане. По т. 5 -
възразявам да се приеме като писмено доказателство по делото писмо от
Община С. до АС-П., тъй като същото е изготвено за ползване в друго
съдебно производство. Освен това няма как страна да прави доказателствено
искане и сама да дава отговор на същото искане, както е посочено в т. 5.
Относно отвода на инж. Б., тъй като няма технически уреди за измерване,
моля съдът да укаже на ответника да поясни какво ще доказва с този негов
въпрос, с оглед предмета на делото и по поставения от нас в ИМ въпрос 4.1.,
във връзка с идентичността. Какво в същност с този въпрос иска да установи
колегата, тъй като вече има зададен такъв зададен въпрос, каква е идеята и
какво цели да установи по делото, тъй като ако вещото лице може да отговори
на всички въпроси освен на този за идентичността на имота, то съответно тя
да си продължи работа по делото и този въпрос да отпадне. Ако колегата
твърди, че границата, включително не само на процесния имот, а че сме
навлезли в съседния имот, да каже какво.
АДВ. И.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор и доказателствените искания с молбата от 16.06.2025 г. Не твърдя
това, което казва колежката по отношение на вещото лице Б.. Ответната
страна иска да посочим обстоятелствата – искането ми е формулирано по
същия начин, както е и в ИМ, а именно да докажем обстоятелства излоЖ. в
подадения ОИМ.
АДВ. П.: Ние твърдим придобивна давност.
2
АДВ. И.: Ние твърдим, че не през цялото време са владели имота. Нека
и нашите свидетели да бъдат двама, за да има равнопоставеност. По
отношение на предоставените от мен експертизи. На първо място въпросните
експертизи съм ги представил не като експертизи по делото, но има утвърдена
практика, че такива експертизи могат да се приемат като писмени
доказателства, тъй като в тях са дадени отговори касаещи делото. По
отношение на т. 4 Натов е извършил експертиза на разписката, с която уж е
платено правото на строеж 1988 г.-1989 г. и Натов е установил, че подписът не
е на починалия син, който претендира собствеността.
АДВ. П.: Госпожо съдия, нашето основание да претендираме
собственост е давностно владение. Ние описваме какво се е случило.
АДВ. И.: Тази разписка се предоставя от тях. В ОИМ не съм я оспорил,
не случайно съм посочил чл. 146, ал. 3 и чл. 147 от ГПК, които допускат, ако
съдът има желание, да бъде допусната тази експертиза и да бъде оспорена
разписката в първото с. з. За предоставяне на оригинала няма срок в ГПК, в
който страната да поиска предоставяне на оригинал и тогава вече мога да го
оспоря този оригинал. Има решения на ВКС, че няма срок, в който може да се
поиска предоставяне на оригинал. Моля да се чете определение, че се
игнорира разпоредбата на чл. 146, ал. 3 и 147 от ГПК. И на двете точки се
позовавам. Новото обстоятелство е, че именно с изготвяне на тази експертиза
от Натов установяваме, че представеното копие при вас на л. 9 не е в оригинал
първо и второ - подписът не е изпълнен от лицето. Това е ново обстоятелства
и аз съм го разбрал от тази експертиза.
АДВ. П.: На тази разписка касиерката е удостоверила, че е получила
пари и подписът е неин. Там няма подпис на Г..
АДВ. И.: Никой не е казал такова нещо, че е на касиерката.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че с Договор за отстъпено
право на строеж върху държавна земя от 23.11.1988 г., на първородния ми син
Г. К. Д. бе учредено възмездно право на строеж върху държавна земя - за
извършване на ново жилищно строителство, съставляващ - парцел XXII в
кв.48 от 798 кв.м. по плана на с. В., което е платил с приходна квитанция от
3
23.11.1988 г., в размер на 1611,96 лв.
