РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. Казанлък, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело №
20245510101256 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.432 във връзка с чл.429 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че на
*** г., около 11:08 ч. в гр. К. на пешеходната пътека, образувана от ул. „А.“ и
ул. „В.“, претърпяла ПТП, в качеството си на пешеходец, като била блъсната
от МПС марка: „***“, модел: „***“, с peг. № ***, управлявано от А. Р. Р., с
ЕГН **********. Въпросното МПС е било застраховано към ответното
застрахователно дружество с полица № ***.
Сочи следния механизмът на ПТП-то:т: приближавайки горепосочената
пешеходна пътека, като се огледала и уверила, че преминаването й е
безопасно, стъпила на същата и започнала движението си по нея, така
достигайки средата й неочаквано за нея била ударена от шофираното от А. Р.
Р., с ЕГН ********** МПС, с peг. № ***. От инерционната сила на удара,
изхвърчала, паднала на земята и загубила съзнание. След като дошла отново в
съзнание била неориентирана и нямала спомен за случилото се. Незабавно
след инцидента, водачът причинил въпросния инцидент, сигнализирал
органите на МВР, които своевременно посетили ПТП-то и се обадили на екип
за спешна медицинска помощ, който да положил необходимите медицински
грижи за пострадалата. След това съставили протокол за ПТП с пострадали
лица с № *** г.
В протокола изрично било посочено, че участник 1, а именно А. Р. Р., с
ЕГН ********** не пропуска движещия се пешеходец по пешеходна пътека
тип „зебра“ посока изток - запад и я удря, вследствие на което ищцата е
получила комоцио и травма на главата. Спрямо виновния водач е издаден
1
АУАН с № ***/*** г.
Сочи, че вследствие на инцидента била откарана за лечение в ФСМП -
гр. К., където бях прегледана и приета за лечение в Хирургичното отделение
на МБАЛ „***“ гр. К.. Видно от така издадената й Епикриза към ИЗ № ***
приета с диагноза Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Наред с това изпитвала силни болки в главата и цялото тяло, като имала
постоянен световъртеж. Била оставена за лечение във въпросното медицинско
заведение от *** г. до *** г., включително.
В лечебно заведение й били направени всички необходими образни и
лабораторни изследвания и многократно била прегледана от специалист -
нервни болести, тъй като залитала, имала замаяност и световъртеж за
продължителен период от време. Наред с това в тилната област на главата
имала хематом колкото яйце и палпаторна болезненост.
При изписването й за домашно лечение на *** г. от въпросното лечебно
заведение й били дадени указания за ХДР и й било назначено медикаментозно
лечение, които тя стриктно спазвала, за да възстанови здравословното си
състояние. С оглед на специфичните травматични увреждания, които
получила вследствие на ПТП-то от *** г. била насочена за консулт от
неврохирург. Наред с това се въздържала от всякаква физическа активност,
тъй като изпитвала непрестанни болки в главата и тялото, което налагало да
приема болкоуспокояващи.
Вследствие на претърпените от нея телесни увреждания, изживяла
изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й
болки и страдания, като получените от нея негативни последици от травмите
търпи и сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще. След датата на
въпросния период й се налагало да пие непрестанно обезболяващи
медикаменти, тъй като изпитвала непрестанни болки в главата. В периода на
възстановяването й, което все още не е приключило, за нея е фактически почти
невъзможно да извършва сама обикновените си санитарно-битови дейности и
непрекъснато за нея трябва да се грижи член на семейството, което
обстоятелство й създава изключително големи смущения и неудобства.
Въпросният инцидент попречил сериозно на социалния й живот, тъй като не
може, поради непрестанните болки, причинени от всяко едно движение на
снагата й да излиза и да се среща с нейните приятели, близки и роднини в град
К., което преди това било ежедневие. Вследствие на инцидента загубила и
възможността си да се грижи за домакинството в къщата, в която живее.
Освен получените силни физически болки, претърпяла и продължава да
търпи и тежки психически травми, които й причинили нежелание за контакти
с хора, тъй като постоянно се завръщала към ужаса от инцидента. Това
състояние на психическо разстройство, й причинило проблеми със съня,
каквито преди това нямала.
Заявява, че вследствие процесното ПТП, често изпада в стрес и получава
пристъпи на паника, които особено много се засилват при поява на
автомобили и по-силен звук от двигател. Живее с постоянен страх, че може
пак да се повтори въпросното ПТП и изпитва психологически дискомфорт,
когато трябва да пресича улица. Особена тревожност у нея предизвиква и
2
срещата й с коли от същия цвят като на този, с който била блъсната и
вследствие на това веднага спомените за инцидента изплуват. Тези състояния
я принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си.
Тъй като управляваното от виновния водач МПС притежавало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с peг. № ***, валидна до *** г. към
ответното дружество - Застрахователно акционерно дружество „Д.” АД, с
ЕИК: ***, на ***г. подала молба /претенция/ за изплащане на дължимо й
обезщетение, представляващо причинените й неимуществени вреди от
настъпилото на *** г. ПТП. Вследствие на което получила писмо с изх. № ***
г. от ответника, с което я уведомили, че щетата й е заведена под № *** и е
необходимо да предостави официален документ, удостоверяващ номера на
банковата й сметка. В тази връзка още на същия ден пратила по
конвенционалната поща писмо с необходимата информация. За съжаление
ответникът не счел искането й за основателно и го оставил без разглеждане.
