РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500451 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод по въззивна жалба на ДП „НК
Железопътна инфраструктура“ – гр.София, ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №1275/28.10.21г., постановено по гр. дело №1673/2021
год., по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника,
за осъждане на „Диби“ ООД, гр. Бургас, да му заплати сума в размер от 23690 лева,
представляваща обезщетение за периода 09.03.2016 - 09.03.2021 год., за лишаване на
ищеца от ползването на предоставения му от Държавата за оперативно управление
недвижим имот – 144 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с
идентификатор 07079.618.148, находящ се в гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“, която
реална част е заета от сграда с идентификатор 07079.618.148, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 23 690 лева, начиная
от подаване на исковата молба – 09.03.2021 год., до окончателното й изплащане.
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде уважен. С позоваване на съдебна практика, излага
оплаквания, че съдът не е указал на ищеца, че следва да представи доказателства и за
безспорните между страните факти, както и че за определени факти, за които носят
доказателствена тежест, не представят доказателства. Според въззивника в проекто –
доклада липсват: списък на спорните и безспорни факти; списък на фактите и
обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване; указание за кои факти и
обстоятелства от значение за спора не се сочат доказателства.
Излага аргументи, с които оспорва извода на съда, че наетият имот е бил
върнат от ответника, предвид обстоятелството, че същият съставлява открита площ и
върху него е изградена незаконна постройка, теренът под която е зает от нея и не е
върнат. Поради това счита, че са налице предпоставките за обезщетяване на ищеца за
лишаването му от ползване на тази част от терена и обогатяване на ответника чрез
спестяване на средства за събаряне на сградата. Според въззивника, въпреки
1
прекратяване на наемното правоотношение между страните, ответникът ползва
застроената част от терена чрез постройката и така се обогатява за сметка на ищеца – в
тази връзка се позовава на съдебна практика. Подробно обосновава тезата си за
неоснователно обогатяване на ответника, осъществено чрез фактическа власт на част
от терена, чрез изградена върху него постройка, респ. – обедняване на ищеца, поради
невъзможността да реализира приходи.
Оспорва се извода на съда, че ищецът не е отправил покана до ответника за
премахване на сградата, като в тази връзка се позовава на представено по делото
писмено доказателство – покана, връчена на ответното дружество. Излага подробни
съображения.
Подадена е и частна жалба срещу Определение №560/26.01.2022г., с което е
оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на въззивника, за изменение на
постановеното решение в частта, относно разноските.
Въззиваемият – ответник „Диби“ – ООД – гр.Бургас, уведомен и призован по
реда на чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 ГПК не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, с което е уважен предявения иск
по чл.109 ЗС не се обжалва, поради което в тази част същото е влязло в сила и не е
предмет на въззивна проверка.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С тук обжалваното решение, в необжалваната му и влязла в сила част,
въззиваемият – ответник „Диби“ ООД, е осъден на основание чл.109, ЗС, да
преустанови неоснователното си бездействие, с което пречи на ищеца ДП „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, да упражнява спокойно и пълноценно
ползването на предоставения му от Държавата за оперативно управление недвижим
имот – 144 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор
07079.618.148, находящ се в гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“, като ответникът „Диби“
ООД, премахне изградената в описания поземлен имот незаконна постройка,
представляваща сграда с идентификатор 07079.618.148.8; адрес – гр. Бургас, бул.
„Мария Луиза“; застроена площ – 144 кв. м.; брой етажи – 1; предназначение – сграда
за търговия.
Ищецът твърди, че на основание договори за наем, едностранно прекратени от
наемателя, с предизвестие, ответникът е ползвал, а по - късно - с приемо-предавателен
протокол от 28.02.2013 год., е върнал на ищеца наетия имот, в който е построена
горепосочената постройка. След предаване на имота, ответникът не премахнал
постройката. Поради това ищецът претендира да му бъде заплатено обезщетение за
лишаването му от правото да ползва частта от терена, върху който е изградена
постройката, в размер от 23690 лева, през периода 09.03.2016 - 09.03.2021 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 09.03.2021 год., до окончателното й изплащане.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което
искът следва да бъде уважен.