Твърди се, че желанието на Г. било да си построи самостоятелна къща и
той там да си живее. Ищцата сочи, че имотът с мъжа й е малък - около 600
кв.м. В него е едноетажната къща, в която живеели с бащата на Г., която
имаше две стаи и коридор, голяма плевня с обособени клетки за овце, магаре,
мисирки, кокошки, с голям навес за прибиране на сено и дърварник, като по-
късно през 1995 г., втория им син К. К. Д. си построил самостоятелна къща от
около 90 кв. м. в този двор. Ищцата сочи, че със съпруга си решили, а и
синовете им били съгласни - на втория син - К. да остане бащината къща, а на
първия Г. - да му се помогне да си построи самостоятелна такава.
Твърди се, че след като сина им Г. подписва Договора за отстъпено
право на строеж върху държавна земя от 23.1 1.1988 г. и изплатил сумата
отишли да го видят. Парцелът бил целият в дупки. Още на следващата година
- пролетта на 1989 г., синът й Г. поръчва и насипва парцела с пясък. Около 50
бр. камиона с пясък превозва баща му, съпруг на ищцата, който бил шофьор
на камион. Оградили го пак същата година - 1989 г. със стоманени колове и
мрежа. Сложили врата с катинар. Така е и сега.
С оглед дошлата демокрация синът й Г. възложил на ищцата изготвянето
на проект на къщата, която обаче така и не е могъл да построи, поради
обезценяване на парите, фалити на банки и за да не стои така празен парцелът
Г. започнал да го обработва още от пролетта на 1989 г. - садил го с картофи,
лук, домати, зеле и др. зеленчуци за собствени нужди. От пролетта на 1989 г.
до есента на 2010 г. - включително, когато Г. се разболял - той го е работел
постоянно като садял зеленчуци всяка година. Никога имота не е бил празен.
Твърди се, че от 2011 г. ищцата е започнала да работи парцела, като през
пролетта на 2012 г. синът й К. я моли да му разреши да сложи оранжерии -
парници и да гледат там ранни домати.
Твърди се, че до лятото на 2023 г., когато ищцата претърпява инсулт
всяка година тя е работила парниците заедно с К. и съпругата му.
Твърди се, че в средата на месец ноември 2024 г., синът ми К., ми даде
документи, връчени му от Община С. - Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена
от Кмета на Община С. като й казал, че трябва да махне парниците от нейното
място, тъй като това място било на Община С..
Твърди се, че тази Заповед е обжалвана от сина на ищцата и има
4
образувано адм. д. № 1237/2024 г. по описа на AC - гр. П., тъй като ищцата
сочи че дворът си е неин и че това дворно место никога не е било на Община
С..
Оспорва, възразява и не е вярно Община С. да е собственик на дворното
място по Договора за отстъпено право на строеж на сина й Г. К. Д.. Твърди, че
тя е собственик на дворното й место, а не Община С.. Оспорвам
съдържанието на всички документи, където пише в тях, че Община С. била
собственик на нейното место. От пролетта на 1989 г. до настоящия момент —
всяка година трайно, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявани от
никого синът й Г. К. Д., а след смъртта му ищцата е работила дворното место
по Договора за отстъпено право на строеж на сина й Г. К. Д.. Ключ за него има
само ищцата и сина й К..
Моли се съдът да постановите решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника Община С., ЕИК/БУЛСТАТ: *****, с адрес на
управление: гр.С., ул. ”А. С.” № 37А, общ. С., обл. П., представлявана от
кмета В. Й. Р., че аз, ищцата Т. К. Д., ЕГН ********** от с. В., общ. С., ул. ”11-
та” № 12, обл. П. — съм собственик на следния недвижим имот: УПИ ХХП-
общ., кв.48 по плана на с. В., общ. С., с административен адрес: с. В., общ. С.,
ул. ”***” № 4, с площ от 785 кв.м., придобит въз основа на изтекла
придобивна давност, чрез присъединяване на владението на сина ми Г. К. Д.,
ЕГН **********, починал на 08.06.2011 г., осъществявал фактическата власт
от пролетта на 1989 г. до предявяване на иска в съда - 16.01.2025 г., на
основание чл.79 от ЗС.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който моли да се отхвърли изцяло иска.