Предвид гореизложеното, моля да ни призовете на съд с ответника и
след като се убедите в основателността на претенцията ми да осъдите на
основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането,
вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно акционерно дружество „Д." АД, с ЕИК ***,
***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М., Ж.С. К., да заплати в полза на ищцата
сумата в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
настъпилото на *** г. ПТП - Мозъчно сътресение, без открита вътречерепра
травма, силни болки в главата и цялото тяло, постоянен световъртеж, хематом
колкото яйце в тилната област с палпаторна болезненост и законна лихва
(мораторна) върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на
завеждането на настоящия иск 27.05.2024г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждането на разноски.
Моли, обезщетението за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, както и направените съдебно-деловодни разноски, в това
число и заплатения адвокатски хонорар, да бъде преведено по следната
банкова сметка: *** в „ОББ“ АД, собственост на адв. М. Т.. В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Т., който моли съда да
уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД, чрез юрисконсулт Н. К., с
който заявява, че така предявения иск за неимуществени вреди с правно
основание чл. 432 от КЗ е неоснователен и недоказан и моли съда да
постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло. Моли също да
отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск.
Под условие на евентуалност, в случай, че съдът намери исковата
претенция за основателна, то моли да се намали размера на претендираното
обезщетение, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от
страна на Л. В. М., която не се е движила по пешеходна пътека, която е в
близост, като преди да навлезе облечена в тъмни дрехи, внезапно при
ограничена видимост е навлязла на платното за движение, като не се е
съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и е удължила
ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно.
3
Заявява, че тези действия на ищцата са основните фактори за ПТП и
настъпилите вреди.
Счита, че претендираното с исковата молба обезщетение е прекомерно
завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи, дори и по-тежки за процесния период, с оглед
релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания,
респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищцата.
Претендира присъждането на разноски.
Счита, че процесната искова молба е нередовна, тъй като не са изложени
точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти.
В исковата молба са заявени различни по вид и степен травми, за които
ищцата следва да посочи поотделно какъв точно размер на обезщетение
претендира в рамките на общата цена на иска за главницата в размер на
6000,00 лв. Липсата на посочена цена на иска за всяко отделно увреждане
затруднява дружеството им да организира адекватна защита и възражения
конкретно по всяка претенция.
Счита, че предявеният иск е допустим, макар и неоснователен и няма
пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
Сочи, че за да възникне отговорността на „ЗАД Д.” АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е необходимо да
съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на
отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно
събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и 6) вина.
Твърди, че в конкретния случай водачът А. Р. Р. не е нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадената искова молба.
Въз основа на това счита, че липсва основния елемент от фактическия
състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, не са налице
всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя,
поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на
ищцата и предявеният срещу „ЗАД Д. АД” иск следва да бъдат отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Твърди, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. (чл. 52 от ЗЗД)
Твърди, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като
водачът на МПС марка „***“, модел „***”, с peг. № *** не е имал
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП има пешеходката, която в
4
нарушение на правилата за движение по пътищата се е движила с тъмни
(черни) дрехи, внезапно при ограничена видимост е навлязла на платното за
движение, като не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни
средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване, което е
станало предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствала
останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия автомобил марка
„***“, модел „***”, с peг. № ***, да реагират своевременно и адекватно на
нейните действия.
Намира претендираното застрахователно обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени и имуществени вреди от ПТП от *** г. за
прекомерно завишено и несъответстващо на понесените от нея болки и
страдания в резултат на причинените й телесни наранявания. Същото не е
съобразено и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП.
В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за
основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки
и страдания, от една страна, а, от друга страна, на практиката на съдилищата
по аналогични случаи за процесния период, както и възражение за
съпричиняване на ПТП, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 6.
чл. 108. ал. 1, чл. 113, ал, 1, т. 1 и т. 2, и чл. 114 от ЗДвП.
Твърди, че посочените по-горе нарушения извършени от страна на
ищцата се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност
на исковата й претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение
следва да бъде намалено поне на половина (%) заради наличието на принос в
изложения по-горе аспект.
Счита, че ищцата е получила незначителни по вид и степен телесни
наранявания, от които се е възстановила бързо и без усложнения.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил
марка „***“, модел „***”, е peг. № *** не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП,
ще премине пешеходец облечен в тъмни дрехи и по неосветената част на
пътното платно, който ще навлезе внезапно по платното за движение без да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, удължавайки
ненужно пътя и времето си за преминаване по пътното платно. Водачът на
лекия автомобил марка „***“, модел „***”, с peг. № *** не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било
технически непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние.
