№ 8213
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110155262
по описа за 2022 година
Производството е по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
С определение № 22296 от 30.05.2024 г. съдът е прекратил
производството по делото, поради липса на пасивна процесуална
лрегитимация на ответното дружество.
Против така постановеното определение е постъпила частна жалба №
187173 от 07.06.2024 г., от страна на ищеца, като въз основа на същата е
образувано в.ч.гр. д. № 9919 по описа за 2024 г. на СГС. Същото е
приключило с влязло в законна сила определение № 15214 от 01.10.2024 г., с
което въззивната инстанция е отменила определение № 22296 от 30.05.2024 г.
и е върнала делото за продължаване на процесуалните действия от 59 състав.
Видно от материалите по делото обаче, в т. 16 и 17 от подадената частна
жалба № 187173 от 07.06.2024 г., ищеца е поискал след евентуалната отмяна
на определението по делото същото да бъде върнато на друг състав. Това
искане е мотивирано с това, че според ищеца в настоящия случай съществуват
„други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в […]
безпристрастие[то]“ на съдията, постановил обжалваното определение.
Съставът на Софийския районен съд вече е изразил категорично становище по
въпроса за материалната и процесуалната легитимация на ответника да
участва като страна в съдебното производство, поради което ищецът изпитва
реално съмнение, че делото му ще бъде разгледано в съответствие с
изискванията на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на
1
човека и основните свободи. Счита, че в случая въззивният съд следва да
приложи по аналогия решението на Европейския съд по правата на човека по
жалба № 62199/19, Босев срещу България, като цитира следва подробен цитат
от същото.
Искането за връщане на делото на друг състав е оставено без уважение
от въззивната инстанция, поради което и доколкото изказаните съмнения
навеждат на предположение, че ищеца може би иска отвод на съда, и
доколкото изводите на въззивната инстанция не променят съществено
вътрешното убеждение на съдията – докладчик, с определение № 49215 от
03.12.2024 г. съдът е указал на ищеца по делото в едноседмичен срок от
връчването на определението да заяви пред съда дали доводите, изказани от
него в т. 16 и 17 от подадената частна жалба № 187173 от 07.06.2024 г.,
представляват съмнения в безпристрастността на съда и прави ли искане за
отвод на състава.
Указанията на съда са изпълнени, и с молба № 22075 от 22.01.2025 г.
ищеца по делото заявява, че на осн. чл. 23, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 22, ал. 1,
т. 6 от ГПК, моли съда да се отведе от по – нататъшно участие в
производството по горепосоченото дело поради причините, изложени в т. 17
от частната жалба на ищеца срещу Определение № 22296 от 30.05.2024 г. на
СРС, както и поради обстоятелството, че в Определение № 49215 от
03.12.2024 г. настоящият съдебен състав е отбелязал, че „изводите на
въззивната инстанция, съдържащи се в Определение № 15214 от 01.10.2024 г.
на Софийския градски съд, с което е отменено определението на
първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, не
променят съществено вътрешното убеждение на съдията-докладчик.
След като се запозна с материалите по делото, както и
постъпилите допълнителни молби, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
В постановеното по в.ч.гр. д. № 9919 по описа за 2024 г. на СГС влязло в
законна сила определение № 15214 от 01.10.2024 г., с което въззивната
инстанция е отменила определение № 22296 от 30.05.2024 г. и е върнала
делото за продължаване на процесуалните действия от 59 състав, е записано,
че „Следва да се посочи, че оплакване за разглеждане на иск спрямо субект,
който не е надлежна страна по материалното правоотношение, сочи на
2
неправилност, не и на недопустимост. Процесуалната легитимация на
страните се определя от твърденията на ищеца и е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно, докато материалноправната се установява при разглеждане на
материалноправния спор, което става с решението.“ С оглед горното
следва очевидно да се приеме, че с определението за прекратяване на
производството по делото съдът е изложил, макар и неволно, становище по
същество на спора, поради което и за да няма съмнения в
безпристрастността и обективността на съдията–докладчик, както и
за да се избегнат всякакви съмнения за наличие на предубеденост при
разглеждане и решаване на делото, съдията-докладчик следва да се отведе от
разглеждането на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДАМ СЕ като съдия - докладчик по гражданско дело номер №
55262 по описа за 2022 г. на СРС, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на разпределящия гражданските дела в СРС за
определяне на друг съдия – докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3