Твърди се, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не
отговаря изцяло на действителната такава. Фактическата обстановка по случая
е следната:
Със Заповед № 214/04.11.1988 г. на Председателя на общински народен
съвет - С. /лист № 8 по делото/ е отстъпено на Г. К. Д. от село В., възмездно
5
право на строеж на ново жилищно строителство върху държавен имот, а
именно: УПИ XXII - общински, в кв. 48 по плана на село В., община С., област
П..
В следствие на горепосочената Заповед № 214/04.11.1988 г. на
председателя на общински народен съвет - С., по отношение на горепосочения
УПИ е сключен Договор с дата 23.11.1988 г. за отстъпено право на строеж
върху държавна земя /лист № 6-7 по делото/, със страни Г. К. Д. от село В. и
общински народен съвет - С..
Съгласно клаузите на Договора от 23.11.1988 г. за отстъпено право на
строеж върху държавна земя, следва Г. К. Д. да заплати в полза на община С.
общо сумата от 1611,96 лв за отстъпеното възмездно право на строеж, което
би следвало да е сторено с приходна квитанция № 927495/23.11.1988 г. /лист
№ 9 по делото/.
Съгласно точка № 3 от Договора за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 23.11.1988 г. лицето се задължава в срок от 5 години,
считано от датата на сключване на договора, да построи върху отстъпеното му
държавно място, по одобрен архитектурен проект жилищна сграда с размери
определени в Закона за собствеността на гражданите /отм./.
Според точка № 4 от Договора за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 23.11.1988 г., петгодишния срок за построяването на
жилищната сграда е задължителен, като само по изключение и то по
уважителна причина, този срок може да се продължи за определено време със
заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен
съвет.
Видно от точка № 5 от Договора за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 23.11.1988 г., ако жилищната сграда не се завърши в
задължителния петгодишен срок или в продълЖ.я такъв срок, или
строителството се извърши в нарушение на одобрения му архитектурен
проект, или без одобрен архитектурен проект, отстъпеното му право на
строеж се отменя, като не се връща на лицето заплатената за това парична
сума.
Съгласно точка № 9 от Договора за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 23.11.1988 г., лицето следва в тримесечен срок от
построяването на сградата, следва същата да бъде декларирана в общината и
6
да се заплащат за нея съответните данъци и такси.
Отделно от това съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността,
правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продълЖ.е на 5 години.
Твърди се, че за жилищната сграда, за която е отстъпено ограниченото
вещно право на строеж и предмет на Заповед № 214/04.11.1988 г. на
председателя на общински народен съвет - С. и на Договор от 23.11.1988 г. за
отстъпено право на строеж върху държавна земя, не е издавано разрешение за
строеж, нито е одобряван инвестиционен проект.
Твърди се също така, че не е продължен със съответната заповед 5
годишния срок за строителството по Договор от 23.11.1988 г. за отстъпено
право на строеж върху държавна земя, както и не е деклариран строежа след
изграждането му в община С. и да са заплащани за него съответните такси и
данъци.
Не се установява отстъпеното ограничено вещно право на строеж,
предмет на Заповед № 214/04.11.1988 г. на председателя на общински народен
съвет - С. и на Договор от 23.11.1988 г. за отстъпено право на строеж върху
държавна земя, да е било реализирано, както и да е започвало подобно
строителство.
Не отговаря на истината изложеното твърдение в исковата молба и
изрично възразявам и го оспорвам, че процесния УПИ е бил владян трайно,
явно, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от Г. К. Д., ЕГН: **********
от пролетта на 1989 г. до 08.06.2011 г. когато е починал, както и че след това
същият този УПИ е владян по същият начин от майка му - настоящият ищец,
до предявяване на иска в съда - 16.01.2025 г.