За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия
автомобил марка „***“, модел „***”, е peг. № *** и претърпените вреди като
резултат. Деянието в резултат на което е станало пътно транспортно
произшествие, е случайно, защото поведението на пешеходката и опасността,
която то е създало на пътя, са били изненада за водача на автомобила и той и
не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък, ще
премине пешеходец, който ще наруши ЗДвП, в следствие на което ще настъпи
ПТП. В този смисъл е и константната практика на ВКС.
5
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - *** г. по отношение собствеността и
ползването на л.а. марка „***“, модел „***”, с peг. № *** по силата на
Застрахователна полица ГОА, сключена със „ЗАД Д.” АД.
Оспорва следните обстоятелства:
Изключителната вина на водача на лек автомобил марка „***“, модел
„***”, с peг. № *** - А. Р. Р., с оглед изложеното по-горе твърдение за
наличието на такава у пешеходеца, намиращ се на платното за движение или
за хипотезата на случайно деяние, което водачът А. Р. Р. не е могъл нито да
предвиди, нито да предотврати.
Изключителната вина на водача на лек автомобил марка „***“, модел
„***”, с peг. № *** - А. Р. Р., с оглед наведеното по-горе възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна пострадалата Л.
В. М..
Възразява срещу твърдението, че ищцата Л. В. М. е получила сериозни
травми от ПТП, които били свързани с интензивни и продължителни болки и
страдания.
Твърди, че описаните увреждания, не са получени при настъпване на
ПТП, същите не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Л. В. М. до настоящия момент не е представила изисканите документи.
Твърди, че липсата на изисканите документи води до невъзможност да бъдат
определени степента и характера на уврежданията, спазено ли е предписаното
лечение и неговата продължителност, ако изобщо е извършено такова. По тези
съображения оспорва описаните в исковата молба травми да са причинени в
резултат на процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП. Същият не отговаря на така описания в
исковата молба и представения с нея Констативен протокол с пострадали
лица. Протоколът е официален удостоверителен документ, но не се ползва с
материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като
съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в
протокола изявлението на страната. Отделно от това самото обяснение в
протокола е неясно и противоречиво. В него се говори за движещо се МПС,
което отнема предимство на пешеходец, с който е реализирано ПТП. (чл. 179,
ал. 1 от ГПК)
Оспорва механизма на осъществяване на твърдените неимуществени
вреди, тъй като не са представени медицински документи, удостоверяващи, че
ищцата е търсила Спешната медицинска помощ включва, както и медицински
дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили
животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на
организма за претендираните телесни увреждания;
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие.
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителния процес на ищцата, както и че продължава да изпитва болки,
физически и психически дискомфорт.
Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата -
6
представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях
Оспорва твърдението, че тези травматични увреждания и наранявания са
причинили продължително разстройство на здравето, поради ПТП дълго
време оставала вкъщи, изпивала силни болки, имала проблеми със съня и била
под напрежение което се отразило на ежедневието й.
Оспорва твърдението, че травматичните увреждания, болките и
страданията за продължителен период от време я лишили от възможността да
води нормален начин на живот, както и да осъществява ежедневната си битова
и общочовешка дейност.
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
лишена от нормален начин на живот, че до момента същото предизвиква
силен страх и уплах у нея, както и че случаят е повлиял на личния й живот,
като силно е ограничил социалните й контакти.
Оспорва твърдените болки и страдания, които да са подлежали на
компенсиране. Оспорва твърдените последици от инцидента и тяхната
продължителност.
Твърди, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. (чл. 52 от ЗЗД)
В тази връзка счита, че искания размер на обезщетението от ищцата е
прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и
единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди’".
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени
вреди.
Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за лихва, както
и размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
Възразява срещу твърдяната изключителната вина само у водача на
застрахованото в „ЗАД Д.“ АД МПС и твърди, че ищцата с поведението и
действията си е допринесла за настъпването на претендираните
неимуществени и имуществени вреди, по-конкретно прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че последната е нарушила
разпоредбите на ЗДвП.
На отделно основание възразява срещу предявения размер на ищцовата
претенция, който се явява прекомерен, предвид наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца - приносът на пострадалата е
основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В заключение, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, то моли
7
да не го уважава в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на
обезщетението с направените възражения за прекомерност на същото, както и
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Претендира присъждането на разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от НЗПП (поел. изм. и доп. ДВ. бр.74 от 7
Септември 2021 г.) в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Ако ищцовата страна не се яви в първото заседание по делото, моли съда
да прекрати делото и да им присъди сторените по делото разноски, при
наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
В случай, че за първото съдебно заседание не се яви процесуален
представител за „ЗАД Д.“ АД, не възразява делото да се гледа в негово
отсъствие. В съдебно заседание адвокат В. М., която моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от ***г. От същия се установява, че на ***г. около 11.08 часа в град К., на
пешеходна пътека южно от кръстовището на улица „А.“ и улица „В.“ е
настъпило ПТП между лек автомобил марка ***, модел „***“, с рег. №***,
управлявано от А. Р. Р. и Л. В. М. на ***. След сблъсъка/удара Л. М. е
получила травматични увреждания. /лист 5 от делото/.