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба,
“…всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването”. Следователно необходими
са две предпоставки: обогатяване от една страна, без основание и обедняване от друга.
Както е посочено в Решение №248 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1062/2012 г., IV
г. о., ГК, когато едно лице „ … строи, ползва или само държи (дори и без да използва)
2
постройката върху чуждия имот, собственикът на последния е лишен от възможността
да ползва съответната застроена и незастроена част от имота, като това държане, респ.
ползване от страна на приобретателя по нищожния договор (държателя на сградата) е
без основание. В тези случаи собственикът на имота обеднява с размера на ползата от
имота, респ. на наемоподобни доходи от него, от които е лишен, а държателят на
сградата се обогатява чрез спестяването на разходи за същото ползване, респ. за
премахването на постройката, която държи и с това пречи на собственика, както и на
др. подобни спестени разходи, свързани с нея. Поради това, в тези случаи
собственикът на имота винаги има право на обезщетение по общия текст на
неоснователното обогатяване - чл.59 от ЗЗД, като не е налице никоя от трите хипотези
по чл.55, ал.1 ЗЗД".
В настоящия случай безспорно установено по делото е, че макар на
28.02.2013г., ответникът да е предал на ищеца фактическата власт върху терена, който
е ползвал по силата на договора за наем, не е премахнал изградената от него незаконна
постройка. Поради това и независимо от обстоятелството, че фактически не ползва
сградата, като не я премахва пречи на ищеца пълноценно да използва терена, върху
който е изградена, да реализира доходи от наеми или право на ползване на дворното
място; ответникът се обогатява, спестявайки си разходи по обслужването на сградата и
за премахването й.
Ето защо е длъжен да обезщети собственика. За установяване размера на
обезщетението, дължимо за исковия период е извършена съдебно – техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че пазарният наем за този период е
23690 лева. Този е размерът, който следва да бъде присъден.
Искът е основателен и следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение,
постановено в обратния смисъл, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
В полза на въззивната страна следва се присъдят разноските, направени в двете
съдебни инстанции, съставляващи: 1027.60 лева – държавна такса за предявяване на
исковете и 473.80 – държавна такса за въззивно обжалване или общо 1501.40 лева; 10
лева – за съдебни удостоверения; 300 лева – възнаграждение за вещо лице; по 300 лева
за всяка инстанция – възнаграждение за юрисконсулт. Общо в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени 2411.40 лева.
В този смисъл следва да бъде отменено Определение №560/26.01.2022г. и
въззивната инстанция следва да присъди в полза на ищеца разноските за двете съдебни
инстанции.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1275/28.10.21г., постановено по гр. дело №1673/2021 год.,
по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД на ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“, срещу „Диби“ ООД, гр.
Бургас, както и в частта, досежно съдебно – деловодните разноски;
ОТМЕНЯ Определение №560/26.01.2022г.
И ВМЕСТО ТЯХ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Диби“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 413, вх. 6, ет. 6, ап. 24, ДА ЗАПЛАТИ на ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура““, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Сердика, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 110, СУМА, в размер от 23690 лева, представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за
лишаване на ищеца от ползването на предоставения му от Държавата за оперативно
управление недвижим имот – 144 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот
с идентификатор 07079.618.148, находящ се в гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“, която
реална част е заета от сграда с идентификатор 07079.618.148, ведно с обезщетение в
3
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 23 690 лева, начиная
от подаване на исковата молба – 09.03.2021 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Диби“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 413, вх. 6, ет. 6, ап. 24, ЗДА ЗАПЛАТИ на ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110,
СУМА, в размер 2411.40 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ ЗА ДВЕ
ИНСТАНЦИИ.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4