Оспорвам се и твърдението, че процесният УПИ не е собственост на
община С.. Напротив, процесният УПИ е собственост на община С. и то по
силата на ЗАКОНА и това се установява и от Удостоверение № 01/13.01.2025
г. на община С., където изрично е посочено, че имота е общинска собственост
на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Същото се установява и от
прилоЖ.я на лист № 22 по делото Акт № 36/10.08.1987 г. за държавна
собственост на недвижим имот.
В последствие е издадена Заповед № 153/11.04.2002 г. на областния
7
управител на област П. /лист № 23 по делото/, с която процесния УПИ, а и
още няколко имота, са отписани от актовите книги на недвижимите имоти -
частна държавна собственост.
Твърди се, че по силата на изричните разпоредби на ЗДС, ППЗДС и
ЗОбС, този вид имоти стават общинска собственост и то от момента на
влизането в сила на закона, а не от „отписването им от държавата и
записването им в общината”.
Също така не е необходимо след отписването на държавните имоти,
когато по силата на Закона са станали общинска собственост, за тях да се
съставят нарочни актове за общинска собственост.
Обстоятелството, че процесния УПИ е общинска собственост на община
С. се установя и от приложената на лист № 24 по делото Скица №
46/14.08.2001 г. и Скица № 8/13.02.2025 г. и двете издадени от техническата
служба на община С., където имота е отразен като УПИ „ХХІІ-общ.”, като
съкращението „ общ.” означава „ общински ”, като така се изписват в
плановете имотите които са общинска собственост.
Оспорва се твърдението, че от пролетта на 1989 г. до есента на 2010 г. Г.
К. Д. е обработвал земята на процесния УПИ и че е отглеждал в него
зеленчуци.
Оспорва се и твърдението, че от 2011 г. земята на процесния УПИ се
обработва от ищцата, както и че същата през 2012 г. е разрешила на синът си
Г. К. Д. да построи в него оранжерии за отглеждане на ранни домати.
Не е вярно твърдение и се оспорвам, че процесният УПИ е бил целият в
дупки и че в него през пролетта на 1989 г. е насипан пясък с 50 камиона, както
и че през 1989 г. на процесния имот е била изградена ограда от стоманени
колове и мрежа, както и че тогава е поставена врата с катинар. Имотът е бил
винаги в състоянието в което е сега - равнинен и без дупки. През цялото време
имотът е бил изцяло владян от Община С. и никой не е имал фактическата
власт върху имота, нито го е ползвал за каквото и да е било.
Твърди се, че в края на 2019 г. К. К. Д. /брат на Г. К. Д./ поставя
незаконна ограда от стоманени колове и мрежа около процесния имот, както и
врата на оградата. По същото време К. К. Д. изгражда и два броя оранжерии за
производство на зеленчуци в процесния УПИ - общинска собственост на
8
община С., без необходимите за това строителни книжа. Поради тази причина
от зам. кмета на община С. е издадена Заповед № 2010/16.11.2019 г. с която е
формирана работна група, която да извърши проверка дали е реализирано
отстъпеното право на строеж в процесния УПИ.
Твърди се, че видно от съставения нарочен Протокол от дата 29.11.2019
г. работна група от община С. констатира, че отстъпеното право на строеж на
жилищна сграда, не е реализирано, като и че в имота има разполоЖ.
оранжерии за производство на зеленчуци.
Поради наличието в процесния УПИ на незаконно изградени /без
строителни книжа/ два броя оранжерии за производство на зеленчуци, е
издадена Заповед № 2071/31.10.2024 г. на кмета на община С. /лист № 30-32
по делото/, с която е наредено на К. К. Д. да премахне незаконен строеж: „Два
броя тунелни оранжерии”, находящ се в процесния УПИ.