Представена е и епикриза издадена от ВБАЛ „***“ – К. на Л. В. М.. От
същата се установява, че същата е постъпила на лечение на *** г. и е изписана
на ***г.с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна тавма.
Изписана без усложнения. /лист 7 от делото/.
Представено е и писмо от застрахователя до ищцата, с което ЗАД „Д.“,
което я уведомяват последната, че във връзка с нейно искане за заплащане на
застрахователно обезщетение по щета № *** за нанесени неимуществени
вреди по застраховка „Гражданска отоворност“ че така подадената претенция
не отговаря на изискванията на чл.380 от КЗ за предоставяне на пълни и точни
данни за банкова сметка./лист 8 и 9 от делото/.
По делото не е спорно, че за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № *** има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ № ***,
валидна от ***г. до ***г. в ответното дружество. /лист 10 от делото/.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Х. Д. Г. и А. Р. Р..
От показанията на свидетеля Г. /***/ се установява, че майка му
претърпяла ПТП на през 2024г. Майка му била приета в болницата в К.
„казаха, че е претърпяла инцидент, и е била блъсната“. Била настанена в
хирургията. „Беше на легло. Мисля, че имаше системи, доколкото си
спомням“. Била уплашена и травмирана. Оплаквала се от силна остра болка в
главата. Престоя в болницата бил около седмица. След изписването се
наложило да я водят на контролни прегледи 2 – 3 пъти. Вкъщи й помагали той
и жена му, тъй като живеели в едно домакинство. Твърди, че след инцидента
8
майка му започнала да забравя и постоянно трябвало да я наблюдават.
„Просто е друга с паметта си, променена, забравя и т.н.“. Преди майка му
излизала ходила да магазина до сестра си, а след инцидента излизала
изключително рядко. След инцидента повече лежала. „Преди тя ни готвеше,
след това жена ми“. Сочи, че жена му придружавала майка му около 3
месеца. Твърди, че на втория, третия месец имало подобрения.
Свидетелят Р. заявява „миналата година по обяд идвах отгоре и карах
много бавно, около 35 км/ч.“ Пътувал от север на юг. „Погледнах отдалече, че
няма никой и точно на пешеходната пътека спрях и я бутнах леко“. Твърди, че
той бил на пешеходната пътека „и тя излезе от нищото. Имах чувството, че
бягаше“. Всичко станало много бързо и той спрял веднага. „По средата н
колата беше удара. Тя се облегна на колата на капака“. След това слязъл и й
помогнал. Твърди, че имало ясна видимост „и беше точно по обед и доста
печеше“. Заявява, че той изнесъл жената настрани. „Тя викаше „нищо ми
няма“ но той я закарал в поликлиниката, където отказали да я приемат. После
дошли полицаите и я качили в линейка. Сочи, че жената се ударила леко, била
в съзнание, „тя си вървеше, аз я закарах за всеки случай“. Взели му проба за
алкохол, която била отрицателна.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвеното. От заключението на експертизата
се установява, че след претърпяното ПТП на 22.03.24г. пострадалата е
откарана със спешен медицински транспорт до ФСМП-К.. Там са направени
образни и лабораторни изследвания, консултативен преглед е невролог и е
установено, че е получила следните травматични увреждания:
-контузия на главата, е хематом в тилната област.
-мозъчно сътресение без патологични травматични поражения по
мозъка. Посочено е, че периодът за възстановяване от контузията на главата,
съчетано с хематом в тилната област при консервативно лечение е около 20-25
дни.
Периодът за възстановяване от полученото мозъчно сътресение,
съчетано с кратковременна загуба на съзнание/неустановена от медицинско
лице, а само по думите на ищцата/ и с липса на точен спомен за случилото се,
без получени патологични неврологични симптоми и парези, при проведено
консервативно лечение е около 30-45 дни. Вещото лице след като е взело
предвид свидетелските показания дава заключение, че в случая с Л. М. не се
касае за сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, а за степенно
разстройство - помрачаване на същото, зашеметяване, замъгленост, които
състояния не крият опасност за живота и трябва да се преценяват като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към съдебната
документация в папката на ГД №1256/24г са представени и справки от РЗОК.
От справка за извършените прегледи на Л. В. М. е видно,че прегледите,които
са осъществявани са предимно по повод на сърдечни проблеми-предсърдно
мъждене и трептене,хипертонично сърце без/застойна/сърдечна
недостатъчност, пароксизмална тахикардия- неуточнена.Тези прегледи са
множество за периода 08.05.20г- 26.04.24г.Повечето от тези прегледи са
осъществявани от ОПЛ и само 7 прегледа са от кардиолог.Други прегледи са
9
по повод на фиброаденоза на млечната жлеза.Те са 3 прегледа. Прегледи по
повод на очно заболяване са 7 на брой.Налични са 4 прегледа по повод на
белодробно възпаление. Прегледи при УНГ специалист са 9 на брой. Налични
са няколко единични прегледа при АГ специалист и хирург.
