МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ №35 /19.07.2019г.
по ЧНД № 156/2019г.
по описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № 01.2128.803835.3 от 19.09.2018г., в сила от 01.11.2018
г., издадено от Областния администратор
на Окръг Хелмщедт, Германия, с което на
българския гражданин О. , е наложена
финансова санкция в общ размер от 163.50евро,
за извършено на 13.06.2018г.
нарушение по чл. 17, чл. 19 от Закона за административните нарушения
(OWiG), чл. 23 ал. 1а, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO),
чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 246.1 от Федерален каталог
за финансови санкции (BKat); чл. 18 ал.
5, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.1.1 от Федерален каталог за финансови санкции
(BKat); чл. 20 от Закона за
административните нарушения (OWiG), чл. 21а ал. 1, чл. 49 от Правилника за движението
по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 100 от
Федерален каталог за финансови санкции (BKat).
Прокурорът в съдебно заседание изразява
становище за основателност на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото
лице заявява, че е информирано за
наложената му санкция и предполага същата да е заплатена от работодателят му. В
последна дума заявява желание за
заплащане на дължимата сума, в случай че същата не е платена до момента.
◆◆◆◆◆
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен административен орган в Германия, с който е наложено задължение за
плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за
движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало
възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено
условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 13.06.2018 г. в 23:00, засегнатото
лице като водач на седлови влекач с ремарке марка Сканиа с регистрационен номер
X 5985 КМ, движейки се по федерална автомагистрала 2 при 155, 810-ия километър
по посока гр. Дортмунд, е извършило следните административни нарушения:
1. Като водач на горепосочения автомобил
засегнатото лице е използвало освен останалите нарушения електронен уред, който
служи за комуникация, информация или организиране, или е предназначен за тази
цел, по неправомерен начин като е държал уреда в ръка.
2. Засегнатият е превишил максимално
допустимата скорост извън населени места с 8 км/ч. Допустима скорост: 80 км/ч.
Установена скорост (след приспадане на границата на толерантност): 88 км/ч.
3. По време на движение засегнатият не е бил
поставил предписания предпазен колан.
Касае
се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично
посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30,
ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар
същата да е налице.
Налице
е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене
на територията на Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от
алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие за признаване и изпълнение.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно,
липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът
на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз
основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на
постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 319.78 лева.
Давностният
срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 01.11.2021г.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие,
че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което
постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган -Наказателно
решение № 01.2128.803835.3 от
19.09.2018г., в сила от 01.11.2018 г.,
издадено от Областния администратор на Окръг Хелмщедт, Германия, с което на българския гражданин О., с ЕГН………наложена финансова санкция
от 319.78лева, представляваща
равностойността на наложената парична глоба и разходи в производството, в общ
размер от 163.50евро, за извършено на 13.06.2018г. нарушение по чл. 17, чл. 19 от Закона
за административните нарушения (OWiG), чл. 23 ал. 1а, чл. 49 от Правилника за
движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата
(StVG), 246.1 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat); чл. 18 ал. 5, чл. 49 от Правилника за
движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата
(StVG), 11.1.1 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat); чл. 20 от Закона за административните
нарушения (OWiG), чл. 21а ал. 1, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата
(StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 100 от Федерален
каталог за финансови санкции (BKat), и постанови изпращането на акта, на НАП, за незабавно
изпълнение.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за съдебното решение да се
изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.