Твърди се, че Заповед № 2071/31.10.2024 г. на кмета на община С. е
издадена на основание съставен Констативен акт № 06/25.09.2023 г. от
служители на община С. /лист № 33-35 по делото/.
Следва да се отбележи, че т. н. „придобивна давност” не се прилага и не
действа по отношение на държавни и общински имоти, като началният период
е от 1951 г., съгласно чл. 86 от ЗС.
Едва с Решение № 3/24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. №
16/2021 г. се обяви за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18
от 2020 г.), повеляваща, че по отношение на тези имоти се спира
придобивната давност до 31.12.2022 г.
Изрично в Решение № 3/24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. №
16/2021 г. е посочено, че обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект.
Твърди се, че процесния поземлен имот е бил държавна собственост и в
последствие по силата на Закона - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС е вече
общинска собственост на община С..
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен, необоснован и недоказан предявения иск от Т. К. Д., ЕГН:
**********, против община С., ЕИК: *****, с който се иска съда да постанови
9
Решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника община
С., че ищеца Т. К. Д. е собственик на следния недвижим имот, а именно: УПИ
XXII - общински, в кв. 48 по плана на село В., община С., област П., с
административен адрес: село В., община С., ул. „***” № 4, с площ 785 кв. м.,
придобит въз основа на изтекла придобивна давност, чрез присъединяване на
владението на сина й - Г. К. Д., ЕГН: **********, починал на 08.06.2011 г.,
осъществявал фактическа власт от пролетта на 1989 г., до предявяване на иска
в съда - 16.01.2025 г. на основание чл. 79 от ЗС.
Претендират се разноски. Направено е възраЖ.е за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за собственост с правно
основание чл. 124 от ГПК. Заявеното правно основание е придобивна давност.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца,
който следва да установи при условията на пълно и главно доказване с
допустимите от ГПК доказателствени средства фактът на владение на
процесния имот с период на действие от пролетта 1989 г. до предявяване на
иска в съда.
АДВ. П.: Нямам възраЖ.я по доклада и правната квалификация.
АДВ. И.: Нямам възраЖ.я по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
ПО МОЛБАТА НА ОТВЕТНИКА ОТ 16.06.2025 г.
Не следва да се уважа искането по т. ІV, тъй като ответникът не е
направил оспорване на въпросната разписка с ОИМ и на това основание съдът
не следва да разсъждава дали са налице нови обстоятелства или
нововъзникнали такива.
Със същия аргумент следва да се отхвърли и искането по т. ІV от
молбата от 16.06.2025 г., с която се иска допускане на съдебно-
10
криминалистична експертиза.
Следва да се допуснат до разпит поисканите в т. ІІ двама свидетели при
режим на довеждане от ответната страна, както и да се приеме като писмено
доказателство по делото, описаното в т. V писмо с изх. № 1103-347-
1/24.04.2025 по описа на Община С..
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВА БЕЗ УВАЖ.Е искането на ответника съдът да съобрази
разпоредбите на чл. 147 от ГПК, тъй като е налице хипотезата нито на т. 1,
нито на т. 2 на същия член.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖ.Е искането на ответника за назначаване на
съдебно-криминалистична експертиза по делото.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ответнатата страна.
ПРИЕМА като писмени доказателства писмо с изх. № 1103-347-
1/24.04.2025 по описа на Община С..
Не следва да се приемат прилоЖ.те към молбата съдебно-техническа и
криминалистична експертизи, изготвени от инж. Янка Рангелова и инж.
Николай Натов, като недопустимо доказателствено средство в настоящия
процес, първо защото са изготвени по друго дело и за нуждите на
административно производство и съгласно правилата на ГПК не може
писмени доказателства по друго дело да се ценят по настоящото дело.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства по делото прилоЖ.те към
молбата на ответника от 16.06.2025 г. съдебно-техническа и криминалистична
експертизи, изготвени от инж. Янка Рангелова и инж. Николай Натов за
нуждите на адм. д. № 1237/2024 г. по описа на АС-П..