От справка за пролежаванията в болница на Л. В. М. е видно:
- от 08.04.21 г до 13.04.21г-по повод ковид 19 вирусна инфекция
- от 10.01.23г до 14.01.23г-по повод световъртеж
- от 27.02.24г до 27.02.24г-по повод старческа катаракта
- от 22.03.24г до 26.03.24г- по повод мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма
- от 14.06.24г до 17.06.24г по повод на синдром на раздразненото
черво,без диария.
Вещото лице обобщава, че от всички тези справки е видно,че ищцата не
страда от заболявания,които биха били причина за участие в процесното ПТП,
нито биха били причина за забавено възстановяване. Установено е, че
проследявайки хронологията на събитията, последващи ПТП-то от 22.03.24г-
11,08ч се установява, че между случилото се ПТП и получените травми при
ищцата Л. М. е на лице пряка причинно – следствена връзка. Посочено е, че
получените травми по ищцата не се нуждаят от провеждане на
рехабилитационни мероприятия и специална следболнична терапия. При
осъществения клиничен преглед и разговор с ищцата се установява, че тя е
страдала от упорито главоболие, което е продължило около 3 месеца след
травмата. Този симптом се купира, чрез използване на аналгетици. Лечебните
мерки,които е приложила ищцата са спазване на леглови режим през първите
10 дни след травматичния момент и последващо използване на аналгетик за
продължаващото главоболие.Тези терапевтични мерки са достатъчни за
възстановяване здравето на ищцата. В момента на прегледа се установи,че
ищцата е възстановена.Здравословното й състояние е адекватно за възрастта.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
която е депозирала заключение, съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че
на *** г. около 11.08 часа в град К., на пешеходна пътека южно от
кръстовището на улица „А.“ и улица „В.“ е настъпило ПТП. Механизмът на
настъпване на ПТП е следния : лек автомобил "***" *** с per. № ***,
управляван от А. Р., преди настъпване на сблъсъка/удара се е движил от север
/североизток/ на юг, от ул. "***" към кръстовището с ул. "В.", в последствие в
посока юг по ул. "А.". Посочено е, че скоростта на движение на л.а. "***" ***,
с per. № *** управляван от А. Р. преди настъпването на ПТП е равна на Уд ^
35.00 км/ч. Пешеходецът Л. В. М. преди настъпване на сблъсъка/удара се е
движил от изток на запад, южно от описаното кръстовище по пешеходната
пътека, която е южно от ул. "В." напречно на ул. "А.". Установено е, че
Пешеходецът Л. М. е предприела пресичане на пътното платно на ул. "А." от
изток на запад по пешеходната пътека, намираща се южно от кръстовището с
ул. "В.". На участъка на настъпване на ПТП на *** г. няма налична светофарна
уредба, на кръстовището образувано от улица "***" от север, улица "А." от юг
и улица "В." ориентирана изток - запад. При движението на л.а. ***" в посока
10
юг в предназначена му лента на ул. "***", към мястото където Л. М. е
пресичала пътното платно на ул. "А. от изток на запад по пешеходната пътека,
няма зрителни препятствия които да са пречели на водача на л.а. да възприеме
пресичащата пешеходка. Установено е, че водачът на л.а. "***" *** с per, №
*** е имал възможност да възприеме пешеходката в дневни условия - ПТП е
настъпило на равнинен и прав участък от пътя по ул. "***" от север и улица
"А.", като на кръстовището с ул. "В." от юг има лек завой около 15° 21 16°,
Водача на л.а."***" има неограничена видимост над 100,00 м., към мястото
където е пресичала пешеходката Л. М.. Пешеходката Л. М. е пресичала
пътното платно на ул. "А. от изток на запад по пешеходната пътека и при
предприемане на това пресичане, от източния тротоар на ул. "А." пешеходката
Л. М., не е била опасност за настъпване на ПТП. От техническа гледна точка
пешеходецът Л. М. преди настъпване на сблъсъка/удара се е движил по
пешеходната пътека, съгласно изискванията за безопасно движение по
пътищата, като пешеходката е с предимство пред л.а. "***".
Заключението на съдебно-автотехническа експертиза е оспорено,
поради което на основание чл.202 от ГПК съдът е назначил повторна съдебно
автотехническа експертиза. От заключението на повторната автотехническа
експертиза се установява, че лек автомобил "***" *** с per. № ***, управляван
от А. Р., преди настъпване на сблъсъка/удара се е движил от север
/североизток/ на юг, от ул. "***" към кръстовището с ул. "В.", в последствие в
посока юг по ул. "А.". Пешеходецът Л. В. М. преди настъпване на
сблъсъка/удара се е движила от изток на запад, южно от описаното
кръстовище по пешеходната пътека, която е южно от ул. "В." напречно на ул.
"А.". Установено е, че в гр. К. на пешеходна пътека южно от кръстовището на
ул. "А." и ул. "В." няма поставена светофарна уредба. Посочено е, че от
техническа гледна точка опасността за лекия автомобил възниква в момента, в
който пешеходецът предприеме стъпване на пешеходната пътека. При наличие
на възрастни хора и деца се приема, че опасността възниква дори още когато
се движат по тротоара, като същите се водят рискови участници в движението.
