Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12907 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу решение от 13.05.2019 г. по гр.д. №41690/2018 г. на Софийския районен съд, 156 състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Р.М.М. осъдителни искове
с правно основание чл.318 ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110 ал.2 ЗС и чл.86
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 771,44 лв. до пълния претендиран размер от
1547,48 лв., представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк. „********, аб. №118336, за периода мес.05.2014 г. -
мес.05.2015 г. и за сумата от 282,78
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2015 г. - 20.12.2017 г., като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията, станали изискуеми
преди 25.06.2015 г., са погасени по давност. Поддържа, че общите фактури за
процесния отоплителен сезон са публикувани на 15.08.2015 г., за което са
издавани констативни протоколи. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Р.М.М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище
жалбата. Не претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е и по насрещна въззивна
жалба на Р.М.М. срещу решение от 13.05.2019 г. по гр.д. №41690/2018 г. на Софийския районен съд, 156 състав, в частта, в
която е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.318 ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110 ал.2 ЗС и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 771,44 лв., представляваща
цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „********,
аб. №118336 за периода мес.06.2015 г. - мес.04.2016 г., ведно със законната
лихва за периода 25.06.2018 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
окончателното плащане, като ответникът е осъден да заплати и разноски.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че за периода 01.05.2014 г. - 26.05.2015 г. ответникът
отговаря изцяло за задълженията за топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, а не до размера на квотата му в съсобствеността или за 1/3 от
задълженията. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема
становище по насрещната въззивна жалба.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в
срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По въззивната жалба:
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
За период
мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г. са действали Общите условия, влезли в сила от
14.03.2014 г., според които клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи, при тази
уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена
на топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - мес.05.2015 г. се явяват
погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на подаване на исковата молба е изтекъл тригодишният срок по чл.111
б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са
погасени по давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2015
г. и чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със
злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното,
съдът намира, че вземанията за главница за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2015
г. са погасени по давност, както правилно е приел и СРС. За останалия период
мес.01.2015 г. – мес.04.2015 г. искът за главница за топлинна енергия се явява
основателен до размера на сумата от 771,44 лв., съобразно приетите заключения
на СТЕ и ССчЕ.
Съгласно чл.33 ал.5
ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока
по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача.
От
страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани
доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му,
поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ.
от кой момент.
По
насрещната въззивна жалба:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
По делото е представен нот. акт за собственост на апартамент
/жилище/ по чл.55 ЗПИНМ №127, т.ХVІІ, н.д. №3327/05.11.1970 г., от който е
видно, че С.В.Я.и Т.Я.П.са признати за собственици на процесния топлоснабден
имот.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
№РКС18-ТД26-1480/04.09.2018 г., издадено от СО, район „Красно село“, Т.Я.П.е
починал на 12.05.2007 г. и е оставил следните наследници по закон: С.В.Я.–
съпруга, починала на 26.02.2015 г., и М.Т.М. – дъщеря, починала на 27.08.2005
г. и оставила следните законни наследници: Р.М.М. – син.
По делото не е
спорно, че ответникът е собственик изцяло на процесния недвижим имот и след
смъртта на С.В.Я.или считано от 26.02.2015 г. отговаря за изцяло за
задълженията за топлинна енергия. Преди тази дата ответникът отговаря за
задълженията за доставената топлинна енергия до размера на квотата му в
съсобствеността или за 1/3, а в другата част или за 2/3 – в качеството му на
наследник на другия съсобственик С.В.Я.. Неоснователни са твърденията на
въззивника, че отговорността му може да
бъде ангажирана само в границите на наследственото правоприемство с Т.Я.П.. С
депозираната на 19.11.2018 г. молба ищецът е изпълнил дадените му от
първоинстанционния съд указания и е посочил изрично, че исковете са предявени
срещу наследниците на Т.Я.П.и С.В.Я.или само срещу ответника Р.М.М..
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №112486 от 13.05.2019
г., постановено по гр.д. №41690/2018 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.