ОСТАВА същите в кориците на делото.
СЪДЪТ като съобрази днес докладваната молба вх. № 18980/03.07.2025
г. от вещото лице С. Б. и изразеното становище от процесуалните
представители на страните по делото
11
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА като вещо лице по делото С. Г. Б..
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допусната съдебно-техническа
експертиза Ж. Р. Д.-П..
УКАЗВА на вещото лице след като се запознае с материалите по делото,
да отговори на поставените въпроси в доказателствената част на исковата
молба и на въпросите, съдържащи се в доказателствената част на отговора на
ответника.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-
малко една седмица преди датата на насроченото съдебно заседание и да
представи Справка-декларация по чл. 23, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-1 от
14.02.2023 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица.
АДВ. П.: Водим допуснатите ни свидетели.
АДВ. И.: Ние не държим на съвместен разпит, така че да преминем към
разпит на техните свидетели.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на допуснатите
свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. М. М. – на 69 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М.: Живея на същата улица на, която Т. има дворно место. Аз съм в
началото на улицата, а техния парцел е предпоследен в едно дере накрая на
улицата. Познавам Т. Д., ние сме от едно село, но още повече се опознахме,
когато те закупиха тук парцела и моите деца там постоянно играят и в течение
на времето като направиха тия два парника на това место и като останах 2015
г. без работа съм работила и там. Т. освен тоя имот има и друг, къщата на мъжа
12
й, там където е била снаха. Т. има двама сина – К. и Г., като К. си направи
къща в техния си двор, а това место го закупиха за Г.. Закупиха го 1988 г.,
когато беше демокрацията и там се пуснаха 4 парцела за продан и техния беше
предпоследен в дерето. Беше место под наклон и нейния мъж караше КРАЗ,
караха пръст да го насипят местото и да направят там къща на Г.. Започнаха
тоя двор да го садят, защото като дойде демокрацията парите не стигаха на
никой. Двора го заградиха Т. и мъжът й. Г. също участваше в заграждането
докато дойде най-лошото. Не мошаха да построят къща, защото Г. се поболи,
по болници се лекува момчето и през 2011 г. той почина. Дворът остана
незастроен, но двора си се работи абсолютно всяка година. Садяха се чушки,
домати, краставици, зеле, все неща за зимнина. В техния двор, в на мъжа й не
са садили, защото там няма никакво место. Говоря за двора на Т. на свекър й
където е, а и К. там си направи къща нали ви казах. Това место на Г. е
заградено с циментни колове и оградна мрежа, като на самата улица се сложи
желязна врата с катинарче. Сега тази врата се намира откъм дерето, защото К.
зад това место се продаваше друго и той го закупи. К. направи още оранжерии
там, защото това са най- работливите деца в селото. До тях има сметище. Тази
ограда, която се постави когато закупиха имота не е сменяна - колове и
оградна мрежа. К. като купи и другото место откъм полето по средата събори
мрежата да може да няма граница между двата имот. На границата има една
черника и една чешма. Двора на Г. е 700-800 кв. м. И четирите парцела, които
бяха са еднакви парцели. Като почина Г. това место се случи така, че и мъжа
на Т. почина и тя се видя в чудо сама да го работи и К. тогава и предложи да й
помага и направи два парника. До 2023 г. тя докато получи инсулта нон-стоп е
работила. Аз също с нея съм работила на доматите. Доматите април се
засаждат, ноември се почиства местото. Когато Г. гледаше зарзавата пак се
засажда всичко през м. април и есента се прави зимнина от тях. До ноември
всичко е прибрано – тикви, чушки, зеле. Когато Г. работеше не съм чула някой
да го е гонил от местото му. Не съм чула да има спорове за това место с други
хора. И след смъртта му Т. никой не я е гонил, че това место е на друг. Тя не е
липсвала от това место никога.