Опасността за водача на л.а. "***" ***, с per. № *** от настъпване на ПТП, е
възникнала към момента когато пешеходката Л. М. е предприела пресичането
на пътното платно по пешеходната пътека от изток на запад. Л. М. е пресичала
пътното платно на ул. "А.“ от изток на запад по пешеходната пътека и е
нямало зрителни препятствия, които да са пречели на водача на л.а. да
възприеме пресичащата пешеходка. Вещото лице сочи, че пешеходката не е
имала техническа възможност да предотврати конкретното ПТП, поради
факта, че същата е пресякла пътните ленти на обозначено за това място -
маркирана пешеходна пътека, която се намира южно от друга такава на
кръстовището и не е могла да предвиди действията на водача на лекия
автомобил, че няма да намали и при необходимост да спре и да я пропусне.
Водачът на автомобила е имал възможност да следи конкретната пътна
обстановка, да подбира скоростта си на движение при приближаване на
маркирана пешеходна пътека. От тук следва да се приеме, че е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието,
чрез аварийно задействане на спирачната система на автомобила и да спре
преди мястото на удара. В заключението е посочено още, че от техническа
гледна точка пешеходецът Л. М. преди настъпване на сблъсъка/удара се е
11
движила по пешеходната пътека, съгласно изискванията за безопасно
движение по пътищата и не е допринесла за настъпване на процесното ПТП.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска
експертиза изготвена от вещи лица неврохирург и офталмолог, която е
депозирала писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че мозъчното
сътресение е функционално заболяване на мозъка, при което липсват
морфологични промени на мозъка. Нарушена е функцията на главовия мозък,
но липсват нарушения на структурата на мозъка. Посочени са по-горе
симптомите и начина на оформяне на диагнозата. В съвременната медицинска
практика обективизация на сътресението не може да се установи с апаратни
изследвания. Посочено е в справката дадена от НЗОК, че пострадалата е
страдала от: „ Шум в ушите /остро серозно възпаление на средното ухо/ -
25.10.22г./26.10.22г./ 14.11.22г./ 19.12.22г. Посочени са 4 консултации
/посещения/ при лекар по повод същата диагноза. Световъртеж от централен
произход /нарушение на вестибуларната функция, неуточнено/ - 04.01.23г. /
16.08.23г. / l7.08.23r. Посочени са 3 консултации /посещения/ при лекар по
повод същата диагноза“. Ищцата е диагностицирана, консултирана и лекувана
преди ПТП, по този въпрос и лечебните процедури не засягат ПТП и
последиците от него. Вещото лице невролог сочи, че мозъчното сътресение
може да усили предходния вертижен синдром за определен период от време с
наслагване на нарушената функция на мозъка, но наличния вертижен синдром
е бил преди, по време и след събитието и самостоятелно не може да бъде
предствен като усложнение от ЧМТ. Специално за вертижния синдром може
да се отчете, че няма връзка с ПТП, диагнозата мозъчно сътресение и неговите
усложнения. Това е самостоятелна нозологична единица, която е била
лекувана преди и след мозъчното сътресение и не може да се отнесе към него.
Дискусии на лечението на такъв тип заболявания не влизат в
съдебномедицинската експертна дейност относно черепно-мозъчната травма.
От заключението на вещото лице офталмолог се установява : Според
извадката от НЗОК пациентката е имала катаракта на едното и/или двете очи
още през 2021 г. Към настоящия момент лявото око на ищцата е оперирано, т.
е. пациентката е излекувана от болестта старческа катаракта и това се е
случило около месец преди разглежданото по делото ПТП. Дясното око на
ищцата все още вижда доста добре - 60%, катарактата е в начален стадий,
може би след 1 или 2 години зрението ще падне до толкова, че да се наложи
операция. След операция за катаракта зрението би трябвало да се възстанови
напълно, ако операцията протече без усложнения. Както се вижда от
извадката от НЗОК ищцата ходи редовно на очни прегледи и се грижи за
здравето си. Пациентката е имала начална катаракта на дясното око към
момента на ПТП, но неговото зрение е било все още доста високо - 60%
(ВОД=0,6). Това зрение може да се види от епикризата месец преди травмата.
За един месец зрението на пострадалата Л. няма как да се влошило, тъй като
на 22.05. 25 г., зрението все още е същото. Прегледите, провеждани преди
инцидента, също показват бавната прогресия на болестта за дясното око.
Лявото око към момента на ПТП е било вече оперирано без усложнения с
имплантиране на изкуствена вътреочна леща. Още часове след операцията
зрението е било 30% (0,3), когато все още е имало постоперативен оток. Към
12
момента на ПТП почти цял месец след операцията, зрението на съответното
око би трябвало да е било напълно възстановено. На 22.05.25 г д-р Т.