Знам че имота е закупен, защото аз там живея. Тези места бяха
общински. Различни хора купиха тези 4 парцела. Мога да посоча и другите
хора, които си купиха парцелите там. Съседния парцел до на К. си е цяло
сметище и се ползва и за път, до дерето след него. Дерето се намира след на Г.
13
парцела. След на Г. е този като сметище, пътя и дерето. Г. граничи със З. Н., от
другата страна е въпросния парцел за сметище, а на гърба на тоя брат му К.
закупи дето си сложи парници. От имота на К. почва извън регулацията, но
неговия дали е в регулация не знам. Не знам дали е земеделска земя.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. Т. – на 72 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Т.: Познавам Т. Д., обръщам се към нея с името Теча. Тя живее в
момента във В.. Това е нейната стара къща, наследствена от мъжа й. Тя имаше
двама сина, сега е един. Г. и К.. Г. почина около 2010-2011 г., не мога да ви
кажа точно кога беше. Г. през 1988 г. придоби един имот от община С.. Той го
закупи този имот, защото им е малък двора в който живеят . К.ми си строи
къща при старата им. Някога общината така даваше имоти в друг район на
селото. Той купи този парцел да си садят зеленчуци ида си строи къща, но се
случи така че не му се получиха нещата. Аз съм от това село и мъжът ми
участваше за тези парцели но по други причини ни отказаха на нас. Когато Г.
взе този имот, само неговия не беше изравнен. На Златко беше изравнен. През
1989 г. баща му на Г. почна да настила, да настила, да равни местото. Ние сме
си помагали. Те си заградиха имот след като го насипаха с колове и с тел. Тази
ограда си я има и до днес, винаги е било заградено, никога не е било
разградено. Те садеха, защото трябват пари. Първата ограда беше към шосето,
към улицата. А после К. се намеси, започна да купува земи и тогава оградата
се измести. Винаги е било заградено, защото тези зеленчуци животните ще ги
изядат. Винаги е било заградено и заключено. Откакто е закупен този имот е
саден всяка година – домати, чушки, зеле и т н. Като почина Г. те продължиха
да садят. Баща му почина преди Г.. Майка му продължи да сади с К.. Ние си
помагаме на село много. И вчера бях в тоя имот, купих си домати. Т. е с удар и
ние ходим да си помагаме. Аз лично ходя да помагам. Аз говоря истината, не
мога да лъжа. Имота на Г. граничи с пътя, от другата страна е Златко и 2015 г.
К. купи един имот под имота на Г. и К. граничи с този на Г.. К. отдолу граничи
14
с едно сметище, което не е почистено, не е оправено и там хората си хвърлят
боклуците, защото е дерето. Не знам някой да е гонил Г. и да е имало спорове
за този имот. И Т. никой не я е гонил. В селото се знае, че този имот беше на Г.,
а сега го работят К. и майка му. От смъртта на Г. досега не е имало година, в
която да не се работи имота. И сега е насадено в момента.
В началото като купиха този имот първата малка вратичка беше откъм
пътя, а в момента се намира от страна откъм сметището и се затваря с катинар
и синджир. Към настоящия момент е една врата. Това за мен там е сметище,
защото виждам боклук - изхърлени шишета, има боклуци и се възмущаваме.
След сметището има дере.
Тази врата е с две крила, защото К. влиза там с буса и си товари.
Където е сметището не знам дали е имот, но така се говори в селото, но
и той не е равен и ако решат на някой да го дадат и той ще трябва да се равни.
На Г. се насипаха в имота над 50 КРАЗ-а. Насипваха го Г. и баща му. Това
беше най-лошото место, което се даде на Г..
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания на този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 27.10.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час ищцата – уведомена лично от днес, ответникът – уведомен чрез
процесуалния си представител.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Ж. Р. Д.-П..
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:55 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
15