потвърждава, че зрението на лявото око е напълно възстановено. С дясното
око пациентката е можела да вижда най-големия ред на зрителната таблица от
30 метра, а с лявото око от 50 метра. Вещото лице сочи, че ищцата е можела
да види приближаващия се автомобил, като поне от 50 метра е можела да види
предмет с размер на ръка, а лек автомобил от още по-далеч. Можела е да
прецени правилно отстоянието от автомобила преди да предприеме пресичане
на пешеходната пътека.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –*** г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищцата е
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция
застрахователят е отказал плащане. Поради това съдът намира, че предявения
иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначените по делото съдебно-автотехнически експертизи се
установява механизма на процесното ПТП: на *** г. около 11.08 часа в град К.,
на пешеходна пътека южно от кръстовището на улица „А.“ и улица „В.“ е
настъпило ПТП. Механизмът на настъпване на ПТП е следния :лек автомобил
"***" *** с per. № ***, управляван от А. Р., преди настъпване на
13
сблъсъка/удара се е движил от север /североизток/ на юг, от ул. "***" към
кръстовището с ул. "В.", в последствие в посока юг по ул. "А.". Опасността за
водача на л.а. "***" ***, с per. № *** от настъпване на ПТП, е възникнала към
момента когато пешеходката Л. М. е предприела пресичането на пътното
платно по пешеходната пътека от изток на запад. Л. М. е пресичала пътното
платно на ул. "А.“ от изток на запад по пешеходната пътека и е нямало
зрителни препятствия, които да са пречели на водача на л.а. да възприеме
пресичащата пешеходка. Вещото лице сочи, че пешеходката не е имала
техническа възможност да предотврати конкретното ПТП, поради факта, че
същата е пресякла пътните ленти на обозначено за това място - маркирана
пешеходна пътека, която се намира южно от друга такава на кръстовището и
не е могла да предвиди действията на водача на лекия автомобил, че няма да
намали и при необходимост да спре и да я пропусне.
Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водача на
автомобила е имал възможност да следи конкретната пътна обстановка, да
подбира скоростта си на движение при приближаване на маркирана пешеходна
пътека. От тук следва да се приеме, че е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, чрез аварийно задействане на
спирачната система на автомобила и да спре преди мястото на удара или да
пропусне пресичащата пешеходка.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
реди, тъй като видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза,
травмите : контузия на главата, е хематом в тилната област и мозъчно
сътресение без патологитравматични поражения по мозъка. са получени в
резултат на описаното ПТП.
По отношение вината на делинквента: Вината на делинквента се
презюмира по смисъла на чл. 45 ЗЗД. По делото не са ангажирани
доказателства за оборване на въведената от законодателя презумпция. Така
съдът намира вината на водача на застрахованото МПС, като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане за доказан.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Неимуществени са тези вреди, които
засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В
групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот на
пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправни действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип
са неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
14
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Всъщност по делото не са спорни причинените неимуществени вреди на
ищцата, вследствие ПТП-то, установими от медицинските документи, от
свидетелските показания на Х. Д. Г. и от заключенията на съдебно
медицинските експертизи.
От изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява, че ищцата е получила: контузия на главата, с хематом в тилната
област и мозъчно сътресение без патологични травматични поражения по
мозъка.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г. след преценка на
същите с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като същите не
противоречат на изводите на съдебно – медицинските експертизи и на
следващо място същите са логични и непосредствени, а същите останаха
необорени с други доказателства.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинена лека телесна
увреда, без опасност за живота. При правилно протичане на лечението и
режима болките при ищцата отзвучават за период от 20-25 дни. Травмите се
смятат за леки и немогат да имат вредоносен резултат. Съда взе предвид,
периода на възстановяване от настъпилите увреждания : контузия на главата, с
хематом в тилната област и мозъчно сътресение без патологични травматични
поражения по мозъка е с период на оздравяване около един месец от
травмата. Установено е, че се е наложило ищцата да постъпи в болнично
заведение, където е проведено медикаментозно лечение на травмата на
главата. От заключението на съдебно – медицинската експертиза се
установява, че оздравителния процес е протекъл гладко, без усложнения. На
следващо място оплакванията са трайно отзвучали травмите са оздравели. Не
са установени последици, трайно изменящи физическото състояние на ищцата
или поставящи я в затруднение да извършва обичайни битови дейности. За
възстановяването не са били необходими медицински процедури, създаващи
неудобства на пострадалата, извън обичайните такива. При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на
извършването на противоправното деяние, затрудненията й невъзможността й
да се грижи сама за своето ежедневие, т. е. негативната промяна в начина й на
живот за около един месец, причиненият й от инцидента стрес и уплах,
установени от показанията на свидетеля Х. Г., както и нормативно
определения лимит на обезщетението за причинени неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
15
отговорност". Отделно от това неминуемо ищецът е преживял стрес при
настъпване на процесното ПТП, като сблъсъкът с движещ се лек автомобил
създава непосредствена опасност за живота на пешеходеца. Обобщено – при
определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на
извършването на противоправното деяние, възрастта на пострадалия,
неудобствата в нормалната му деятелност водеща до негативна промяна в
начина му на живот, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност". При анализа на
всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане
на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания
в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след
това, съобразявайки възрастта на пострадалия – 84 години,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания около един
месец, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване,
нарушен житейски ритъм, продължилия страх и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, както и посочените по-горе обстоятелства
обуславящи по-нисък размер на обезщетението - липса на болнично лечение,
липса на необходимост от прием на медикаменти извън болкоуспокояващите,
по-краткия период на физическо и психическо възстановяване на ищцата
/един месец/, съдът приема, справедливият размер на заместващото
обезщетение на ищцата при подобни травматични увреждания на пострадал,
но при възстановяване на получената травма за причинените му от
противоправното поведение на делинквента А. Р. неимуществени вреди е
3 000 лева. Съдът не възприема за основателно възражението на ответника, че
претендирания размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживените от ищцата болки и страдания, същата е
бил хоспитализирана в болница за 3 дни, видно от представената по делото
експертиза. Наложело се е болнично лечение на травмата на главата След
изписването от болницата ищцата е имала нужда от чуждя помощ. Не може
да бъде игнориран и фактът на преживения стрес от ищцата вследствие ПТП -
то, макар и за кратък период от време, установим от показанията на свидетеля
Г., от които се установява, че след инцидента ищцата, станала затворена,
почти не излизала от дома си.
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените й
болки и страдания. От друга страна обаче са налице и обстоятелства
анализирани по-горе, които обуславят по-нисък размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, което води до извода, че претенцията не
следва да бъде уважена изцяло. По изложените съображения предявеният иск
16
следва да бъде уважен за сумата от 3 000 лева, като за горницата до
предявения размер от 6 000 лева. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:
Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи,
когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди.
В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. От заключенията и
на двете съдебно – автотехнически експертизи се установява, че пешеходката
не е допринесла за настъпването на ПТП. От техническа гледна точка
пешеходецът Л. М. преди настъпване на сблъсъка/удара се е движил по
пешеходната пътека, съгласно изискванията за безопасно движение по
пътищата, като пешеходката е с предимство пред л.а. "***". Нещо повече
пешеходецът Л. М. преди настъпване на сблъсъка/удара се е движила по
пешеходната пътека, съгласно изискванията за безопасно движение по
пътищата и не е допринесла за настъпване на процесното ПТП. Още повече,
че при наличие на възрастни хора и деца се приема, че опасността възниква
дори още когато се движат по тротоара, като същите се водят рискови
участници в движението т.е законът изисква най – висока отговорност към
водача на МПС. От друга страна безспорно по делото са доказа от
заключенията на двете съдебно – автотехнически експертизи че, водача на
автомобила е имал възможност да следи конкретната пътна обстановка, да
подбира скоростта си на движение при приближаване на маркирана пешеходна
пътека. От тук следва да се приеме, че същия е имал техническата възможност
да предотврати настъпването на произшествието, чрез аварийно задействане
на спирачната система на автомобила и да спре преди мястото на удара или да
пропусне пешеходката. Нещо повече съгласно Раздел ХХII от Закона за
движение по пътищата, озаглавен “Поведение на водачите към пешеходците“ в
Чл. 119, ал.1 е предвидено законово задължение за водача на МПС при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за
движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. В конкретния случай се установи, че пешеходката е
навлязла в пешеходната пътека.
Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ответника адвокат В. М., че заболяването на ищцата вертижен синдром е
17
допринесло за настъпването на ПТП по следните съображения: От
заключението на неоспорената комплексна съдебно – медицинска експертиза
се установява, че вертижния синдром, от който пострадалата страда може да
се отчете, че няма връзка с ПТП, диагнозата мозъчно сътресение и неговите
усложнения.
По отношение на акцесорния иск за законна лихва, съдът съобрази, че в
задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застраховател по застраховка "гражданска
отговорност", в застрахователната сума по чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.)
се включва и дължимото от застрахователя на увреденото лице обезщетение за
забава за периода от уведомяването му, респективно предявяване на
претенцията пред него от увреденото лице, а не и от момента на увреждането
(Р 128-2020-I т. о.). Според нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В
петитума на исковата молба ищцата е поискала присъждане на законна лихва
считано датата на предявяване на иска. Тъй като съдът е обвързан от искането
следва да бъде присъдена лихва, считано от 27.05.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
720 лева представляващи държавна такса, възнаграждения за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважена част от иска. На
основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да заплати на ответника сумата от
1 974.80 лева представляващи възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на иска.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Б. Г. И., Ж.С. К. и Р.В.М. да заплати на Л. В. М., ЕГН **********,
с адрес град К., улица *** сумата от 3 000 лева, представляващо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за причинените й:
контузия на главата, с хематом в тилната област и мозъчно сътресение без
патологични травматични поражения по мозъка, вследствие пътно
18
транспортно произшествие настъпило на *** г. в град К. на пешеходната
пътека южно от кръстовището на улица „А.“ и улица „В.“, причинени от А. Р.
Р. при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата
на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите със застраховател ЗАД „Д.“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.05.2024 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск в останалата част – над присъдените 3 000 лева до
претендираните 6 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Ж. К. да
заплати на Л. В. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***, сумата от
720 лева представляващи направени по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л. В. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Ж. К., сумата от
1 974.80 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
19